Ето и откъс от една публикация с неизвестен за мене автор,който разделя голямата скръб на две -гнева на сатана към християните и Божия гняв към техните противници.
От публикацията на Watchman и от написаното по долу и най-вече от казаното от Исус Христос е явно ,че грабване преди голямата скръб не може да се очаква!
Предстои да се изпълни последната 7-ца (седморка от години, т.е. 7 години) от 70-те 7-ци (от години) от Даниел 9гл. (тя започва със сключването на "завет" между един княз и мнозина (евреи) за една 7-ца). Преди средата на тази 7-ца ще има глад, земетресения, епидемии, войни (но не е сигурно кога те започват - преди края на тази 7-ца или в началото й) - тези неща са само началото на страдния и скръб, но не и същинската скръб.
Наречената от Господ Исус "голяма" скръб (такава каквато не е имало никога и няма да има никога), започва от средата на последната 7-ца. Тогава, в средата на последната 7-ця, Йерусалим ще бъде обграден от войски и превзет, и синът на гибелта ще влезе в святото място и ще се прави на Бог (вж Зех. 14 гл, 2до сол. 2гл). На този човек по допускане от Бога ще му бъде дадена власт за 42 месеца (т.е. останалите 3,5 г от тази последна 7-ца) над цялата земя и ще му се поклонят всички хора, които не принадлежат на господаря Исус, които не са записани в неговата книга на живота. И Йерусалим ще бъде тъпкан от народите докато се свършат времената на народите – 42месеца / 3,5 г. Откр (Лука 21:24, Откр11:2), т.е. до края на тази последна 7-ца.
Когато дойде времето, показано чрез разчупването на 6-я печат (Откр6:12) (това време е между средата на 7-цата и преди края й, но никой освен бащата на господаря Исус не знае когато точно то ще настъпи), тогава тази небивала скръб ще свърши и слънцето и луната ще потъмнеят и звездите ще падат както смокиня хвърля узрелите си смокини (някои се опитват да ни убедят, че това било образно казано "траурен ден по случай приключването на "Юдейската система", което било станало 70год 1-2и век", но текста по-скоро внушава глобално бедствие, Октр 6:12, Мат 24:29) – "звездите ще падат към земята както смокиня хвърля узрелите си смокини" – това не прилича на "траурен ден по случай приключването на "юдейската система"".)
и веднага след края на голямото страдание/скръб, но преди да започне Божият гняв, Божият син ще се яви в слава, за да вземе своите си и те да бъдат там където е и той (Мат 24:30,31, Откр 7гл ) („...Отивам да ви приготвя място и като приготвя ще се върна да ви взема, за да бъдете и вие там където съм и аз..."). Това е и времето на съживяването от мъртвите на вярващите в Божия син Исус, вж 1до сол.4:16, Откр 7(:9), Даниел 12:2. („...Защото, ето, човешкия син ще дойде в момент когато не да го очаквате; Никой не знае този ден и час...")
„...понеже сам господаря ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на главен вестител и при Божия тръба и мъртвите в Помазаника ще възкръснат първо, после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем господаря във въздуха, и така ще бъдем всякога с господаря...."
И тогава, след края на голямата и скръб и след съживяването на праведните умрели и след грабването на всички Божии хора в облаците, ще започне Божият гняв (Лука 21:25, 26, Откр 6:15-17, Откр 7:2,3, Откр:8...), който ще продължи до края на 7-цата. На сина на гибелта, звяра ("животното", "хищника"), както пише ще му бъде дадена власт до края на 7-цата , (т.е. и през времето на голямото страдание/скръб, и през времето на Божия гняв).
В края на гнева Божият син ще слезе със своите си и ще смаже в кръв войските на земните царе, които заедно със "звяра" са дошли да воюват срещу Него. (за това за него се казва: „11И видех небето отворено, и ето кон бел, и онзи който седеше на него наричаше се Верен и Истинен, и с правда съди и воинствува; 12а очите му беха както пламък огнен, и на главата му корони много, и имаше име написано което никой не знаеше тъкмо сам той; 13и облечен беше в дреха обагрена в кръв; и зовеше се името му СЛОВО БОЖИЕ. 14И войските небесни идеха след него на бели коне, облечени с висон бел и чист. 15И из устата му излезва сабя остра да удря с нея езичниците; и той ще ги упасе с жезъл железен; и той стъпкува жлеба на виното на яростта и на гнева на Бога Вседържителя. 16И на дрехата си и на бедрото си имаше написано името: ЦАР НА ЦАРЕТЕ И ГОСПОД НА ГОСПОДАРИТЕ. ")
Двамата - "звяра" и лъжепророкът - ще бъдат хвърлени живи в езерото с огън, в което по-късно, след съда на мъртвите, ще бъде хвърлено и подземното място ("hades"), както и всеки човек, който не бъде намерен в книгата на живота. Както и преди това господарят ни е засвидетелствал, че когато се върне отново и започне да урежда сметките си с приятелите си и враговете си, Божият син Исус ще посече враговете си. Когато Той се върне той все още ще има врагове, които той ще накаже сурово.
