Сега се сетих, че имам още едно свидетелство в тази част. Нашите имаха едно крушево дърво, което освен че не растеше и не раждаше - беше едно малко крушле, което отдавна трябваше да дава плод, но то не даваше. Бяхме свикнали с него - просто си стоеше в градината и сякаш вече и не очаквахме плод от него. Това допреди няколко години, когато баща ми се ядоса и реши да го махне. Говорихме и аз го помолих да даде време на крушката и тази година (тъкмо като в притчата... :-)) и той се съгласи на молбата ми. Аз просто отидох и положих ръце на недораслъчето. С вяра го благослових и помолих Бог за Своя слава да направи така, че крушлето да роди. Не съм му давал тор. Не съм го поливал. Оставих го на Божията сила, за да се види Неговото могъщество.
Естествено, отидох и казах на нашите. И, естествено, отнесох присмех. Но присмехът им се върна без лицеприятие, когато крушлено върза плодове, те узряха и то едва не се ПРЕКЪРШИ от тежестта на плодовете - толкова много огромни круши имаше!!! И ето - нашият Бог Е Славен и нищо невъзможно няма в ръцете Му. Той наистина се присмива на горделивите, а не смирените дава благодат.
Амен - прегоряла тор, водичка повече, молитва и - питай съседите! :-)