Author Topic: Галaадецът Ефтай  (Read 48336 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gerard

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 182
Галaадецът Ефтай
« on: April 17, 2011, 00:41:03 AM »
Замислих се наскоро за една много интересна история, тази на Галаадецът Ефтай, която се развива в книгата Съдии 11:1-40. Става въпрос за оброка който Ефтай направи пред Бог, че ако предаде амонците в неговата ръка, онова което излезе от къщата му да го посрещне, ще го принесе всеизгараня пред Бог. Това което се случва е, че излиза единственото му дете, неговата дъщеря. И до колкото разбирам, въпреки огромната си мъка не се поколебава да я принесе в жертва, според оброка който е направил. За съжаление не е опоменато дали Бог одобравя постъпката на Ефтай, но и не пише да го осъжда и да го е възпирал. Въпроса дали е постъпил разумно остава отворен понеже писанието не му дава отговор. Вие как смятате, Бог би ли приел такава жертва, дали подобно спазване на оброк е угодно Нему? Виждаме в псалмите да пише че e угодно на Бог дори когато се кълнем за своя вреда да не се отмятаме, но в случая оброка на Ефтай касае друг живот и причиняваме вреда на другимо. 

1. Кой може да бъде в Божието присъствие
(По слав. 14.) Давидов псалом.
Господи, кой ще обитава в Твоя шатър?
Кой ще живее на Твоя свят хълм?
 4. .....
който, ако и да се е клел за своя вреда, не се отмята;



Виждаме също така в книгата Евреи 11:32 че е намерил място до имена като Ной, Аврам, Яков, Исак, Мойсей, Самсон, Гидеон, Давид, Самуил. Та наистина бих искал да разбера вашето разбиране по въпроса до което сте достигнали. Аз лично съм объркан, понеже ако подобна жертва е угодна на Бог то това влиза в противоречие със заповедта Му, да не се принасят децата в жертва както са правили народите изгонени от пред Израел. За едно нещо съм сигурен обаче и то е че дори и да не разбирам много неща и ситуаций то Бог е справедлив и няма неправда в Него.
Ecc 7:3  Sorrow is better than laughter: for by the sadness of the countenance the heart is made better.
Ecc 7:4  The heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Галaадецът Ефтай
« Reply #1 on: April 17, 2011, 03:04:34 AM »
Тука има няколко момента върху, които да се разсъди:

1. Бог приема човешки жертви. На практика единствената жертва, която Го е удовлетворила напълно е тази на един съвършен човек, умрял доброволно на кръста.

2. Според Писанието децата са собственост на родителите си. Не случайно Бог ги е поставил изцяло в тяхна власт. Исаак се покори на Авраам на легне на олтара и да бъде заклан. Исус се покори на Небесния баща. Не един и двама светии са положили живота си заради Бога със съзнанието, че не са свои си. Дъщерята на Ефтай не прави изключение.

3. Няма как да кажем, че Божият пръст не е в това, което е станало, че  първо е излязла именно дъщерята, а не някоя коза или агне. По този начин Ефтай дава сърцесъкрушителен пример за вярността, която трябва да имаме спрямо обреците си.

Аз съм имал през живота си глупостта да правя обреци и да ги нарушавам. И ВИНАГИ е идвал много бърз съд от Бога върху мене за това, че съм нарушил обрека. Така се научих да не правя обреци. Наистина ли имаме нужда да правим сделки с Бога?
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Gerard

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 182
Re: Галaадецът Ефтай
« Reply #2 on: April 17, 2011, 10:55:56 AM »
Да, наистина и трите момента които си изброил, хвърлят достатъчно светлина по въпроса. Ефтай е бил много верен на Бог мъж, но все пак според мен това не оправдва глупостта му да сключва оброк с Бога и то толкова тежък, при условие че вероятността да го посрещне някой човек от къщата му било слуга или дъщеря е огромна, както и става всъщност.
Ecc 7:3  Sorrow is better than laughter: for by the sadness of the countenance the heart is made better.
Ecc 7:4  The heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Галaадецът Ефтай
« Reply #3 on: April 17, 2011, 14:20:19 PM »
Не можем да кажем, че Ефтай е направил глупост, защото погледни ситуацията в която е бил. Той отива на война, прави оброк и побеждава, губи дъщеря си. Ами я помисли ако беше загубил битката? Това живота на колко от неговите мъже щеше да струва? Десетки? Стотици? Хиляди? И това само от войниците. Ако бяха победили амонците и взели власт над Израел - колко дъщери щяха да изнасилят и убият? И колко мъже допълнително щяха да изколят? Как се сравнява всичко това с живота на дъщеря му?
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

blossom

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 168
Re: Галaадецът Ефтай
« Reply #4 on: April 17, 2011, 15:53:25 PM »
Замислих се наскоро за една много интересна история, тази на Галаадецът Ефтай, която се развива в книгата Съдии 11:1-40. Става въпрос за оброка който Ефтай направи пред Бог, че ако предаде амонците в неговата ръка, онова което излезе от къщата му да го посрещне, ще го принесе всеизгараня пред Бог. Това което се случва е, че излиза единственото му дете, неговата дъщеря. И до колкото разбирам, въпреки огромната си мъка не се поколебава да я принесе в жертва, според оброка който е направил. За съжаление не е опоменато дали Бог одобравя постъпката на Ефтай, но и не пише да го осъжда и да го е възпирал. Въпроса дали е постъпил разумно остава отворен понеже писанието не му дава отговор. Вие как смятате, Бог би ли приел такава жертва, дали подобно спазване на оброк е угодно Нему? Виждаме в псалмите да пише че e угодно на Бог дори когато се кълнем за своя вреда да не се отмятаме, но в случая оброка на Ефтай касае друг живот и причиняваме вреда на другимо. 

