Последния пост в моя блог разглежда този въпрос;
Посрещането на Господ Иесус в Писанията е акт с със свещено значение, всяко нещо, което хора правят за Господ е направено за Евангелието, независимо дали хората са разбирали какво правят или дори са действали с користни цели подобно на фарисеите. Силата и мъдростта на Евангелието не се ограничава с личните качества на човека, както магарето не е определящо за ездача, така и Благата вест не зависи от клепоухото което я възвестява. В Йоан 12:13 има уникална дума „упантесин“ Г5222, указваща великото посрещане на Иесус в Ерусалим, като идващ в името на Господ и като цар на Израел. Това посрещане идва от
( G5221 ὑπανταω hupantaō hoop-an-tah'-o ), среща се 5 пъти този номер, лудите в Матея и Лука, Марта в Йоана, и като обяснение за посрещането с Г5222. Друга дума указваща посрещане с очакване е Г529, „апантесина“ показва очакване за посрещането, а не самата среща. Думата се среща в притчата за 10-те девици, за посрещането на Павел на Апиеввия форум, и на едно от най конфликтните места в 1 Сол 4:17. Да дам още пояснение на това толкова „доктринално“ място, Посрещането „харпацо“-то е изтръгване не от реалния свят, а от духовния свят на грях и робство, облака „нефеле“-то е свръхестествен облак, от който на няколко места е говорил Бог. И сега „апантесин“-а означава очакване на истинската среща която ще се състои. На гръцки вероятно цялата фраза е поетична. Но за мнозина точно този стих е богословска катастрофа, резултата от лош гръцки и натрапчиви доктрини. Дума за среща, но без чакане е Г528 „апантао“, общия признак за седемте случая на този номер е, че срещите са неочаквани, има и някакво противопоставяне и понякога наоколо има нечисти духове, има сигурно и някаква образност в тези седем „апатаота“, но ще е за друг път. В 3Йоан 8 се казва, че трябва да „посрещаме“ добрите работници, заради Евангелието, думата е „аполанбао“ Г618 и вероятно е по добре да се замени с „приемате“ в превода, защото навсякъде другаде думата означава получаване на дар от Господ. Г4876 е шест кратна среща с трето лице, често неизвестно като Мелхиседек или „човека с водоноса“ в Лука, или Корнилий мислещ Петър за ангел. Водоноса в случая е кобилица, носейки вода с такова дърво човек много прилича на носещ гредата за разпъване. Получава се като чели учениците видяха „кръста“ в случая предварително.
Всички срещи с Иесус в НЗ могат да изглеждат маловажни, но силно ограниченото споменаване и разнородните думи създават усещането на символика във изразите.[/color]