Ефтай е включен в този списък на облак от свидетели в Евреи 11, поради делата на вяра, които извърши, посочени в първата част на главата(ст.1-29)
blossom, не са верни тези неща, които говориш. Първо няма ниакакви дела на вяра извършени от Ефтай в стихове 1-29. И как така изведнъж до 29 стих бил герой на вяра а в стих 30 става герой на съмнение?
Нито едно от делата на вяра за които се говори тук:
Евр. 11:33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
Евр. 11:34 угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
Не са извършени от Ефтай в стих 1-29. Всичко се случва след това и обрека е част от победата на Ефтай. Освен това Ефтай е имал много основателна причина да има съмнения дали Бог е с него, защото той е роден от блудница, а според Закона, никой който е извънбрачно роден няма дял в Господното събрание, нито той нито децата му до няколко поколения. Затова той прави обрека. А и с вашите разсъждения излиза, че да се прави обрек е грях или израз на съмнение. Ако е така Бог ще благоволи ли във съмняващите се и ще ги послуша ли? Писанието е пределно ясно, че този който се съмнява няма да бъде послушан от Бога.
Як. 1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
Як. 1:7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
Як. 1:8 понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
Ето няколко примера:
Числа 21:1 А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.
Числа 21:2 И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.
Числа 21:3 И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им.
Бог гласа на съмнението ли послуша или гласа на вярата? Обрека е дело на вяра, не на съмнение.
Вт. 12:11 тогава на мястото, което Господ вашият Бог избере, за да настани Името Си, там принасяйте всичко що ви заповядвам: всеизгарянията си, жертвите си, десетъците си, възвишаемите приноси на ръцете си и всичките отборни обреци, които сте обрекли Господу;
Бог към съмнение ли ги насърчава, като казва да принасят обреците си?
1Царе 1:11 А [Анна] направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.
1Царе 1:19 И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.
Какво си спомни Бог? Вярата на Анна или съмнението й?
Исая 19:21 И Господ ще стане познат на Египет; И египтяните ще познаят Господа в оня ден; Да! ще се покланят принасят жертви и принос, И ще направят обрек Господу, който ще изпълнят.
Това е пророчество за обръщането на Египет към Бога на Израел. И какво казва Бог ще бъде доказателство за тяхната вяра в Бога? Това, че ще направят обрек и ще го изпълнят. Още ли мислиш, че обрека е израз на съмнение, не на вяра?
Ето още един герой на съмнението според логиката на blossom:
Деяния 18:18 А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята си, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.
И апостол Павел ли беше пълен със съмнения, понеже беше направил обрек?
Цялата тази концепция, че Ефтай е бил воден от съмнения като е направил обрека пада напълно, защото Писанието свидетелства, че обрека е израз на вяра а не на съмнение.
Самите стихове 1-29 на Съдии 11 доказват, че е герой на вяра и даже пасват идеално към ЕВреи 11:33-34
33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
34 угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.[/u]
Нима точно това от Евреи не съответства на Ефтаевите дела в ст. 1-29? Добре, кое според теб го прави герой на вярата? КОИ негови дела го включват в стихове 33 и 34 на ЕВРЕИ 11. - само това, че е изпълнил обрека си ли?
Watchman, дори ще добавя, благодаря за поста ти!
Ти ми помагаш да се замисля още около този негов обрек.
Аз имам според така дадената ми от Бога светлина да видя,
че той не е принесъл на физическо всеизгаряне дъщеря си, а това - че тя е принесена в служба на Бога, както е имало такива жени, които са служили при входа на шатъра за срещане. Знаем, че това служение изисква пълно отделяне от света -пълна раздяла от семейството си, изисква пълно безбрачие. т.е. ИЗИСКВА пълна Посветеност на Бога. Това обаче е много по-тежко за него, околкото физическата й смърт, защото бащата ще я знае, че тя е жива и здрава, но вече не е с него, ще е лишен от възможността да я обича и да се грижи за нея, да има наследници от нея, както и в неговата по-късна възраст самият той да бъде обгрижван от нея и децата й... звучи много тъжно дори! и ЗАТОВА
ефтай казва:
35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи към Господа, и не мога да отстъпя
Той казва, че е УНИЖЕН, СМУТЕН от нея. ДАже, той започва с думите: "ГОРКО МИ".
Ако обрека му според теб значеше физическо унищожение, щеше ли да се чувства горък, унижен и смутен???
Нямаше ли да каже, че е горко и за двамата??? нали нейния живот приключва- живот на една млада, невинна девица??
И защо ако е физическо унищожение, той ще е УНИЖЕН???