1. Кой може да бъде в Божието присъствие
(По слав. 14.) Давидов псалом.
Господи, кой ще обитава в Твоя шатър?
Кой ще живее на Твоя свят хълм?
 4. .....
който, ако и да се е клел за своя вреда, не се отмята;



Виждаме също така в книгата Евреи 11:32 че е намерил място до имена като Ной, Аврам, Яков, Исак, Мойсей, Самсон, Гидеон, Давид, Самуил. Та наистина бих искал да разбера вашето разбиране по въпроса до което сте достигнали. Аз лично съм объркан, понеже ако подобна жертва е угодна на Бог то това влиза в противоречие със заповедта Му, да не се принасят децата в жертва както са правили народите изгонени от пред Израел. За едно нещо съм сигурен обаче и то е че дори и да не разбирам много неща и ситуаций то Бог е справедлив и няма неправда в Него.



Здравей Girard !

По отношение на случката с обрека на Ефтай и дъщеря му, повечето изследователи на Писанията и еврейския начин на живот са на мнение, че точно това е станало. Той е предал на всеизгаряне дъщеря си, поради положеният обрек пред Бога.
Това обърква не само теб, но и всеки който е чел и знае, че Бог се противи на човешките жертви, самият Бог изгони и предаде на унищожение от Израил всички онези народи, които принасяха децата си в жертва.
Точно в Божият закон в Левит 27, 2-29 стих се указва на народа, какво да направи за да откупи, при направен обрек. Т.е. има начин за излизане от труден, тежък обрек.Също Божията заповед относно обрека според записаното в Числа 18, когато Бог говори на Аарон, относно приемането на приноси от народа на Израил.

Числа 18 глава

15 Всяко първородно от всякакъв вид, което принасят Господу, било човек или животно, ще бъде твое; но за първородното от човека непременно да вземеш откуп, и за първородното от нечисти животни да вземаш откуп


С показания горе цитат искам да кажа, че ако става дума за действително жертвоприношение на човек, дори и Ефтай като е изговорил тези думи по-необмислен начин, (щото може обекта на неговият обрек да се окаже човек, както и всъщност става), Пак в Закона на Израиля има точно указание от Бог, да не се приема такава човешка жертва и как следва да стане оценяването и в последствие откупването й.  Например Реформаторът Мартин Лутер е  казал по повод на библейски коментар на този случай: "Някой твърдят, че той не е жертвал дъщеря си, но текста е достатъчно ясен."

Аз мисля точно на обратното на твърдението на М.Лутер, защото един такъв акт не е нито съобразен с Божиите закони, нито пък е приемлив за същността на Бог.

Елементарно е: Бог е същият вчера, днес и во веки! Той никога не се е удоволствал в човешки жертвоприношения както преди, така и сега, не го иска това от нас. Обратното: ако вярваме и разбираме, че Бог не иска от нас ДНЕС човешки жертвоприношения, то той не ги е искал и в миналото.

Ако случаят с Ефтай е бил описан и също е недвусмислено посочено, че той е и извършил човешка жертва, това е мерзост за Бога според Законите, които той даде на израеляните и на един такъв акт Бог би гледал като отвратителен и достоен за смърт от приносителя на такава жертва. Не случайно името точно на този мъж Ефтай е в редицата с други велики библейски личности в Еврей 11/32

32 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;
33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,



и същият е герой на вярата, за който важи в пълна сила и съответния 38 стих в същата Евреи 11 глава:

38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,

Очевидно е, че щом Ефтай е бил наясно  и мн добре запознат със закона, че човек, който даде обрек пред Бога следва да го изпълни-  Числа 30:2 и също Второзак. 23: 21-23,  със сигурност е бил наясно и по -отношение на закона за недопустимостта на  човешките жертвоприношения. Или пък дори да допуснем, че е имал все пак и ревност да извърши такъв детеубийствен акт, пак поне наоколо съгражданите му биха го възпряли от такова нечувано действие да извърши буквално човешко приношение, което се осъжда от самият Бог. Но факта, че никой не се е възпротивил и той е изпълнил обрека си пред Бога, говори че според Божият закон тя е била принесена в служба на Бога, както и други  жени са стояли пред шатъра за срещане в определена служба отредена в Мойсеевият закон.

Няма съмнение, че текстът на нашите версии на Библията дори и да казва - "всеизгаряне", тук има по-скоро грешка в превода от оригинала иначе бихме се оказали в неопродолима богословска трудност. И наистина изглежда малко вероятно Ефтай да не се е възползвал от правната страна, която Законът в такива случаи му предлага- да откупи дъщеря си, а е бил тласкан да я доведе до олтара за всеизгаряне, въпреки, неговите думи в стихове 35 на Съдии 11:

35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи към Господа, и не мога да отстъпя.



и понеже искам  да се върна отново относно верността на превода, нека да погледнем обрека на Ефтай:

Съдии 11 глава:
30 И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
31 тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, И ще го принеса всеизгаряне


моля тези, които разполагат с повече ресурси за преводи да обърнат внимание на съюза "И", който е употребен и така записан в нашите версии.

тъй като смисъла на иврит в тази фраза е не в съюза "И", а в годността на нещото за извършване на жертва: ако нещото, нещата, които са годни за всеизгаряне(тъй като знаем, не всичко е годно за такава жертва пред Бога- има и нечисти животни), то се прави, а ако са годни за служба на Бога то се посвещава.