( /малко допълнителни обяснения/
За тези врагове господарят Исус говори и преди това: Лука 19:11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви. Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне. И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това докле дойда. Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас. А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване. И така, дойде първият… [ … ] Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има. А ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
Те. при неговото идване той ще има врагове, които ще накаже...
Лука 21:25 И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята мъка у народите, в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще примират от страх от очакване онова, което ще постигне света, защото небесните сили ще се разклатят. И тогава ще видят Човешкия Син идещ в облак със сила и голяма слава. А когато почне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава. И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета. Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо. Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.
Ето, казва им че след края на голямата скръб, когато слънцето и луната потъмнеят, и звездите започнат да падат като узрели смокини, вярващите в него да погледнат нагоре (не да си изправят наведените глави, защото Божията наредба не е вярващите да ходят с наведени глави), защото спасението им наближава (явно спасението им идва отгоре), и да знаят, че Божието царство е близо...
Т.е. при неговото идване вярващите в него ще се нуждаят от спасение...
)
Тогава, при слизането на Божият син на земята, сатаната, Божият и човешкият враг, ще бъде окован и хвърлен в затвор и няма да може вече да мами народите, за разлика от сега, когато той, клеветника, все още ги мами (НАРОДИТЕ, а не вярващите в Исус, макар, че понякога той успява да измами и вярващите), колкото и да противоречат някои, които твърдят, че сатаната бил вързан в момента и съответно не мамел народите.
След като дойде на земята Божият син ще установи съд, където съдии ще бъдат неговите святи хора (Откр 20, Даниел 7:25,26).
Тук, виждайки съда, на който на Божиите светии им е дадено да съдят, Йоан вижда и душите на онези вярващи, които не са се поклонили на "звяра" и затова са били убити.
Тъй като Бог позволява на „звяра" да има има власт 42 месеца (т.е. 3.5 год.) над всички народи - и през голямата скръб, и след това по времето на Божия гняв*1 - то тук възниква въпроса дали тези определени хора са били убити през голямата скръб или през гнева*2 -*1. скръбта и, след това, гнева са за време от 42 месеца -*2. гневът е след голямата скръб
Както пише, в Мат 24:29-31, Лука 21гл., Откр. 6гл, 7гл , 1 до солунците 4гл, Иса 26:19-21, Йн 14:1-3 – Веднага след края на голямата скръб, преди Божият гняв да започне, Божият син ще събере от земята своите си и ще ги вземе за да бъдат и те там където е и Той, и където им е приготвил място, както и ще съживи Неговите мъртви – понеже възкресението на праведните мъртви и грабването им заедно с останалите живи стават в едно и също събитие, описано в 1 до солунци 4 гл.
1. Ако съживяването на тези не-поклонили се на звяра хора, става по времето на този съд то тогава явно тези хора са повярвали в Исус по времето на Божия гняв и тогава са били убити от хората "звяра". Понеже след края на голямата скръб Божият син ще възкреси вярващите в Него и ще ги вземе да бъдат и те там където е Той, то след гнева, когато Той се върне да царува на земята, би останало да бъдат възкресени от мъртвите само една (верятно малка) част вярващи, които биха повярвали в Божият син по време на Божия гняв. Възможно е в Откр 20:4 да се говори именно за това.
В този смисъл "Това е първото възкресение" би имало смисъл на първото след Божия гняв, понеже ще има и второ, което е възкресението на мъртвите за съда пред големия бял престол ("А другите мъртви не оживяха докато не се свършиха хилядата години.").
2. Друга възможност за обяснение на Откр 20:4 е, че във връзка с този съд, на който на Божиите светии им е дадено да съдят, Бог ретроспективно да показва на Йоан как Божиите светии през голямата скръб са били мъчени и убити от "звяра" понеже не са му се поклонили, но как след края на голямата скръб и преди гнева Бог ги е възкресил от мъртвите и сега им, чрез съд Бог им отрежда царуване и власт над враговете им, над които те ще царуват хиляда години.
