Author Topic: За съботата, обрязването, закона и пасхата  (Read 52197 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

blossom

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 168
Бих искала да споделя разсъждения, които прочетох и които съвпадат точно с правилното библейско разбиране и основната разлика между закона даден от Мойсей и благодатта, която получаваме чрез Христос.

Това, което ще ви предложа е библейски коментар с автор Г.Х.Макинтош, да не го бъркат някои с У.Макдоналд. Някои може би притежават част от коментарите му. В интернет има на български негов такъв (на Г.Х.Макинтош) само за книгата Битие. С особено удоволствие полагам този труд да ви го предоставя за четене, защото не бих могла да преразкажа неповторимо богатото му и обширно обяснение по този въпрос, в чието искрено и водено от Святия Дух тълкувание ще се убедите сами.


.................................

Особено важно е да разберем истинския характер и целта на закона(наречен от някои нравствен), който намираме изложен в ИЗХОД 20 глава.
Склонни сме в ума си да смесваме принципите на закона и благодатта, така че да не разбираме правилно нито едното, нито другото. Така лишаваме закона от неговото строго и непроницаемо величие, а ограбваме благодатта от божестваната й привлекателност. Божиите святи изисквания остават без отговор и дълбоката многостранна нужда на грешника не намира удовлетворение чрез тази аномална система. Тя е изработена от онези, които се опитват да смесят закона и благодатта. На практика тези две същности не могат никога да се слеят в едно, защото са безкрайно отдалечени. Законът издига онова, което човекът трябва да стори, а благодатта разкрива какъв е Бог. Как могат тези две неща да бъдат споени в една система? Как може грешникът да се спаси някога чрез система, която е съставена наполовина от закон, наполовина от благодат? Невъзможно. Нужно ни е или едното, или другото.
Законът понякога е наричан „копие на Божият ум”. Това определение е изцяло погрешно. Ако го наречем копие на Божия ум какъв трябва да бъде човекът, бихме били по-близо до истината. Ако разглеждаме 10 заповеди като копие на Божия ум, тогава питам, има ли нещо в Божия ум освен „Прави това” и „Не прави това”? Няма ли благодат? Няма ли милост? Няма ли нежна грижа? Нима Бог не желае да се разкрива?  Няма ли да разкрие дълбоките тайни на тази любов, която живее в Неговата гръд? Нищо друго ли няма в божествения характер освен строги изисквания и забрани? Ако беше така, трябваше да кажем Бог е закон, а не „Бог е любов”. Но, блажено да е името Му, в сърцето Му има и нещо друго, което не може да се побере в „десетте заповеди”, изречени на огнената планина. Ако искам да разбера какъв е Бог, трябва да погледна към Христос, „защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството”(Кол. 2:9). „Законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа” (Йоан 1:17)
Със сигурност в закона имаше някаква мярка истина, той съдържаше истината за това какъв трябваше да бъде човекът. Както всичко, което произлиза от Бога, той бе съвършен в своята област – съвършен спрямо целта, за която беше предназначен. Но тази цел в никакъв случай не бе да разкрие пред виновните грешници природата и характера на Бога. В него нямаше благодат, нямаше милост. „Който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно”(Евр.10:28). „Ако човек прави това, ще живее” (Лев.18:5, Римл. 10:5) „Проклет, който не потвърждава думите на тоя закон, като ги изпълнява.”)Мат.27:26, Гал.3:10) Това не беше благодат. Наистина Синай не е мястото, където да търсим благодат. Там Йеова разкри Себе Си в своето страшно величие, сред черни облаци, тъмнина, бури, светкавици и гръмотевици. Не такива неща придружават завета на благодатта и милостта, но те подхождат на завета на истината и правдата, а законът беше точно това и нищо друго.
В закона Бог показва какъв трябва да бъде човекът и произнася проклятие над него, ако не отговаря на изискванията. Но човек разбира, когато погледне себе си в светлината на закона, чевсъщност  е точно това, което законът осъжда. Тогава как да получи живот чрез закона? Той предлага живота и правдата като цел, която да бъде достигната чрез спазването му, но доказва още от самото начало, че сме в състояние на смърт и неправда.Ние искаме в началото това, което законът ни предлага да получим в края. Тогава как да го получим? За да вършим това, което законът изисква, ни е нужен живот, и за да бъдем това, което законът изисква ни е нужна праведност, а ако нямам нито едното, нито другото, съм „проклет”. Факт е, че нямам нито едното, нито другото. Какво да правя? Това е въпросът? Нека тези, които „искат да бъдат законоучители”, отговорят на въпроса. Нека дадат задоволителен отговор на една искрена съвест, затисната от двойната тежест на духовността и непреклонността  на закона и собствената си безнадеждна плътска природа.
Наистина, както учи апостолът, „дойде законът, та се умножи прегрешението”(Римл.5:20) Това ни покадва съвсем ясно истинската цел на закона. Той дойде, за да извади наяве същинската природа на греха(Римл.7 :13) В известен смисъл той беше като съвършено огледало, спуснато от небето, което разкриваше на човека неговото нравствено падение. Ако аз показвам наяве някой свой лош навик пред огледало, то ми показва проблема, но не го поправя. Ако меря крива стена със съвършено права линия, тя ми показва кривината, но не я премахва. Ако изляза с лампа в тъмна нощ, тя ми показва всички пречки и неравности по пътя, но не ги премахва. Нещо повече, огледалото, линията, лампата не създават злините, които изваждат наяве, те нито създават, нито премахват, но само разкриват. Така е и със закона- той не създава злото в човешкото сърце, нито го премахва, а само с безпогрешна точност го разкрива.”Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай”(Римл.7:7) Апостолът не казва, че нямаше да „пожелава”.Не, но просто нямаше да е „познал” това.  „Пожеланието” си беше там, но той е бил в тъмнина, докато законът като „светило Господно” не е осветил тъмните стаи на неговото сърце и не е разкрил злото, което е било там. Като човек в тъмна стая, който може би е заобиколен от прах и бъркотия, но не може да види всичко това заради тъмнината. Нека обаче лъчите на слънцето да пронижат тъмнината около него и той бързо ще забележи всичко. Нима слънчевите лъчи създават праха? Разбира се, не. Прахът си е там и те само го разкриват и показват. Това е една проста илюстрация на ефекта от закона. Той осъжда човешкия характер и положение, открива човека като грешник и произнася проклятие над него, той идва, за да прецени какво представлява човекът и го проклина, ако не е това, което трябва да бъде.