И затова този аргумент би ни улеснил да видим истинският акт на оброка, в зависимост от това, което ще излезе от къщата - приношение/служба на Бога. Пак ще го повторя: се прави изгаряне, ИЛИ се посвещава на Бог.

Дори и да приемем този аргумент, пак се вижда, че оброкът на ЕФТАЙ е прибързан и глупав, основан на НЕдоверието му в Бога, защото Ефтай казва пред Господа в стих 30,: "АКО наистина предадеш амонците в ръката ми..."
Точно в предния стих 29- се казва, че Господният Дух дойде на Ефтай! Не може човек, който да чувства, че Господният дух е в Него, пак да пита и да търси сделка с Бога, ама дали това е така... Казва се пак в този 29 стих, че той мина в тази и в тази земя...

29 Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците

Толкова време, Той усеща Божият Дух в себе си и пак не вярва, че чрез Господа ще бъде победител и именно тогава прави този обрек, който му коства скъпо, защото наистина е в Божията ръка кой ще излезе от дома му. Вярвам, че Бог прави ситуацията да излезе дъщеря му.

Това е и един от смисълът на тази записана история, относно недоверието ни в Бог и обвързаните наши обреци с желанието, което имаме да бъде Господ с нас в определената ситуация.


ще продължа малко по-късно....
Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан, насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.Пс.92:12-13
"All worshipping, honoring, or service invented by the brain of man in the religion of God, without His own express commandment, is idolatry."  John Knox

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Галaадецът Ефтай
« Reply #5 on: April 17, 2011, 16:21:58 PM »
Quote
Елементарно е: Бог е същият вчера, днес и во веки! Той никога не се е удоволствал в човешки жертвоприношения както преди, така и сега, не го иска това от нас. Обратното: ако вярваме и разбираме, че Бог не иска от нас ДНЕС човешки жертвоприношения, то той не ги е искал и в миналото.

blossom, напълно си се объркала. Забраната да се принасят децата в жертви е за идоли като Молоха. Как можеш да кажеш, че Бог не приема човешка жертва когато:

1. Бог а не човек заповяда на Авраам да принесе сина си в жертва. Авраам защо не Му каза, "Ааа това противоречи на твоя закон и на твоето естество" За разлика от тебе Авраам е познавал и закона и естеството на Бога, понеже е бил не само Божий приятел, но и пророк, но по никой начин не е счел, че това, което Бог му е заповядал противоречи на закона или естеството Му.

2. Единствената жертва, която Бог някога е приемал за напълно удовлетворяваща Го е жертвата на човека Исус от Назарет.

И именно Бог е същия, и това е Бога, който е приел жертва на човек, за да спаси човечеството. Това, че Бог не иска жертви на човеци ДНЕС не е съвсем вярно, защото Бог заповядва да бъдем верни до смърт, сиреч да положим живота си в жертва за правдата и истината. И тази жертва може да е жертва жива в повечето случаи, но има не малко случаи в които жертвата не остава жива, но коства живота на праведния.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

blossom

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 168
Re: Галaадецът Ефтай
« Reply #6 on: April 17, 2011, 20:52:11 PM »
Watchman и Girard ,

Ще продължа да проучвам по нататък въпроса, и когато пак съм готова ще пиша.
Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан, насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.Пс.92:12-13
"All worshipping, honoring, or service invented by the brain of man in the religion of God, without His own express commandment, is idolatry."  John Knox

Gerard

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 182
Re: Галaадецът Ефтай
« Reply #7 on: April 17, 2011, 23:08:01 PM »
Не можем да кажем, че Ефтай е направил глупост, защото погледни ситуацията в която е бил. Той отива на война, прави оброк и побеждава, губи дъщеря си. Ами я помисли ако беше загубил битката? Това живота на колко от неговите мъже щеше да струва? Десетки? Стотици? Хиляди? И това само от войниците. Ако бяха победили амонците и взели власт над Израел - колко дъщери щяха да изнасилят и убият? И колко мъже допълнително щяха да изколят? Как се сравнява всичко това с живота на дъщеря му?

От тая гледна точка си абсолютно прав. Проблема с оброка на Ефтай, обаче е, че той е в следствие съмнението от негова страна че наистина Бог ще избави Израел от враговете му и затова има нужда да се сключи сделка с Него. Просто не ми изглежда правилен подобен подход.

30. И обрече Иефтай обричане Господу и рече: Ако наистина предадеш Амоновите синове в ръката ми,....
Ecc 7:3  Sorrow is better than laughter: for by the sadness of the countenance the heart is made better.
Ecc 7:4  The heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.

Gerard

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 182
Re: Галaадецът Ефтай
« Reply #8 on: April 17, 2011, 23:29:33 PM »
Здравей blossom! Сега прочетох и твоя пост. Наистина смятам че трябва да прочетеш последното мнение на Watchman внимателно и да разсъдиш за историята с Авраам и Исаак. Авраам, човекът който спокойно можем да наречем Божии приятел, който говореше лице в лице с Бога и биваше послушан, та дори този човек който толкова добре познаваше Бога когато му беше заповядано да принесе сина си в жертва не се разпротиви нито съблазни в Божия характер и същност нито каза "ааа това не може да е Бог той не иска подобни жертви"  а с готовност тръгна да изпълни всичко до края. Мисля че историята с Авраам и Исаак е много показателна за това колко ние не познаваме Бога и колко изкривен е образа Му в днешното християнство. Покрай тази история се разчетох тук и там в други форуми и просто се удивих как хората изкривяват очевадните неща извъртат думите и какви ли не абсурдни доводи дават само и само да не приемат това което пише за да могат да помирят хуманизма с библията, е няма как да стане..
Ecc 7:3  Sorrow is better than laughter: for by the sadness of the countenance the heart is made better.
Ecc 7:4  The heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Галaадецът Ефтай
« Reply #9 on: April 18, 2011, 01:59:41 AM »
Quote
Проблема с оброка на Ефтай, обаче е, че той е в следствие съмнението от негова страна че наистина Бог ще избави Израел от враговете му и затова има нужда да се сключи сделка с Него.

