Продължение..............
(последно)
„Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.” Второзак.4:1
„Слушай”, „върши”, за да „живееш” и „наследиш”. Това е универсален и траен принцип. Той се отнасяше до Израел, отнася се и до нас. Пътеката на живота и истинската тайна на наследяването се крият в просто покорство на святите Божии заповеди. Виждаме това навсякъде по страниците на вдъхновената книга. Бог ни е дал Словото Си, не да го преценяваме и обсъждаме, а за да му се покоряваме. И когато по благодат се предадем в сърдечно и радостно покорство на заповедите и решенията на Отца, ще стъпваме по тази ярка пътека на животаи ще познаем реалността на всичко, което Бог е приготвил за нас в Христос. „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя и ще явя Себе Си нему.”
Колко ценно е това! Ще сгрешим, ако предположим, че привилегията, за която се говори тук, е нещо, на което се наслаждават всички вярващи. Не е така. На нея се наслаждават само онези, които се предават с любящо покорство на заповедите на нашия Господ Исус Христос. Тя се намира в обхвата на всички, но не всички й се радват, защото не всички са покорни.
Можем да бъдем уверени, че покорството е приятно на Бога, а „заповедите Му не са тежки”. Напротив , те са сладък и ценен израз на Неговата любов, както и плод и свидетелство за взаимоотношенията, в които ни е поставил. И не само това, но Той милостиво награждава нашето покорство, като още по-пълно изявява Себе Си пред душите ни и заживява с нас. „Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.” Йоан 14 глава.
Слава на името Му, Той се изявява на Своите покорни деца, на онези, които имат заповедите Му и ги пазят, на онези, които Го обичат и пазят думите Му.
И нека читателят разбере добре, че когато нашият Господ говори за своите заповеди, Своите думи и Своите постановления, Той НЯМА(бел. е моя) пред вид 10 заповеди или Мойсеевият закон. Наистина 10 заповеди са част от целия закон на Писанието- вдъхновеното Божие Слово, но да се бърка Мойсеевият закон със заповедите на Христос, означава нещата да се преобърнат с главата надолу, да се смесят юдаизъм с християнство, закон с благодат.
Понякога се заблуждаваме заради самото звучене на думите и затова, когато срещнем думата „заповеди”, веднага вадим заключението че става въпрос за Мойсеевия закон. Но това е много голяма и сериозна грешка. Ако читателят не разбира това добре и не е уверен, нека затвори тази книга и отвори на първите осем глави от Посланието до римляните, както и цялото Послание до галатяните. Нека ги прочете спокойно и с молитва, сякаш е в самото присъствие на Бога, с ум, освободен от всякакви богословски предубеждения и влиянието на всякакво предишно религиозно обучение. Там ще научи в пълнота и с яснота, че християнинът в никакъв случай не е под закон и чрез закона не постига нито живота, нито правдата, нито святостта, нито ходенето, нито което и да е друго нещо. Здравата основа за нас е завършеното изкупление, което имаме в Христос Исус, чрез което сме подпечатани от Святия Дух и следователно неразривно свързани и неизменно отъждествени с възкресения и прославен Христос.
Погледнете от божествена и небесна гледна точка,преценете в Светлината на Новия завет, премерен чрез стандарта на сърцето на Бога, ума на Христос: не би могло да има по грозна аномалия от тази, която се представя пред погледа ни в усилията на християнския свят да събере закон и благодат.
Затова ще кажа на богобоязливия читател на тези редове: ако искаш да познаваш Божието мнение по тази тема – ако искаш да познаваш основата, характера и целта на християнското покорство, трябва просто да слушаш гласа на Святото Писание. И какво казва то? Връща ли ни обратно при Мойсей, за да се научим как да живеем? Изпраща ли ни обратно при „проповедта на планината”, за да си осигурим свят живот? Поставя ли ни под закон, за да държим плътта под контрол? Чуйте какво казва. Да, слушайте и размишлявайте. Вземете следните думи от от Римл.6 – думи с освобождаваща, свята сила: „Защото грехът няма да ви владее вече, понеже не сте под закон, а под благодат.” Действително ние неизменно четем в Писанието, че „грехът”, „ законът” и „плътта” са свързани заедно. Една душа под закона не може да се наслаждава на пълно освобождаване от властта на греха; и в това виждаме с един поглед грешката на цялата легалистична система и пълната заблуда на онези, които се стремят да достигнат свят живот, като поставят душите си под закона. Римл. 7: „И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.”