Не е ли, защото той няма да види чада от нея, няма да има потомство и ще си отиде сам от този свят...??? и затова е и смутен...
А думите му накрая: "И НЕ МОГА ДА ОТСТЪПЯ", за какво говорят?
Ако е тежък оброка, Бог е постановил правна възможност да се откупи лицето. Но Ефтай казва, че не може да отстъпи, защо??? Защо не може да ползва тази правна възможност, която му се полага? За мен, е ясно - защото обрекът му за дъщеря му не е смърт, физическо всеизгаряне, а защото ще е посветена на Господ, бих казала духовно всеизгаряне.
стиха 38: И той рече: Иди. И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете[/u]
Ако това ще е физическо жертвоприношение, за кого е важно, че тя е останала девствена??? Защото, ако наистина е било физическа смърт, то тогава, тя би следвало да оплаква ЖИВОТА си, а не ДЕВСТВОТО си.
А какво означава че е оплакала девството си? Това девство до тук дето го е имала, ИЛИ това, което ТЕПЪРВА и предстои - ВЕЧНО ДЕВСТВО, докато е жива - че ще бъде в служение на Господа.
Сега докато пиша това и като размишлявам върху текста, аз считам, че С
устояването си в този обрек, Ефтай показа своята последователност във вярата си, верността си до край към Бога. и затова даже бих се допълнила, че
И с изпълнението на обрека си пред Бога, той се вписва напълно в този облак свидетели - герои на вяра.
А по отношение на правенето на този обрек- изричането на думи, с които Ефтай се обвърза, обеща пред Бога, че ще направи нещото за Него, ако Бог му даде победата над враговете на Израил, ще добавя:
Ясно е записано, че той казва: "
АКО НАИСТИНА предадеш амонците в ръката ми..."
На база така записаното във всички възможни преводи, които имам на разположение е смисъла, т. е. вижда се, елемента на съмнение.
Това че има съмнение, съвсем не го прави пълен неверник в Божиите дела!
Освен това Ефтай е имал много основателна причина да има съмнения дали Бог е с него, защото той е роден от блудница, а според Закона, никой който е извънбрачно роден няма дял в Господното събрание, нито той нито децата му до няколко поколения. Затова той прави обрека. А и с вашите разсъждения излиза, че да се прави обрек е грях или израз на съмнение. Ако е така Бог ще благоволи ли във съмняващите се и ще ги послуша ли? Писанието е пределно ясно, че този който се съмнява няма да бъде послушан от Бога.
Тук , ти всъщност СЪЩО казваш, че наистина Ефтай се е усъмнил, като посочваш предполагаемата от теб причина. А от друга страна ти си против мнението, което застъпваме, че обрекът му е направен, тъй като се е усъмнил???
Конкретно за себе си ще кажа, че не съм твърдяла, че САМОТО правене на обрек е грях и израз на съмнение!!! Няма такова нещо! Ще повторя: Ефтай направи обрека си, защото ИСКАШЕ НЕПРЕМЕННО ПОБЕДАТА над Божиите врагове-амонците и знаеше, че точно тази победа ще му донесе утвърждаването му като ЛИДЕР сред народа си, също така той ИСКАШЕ да придобие Добро име- независимо от произхода си. Всичко това се вижда в анализа ми по тези 1-29 стихове. Той направи обрек, защото СИЛНО желаеше, Бог да бъде с него в тази решителна битка! Обрекът му не е грях и не е израз на съмнение, а изразява готовността му да благодари на Бога, за бъдещата победа.
Грешката му е, не че е направил обрек, това е угодно пред Бога, а грешката му Е в необмислените думи- какво точно той е мислел да жертва, а какво всъщност се е задължил с така казаните думи, го довежда до това горчиво съжаление.И така че, посочените по-горе от теб доказателства от Писанията, че Бог не дава на съмняващият се, а на доверяващият Му се- С ТОВА СЪМ НАПЪЛНО СЪГЛАСНА, ТОВА го казва СЛОВОТО! Но в случая тук, аз не съм твърдяла такова нещо.
Казва се в ст.29, че Господният Дух беше на него. Ако се погледне и към други текстове, се вижда, че Господният Дух идва върху човека, когато точно и само Бог ги ръководи и действа чрез тях. В случая,при това действие на Духа той премина през определени места и застана срещу амонците. И преди битката, в стих 30 - Ефтай направи обрека си.
и накрая пак ще повторя, че с всичко записано от началото на Съдии 11 глава като действия на Ефтай , както и до края с верността му в изпълнението на обрека, той наистина е герой на вярата.