Сега, не знам дали е тук мястото да питам, но вие как разпознавате когато една храна е годна и кога е негодна ?
Това е много труден въпрос, защото единствения начин да си 100% сигурен че една храна е напълно годна и истинска е да си я произведеш сам спазвайки всички естествени принципи за отглеждане на храна замислени от Бога. Това е посоката в която ние се движим.
Когато се купува има някои водещи принципи, които аз спазвам. Те далеч не гарантират изцяло добър резултат, но са най-доброто което в момента мога да приложа:
- Почти напълно избягвам фабрично произведени храни, предпочитам да купувам храни под формата на суровина, а не на преработен продукт. Преработката винаги включва допълнително съсипване на храната.
- Приоритетно купувам плодове и зеленчуци от местни производители, обикновено в пазарен ден на пазара. С малко повече наблютателност местния производител се различава от търговците (които също обичат да се представят за такива).
- Не купувам
никакви колбаси, месо и млечни продукти от магазина. Там опасността от ГМО клони към 100%. Млечни купувам само ако са БИО, а месни не купувам абсолютно в никакъв случай.
- Всичко, което идва от Холандия е 100% бан от трапезата ми. Холандия е майка на гнусотите и хранителните извращения. Да не говорим, че холандските неща дори да са био имат отвратителен вкус. Всичко, което е от ЕС като плодове и зеленчуци не купувам, защото има заповед за облъчване с радиация на всички храни. Вземам гръцки неща понякога (мандарини, портокали, маслини), защото доколкото знам, Гърция не се подчинява на изискването за облъчване с радиация на произвежданите от тях храни. Избягвам всичко турско доколкото е възможно, но не на 100%.
- Не купувам никакъв хляб, мелим, месим и печем хляба си сами от години с лимец или био жито, в краен случай ползваме и не био ръж и пшеница от български производители.
- Мляко купувам от местен производител чиито крави са на свободно отглеждане и пасат по цял ден трева. Дават им и някакъв фураж, но не готов, а те си го месят от местни производители на зърно. В това има някакъв риск, но нямаме по-добро решение за момента. За да занижа риска не купувам чак толкова често. Движим се по план да организираме собствен източник на мляко.
- Яйца произвеждаме сами, кокоши и пъдпъдъчи. Храним ги с храна, каквато ядем и ние. Т.е хранителния им режим е под същия строг надзор на който подлагаме и нашата собствена храна.
- Вода пием от местни извори или от нашия собствен кладенец. Превъзходен вкус и качество на водата.
- Месо ядем само ако успеем да вземем прясно заклано от местен източник, така щото да можем да го обезкървим своевременно.
- Мед купуваме от хора, които уважават природния начин на отглеждане.
- Сирене и кашкавал си правим от млякото, което купуваме локално, или взимаме био от магазина, но рядко защото цените са високи.
- Абсолютно никакви храни не купуваме ако са с произход Китай. Тяхното ниско качество е не само пословично, но и натравянето на природата и на земята в Китай са достигнали драстични размери.
Спазването на горните принципи правят абсолютно невъзможно яденето по ресторанти или заведения за бързо хранене, каквито от години не ползваме. Ако се налага да пътувам си взимам храна от вкъщи за да не се налага да се излагам на рискове по пътя.
Може и да съм пропуснал някои детайли, но това е в основни линии. Тази година се надявам с Божията благодат да увеличим драстично процента на собствено произведена храна, като за целта Бог ни е дал мъдрост за някои стратегически мерки, които трябва да приложим.