Кое ти дава право да мислиш, че Ефтай е подходил със съмнение, в посланието към Евреите, което и ти самия цитира той е споменат сред героите на вярата, не на съмнението:

Евр. 11:32  И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;
Евр. 11:33  които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
Евр. 11:34  угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.


Святия Дух свидетелства за Ефтай, че е мъж на вяра, как казвате вие, че е бил движен от съмнение?
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Gerard

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 182
Re: Галaадецът Ефтай
« Reply #10 on: April 18, 2011, 21:36:54 PM »
Аз посочих поради кой пасаж стигнах до такъв извод, но с оглед на това което пише в посланието към Евреите напълно допускам че съм сбъркал. Просто първоначално останах с такова впечатление на база въпросния пасаж в книгата Съдии.
Ecc 7:3  Sorrow is better than laughter: for by the sadness of the countenance the heart is made better.
Ecc 7:4  The heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.

blossom

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 168
Re: Галaадецът Ефтай
« Reply #11 on: April 19, 2011, 00:03:47 AM »
Quote
Проблема с оброка на Ефтай, обаче е, че той е в следствие съмнението от негова страна че наистина Бог ще избави Израел от враговете му и затова има нужда да се сключи сделка с Него.

Кое ти дава право да мислиш, че Ефтай е подходил със съмнение, в посланието към Евреите, което и ти самия цитира той е споменат сред героите на вярата, не на съмнението:

Евр. 11:32  И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;
Евр. 11:33  които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
Евр. 11:34  угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.


Святия Дух свидетелства за Ефтай, че е мъж на вяра, как казвате вие, че е бил движен от съмнение?



Ефтай направи такава сделка с Бога, че вплитайки се в собствените си думи, той се оказа в собствения си капан, тъй като много скоро видя, колко свидна е жертвата на обрекът му. Това, че прояви моментна духовна слабост преди битката, не го прави невярващ в Бог, страхлив воин, непризнаващ Бога на Израел, въпреки че отначалото на живота си бе един отхвърлен от своите си човек.(стих 1-3 на Съдии11)

Ефтай е включен в този списък на облак от свидетели в Евреи 11, поради делата на вяра, които извърши, посочени в първата част на главата(ст.1-29)

Значи той беше незаконороден, и поради това вероятно, без добро име, отхвърлен и прокуден от полубратята си,  скитащ се с безделници в чужда земя. Когато го молят да се бие на страната на Израел срещу амонците, му обещават място на началник над жителите на Галаад. Ефтай приема това предложение, защото той иска да му се даде добро име, да бъде поставен сред старейшините на града- иска да бъде равностоен по служба и чест, както братята му. Но той има и вярата в Господ и действително отива с тях за да изговори пред Бога думите си в Масфа(11 стих). Аз считам, че той разбира, че именно Бог прави така, че старейшините от народът му, притеснен сега от амонците, да го потърсят в това решително време, както и, че Бог го е избрал да бъде върнат обратно в земята си, не само за да бъде предводител, но и да извърши Господната воля над утеснителите на Израил.

Четейки по-надолу неговото послание до амонския цар, се разбира, че Ефтай, въпреки че е живял в чужда земя, далеч от своя народ, не само много добре знае историята на народа си, но  признава историческите събития и факти като предварително определени, ръководени от Господ.(14-27)

21 И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.

23 И сега, като Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш земите им?

24 Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.

В този 24 стих Ефтай се самоопределя съвсем естествено като  НИЕ - с народа на Израиля.

27 Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.

Ефтай е чул, знае Господните думи, а сега в този опит за преговор с амонския цар, той ги изговаря с пълна вяра, и завършва посланието си с това, че "Господ да бъде Съдия сега между двата народа", показва наистина един човек с вяра в правдата на Бога на Израел.

Господният Дух засвидетелствува тази вяра у него и Ефтай поема решително войната срещу амонците:

29 Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците

Ефтай беше чул и изговори боговдъхновени думи, както и вярваше в правотата на Бог! Вярата му даде сили да завладее и победи тези, които се противопоставиха на истината!


До тук като първа част от Съдии 11 гл . е описана точно историята на вярата, която е от Бога и затова Ефтай е посочен като достоен мъж на вяра в Евреи 11.

Във втората част на случката по нататък аз виждам човекът Ефтай с неговата естествена човешка слабост. Но подобно и на други библейски мъже, които са допуснали грях в живота си, пак Бог е засвидетелствувал за тях и ни ги сочи като пример на вяра.

Така, че моментното му съмнение в Божията способност за победа над амонците, не изличава  предишните му достойни действия като верен на Бога мъж. Подобно на Мойсей говори необмислени думи, но това не засяга, не разрушава вярата и доверието му в Бога.
 

 
Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан, насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.Пс.92:12-13
"All worshipping, honoring, or service invented by the brain of man in the religion of God, without His own express commandment, is idolatry."  John Knox

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Галaадецът Ефтай
« Reply #12 on: April 19, 2011, 21:12:30 PM »
Quote
Ефтай е включен в този списък на облак от свидетели в Евреи 11, поради делата на вяра, които извърши, посочени в първата част на главата(ст.1-29)

blossom, не са верни тези неща, които говориш. Първо няма никакви дела на вяра извършени от Ефтай в стихове 1-29. И как така изведнъж до 29 стих бил герой на вяра а в стих 30 става герой на съмнение?