Следва.........


Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан, насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.Пс.92:12-13
"All worshipping, honoring, or service invented by the brain of man in the religion of God, without His own express commandment, is idolatry."  John Knox

Владо

  • Служещ
  • ******
  • Posts: 506
  • Нашият Господ идва.
    • http://vminev.blog.bg/
blossom....   :-) ....
27. Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
хх
  5. Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
  6. Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
  http://vminev.blog.bg

blossom

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 168

Продължение.....................
(със съкращения )



Така става ясно, че е невъзможно да получим живот и правда чрез онова, което може само да прокълне човека, и ако състоянието на грешника и характерът на закона не се променят изцяло, законът може единствено да прокълне човек . Той не допуска слабостии не се интересува от искреното, макар и несъвършено покорство.  В противен случай нямаше да е това, което е: заповед „свята, праведна и добра”. И тъй като законът е точно такъв, грешникът не може да получи живот чрез него. Ако можеше да получи живот чрез него, той нямаше да е съвършен или човекът нямаше да бъде грешник.
...
Мога да взема която и да е от забраните като „Не убивай”, „Не прелюбодействай”, „Не кради”.
Ето пред мен е издигнато правило или е поставена  граница, но аз откривам в себе си точно тези принципи, които се противопоставят на издигнатите забрани. Да, самият факт, че ми е забранено да убивам , показва, показва, че склонността за убийство съществува в моята природа. Не би било нужно да ми се казва, да не върша нещо, към което нямам склонност, но проявата на Божията воля какво трябва да правя,разкрива склонност на моята воля да бъда това, което не бива.
Мнозина биха признали, че не могат да получат живот чрез закона, и в същото време поддържат идеята, че законът е нашето ръководно правило в живота. Апостолът заявява, че „всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, те непременно са под клетва.”(Гал. 3:10)
Човек може да каже: аз съм новороден и затова не съм изложен на тази клетва. Това няма да помогне. Ако новорождението не те отделя  от основата на закона, то не може да те отдели достатъчно  от обхвата на проклятието на закона. Ако християнинът е под закон,, той по необходимост е изложен на проклятието. Но какво общо има законът с новорождението. Законът поставя пред човека само един въпрос- един кратък, сериозен, директен въпрос: дали си това, което трябва? Ако отговорът е отрицателен, той може само да хвърли своята ужасна анатема срещу човека и да го погуби. А кой с готовност и категоричност би заявил, че е това, което трябва да бъде, освен действително новороденият човек? Затова, ако е под закона, мовек неизбежно се намира под проклятие. Законът не може да снижи своите стандарти, нито да се смеси с благодатта. Хората непрестанно се опитват да снижат неговите стандарти, те чувстват, че не могат да ги достигнат, и затова се стремят да ги доближат до себе си. Но усилията са напразни, законът се изправя в цялата си чистота, величие и строга непреклонност и не е готов да отстъпи и на косъм от съвършеното покорство. А къде е човекът, новороден или не, който би се наел да претендира за подобно нещо? Ще кажете, имаме съвършенство в Христос. Наистина, но то не е по закон, а по благодат, и не можем да смесваме  по никакъв начин двата принципа. Писанието ясно и нашироко учи, че ние не се оправдаваме  по закон, и законът не е правилото на нашия живот. Това, което може да донесе само проклятие, не би могло никога да донесе само оправдание, и това, което може само да убива, не би могло да бъде правило в живота. По същия начин, човек би могъл да се опита да спечели богатство, чрез дело за банкрут, заведено срещу него.
„Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят”. Какво? Изискванията и проклятието на Мойсеевия закон? Не. Блажен да е Бог, не тази вест трябваше да достигне до ушите на безпомощните грешници.Чуйте тогава какво. „ДА ЧУЯТ ЕВАНГЕЛСКОТО УЧЕНИЕ И ДА ПОВЯРВАТ”. Точно това подобаваше на природата и характера на Бога. Как бихме могли да допуснем мисълта, че онези, които Бог е приел в благодатта Си, Той би управлявал чрез закон? Невъзможно. „Вярваме-казва Петър-че ние ще се спасим чрез БЛАГОДАТТА НА ГОСПОДА ИСУСА, също както и те.” И юдеите, които бяха приели закона, и езичниците, които никога не бяха го приемали, сега бяха спасени, чрез „благодатта”   И те не само бяха „спасени” чрез благодатта, но и „стояха” в благодат(Римл.5:2) и „растяха в благодатта”(2Петр.3:18)
Дали сега Божията милостива воля е да се чете закона в ушите на грешниците? Дори и да нямаше други пасажи Деян.15 гл и  Посл до Галатяните, тези щяха да бъдат достатъчни, за да докажат, че Бог никога не е възнамерявал езичниците „да чуят” закона. Ако такова беше Неговото намерение, Той със сигурност щеше да изберя някой друг да го произнесе в техните уши. Но не, когато Той изпрати Своя „огнен закон”, Той говори само чрез един език, но когато прогласи благата вест на спасението чрез кръвта на Агнето, Той говори на езика, „на всеки народ под небето”. Той говореше така, че всеки „слушаше да говорят на неговия език”, за да чуе прекрасната вест за благодатта(Деян.2:1-11)
Освен това, когато представяше от планината Синай строгите изисквания на завета на делата, Той се обърна изключително към един народ. Гласът му се чу само в тесните граници на еврейския народ, но когато от равнините на Витлеем „ангел от Господа” благовести „голяма радост” , Бог добави тези характерни думи: „която ще бъде за всичките люде”. Също, когато възкръсналият Христос изпращаше Своите вестители за спасение, Неговата заръка беше: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар” (Марк 16:15, Лука 2:10)
Святият Дух е казал чрез устата на един пророк и на един апостол: „Колко са прекрасни нозете на тия, които благовествуват доброто!” (Ис.3:7, Римл. 10:15). Но за тези, които се опитват да бъдат законоучители същият Святи Дух е казал: „Дано се отсечаха ония, които ви разколебават”
И така , явно е, че законът не е нито основата на живота на грешника, нито житейско правило за християнина. Христос е едното и другото. Той е нашият живот и Той е нашето житейско правило.
Ако законът е наистина житейско правило за вярващия, къде ще го намерим представен в Новия Завет? Вдъхновеният апостол явно не е мислил за него като правило, когато е писал следните думи: „В Христа Исуса, нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание. И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил” (Гал. 6:15,16) Какво правило? Законът ли? Не, само „новото създание”. И така, ако законът беше правилото, според което вярващите да ходят, защо произнася апостолът своята благословия върху тези, които ходят по съвсем друго правило? Защо не казва той: „Всички, които живеят според  правилото на десетте Божии заповеди”? Не е ли явно от този пасаж, че Божията църква има по-висше правило, по което да ходи?
Десетте заповеди, макар и формиращи, както биха признали всички истински християни, част от канона на вдъхновението,никога  не биха могли да бъдат житейското правило за този,който чрез безкрайна благодат е бил въведен в новото създание - този, който е получил нов живот в Христос.