В този смисъл "Това е първото възкресение" би сочило към съживяването на мъртвите в помазаника (съживяването на праведните), което ще стане веднага след голямата скръб преди да започне Божия гняв.
Забележете, че се говори за онези вярващи, които са били принуждавани, които не са се поклонили на "звяра" - т.е. за хора които са живели по времето на звяра.
И Божият син ще царува на тази земя 1000 години – "блажени кротките по сърце защото те ще наследят земята".
На края на 1000 години царуване, сатана ще бъде пуснат от затвора и отново ще измами народите (явно ще има невярващи и тогава) и те ще обградят светия град (Йерусалим?), но този път Бог ще ги избие веднага, с огън от небето.
Нека е ясно и се знае, че точно преди последния съд, на края на историята на тази земя, сатаната за последен път ще му бъде дадена възможност да мами народите и съответно тогава ще избухне бунт против Бога и безбожниците ще опитат да убият отново единствения Божия син Исус от Назарет. След този бунт сатаната накрая ще бъде хвърлен в езерото с огън, където (както пише) вече от 1000 години ще са се мъчили в огъня "звяра" и лъжепророка (хвърлените в огненото езеро не изгарят, нито изчесват).
Тогава Бог ще унищожи с огън тази земя и небе.
Тогава идва възкресението на мъртвите, и съживените мъртви отиват на Божият съд, където ще бъдат съдени според делата си. Който не бъде намерен в книгата на живота ще бъде хвърлен в езерото с огън, "където червеят им не умира и огънят им не угасва" (Марк 9:44,46,48 .).
И тогава Бог ще създаде нова земя където ще живее със своя народ за вечни векове.
Затова нека бъдем оптимисти по отношение на Божията победа и спасение, защото нашият Бог, Всесилният, е Бог непобедим, и въпреки страданията, които Божият народ преживява и ще преживява за да свидетелства на невярващите за Божията любов и за спасението от смъртта и греха, което Бог дава даром - чрез вяра в Божият син, окончателната Божия победа за Божия народ е неизбежна. Земята ще бъде предадена на Божиите свети хора и те ще я владеят! Защото тази земя и небе са частна собственост на твореца им, Бога, и неговата воля е да ги даде на своя народ, както и новата земя и небе след това.
Много хора отиват към гибел, а малцина са тези, които минават по пътя на живота, пътя към Бога Бащата, който път е сам Божият единствен син, Исус от Назарет. Щастливци са тези, които минат по този път и изперат дрехите си в кръвта на Божието жертвено агне, Исус от Назарет, но горко на Божиите врагове при пристигането на Божият единствен син, Исус! Не се страхувай, малко стадо, защото баща ви благоволи да ви даде царството! (Лука 12:32)
П-мо до римл. 8:31 Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Помазаникът Исус ли, който умря, а при това и бе възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който ходатайствува за нас? Кой ще ни отдели от любовта на Помазаника? Скръб ли, или утеснение, преследване или глад, голота, беда, или нож? - защото, както пише: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане".
Не.
Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, който ни е обикнал. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито вестоносци, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито някое друго творение може да ни отлъчи от Божията любов, която е в помазаника Исус, нашия господар.
Откр 22: Ето, идвам скоро; и у Мен е отплатата за да отплатя на всекиго, според каквито са делата му. Аз съм "А" и "Я", Първият и Последният, Началото и Краят.
Щастливци са тези, които изпълняват заповедите му за да имат право на дървото на живота, и да влязат през портите на града. А отвън са кучетата, магьосниците, развратниците, убийците, тези които се покланят на изображения и всеки, който обича лъжата и лъже.
Аз, Исус, изпратих вестоносеца си, за да ви засвидетелствува това за сред общностите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, и ярката зорница.
И Духът и невестата казват: Ела!
И който чуе, нека каже: Ела!
И който е жаден нека да дойде! Който иска, нека вземе даром водата на живота!
Аз съ-свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой добави на тях, Бог ще добави върху него бедствията, описани в тая книга, и, ако някой отнеме от думите на книга с това пророчество, Бог ще му отнеме дела от книгата на живота и от светия град, които са описани в тая книга.
Онзи, Който свидетелства за това, казва: Наистина идвам скоро.
Амин! Ела, господарю Исусе!
Благодатта на господаря Исуса помазаника да бъде с всички вас. Амин.