Нито едно от делата на вяра за които се говори тук:

Евр. 11:33  които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
Евр. 11:34  угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.


Не са извършени от Ефтай в стих 1-29. Всичко се случва след това и обрека е част от победата на Ефтай. Освен това Ефтай е имал много основателна причина да има съмнения дали Бог е с него, защото той е роден от блудница, а според Закона, никой който е извънбрачно роден няма дял в Господното събрание, нито той нито децата му до няколко поколения. Затова той прави обрека. А и с вашите разсъждения излиза, че да се прави обрек е грях или израз на съмнение. Ако е така Бог ще благоволи ли във съмняващите се и ще ги послуша ли? Писанието е пределно ясно, че този който се съмнява няма да бъде послушан от Бога.

Як. 1:6  Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
Як. 1:7  Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
Як. 1:8  понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.


Ето няколко примера:

Числа 21:1  А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.
Числа 21:2  И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.
Числа 21:3 И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им.


Бог гласа на съмнението ли послуша или гласа на вярата? Обрека е дело на вяра, не на съмнение.

Вт. 12:11  тогава на мястото, което Господ вашият Бог избере, за да настани Името Си, там принасяйте всичко що ви заповядвам: всеизгарянията си, жертвите си, десетъците си, възвишаемите приноси на ръцете си и всичките отборни обреци, които сте обрекли Господу;

Бог към съмнение ли ги насърчава, като казва да принасят обреците си?

1Царе 1:11  А [Анна] направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

1Царе 1:19  И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.


Какво си спомни Бог? Вярата на Анна или съмнението й?

Исая 19:21  И Господ ще стане познат на Египет; И египтяните ще познаят Господа в оня ден; Да! ще се покланят принасят жертви и принос, И ще направят обрек Господу, който ще изпълнят.

Това е пророчество за обръщането на Египет към Бога на Израел. И какво казва Бог ще бъде доказателство за тяхната вяра в Бога? Това, че ще направят обрек и ще го изпълнят. Още ли мислиш, че обрека е израз на съмнение,  не на вяра?

Ето още един герой на съмнението според логиката на blossom:

Деяния 18:18  А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята си, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

И апостол Павел ли беше пълен със съмнения, понеже беше направил обрек?

Цялата тази концепция, че Ефтай е бил воден от съмнения като е направил обрека пада напълно, защото Писанието свидетелства, че обрека е израз на вяра а не на съмнение.

И на кого са нужни тия литературни съчинения базирани на човешка логика и умуване, а не на Божието Слово? Нужни са именно на хуманизма в нас, за да си докажем, че Ефтай си е бил виновен, че е трябвало да пренесе дъщеря си на всеизгаряне, само и само да подтиснем извода за това, че Бог стори така да стане, за да се прослави в твърдостта на Ефтай да остане верен докрай на обрека си, дори да му струва живота на едничката му дъщеря. Това доказва колко много сме заквасени от мъдростта на този свят в който човека и човешкото са толкова превъзвишени, че дори Божията слава не е достойна да заслужи жертва на човешки живот. И как тогава сме ученици на Единия истинен Бог, който не пожали едничкия си Син, но го отдаде в жертва за мнозината?

Ако разсъждаваме така не сме ли всъщност ученици на този свят и неговата мъдрост, която превъзнася човека над всичко друго?
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

blossom

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 168
Re: Галaадецът Ефтай
« Reply #13 on: April 20, 2011, 01:42:48 AM »
Quote
Ефтай е включен в този списък на облак от свидетели в Евреи 11, поради делата на вяра, които извърши, посочени в първата част на главата(ст.1-29)

blossom, не са верни тези неща, които говориш. Първо няма ниакакви дела на вяра извършени от Ефтай в стихове 1-29. И как така изведнъж до 29 стих бил герой на вяра а в стих 30 става герой на съмнение?

Нито едно от делата на вяра за които се говори тук:

Евр. 11:33  които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
Евр. 11:34  угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.


Не са извършени от Ефтай в стих 1-29. Всичко се случва след това и обрека е част от победата на Ефтай. Освен това Ефтай е имал много основателна причина да има съмнения дали Бог е с него, защото той е роден от блудница, а според Закона, никой който е извънбрачно роден няма дял в Господното събрание, нито той нито децата му до няколко поколения. Затова той прави обрека. А и с вашите разсъждения излиза, че да се прави обрек е грях или израз на съмнение. Ако е така Бог ще благоволи ли във съмняващите се и ще ги послуша ли? Писанието е пределно ясно, че този който се съмнява няма да бъде послушан от Бога.

Як. 1:6  Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
Як. 1:7  Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
Як. 1:8  понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.


Ето няколко примера:

Числа 21:1  А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.
Числа 21:2  И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.
Числа 21:3 И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им.


Бог гласа на съмнението ли послуша или гласа на вярата? Обрека е дело на вяра, не на съмнение.

Вт. 12:11  тогава на мястото, което Господ вашият Бог избере, за да настани Името Си, там принасяйте всичко що ви заповядвам: всеизгарянията си, жертвите си, десетъците си, възвишаемите приноси на ръцете си и всичките отборни обреци, които сте обрекли Господу;

Бог към съмнение ли ги насърчава, като казва да принасят обреците си?

1Царе 1:11  А [Анна] направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

1Царе 1:19  И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.


Какво си спомни Бог? Вярата на Анна или съмнението й?

Исая 19:21  И Господ ще стане познат на Египет; И египтяните ще познаят Господа в оня ден; Да! ще се покланят принасят жертви и принос, И ще направят обрек Господу, който ще изпълнят.

