В Словото нямаме никъде "приемане на Исус" нито "свидетелстване за приемане на Исус", нито Исус някъде е наречен "личен спасител". Това е важно. Ако ти тръгваш да правиш нещо, което е уж в името на Бога, но това го няма никъде в Словото, тогава ти следваш нечий чужд религиозен пример и вървиш по пътя на друг бог, който е заповядал подобни неща. Всемогъщият Бог на Авраам, Исаак и Яков никога не е заповядвал подобно нещо и никъде някой от неговите слуги не е правил подобно нещо.
Това следва да покаже, че трябва да изпиташ всичко това, което правиш и да видиш дали изобщо вървиш в Божия път или си въобразяваш и в резултат на това се чувстваш толкова объркана.
Днешното християнство обърква хората и ги води по такъв път, който няма цел или по-точно има цел, която се отличава от целта, която Бог е определил за човека. В днешното религиозно християнство целите, които се поставят пред хората е да ходят да "благовестват" или да ходят "да свидетелстват" и да казват на хората колко "Бог ги обичал" (което е напълно погрешно учение) и да правят още куп дейности, които да им успокоят религиозната съвест, че нещо правят и не стоят на едно място.
В крайна сметка резултатът е такъв, че човек стига до задънена улица и Бог не е с него. Но някой друг "доброжелател" вместо да се замисли какъв е проблемът казва на такива хора, че е "нормално да страдаш така" и "да се чувстваш без цел" и трябвало "да продължиш".
Думата "грях" и на гръцки и на еврейски има за корен дума, която означава "да не улучиш целта" или по друг начин казано — да имаш друга цел.
Та изводът от цялата работа е — заповедите, които следваш, делата които вършиш по чие изискване и по чий пример ги вършиш и каква е целта на една жена, която следва Божия път, в живота? Ако Божието Слово ги изисква, го намери и покажи ясно — ето това следвам, защото това е заповядано. Но ако не можеш да го намериш, тогава е редно да се разделиш с тези практики.
За момента ще спра до тук, за да можеш да изследваш сама и да разсъдиш.