Следва................

Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан, насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.Пс.92:12-13
"All worshipping, honoring, or service invented by the brain of man in the religion of God, without His own express commandment, is idolatry."  John Knox

blossom

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 168
Продължение..............
(последно)

„Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.” Второзак.4:1
„Слушай”, „върши”, за да „живееш” и „наследиш”. Това е универсален и траен принцип. Той се отнасяше до Израел, отнася се и до нас. Пътеката на живота и истинската тайна на наследяването  се крият в просто покорство на святите Божии заповеди. Виждаме това навсякъде по страниците на вдъхновената книга. Бог ни е дал Словото Си, не да го преценяваме и обсъждаме,  а за да му се покоряваме. И когато по благодат се предадем в сърдечно и радостно покорство на заповедите и решенията на Отца, ще стъпваме по тази ярка пътека на животаи ще познаем реалността на всичко, което Бог е приготвил за нас в Христос. „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя и ще явя Себе Си нему.”
Колко ценно е това!  Ще сгрешим, ако предположим, че привилегията, за която се говори тук, е нещо, на което се наслаждават всички вярващи. Не е така. На нея се наслаждават само онези, които се предават с любящо покорство на заповедите на нашия Господ Исус Христос. Тя се намира в обхвата на всички, но не всички й се радват, защото не всички са покорни.
Можем да бъдем уверени, че покорството е приятно на Бога, а „заповедите Му не са тежки”. Напротив , те са сладък и ценен израз на Неговата любов, както и плод и свидетелство за взаимоотношенията, в които ни е поставил. И не само това, но Той милостиво награждава нашето покорство, като още по-пълно изявява Себе Си пред душите ни и заживява с нас. „Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.” Йоан 14 глава.
Слава на името Му, Той се изявява на Своите покорни деца, на онези, които имат заповедите Му и ги пазят, на онези, които Го обичат и пазят думите Му.                                                                                                                                                                             
И нека читателят разбере добре, че когато нашият Господ говори за своите заповеди, Своите думи и Своите постановления, Той  НЯМА(бел. е моя) пред вид 10 заповеди или Мойсеевият закон. Наистина 10 заповеди са част от целия закон на Писанието- вдъхновеното Божие Слово, но да се бърка Мойсеевият закон със заповедите на Христос, означава нещата да се преобърнат с главата надолу, да се смесят юдаизъм с християнство, закон с благодат.                                                   
Понякога се заблуждаваме заради самото звучене на думите и затова, когато срещнем думата „заповеди”, веднага вадим заключението че става въпрос за Мойсеевия закон. Но това е много голяма и сериозна грешка. Ако читателят не разбира това добре и не е уверен, нека затвори тази книга и отвори на първите осем глави от Посланието до римляните, както и цялото Послание до галатяните. Нека ги прочете спокойно и с молитва, сякаш е в самото присъствие на Бога, с ум, освободен от всякакви богословски  предубеждения и влиянието на всякакво предишно религиозно обучение. Там ще научи в пълнота и с яснота, че християнинът в никакъв случай не е под закон и чрез закона не постига нито живота, нито правдата, нито святостта, нито ходенето, нито което и да е друго нещо. Здравата основа за нас е завършеното изкупление, което имаме в Христос Исус, чрез което сме подпечатани от Святия Дух и следователно неразривно свързани и неизменно отъждествени с възкресения и прославен Христос.
Погледнете  от божествена  и небесна гледна точка,преценете в Светлината на Новия завет, премерен чрез стандарта на сърцето на Бога, ума на Христос:  не би могло да има по грозна аномалия от тази, която се представя пред погледа ни в усилията на християнския свят да събере закон и благодат.