Това е пророчество за обръщането на Египет към Бога на Израел. И какво казва Бог ще бъде доказателство за тяхната вяра в Бога? Това, че ще направят обрек и ще го изпълнят. Още ли мислиш, че обрека е израз на съмнение,  не на вяра?

Ето още един герой на съмнението според логиката на blossom:

Деяния 18:18  А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята си, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

И апостол Павел ли беше пълен със съмнения, понеже беше направил обрек?

Цялата тази концепция, че Ефтай е бил воден от съмнения като е направил обрека пада напълно, защото Писанието свидетелства, че обрека е израз на вяра а не на съмнение.


Самите стихове 1-29 на Съдии 11 доказват, че е герой на вяра и даже пасват идеално към ЕВреи 11:33-34

33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
34 угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
[/u]

Нима точно това от Евреи не съответства на Ефтаевите дела в ст. 1-29? Добре, кое според теб го прави герой на вярата? КОИ негови дела го включват в стихове 33 и 34 на ЕВРЕИ 11. - само това, че е изпълнил обрека си ли?

Watchman, дори ще добавя, благодаря за поста ти!
Ти ми помагаш да се замисля още около този негов обрек.

Аз имам според така дадената ми от Бога светлина да видя, че той не е принесъл на физическо всеизгаряне дъщеря си, а това - че тя е принесена в служба на Бога, както е имало такива жени, които са служили при входа на шатъра за срещане. Знаем, че това служение изисква пълно отделяне от света -пълна раздяла от  семейството си, изисква пълно безбрачие. т.е.  ИЗИСКВА пълна  Посветеност на Бога.  Това обаче е много по-тежко за него, околкото физическата й смърт, защото бащата ще я знае, че тя е жива и здрава, но вече не е с него, ще е лишен от възможността да я обича и да се грижи за нея, да има наследници от нея, както и в неговата по-късна възраст самият той да бъде обгрижван от нея и децата й... звучи много тъжно дори! и ЗАТОВА

ефтай казва:
35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи към Господа, и не мога да отстъпя


Той казва, че е УНИЖЕН, СМУТЕН от нея. ДАже, той започва с думите: "ГОРКО МИ".
Ако обрека му според теб значеше физическо унищожение, щеше ли да се чувства горък, унижен и смутен???
Нямаше ли да каже, че е горко и за двамата??? нали нейния живот приключва- живот на една млада, невинна девица??

И защо ако е физическо унищожение, той ще е УНИЖЕН???
Не е ли, защото той няма да види чада от нея, няма да има потомство и ще си отиде сам от този свят...??? и затова е и смутен...
А думите му накрая: "И НЕ МОГА ДА ОТСТЪПЯ", за какво говорят?

Ако е тежък оброка, Бог е постановил правна възможност да се откупи лицето. Но Ефтай казва, че не може да отстъпи, защо??? Защо не може да ползва тази правна възможност, която му се полага?  За мен, е ясно - защото  обрекът му за дъщеря му не е смърт, физическо всеизгаряне, а защото ще е посветена на Господ, бих казала духовно всеизгаряне.

стиха 38: И той рече: Иди. И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете[/u]

Ако това ще е физическо жертвоприношение, за кого е важно, че тя е останала девствена??? Защото, ако наистина е било физическа смърт, то тогава, тя би следвало да оплаква ЖИВОТА си, а не ДЕВСТВОТО си.
А какво означава че е оплакала девството си? Това девство до тук дето го е имала, ИЛИ това, което ТЕПЪРВА и предстои - ВЕЧНО ДЕВСТВО, докато е жива - че ще бъде в служение на Господа.


 
 Сега докато пиша това и като размишлявам върху текста, аз считам, че С устояването си в този обрек, Ефтай показа своята последователност във вярата си, верността си до край към Бога. и затова даже бих се допълнила, че И с изпълнението на обрека си пред Бога, той се вписва напълно в този облак свидетели - герои на вяра.

А по отношение на правенето на този обрек- изричането на думи, с които Ефтай се обвърза, обеща пред Бога, че ще направи нещото за Него, ако Бог му даде победата над враговете на Израил, ще добавя:
Ясно е записано, че той казва: "АКО НАИСТИНА предадеш амонците в ръката ми..."
На база така записаното във всички възможни преводи, които имам на разположение е смисъла, т. е. вижда се, елемента на съмнение.
Това че има съмнение, съвсем не го прави пълен неверник в Божиите дела!
Освен това Ефтай е имал много основателна причина да има съмнения дали Бог е с него, защото той е роден от блудница, а според Закона, никой който е извънбрачно роден няма дял в Господното събрание, нито той нито децата му до няколко поколения. Затова той прави обрека. А и с вашите разсъждения излиза, че да се прави обрек е грях или израз на съмнение. Ако е така Бог ще благоволи ли във съмняващите се и ще ги послуша ли? Писанието е пределно ясно, че този който се съмнява няма да бъде послушан от Бога.

Тук , ти всъщност СЪЩО казваш, че наистина Ефтай се е усъмнил, като посочваш предполагаемата от теб причина. А от друга страна ти си против мнението, което застъпваме, че обрекът му е направен, тъй като се  е усъмнил???

