Във времена като тези аз мога да кажа за себе си, че не живея с веселие. Всичко, което виждат очите ми ме изпълва със скръб. Онова, което се случва днес е точно както в дните на Ездра и Неемия. Божият град е в руини, храма е сринат с основи, съдовете в него разграбени, стените на града съборени, портите му изгорени с огън. Как да се развеселя? Всичко, което мога да направя е това, което направи и Неемия:
Неем. 1:3 И те ми рекоха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и укор; и стената на Ерусалим е съборена, и портите му са изгорени с огън.
Неем. 1:4 А когато чух тия думи, седнах та плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог...
Давид правеше същото:
Пс. 119:136 Водни потоци текат из очите ми. Понеже не се спазва Твоя закон.
Божият Син не правеше изключение от хората, които скърбяха непрестанно за положението на Божиите хора:
Ис. 53:3 Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал;
С това не искам да кажа, че Бог не е достоен да се зарадваме в Неговите милости, благости и велико изкупление, но искам да кажа, че има време и място за всяко нещо:
Екл. 3:1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
Екл. 3:2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Екл. 3:3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
Екл. 3:4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
Времето в което живеем, и поколението в което се намираме на мен ми говори, че е време на жалеене и време на печал. Време на въздишане и скърбене за това, което виждат очите ни:
Езек.9:4 И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него.
Когато гледам всичките мерзости, които се правят в името на Божият Син, аз не мога да намеря веселие. Намирам плач и въздишане, жалеене и скърбене.
Когато основите на Божият дом са сринати, аз не мога да се зарадвам. Не мога да се зарадвам, защото и аз самия не правя изключение от тези, които са забравили Господните пътища и са вършили своето си:
Езд. 9:6 Боже мой, срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.
Езд. 10:1 А като се молеше Ездра и се изповядваше с плач, паднал пред Божия дом, събра се при него от Израиля едно много голямо множество мъже, жени и деца; защото людете плачеха много горчиво.
Ние живеем във времена, които са достойни за плач и то плач много горчив. Само след такова съкрушение и плач Бог ще ни издигне да съградим отново основите на Господния дом и тогава ще можем да се зарадваме:
Езд. 3:10 И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби, и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давида.
Езд. 3:11 И пееха ответно, като хвалеха Господа и Му благодаряха защото е благ, защото е до века милостта Му към Израиля. И всичките люде нададоха голямо възклицание и хвалеха Господа, понеже основите на Господния дом бидоха положени.
Не знам за вас, но аз докато не видя основите на Господния дом възстановени, не мога да се зарадвам и развеселя.