Затова ще кажа на богобоязливия читател на тези редове: ако искаш да познаваш Божието мнение по тази тема – ако искаш да познаваш основата, характера и целта на християнското покорство, трябва просто да слушаш гласа на Святото Писание. И какво казва то? Връща ли ни обратно при Мойсей, за да се научим  как да живеем? Изпраща ли ни обратно при „проповедта на планината”, за да си осигурим свят живот? Поставя ли ни под закон, за да държим плътта под контрол? Чуйте какво казва. Да, слушайте и размишлявайте. Вземете следните думи от от Римл.6 – думи с освобождаваща, свята сила: „Защото грехът няма да ви владее вече, понеже не сте под закон, а под благодат.”  Действително ние неизменно четем в Писанието, че „грехът”, „ законът” и „плътта” са свързани заедно. Една душа под закона не може да се наслаждава на пълно освобождаване от властта на греха; и в това виждаме с един поглед грешката на цялата легалистична система и пълната заблуда на онези, които се стремят да достигнат свят живот, като поставят душите си под закона. Римл. 7: „И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.”
Ясно е, че не можем да бъдем „умрели спрямо закона” и  „ под закона” едновременно.Може да се спори, че изразът „умряхте спрямо закона” е само образен. Да речем, че е така, тогава образ на какво е? Със сигурност не на човек, който е под закона. Не, това е образ точно на противоположното.  И нека да отбележим: апостолът не казва, че законът е умрял. Съвсем не. Законът не е мъртъв, но ние сме мъртви за него. Ние сме излезли чрез Христовата смърт от сферата, в която действа той. Христос зае нашето място. Той застана под закон и на кръста стана грях за нас. Той умря вместо нас, и ние умряхме в Него, така Той ни освободи от положението, в което бяхме под властта на греха и под закона и ни въведе в едно изцяло ново положение, в жива връзка и съюз със самия Себе Си. Затова може да се каже: „Както е Той, така сме  и ние в този свят.” 1 Йоаново 4:17. Той под закон ли е? Разбира се, не. Е, и ние не сме. Има ли власт над Него грехът? Никаква. В такъв случай няма и над нас. Що се отнася до нашето положение, както Той е в Божието присъствие, така сме и ние, и следователно да се върнем отново под закон би било пълно преобръщане на цялата християнска позиция и категорично и очевидно противоречие с най-ясните твърдения на Свещеното Писание. И така, Божият начин да ни освободи от властта на греха, е като ни освободи от властта на закона, и следователно всички, които поучават, че християните са под закон, явно противоречат на Бога. Важно съображение за онези, които искат да стават законоучители.
За всички - които и където и да са- които желаят да поставят християнина под закон, под каквато и да е форма или поради каквато и да е цел, нашият апостол възкликва в ушите на лицемерстващите юдеи с Петър начело и като отговор на всички законоучители от всяка епоха: „Умрях спрямо закона”.  Какво може да каже законът на един мъртъв човек? Нищо. Законът е приложим спрямо живия човек, той го проклина и го убива, защото човекът не го е спазил. Всичко това е не поради някакъв дефект на закона, а заради пълната неспособност на човека да го спазва. Огромна грешка е да говорим, че законът е мъртъв и прекратен. Нищо подобно. Той е жив и в пълна сила в цялата си обвързваща строгост, с целия си блясък,  с цялото си непреклонно величие. Би било голяма грешка да кажем, че законът в Англия срещу убийството е умрял; но ако човек е умрял, законът вече не важи за него, тъй като той е излязъл от неговата власт. Но как е умрял вярващия за закона? Апостолът отговаря: „Аз чрез закона умрях спрямо закона”. Законът е изпълнил смъртната присъда спрямо съвестта му, както четем в
Римл. 7: „И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях: намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт. Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.”                                                                                           
Но има още нещо. Апостолът продължава нататък:  „Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене” Галат.2:20 И тук е триумфалният отговор на християнина към всички, които казват, че щом Мойсеевият закон е прекратен, вече няма никакви изисквания да спазваме законовите ограничения, към които бяха призовани юдеите. На всички, които се надяват на позволение за себеугаждане, отговорът е: „Умрях спрямо закона(не за да отпусна юздите на плътта, а) за да живея за Бога.”                                                                                         

Егото е разпнато; грехът е осъден; нов живот в Христос; живот, който живеем с Бога; живот на вяра в Божия Син; мотивиращата сила за този живот е възпиращата любов на Христос; може ли да има нещо по-прекрасно? Възможно ли  е някой, който някога е опитал макар и малко, небесната сладост на преблагословеното Божие евангелие,  да приеме окаяната хибридна система, съставена от наполовина закон и наполовина от благодат, която предлага фалшивото християнство за душата?