Конкретно за себе си ще кажа, че не съм твърдяла, че САМОТО правене на обрек е  грях и израз на съмнение!!!  Няма такова нещо! Ще повторя: Ефтай направи обрека си, защото ИСКАШЕ НЕПРЕМЕННО ПОБЕДАТА над Божиите врагове-амонците  и знаеше, че точно тази победа ще му донесе утвърждаването му като ЛИДЕР сред народа си, също така той ИСКАШЕ да придобие Добро име- независимо от произхода си. Всичко това се вижда в анализа ми по тези 1-29 стихове. Той направи обрек, защото СИЛНО желаеше, Бог да бъде с него в тази решителна битка! Обрекът му не е грях и не е израз на съмнение, а изразява готовността му да благодари на Бога, за бъдещата победа. Грешката му е, не че е направил обрек, това е угодно пред Бога, а грешката му Е в необмислените думи- какво точно той е мислел да жертва, а какво всъщност се е задължил с така казаните думи, го довежда до това горчиво съжаление.

И така че, посочените по-горе от теб доказателства от Писанията, че Бог не дава на съмняващият се, а на доверяващият Му се- С ТОВА СЪМ НАПЪЛНО СЪГЛАСНА, ТОВА  го казва СЛОВОТО! Но в случая тук, аз не съм твърдяла такова нещо.

Казва се в ст.29, че Господният Дух беше на него. Ако се погледне и към други текстове, се вижда, че Господният Дух идва върху човека, когато точно и само Бог ги ръководи и действа чрез тях. В случая,при това действие на Духа той премина през определени места и застана срещу амонците. И преди битката, в стих 30 - Ефтай направи обрека си.

и накрая пак ще повторя, че с всичко записано от началото на Съдии 11 глава като действия на Ефтай , както и до края с верността му в изпълнението на обрека, той наистина е герой на вярата.



Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан, насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.Пс.92:12-13
"All worshipping, honoring, or service invented by the brain of man in the religion of God, without His own express commandment, is idolatry."  John Knox

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Галaадецът Ефтай
« Reply #14 on: April 20, 2011, 03:54:09 AM »
blossom, не мога да си обясня другояче това, че не виждаш очевидните неща, нито схващаш ясно написани аргументи, освен с това, че си попаднала под заблудителен дух. Та ти въобще четеш ли това, което пишеш и сравняваш ли го с думите на Писанието? Ето какво си написала:

Quote
Самите стихове 1-29 на Съдии 11 доказват, че е герой на вяра и даже пасват идеално към ЕВреи 11:33-34

33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
34 угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.[/u]

Нима точно това от Евреи не съответства на Ефтаевите дела в ст. 1-29? Добре, кое според теб го прави герой на вярата? КОИ негови дела го включват в стихове 33 и 34 на ЕВРЕИ 11. - само това, че е изпълнил обрека си ли?

Ти прочете ли стихове 1-29? Там да виждаш да има някаква битка или победа, или раздаване на правда или обръщане в бяг на чужди войски? НИЩО подобно няма. Победата над амонците се случва след стих 30 а НЕ ПРЕДИ него:


Съд.11:30  И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
Съд. 11:31  тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.
Съд. 11:32  И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;
Съд. 11:33  та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.


Всички тези неща стават СЛЕД обрека, а не преди него. И точно ТУК а не преди това се описват нещата, които пасват със Евреи 11:33,34. Как можеш да пишеш без дори да седнеш и да прочетеш пасажите за които говориш?


Quote
Аз имам според така дадената ми от Бога светлина да видя, че той не е принесъл на физическо всеизгаряне дъщеря си, а това - че тя е принесена в служба на Бога, както е имало такива жени, които са служили при входа на шатъра за срещане. Знаем, че това служение изисква пълно отделяне от света -пълна раздяла от  семейството си, изисква пълно безбрачие. т.е.  ИЗИСКВА пълна  Посветеност на Бога.  Това обаче е много по-тежко за него, околкото физическата й смърт, защото бащата ще я знае, че тя е жива и здрава, но вече не е с него, ще е лишен от възможността да я обича и да се грижи за нея, да има наследници от нея, както и в неговата по-късна възраст самият той да бъде обгрижван от нея и децата й... звучи много тъжно дори!

Това отново са свободни литературни съчинения. Откъде си ги измисляш? Какви са тия монахини които описваш? Какво доказателство имаш от Писанията за подобни съчинения?

Нека да ти дам доказателство от Писанието, че всички тези неща които говориш за си твои собствени измишления, защото ето какво постановява Закона:

Lev 27:29  No one devoted, that shall be devoted from among men, shall be ransomed; he shall surely be put to death.

Лев. 27:29 Нито един обречен, който е обречен отсред човеците, не може да бъде откупен, той непременно ще умре.


Това слага край на цялата ти плеяда от съчинения и фантазии. Не разбирам как не се боиш от Бога да си правиш съчинения от Библията все едно пишеш класно по роман на Вазов или Лермонтов?

Quote
ефтай казва:
35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи към Господа, и не мога да отстъпя


Той казва, че е УНИЖЕН, СМУТЕН от нея. ДАже, той започва с думите: "ГОРКО МИ".
Ако обрека му според теб значеше физическо унищожение, щеше ли да се чувства горък, унижен и смутен???

Е как да не се чувства унижен и смутен, като ще загуби едничката си дъщеря? Що за логика вадиш?

Quote
Нямаше ли да каже, че е горко и за двамата??? нали нейния живот приключва- живот на една млада, невинна девица??

И защо да е горко за нея? Кой ще страда по загубената дъщеря? Тя отива в почивката на праведните и очаква възкресението в последния ден, а той ще остане на земята да тъжи за нея. Апостол Павел, казва че да умре за него е придобивка, а не че му е горко и жалко да умре. Горко е на тези, които осиротяват на земята. Смъртта е придобивка за праведния.

Quote
И защо ако е физическо унищожение, той ще е УНИЖЕН???
Не е ли, защото той няма да види чада от нея, няма да има потомство и ще си отиде сам от този свят...??? и затова е и смутен...

