Въпроса за нашето отношение към страданието ще бъде ключов във устояването в правдата, особено във времената които са върху нас. Божието Царство и завръщането на Исус са наближили повече от всякога, но точно затова трябва да си спомним думите на апостолите, че "през много скърби трябва да влезем в Божието царство" /Деян 14:22/.
Думата скърби не означава нещо като тъжене или скърбене, а в оригинала думата е "тлипсис" която произлиза от древно изтезание при което изтезавания е бил поставен да легне по гръб върху скала или голям камък и друг голям и тежък камък е бил поставян върху гърдите му с което той е бил подложен на страданието от смазващия натиск. И точно това е правилния начин да се преведе думата "тлипсис" а именно - смазващ натиск.
Въпросът за страданието е един от най-неразбираните въпроси в християнството. Има такива които сами си търсят да си навлекат страдания, има такива които отричат страданието въобще и твърдят, че Бог не желае никакво страдание за Своите Си. Нито едното, нито другото е вярно. Не случайно Божият път е наречен тесен път, защото от ляво му и от дясно му има гибелни пропасти и ние трябва да намерим и вървим по тясната пътека.
Причината за страданията на Божиите хора се корени в наличието на зло на земята. Когато говорим за зло обаче ние трябва да помним, че става въпрос не само за злото около нас, но и за злото вътре в нас. Точно това са двата камъка които оказват смазващия натиск, единия от вътре, а другия отвън. Ние трябва да сме сигурни в едно, а именно че Бог няма никакво намерение да толерира нито злото, около нас, нито злото вътре в нас. И Той има своя начин да очисти това зло:
Пр. 20:30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Страданието очиства злото. Но не всяко страдание, а онова, което идва от ръката на Небесния Баща:
Евр. 12:4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
Евр. 12:5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да отслабваш, когато те изобличава Той;
Евр. 12:6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",
Евр. 12:7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
Евр. 12:8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
Всеки, който е тръгнал по пътя на Божият Син му е отредено да участва в страданието от Божиите наказания които очистват злото от сърцето на детето:
Пр. 22:15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Без очистващите и вразумителните страдания, които идват от Божията ръка ние никога няма да бъдем синове, които ще стоят пред лицето Му. Единственото, което можем да станем е блудни синове, които ще бъдат лишени от своя дял в дома на Баща си.
Отново нужно е да се обърне внимание, че всички пасажи по-горе говорят за очистително страдание, което идва от Божията ръка, а не за своеволно навлечени страдания.
Своеволно навлечените страдания обикновено са страданията които си навличаме чрез нашата собствена глупост и безумие:
Пр. 26:3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
Това не е същата тояга която очиства злото, според както е писано:
Пр. 27:22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Пр. 17:10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Безумното страдание не води до очистване, то има за резултат единствено демонстрация на последствията от глупостта и безумието.
Страданието като синове не само води до очистване на злото, но и до усъвършенстване в послушанието:
Евр. 5:8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
Евр. 5:9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,
И ако Христос трябваше да мине през страдание за да научи послушание (някои си мислят, че Той си се е родил послушен и съвършен, но тук ясно се казва, че Той е минал през процес на обучение и усъвършенстване), то колко повече ние имаме нужда от същото?
1Пет. 2:21 Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;
Неговите стъпки, които трябва да следваме са изпълнени със страдание, но като се заговори за Христовите страдания повечето мислят за страданието на кръста. Но за нас би било полезно да изследваме целия Му живот и да видим кои бяха нещата от които Той пострада, за да бъде наречен "човек на скърби и навикнал на печал".
Що се отнася до последните язви и голямата скръб, то верните християни няма да пострадат от Божия гняв, но ще пострадат от утесненията в които ще ги постави звяра. Това са времена в които ние трябва да сме готови на всякаква загуба и всякакво страдание. И ако не сме готови и се поддадем на страха, то участта ни ще бъде между страхливите, които са поставени редом с блудниците, чародейците и идолопоклонниците (Откр. 21:8).