Искрено умолявам християнския читател да размисли пред какъв избор е изправен. Нека изследва Писанията и ако се увери в истинността на думите ми, нека захвърли завинаги смъртния саван, с който лъжливото християнство обвива своите заблудени последователи, и да тръгне в свободата, в която Христос поставя хората; да разкъса превръзката, с която то покрива човешките очи, и да се взре в нравствената слава, която блести с такъв небесен блясък от евангелието на Божията благодат.



Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан, насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.Пс.92:12-13
"All worshipping, honoring, or service invented by the brain of man in the religion of God, without His own express commandment, is idolatry."  John Knox

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Искам да се намеся малко в това, което се пише тук, тъй като виждам, че и авторът и blossom имат пропуск в това, което пише в Писанията и наричат това "юдаизъм" и "закон", а другото го наричат "християнство" и "благодат".

В Божието Слово нямаме такова разделение и да се говори от тази перспектива е изключително заблуждаващо за читателите, защото нито Христос говори против Божия Закон, нито говори против закона, даден чрез Моисей, защото законът даден чрез Моисей беше сянка на това, което е в небесното светилище, а не "нещо тотално различно".

Интересно ми е защо тогава като 10-те заповеди били за спазване сега не се спазват буквално, както наблягаше тука потребителят "Ранобуден"? Така пишеше по-горе.

Не може да хванем 5 заповеди и да кажем, че са ОК, а другите 5 — не, защото сме "под благодат".

Обясненията тук за "благодат" са също толкова повърхностни, колкото и разбирането относно Божия закон, закона, даден чрез Моисей, Божия вечен договор и Божия договор на Синай.



И още нещо — грешниците не им трябва да чуят за "евангелското учение и да повярват", а трябва да им бъде заповядано покаяние от хора, които са пратени от Господаря на жетвата (защото това е примерът, който виждаме) и да се обърнат от нечестивите си дела.

Бог никога не се е променял в принципите си и никога не е искал нещо по-различно — от Адам до края на тази земя.

Още по-малко твърдения като това са изключително повърхностни:
Quote
Но тази цел в никакъв случай не бе да разкрие пред виновните грешници природата и характера на Бога. В него нямаше благодат, нямаше милост. „Който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно”(Евр.10:28). „Ако човек прави това, ще живее” (Лев.18:5, Римл. 10:5) „Проклет, който не потвърждава думите на тоя закон, като ги изпълнява.”)Мат.27:26, Гал.3:10) Това не беше благодат. Наистина Синай не е мястото, където да търсим благодат. Там Йеова разкри Себе Си в своето страшно величие, сред черни облаци, тъмнина, бури, светкавици и гръмотевици. Не такива неща придружават завета на благодатта и милостта, но те подхождат на завета на истината и правдата, а законът беше точно това и нищо друго.

Подобни разсъждения са довели християнството до днешното му дередже — да вярват в ИДОЛИ, а не в еврейския Бог, който не се променя и е същият винаги. Какъвто е бил на Синай, такъв е и сега.

Нека да видим какво пише по-нататък е полвинчато цитирания Евреи 10:28, с което иска да се внуши, че Бог тогава бил по "безпощаден", а сега бил "по-милостив":
28. Ако би некой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване: 29. за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта!

Не само, че Бог не е "по-малко безпощаден", ами се говори и за "по-жестоко наказание" в наши дни. Това тотално противоречи на представите, които се внушават с тези "коментари".

Ненавиждам подобни коментари. Гнуся се от тях. Причината е, че карат хората да вярват в ИДОЛ, а не в Бога, който даде образа на небесното светилище на Моисей.

Какво означава "благодат"? Какво означава, че не сте под "закон"? Защо тогава изпълнявате определени заповеди? Те извън "закон" ли са?

Всичките тези разсъждения, както казах, са извън контекста на това какво е "закон", какво е "договор" и какви договори и закони има — кои са вечни, кои не са вечни и т.н...

Мисля, че това е за нова тема, а не за текущата, която е в подразделение "Адвентизъм".
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Владо

  • Служещ
  • ******
  • Posts: 506
  • Нашият Господ идва.
    • http://vminev.blog.bg/
  Да, аз също смятам, че тези разсъждения са извън контекста и духа на поставената тема, защото се отвори цял нов диапазон за дискусия.

  blossom....   :-) ... това, което си публикувала е опит на един езичник да обясни това, което Бог в мъдростта Си заповяда на евреи да разяснят на целият свят. Да, има резон в това, което е написано преди мен, а именно че такива "изповеди" като горната довеждат до това, което законът наказваше със смърт : ядене на идоложертвено, блудство със словото, покорство пред чужди богове, поклонение на идоли. Крайни думи. Самият аз стигнах с болка до истинността им.
  Святата вяра, предадена от Един Равин, претендирайки, че е Син на Бога,  на Неговите последователи е претърпяла ВЕКОВЕ сквернене, изопчаване, изродско представяне, своеволни тълкувания, преправяния, изкълчване и извращаване на първоначалният образ и облик. Тогава ? Трябва да се отстъпи от МАСОВИТЕ протестантско - евангелски тълкувания на писанията, проповеди, размисли, поучения, подобни. В СРЕДА, която е несвързана с официална организация и където се търси истината на всичко, събралите се със смирение трябва да дискутират и търсят ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ СМИСЪЛ на УЧЕНИЕТО. Това са много смислени думи, blosssom, и аз те моля да размислиш върху тях. Църквите са се превърнали в едни сбирщини от елементарномислещи хора, които няколко човека (клирът) ги манипулира и върти във всички други посоки, само не и КЪМ ЦЕЛИТЕ НА ЦАРСТВОТО И ВОЛЯТА НА ОТЕЦ.