Сиреч искаш да кажеш, че ако е физическо унищожение ще види деца от нея така ли? Що за нереални разсъждения са това? Все повече се убеждавам, че ти си под влиянието на заблудителен дух, защото в предишни постинги демонстрираше доста по-голямо здравомислие.

Той е унижен защото остава без деца, а това в Израел се е считало за голямо проклятие и унижение.

Quote
А думите му накрая: "И НЕ МОГА ДА ОТСТЪПЯ", за какво говорят?

Много ясно за какво говорят, че не може да отстъпи от оброка и трябва да извърши всеизгарянето на дъщеря си.

Quote
Ако е тежък оброка, Бог е постановил правна възможност да се откупи лицето. Но Ефтай казва, че не може да отстъпи, защо??? Защо не може да ползва тази правна възможност, която му се полага?

Както цитирах по горе от Закона, няма никаква възможност обречен човек да се откупи, но трябва НЕПРЕМЕННО ДА УМРЕ. Не се опитвай да правиш съчинения по Закона, без да го познаваш.


Quote
За мен, е ясно - защото  обрекът му за дъщеря му не е смърт, физическо всеизгаряне, а защото ще е посветена на Господ, бих казала духовно всеизгаряне.

Дано Бог те отрезви защото говориш като пияна жена, която нито мисли, нито вижда. Ефтай живее под Закона, няма духовни всеизгаряния, няма монахини. Обрекът на Ефтай беше КАКВОТО и да излезе от вратата му да го посрещне ще бъде принесено във всеизгаряне. Няма никакви шикалкавения тука. Текста е пределно ясен, твоята логика е като взета от текста на чалгарска песен и съответства само на силно опиянен човек.

Quote
стиха 38: И той рече: Иди. И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете[/u]

Ако това ще е физическо жертвоприношение, за кого е важно, че тя е останала девствена??? Защото, ако наистина е било физическа смърт, то тогава, тя би следвало да оплаква ЖИВОТА си, а не ДЕВСТВОТО си.
А какво означава че е оплакала девството си? Това девство до тук дето го е имала, ИЛИ това, което ТЕПЪРВА и предстои - ВЕЧНО ДЕВСТВО, докато е жива - че ще бъде в служение на Господа.

Не оплаква живота си защото няма нужда да си оплаква живота някой, който ще възкръсне за вечен живот. Точно както Павел каза, че за него да умре е придобивка. А оплаква девството си, защото във възкресението на Праведните хората не се женят, нито омъжват, и тя умирайки ще бъде лишена завинаги от възможността да има мъж. Тия неща са пределно ясни когато човек ги види в контекста на цялото учение на Писанието, а не да си прави своеволни съчинения.

Quote
А по отношение на правенето на този обрек- изричането на думи, с които Ефтай се обвърза, обеща пред Бога, че ще направи нещото за Него, ако Бог му даде победата над враговете на Израил, ще добавя:
Ясно е записано, че той казва: "АКО НАИСТИНА предадеш амонците в ръката ми..."
На база така записаното във всички възможни преводи, които имам на разположение е смисъла, т. е. вижда се, елемента на съмнение.

Впредния си пост ти дадох няколко цитата в които се вижда, че думите "ако наистина" са характерния израз с който се прави всеки обрек и се е използвал от всеки, който прави обрек. Това не е израз на съмнение а ясно изразяване на условията на обрека.

Quote
Цитат на: Watchman в април 19, 2011, 21:12:30
Освен това Ефтай е имал много основателна причина да има съмнения дали Бог е с него, защото той е роден от блудница, а според Закона, никой който е извънбрачно роден няма дял в Господното събрание, нито той нито децата му до няколко поколения. Затова той прави обрека. А и с вашите разсъждения излиза, че да се прави обрек е грях или израз на съмнение. Ако е така Бог ще благоволи ли във съмняващите се и ще ги послуша ли? Писанието е пределно ясно, че този който се съмнява няма да бъде послушан от Бога.

Тук , ти всъщност СЪЩО казваш, че наистина Ефтай се е усъмнил, като посочваш предполагаемата от теб причина. А от друга страна ти си против мнението, което застъпваме, че обрекът му е направен, тъй като се  е усъмнил???

Нищо подобно. Аз не съм казал, че Ефтай се е усъмнил в Бога, а че е имал основание да се съмнява в себе си дали Бог ще го счете за годен да го употреби, защото е син на блудница. Четеш, а не разбираш.

Quote
Грешката му е, не че е направил обрек, това е угодно пред Бога, а грешката му Е в необмислените думи- какво точно той е мислел да жертва, а какво всъщност се е задължил с така казаните думи, го довежда до това горчиво съжаление.

По никой начин не можеш да докажеш, че е имало каквато и да е грешка в случая. Ефтай много добре е разбирал, че правейки такъв обрек, Бог а не човек ще избира какво да бъде пожертвано за обрека. С други думи Ефтай казва, Боже аз не знам колко голям трябва да ми бъде обрека, за да бъде това, което искам за тази битка, но каквото и да излезе през вратата ми (сиреч каквото Ти Боже пожелаеш да излезе) това ще бъде. Ефтай оставя на Бог да прецени цената, и това че излиза дъщеря му е Божията цена. И Бог го прави това, не защото му трябват монахини или жертви на деца, а за да прослави името Си чрез слугата си Ефтай, чрез неговата твърда вярност и непоклатимост, като с това даде пример на всички поколения след него, за да следват твърдостта на вярата му. Ето това е важно за Бог, а не съчиненията, които ти изсмукваш от пръстите си.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.