Ясно е, че не можем да бъдем „умрели спрямо закона” и „ под закона” едновременно.Може да се спори, че изразът „умряхте спрямо закона” е само образен. Да речем, че е така, тогава образ на какво е? Със сигурност не на човек, който е под закона. Не, това е образ точно на противоположното. И нека да отбележим: апостолът не казва, че законът е умрял. Съвсем не. Законът не е мъртъв, но ние сме мъртви за него. Ние сме излезли чрез Христовата смърт от сферата, в която действа той. Христос зае нашето място. Той застана под закон и на кръста стана грях за нас. Той умря вместо нас, и ние умряхме в Него, така Той ни освободи от положението, в което бяхме под властта на греха и под закона и ни въведе в едно изцяло ново положение, в жива връзка и съюз със самия Себе Си. Затова може да се каже: „Както е Той, така сме и ние в този свят.” 1 Йоаново 4:17. Той под закон ли е? Разбира се, не. Е, и ние не сме. Има ли власт над Него грехът? Никаква. В такъв случай няма и над нас. Що се отнася до нашето положение, както Той е в Божието присъствие, така сме и ние, и следователно да се върнем отново под закон би било пълно преобръщане на цялата християнска позиция и категорично и очевидно противоречие с най-ясните твърдения на Свещеното Писание. И така, Божият начин да ни освободи от властта на греха, е като ни освободи от властта на закона, и следователно всички, които поучават, че християните са под закон, явно противоречат на Бога. Важно съображение за онези, които искат да стават законоучители.
За всички - които и където и да са- които желаят да поставят християнина под закон, под каквато и да е форма или поради каквато и да е цел, нашият апостол възкликва в ушите на лицемерстващите юдеи с Петър начело и като отговор на всички законоучители от всяка епоха: „Умрях спрямо закона”. Какво може да каже законът на един мъртъв човек? Нищо. Законът е приложим спрямо живия човек, той го проклина и го убива, защото човекът не го е спазил. Всичко това е не поради някакъв дефект на закона, а заради пълната неспособност на човека да го спазва. Огромна грешка е да говорим, че законът е мъртъв и прекратен. Нищо подобно. Той е жив и в пълна сила в цялата си обвързваща строгост, с целия си блясък, с цялото си непреклонно величие. Би било голяма грешка да кажем, че законът в Англия срещу убийството е умрял; но ако човек е умрял, законът вече не важи за него, тъй като той е излязъл от неговата власт. Но как е умрял вярващия за закона? Апостолът отговаря: „Аз чрез закона умрях спрямо закона”. Законът е изпълнил смъртната присъда спрямо съвестта му, както четем в
Римл. 7: „И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях: намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт. Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.”
Но има още нещо. Апостолът продължава нататък: „Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене” Галат.2:20 И тук е триумфалният отговор на християнина към всички, които казват, че щом Мойсеевият закон е прекратен, вече няма никакви изисквания да спазваме законовите ограничения, към които бяха призовани юдеите. На всички, които се надяват на позволение за себеугаждане, отговорът е: „Умрях спрямо закона(не за да отпусна юздите на плътта, а) за да живея за Бога.”
Егото е разпнато; грехът е осъден; нов живот в Христос; живот, който живеем с Бога; живот на вяра в Божия Син; мотивиращата сила за този живот е възпиращата любов на Христос; може ли да има нещо по-прекрасно? Възможно ли е някой, който някога е опитал макар и малко, небесната сладост на преблагословеното Божие евангелие, да приеме окаяната хибридна система, съставена от наполовина закон и наполовина от благодат, която предлага фалшивото християнство за душата?
Искрено умолявам християнския читател да размисли пред какъв избор е изправен. Нека изследва Писанията и ако се увери в истинността на думите ми, нека захвърли завинаги смъртния саван, с който лъжливото християнство обвива своите заблудени последователи, и да тръгне в свободата, в която Христос поставя хората; да разкъса превръзката, с която то покрива човешките очи, и да се взре в нравствената слава, която блести с такъв небесен блясък от евангелието на Божията благодат.