  Днес това, що се представя като лице на християнството е далечно подобие и смес на това, което е било. Вижте преброяването, например. Всеки здравомислещ човек не би отметнал НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ полета за вярата, а пасторите са РЕВНАЛИ в един глас техните подчинени да отметнат "протестант/евангелист", та да се знаело колко са били те в България от това да им нарастнело самочувствитето. Никой не чете, че идат последни времена и тази статистика може да се използва против тези, които са се сами насадили на пачи яйца. Никой не вярва в писанията, които днес се използват предимно за "неделна проповед/богослужение". Никой не вниква в смисъла, който Божият Дух е вложил в писанията, предупрежденият,, думите на мъдрост, молба, ...като овце на заколение са станали вярващите днес... пък после кой виновен?

"И защо Ме зовете :Господарю! Господарю! - а не изпълнявате това, що съм заръчал?!"
27. Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
хх
  5. Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
  6. Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
  http://vminev.blog.bg

blossom

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 168
Тъй,братя :)

....значи първо благодаря ви, че се включихте с мненията си относно коментарите на този автор. Ама можеше още вчера да ме спрете....щом това е неправилно.

Правя и едно уточнение относно корекция от Тишо:
 
Още по-малко твърдения като това са изключително повърхностни:
Цитат
Но тази цел в никакъв случай не бе да разкрие пред виновните грешници природата и характера на Бога. В него нямаше благодат, нямаше милост. „Който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно”(Евр.10:28). „Ако човек прави това, ще живее” (Лев.18:5, Римл. 10:5) „Проклет, който не потвърждава думите на тоя закон, като ги изпълнява.”)Мат.27:26, Гал.3:10) Това не беше благодат. Наистина Синай не е мястото, където да търсим благодат. Там Йеова разкри Себе Си в своето страшно величие, сред черни облаци, тъмнина, бури, светкавици и гръмотевици. Не такива неща придружават завета на благодатта и милостта, но те подхождат на завета на истината и правдата, а законът беше точно това и нищо друго.

Подобни разсъждения са довели християнството до днешното му дередже — да вярват в ИДОЛИ, а не в еврейския Бог, който не се променя и е същият винаги. Какъвто е бил на Синай, такъв е и сега
.


Подчертаното изречение "В него нямаше благодат, нямаше милост." в моя постинг авторът говори не за Бога, и описание на неговата същност, а изречението се отнася за закона.  В закона, казва авторът нямало благодат и нямало милост.

ето целия абзац- става дума за закона и с посочените цитати доказва, какъв е закона:

Със сигурност в закона имаше някаква мярка истина, той съдържаше истината за това какъв трябваше да бъде човекът. Както всичко, което произлиза от Бога, той бе съвършен в своята област – съвършен спрямо целта, за която беше предназначен.(ЗАКОНА Е СЪВЪРШЕН-бел. е моя) Но тази цел в никакъв случай не бе да разкрие пред виновните грешници природата и характера на Бога. В него (В ЗАКОНА)нямаше благодат, нямаше милост. „Който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно”(Евр.10:28). „Ако човек прави това, ще живее” (Лев.18:5, Римл. 10:5) „Проклет, който не потвърждава думите на тоя закон, като ги изпълнява.”)Мат.27:26, Гал.3:10) Това не беше благодат...[/i]

--------------------
Говори се през цялото време ЗА ЗАКОНА. Не знам , защо мислиш, че авторът с това ти внушава, че Бог преди бил строг, а в наше време, или по-точно: след Христос ще е по-мил, благосклонен.
----------------

Сега пак да кажа, честно аз не разбрах къде ОСНОВНО греши този автор, освен че нарекъл юдаизма и християнството с имената им.
Все пак аз съм извадила от книгата му основни неща и съм посочила, че подавам информацията със съкращения. Това не са всичките му тълкувания за закона и благодатта, но опитах да обхвана от няколко места, без да нарушавам последователността на изложението му.   

Съжалявам, че това което ви предоставям НЕ Е в унисон с вашето тълкуване на закона и благодатта, може би защото не съм видяла СЪБРАНО на едно място ОБОБЩАВАЩО ЯСНО мнение тук във форума - закона така, договорите така, заповедите иначе, благодатта е еди какво си..., досега сме учени така, а ето тук..... с цитати имаме док-ва, че еди кое си е правилното библейско
тълкуване.

Такова Генерално обобщаване се налага за всяка тема, където имаме сблъсък на разбирания и която разбира се не е ежедневна, че всеки от нас да я е "предъвкал" и нещата да са кристално ясни.

Аз намерих коментара за много добър.
НО сега моля не коментирайте тълкуванията на автора, щото ще стане каша,  а щом не е правилно дайте (то е ясно, че братята ще се нагърбят с тази трудна задача), един ОБОБЩАВАЩ генерален ИЗВОД по темата  ТУК за закона, заповедите, съботата, обрязването, пасхата. Пък може да бъде и по лесно, когато до всичко това се издигне и съпостави Божията благодат. Вие отсъдете.

С каквото мога ще помагам, няма само да чета.

Поздрав



Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан, насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.Пс.92:12-13
"All worshipping, honoring, or service invented by the brain of man in the religion of God, without His own express commandment, is idolatry."  John Knox

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Законът на Моисей включва същата милост, която съдържа и Законът на животворящия дух. Даже пише, че ако погазиш това, което Бог е постановил като вечен закон, наказанието е още по-сурово.

Това, което съм забелязал в днешното мислене на християните е, че смятат, че Бог е решил да прощава грехове вече, а преди това не е прощавал, но това не е така.

