Виж, според мен не подхождаш с правилния тип мислене. Не може, според мен, да тълкуваме книгата Откровение с изрази, модели и примери като битовите "квартиранти", "хазяи" и т.н. Знам, че го казваш само като описание, но книгата Откровение е пълна с образи и събития, които не подлежат на нашата логика и бит.
Сигурен съм, че друга част от Словото ще ни даде разбиране върху този, за мен най-труден момент, от отисаните неща в тази книга. В момента го търся, защото и аз сега стигам до изводи, а нямам готови такива.
Това, което виждам за сега е че има голяма, макар и трудна за виждане, връзка между Откр20, Откр12, Дан.12. /и някои други отделни стихове/ Още се опитвам да я осъзная..
Но поне за сега в едно съм сигурен - съвпадениета са твърде много, за да изкарам цяла доктрина за 1000-годишно царство само от ЕДИН стих, и да удвоя нещата.
Разсъждавайки върху цялата картина не виждам смисъл от такова развитие, а знаеме, че всичко става с някаква цел.
Конкретно, за подчертаяните моменти:
За "ключа от бездната". В Откр.9:1 виждаме, че ключа от бездната се дава на "звезда паднала от небето на земята". Това е описанието използвано за свалянето на Сатана - и от Исус, и от Йоан. В Откр12 също виждаме, че сатана е свален, след което отива да воюва. В Откр. 9:1 виждаме как воюва - конници, изглеждащи еди-как-си. Разсъждавайки битово - кога сатана или падналата деница/звезда върна ключа? Въпреки, че аз такива аргументи не харесвам.
Православните, или поне с тези, с които съм разговарял, приемат именно тази теория, че сега са 1000-та години и че онзи ангел с ключа в Откр20 е образ на Исус, защото за Него само се казва, че "има ключовете на смърта и на ада" Откр1:18! Затова и го пишат с главна буква. Тов го давам самокато информация.
В Юда се казва:6. и че ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, - Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден;
Значи падналите ангели Бог ги държи сега в тъмница /мрак/ и вързани?!
Също се казва, че Христос дойде на тази земя, за да съсипе делата на дявола, след което каза, че го видял паднал.
Това са само варианти върху които е хубаво да се помисли преди да се дават категорични мнения, че да не говорим понякога и богохулни неща.
Зъ вързването, вече обясних, че духовно същество не може да се върже с въже или дори с верига. Но вероятно тук става въпрос за ограничаване на влъстта, забрана, да си вързан да не можеш да направиш нещо. И аз това го свързвам по някакъв начин с 2Сол., за "оня" който сега въздържа беззаконния да не се яви "несвоевременно". Защото ако сатана сега можеше да си прави каквото си иска щяхме да си жевеем в голямата скръб от 2000 години насам.
Да видим и още нещо от "двойната доктрина". Ако четем Откр20 последователно и приемеме общоприетата теория излиза, че Съда е след 1000-годишното царство, а не при Пришествието както пише в Мат.25 , поради което, както пише Петър, земята и каквото се върши по нея ще се стопят, тъй като са приготвени за огън! Т.е., за да обясним това трябва да имаме два Съда, два Славни Престола, два Армагедона и две унищожения на земята!?! А наздраве!
Що се отнася до "запечатването", казва се, че запечата над него, т.е. може да значе, че запечата небето, затвори му достъпа до небето, което се вижда в Откр.12.
Между другото, покрай вас започвам да виждам надежда да разбера поне малко двата най-трудни за разбиране стиха за мен, които биха могли и да се обяснят един друг. това са тези от 2Сол2:7 и Откр.20:3. :)
Като говорим за "мамене" и за зверове. Има змей, има и два звяра, има и антихрист. Трябва да е ясно за какво говорим. Има и блудницата Вавилон, която мами народите! Защо бъркаме тези неща?
Никъде не се казва, че Вавилон е Сатана.
В Откр виждаме, че когато змея е свален, той отива да воюва срещу земята и морето и...... излизат два звяра - един от земята и един от морето. На единия змуят дава властта си, а другия говори като змей. Трябва да правим разлика между духовни същества, антихристи-човеци, и нации и империи.
Ето още различни мнения. Откровение е книга на образите нали така?
Откр12:12 Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.
Ефес2: 1. И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,
2. в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;
3. между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.
4. Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,
5. даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),
6. и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;
....... и ни избави от властта на тъмнината
Помните ли и това:
Ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас (Мат.12:28)– това са Иисусовите думи.
Или как може да влезе някой в къщата на силния и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.(Мат.12:29)
Искам да обърна специално внимание на няколко стиха. Ще започна с Марк 4:11:
И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи.
Тук виждаме двуполюсно разделение на хора. От една страна са тези, на които е дадена тайната на Божието царство, а от друга – “ония, външните”. Какво означава да си външен? Отговора намираме в Йоан 15:6:
Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън.
Това е и съдбата на Сатана, за когото Иисус казва:
Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
Това ни напомня за Откровение 20:2,3, когато Дяволът е хвърлен в бездната. Можем да намерим връзката межде “вън” и бездната, ада в немалко стихове: Матей 22:13:
Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.,
Матей 25:30: А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.,
Матея 8:12: а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.,
Лука 13:25-28: след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте..... Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.
Бог, обаче ни обещава вечен живот вътре в Христа:
Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън (Отк. 3:12).
Виждаме как се преплитат двете понятия “външен” – за някой в ада и някой неприел Христа. Говорим едновременно за нещо бъдещо и за нещо настоящо. Както при възкресението и царството. И не на последно място нека не забравяме, че Божието Царство е провда, мир и радост в Святия Дух.
ПП: Все още нямам категорично мнение за Откр20, но за мен Гог и Магог са Армагедон и всичко останало трябва да е в синхрон с това. Вие какво мислите? Ама по стиховете.;)