Бог никога няма да оправдае без причина някого. Никога не е оправдавал и никога няма да го направи, тъй като това е мерзост пред Бога. Нито един човек не можеше да бъде оправдан въпреки праведните си дела (защото грехът пред Бога е незаличим, освен ако не бъде наказан със смърт). А как да оправдае Бог човеците, които вече вървят в пътя на правдата, когато имат грехове зад тях, които не могат да бъдат изчистени освен с тяхната (на човеците) смърт?

Защо е така? Защото заплатата за греха е смърт. И как Бог да убие тези праведници? Затова Бог търпеше, докато не се изпълниха дните и не изпрати Сина Си, за да умре за всички тези, които вярват в Него и вървят в пътя на правдата. И тъй като Бог не може да си наруши принципите, трябваше да умре праведният Син, заради всички тези, защото Бог трябваше да получи заплата за греха, който се е вършил пред Него. Така Синът оправда Божието Слово. Бог не оправдава никого без да има покаяние, както и ако не беше жертвата на Сина, самото действие на покаяние нямаше да бъде достатъчно, в противен случай Бог би си противоречал.

Това е милостта на Бога. Но в тази милост имаме перфектна съвместимост с принципите на закона на Моисей, както и с това, че Бог никак няма да оправдае беззаконният, освен ако беззаконният не се обърне от греховете си.

Това е само една вметка към коментара, че закона на Моисей бил жесток, за разлика от "благодатта". Проблемът е, че се сравняват ябълки с круши, а не закон със закон. Ако говорим за закона на Животворящия Дух и закона на Моисей — като принципи няма разлика.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

blossom

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 168

честно, ТОВА НЕ ГО РАЗБРАХ?



Бог никога няма да оправдае без причина някого. Никога не е оправдавал и никога няма да го направи, тъй като това е мерзост пред Бога. Нито един човек не можеше да бъде оправдан въпреки праведните си дела (защото грехът пред Бога е незаличим, освен ако не бъде наказан със смърт). ЗатА как да оправдае Бог човеците, които вече вървят в пътя на правдата, когато имат грехове зад тях, които не могат да бъдат изчистени освен с тяхната (на човеците) смърт?

Защо е така? Защото заплатата за греха е смърт. И как Бог да убие тези праведници? ......


Това вече ми е ясно надолу! Благодаря.


Това е само една вметка към коментара, че закона на Моисей бил жесток, за разлика от "благодатта". Проблемът е, че се сравняват ябълки с круши, а не закон със закон. Ако говорим за закона на Животворящия Дух и закона на Моисей — като принципи няма разлика.




но ще имаме ли възможност за обобщен отговор за което питах, или това много ще ви затрудни?
Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан, насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.Пс.92:12-13
"All worshipping, honoring, or service invented by the brain of man in the religion of God, without His own express commandment, is idolatry."  John Knox

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG

честно, ТОВА НЕ ГО РАЗБРАХ?



Бог никога няма да оправдае без причина някого. Никога не е оправдавал и никога няма да го направи, тъй като това е мерзост пред Бога. Нито един човек не можеше да бъде оправдан въпреки праведните си дела (защото грехът пред Бога е незаличим, освен ако не бъде наказан със смърт). ЗатА как да оправдае Бог човеците, които вече вървят в пътя на правдата, когато имат грехове зад тях, които не могат да бъдат изчистени освен с тяхната (на човеците) смърт?

Защо е така? Защото заплатата за греха е смърт. И как Бог да убие тези праведници? ......

Заплатата за греха е смърт. Това ще рече, че единственото, с което може да се "заплати" един грях е смърт. Не може да се заплати с праведни дела, не може да се заплати с покаяние.

Поради тази причина дори и праведниците пред Бога не са могли с праведните си дела да изкупят греха си, но Бог не ги е убил, но е показал милост, но грехът им е останал неочистен, защото кръвта от животински жертви не може да очисти греха, а само го напомня.

Поради тази причина трябваше да се пролее кръвта на Христос, за да бъде умилостивен гнева на Бог за греховете на човеците.

Нека дам малък пример — имаш магазин за изделия от стъкло. Влиза някой и независимо, че го предупреждаваш, счупва най-скъпия ти артикул. Ако той се покае и каже "съжалявам, няма да чупя повече", това ще върне ли стоката? Не. По същия начин и покаянието на праведника не връща назад сторения грях. Да речем, че ти си вършиш бизнеса стриктно и строго — тази стока трябва да се заплати или да се възвърне както е била. Този, който е счупил трябва да заплати. Ако този, който е счупил няма толкова пари, тогава какво да правим? Тогава идва някой, който има възможност да плати и въпреки, че това му коства много, го прави и то не толкова заради самия човек, който е изпаднал в нужда (защото човекът е виновен), а поради строгостта на този, който върши бизнеса, че без заплащане човекът не може да бъде пуснат. Тогава богатият плаща и АКО бедният човек живее в живот на покаяние (аналогия на "вярва в Него"), тогава е в сила това заплащане. В противен случай богатият (Христос) е заплатил и бизнесът е възстановен, но този, който е потрошил няма дял в това.

Надявам се, че с тази аналогия е станало по-ясно.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Владо

  • Служещ
  • ******
  • Posts: 506
  • Нашият Господ идва.
    • http://vminev.blog.bg/
 Аз преди немного време имах разговор с един вярващ, който "ходи на църква". Говорихме си за различни неща, които уж и двамата споменавахме с едни думи, и уж имахме едни неща в предвид (Бог, святост, вяра, покаяние, търсене на Бога, помазание, подобни), но колкото повече аз говорех, толкова повече той вдигаше вежди и аз разбирах, че нещата, назовани с познати нам думи имат различен образ, смисъл, дълбочина и значение за него и различен - за мен.
  Това е като да накараш Салвадор Дали да ти направи натюрморт : чаша пред прозорец. После гледаш нарисуваното и ококорен питаш : Салв, това какво е ? Ами това, което ми каза да нарисувам- отговаря той... и така.
27. Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
хх
  5. Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
  6. Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
  http://vminev.blog.bg

blossom

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 168
Владко, разбирам това, което говориш.

Но и затова ми беше и въпроса в края, да не искам да видя картина от С.Дали, а от братята тук като принципно обобщаване на всяка една подобна тема. :)

Благословена работа на Господната нива!
Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан, насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.Пс.92:12-13
"All worshipping, honoring, or service invented by the brain of man in the religion of God, without His own express commandment, is idolatry."  John Knox

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 1053
Сега пак да кажа, честно аз не разбрах къде ОСНОВНО греши този автор, освен че нарекъл юдаизма и християнството с имената им.
Все пак аз съм извадила от книгата му основни неща и съм посочила, че подавам информацията със съкращения. Това не са всичките му тълкувания за закона и благодатта, но опитах да обхвана от няколко места, без да нарушавам последователността на изложението му.   

Този автор греши не за друго, а защото говори половинчато и изменя съдържанието. Не знам в това което си копирала дали това е с удебелен шриф (наблегнато на него един вид) или просто ти си пропуснала да го направиш. Опитай да смениш това което е написал и съм подчетал с оригинала и ще видиш разликата.
... И когато по благодат се предадем в сърдечно и радостно покорство на заповедите и решенията на Отца, ще стъпваме по тази ярка пътека на живота и ще познаем реалността на всичко, което Бог е приготвил за нас в Христос. „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя и ще явя Себе Си нему.”

А ето оригинала:
23 Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.   
24 Който не Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.

Просто е нагодил нещата за да пасват на думите му защото оригинала им противоречи. Следвай примера на беряните и проверявай когато четеш нещо дори да е на човек на който вярваш - може и той да се е заблудил.
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

blossom

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 168
Сега пак да кажа, честно аз не разбрах къде ОСНОВНО греши този автор, освен че нарекъл юдаизма и християнството с имената им.
Все пак аз съм извадила от книгата му основни неща и съм посочила, че подавам информацията със съкращения. Това не са всичките му тълкувания за закона и благодатта, но опитах да обхвана от няколко места, без да нарушавам последователността на изложението му.   

Този автор греши не за друго, а защото говори половинчато и изменя съдържанието. Не знам в това което си копирала дали това е с удебелен шриф (наблегнато на него един вид) или просто ти си пропуснала да го направиш. Опитай да смениш това което е написал и съм подчетал с оригинала и ще видиш разликата.
... И когато по благодат се предадем в сърдечно и радостно покорство на заповедите и решенията на Отца, ще стъпваме по тази ярка пътека на живота и ще познаем реалността на всичко, което Бог е приготвил за нас в Христос. „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя и ще явя Себе Си нему.”

А ето оригинала:
23 Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.   
24 Който не Ме люби не пази думите Ми;и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил


Просто е нагодил нещата за да пасват на думите му защото оригинала им противоречи. Следвай примера на беряните и проверявай когато четеш нещо дори да е на човек на който вярваш - може и той да се е заблудил.



Nikolay, здравей! :)

За кой оригинал ми говориш???

къде четеш?

ето въпросното място Йоан 14 глава



20 В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас.
21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.
22 Юда (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?
23 Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.
24 Който не Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.

25 Това ви изговорих докато още пребъдвам с вас.


В червено оцветеният текст е този, който е цитирал в книгата си.
А в зеленото е твоя цитат, който Е  само 2 стиха по-надолу.

И защо не приемаш думите на ИСУС, само защото считаш, че някой ги нагодил за себе си??? Не, брате, авторът тълкува и обяснява  и доказва коментара си с думите на Исус, а не че той си прави СОБСТВЕНО тълкуване далеч от Словото  и ти вярваш ли, че ще има такива книги с неверно цитирани цитати?


сега аз да кажа, колко много важи за теб, словото в Деян. 17:11  на беряните относно принципа на доверяване:

 Просто е нагодил нещата за да пасват на думите му защото оригинала им противоречи. Следвай примера на беряните и проверявай когато четеш нещо дори да е на човек на който вярваш - може и той да се е заблудил.


Добре, както и да е... Случват се такива работи... :)




Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан, насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.Пс.92:12-13
"All worshipping, honoring, or service invented by the brain of man in the religion of God, without His own express commandment, is idolatry."  John Knox

Владо

  • Служещ
  • ******
  • Posts: 506
  • Нашият Господ идва.
    • http://vminev.blog.bg/
  blossom.... Наскоро пак ще пиша. Дотогава това, което искам да оставя е следното : трудът на този човек изисква дваж повече труд за опровергаването му, а това е нелека задача. Вярвам че не толкоз опровергаването на труда, колкото твоето просветляване и лично разбиране на същността и на истинността, е от по-голямо значение. Това е процес, който е движен от Святият Дух.

  А, и може без "ко" - говори за непочтителност и лека ирония, смесена с презрение. Все пак, да поясня, не съм ти син.
27. Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
хх
  5. Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
  6. Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
  http://vminev.blog.bg