Добре, нека да го "видим" така :
- отпървом (в началото на самата 10-та глава) авторът съпоставя жертвата на Самият Помазаник спрямо жертването, дадено на Моисей от Бога. Пояснява относно Самият Помазаник, давайки ясни цитати от писанията ("...Приготвил си ми тяло..." - относно драговолната жертва на Помазаника, "...в свитъка на писанията (книгата) е написано за Мен" - относно достоверността на Самият Помазаник- че Исус Е Самият Той, че първосвещенничеството преминава в Него, жертването преминава (се изпълнява, се изпълни ) в Него, заветът се изпълни в Него, Той даде Тялото Си за една вечна и неотменима жертва, правейки нов път към Бога, Своят Баща).
- след това, от ст.25, ме интересува следното нещо и нека размислим върху него :
"...увещавайте се един- другиго повече, колкото виждате, че денят наближава. - кой е този "ден"? Изследвайки новозаветните писма, оставям с впечатлението, че това е денят на гнева на Агнето и на Неговият Баща, прекрасно описан и в старите писмена, ст.звавет.
- ст.26 : "...ако съгрешаваме самоволно (тоест- с акт на самата си воля, с ясно разбиране, че съгрешаваме, че това, което вършим е ГРЯХ) след като сме приели познаването на истината (истината, че Исус Е Помазаника, че чрез Него греховете ни са простени - тоест ако сме приели това, което до тук разисква самият автор в глава 10 и което е основно за спасението) НЕ ОСТАВА ВЕЧЕ НИКАКВА ЖЕРТВА ЗА ГРЕХОВЕ...а едно страшно очакване на съда ....ако някой е престъпил закона на Моисей умира безпощадно при думата на двама, или трима свидетели, то колко по-тежко наказание ...ще заслужи онзи (кога ? Това наказание Бог го дава сега, или в денят? ) , който е потъпкал Божият Син и е счел за нищо проляната кръв на завета, с която е бил осветен и е оскърбил духа на благодатта ?... "
- Така, за да "зипна цялото" нещо, едни твърдят, че престъпването на завета с Божият Син, потъпкването Му, считането за нищо (др.прев.: "за нечиста") кръвта на завета и оскърбяването на Духа става МНОГОКРАТНО и то не води задължително до пълно отхвърляне от Бога, но човек някак може да се върне към Него, като Сам Бог НИ НАКАЗВА (ст. 30, 31) НЕКОЛКОКРАТНО (то че Бог наказва - наказва неколкократно, но тук според мен се има в предвид наказанието върху "царевите противници"). Самият човек, който проповядваше и комуто се възпротивих, твърдеше, че е ПОПАДАЛ В РЪЦЕТЕ НА ЖИВИЯТ БОГ приживе, когато Бог го Е наказвал като Свой син, правейки аналогия с 12гл. : "Сине мой, не презирай наказанието от Господа и нека не отслабваш, когато Той те изобличава, защото Господ наказва този син, когото люби и бие всеки син, когото приема. Ако търпите наказание, то Бог се обхожда с вас като със синове...Но ако сте без наказане...тогава сте незаконородени, а не синове."- ст 6-8.
И така : в евреи 10гл., стиховете от 29 - 31 касаят ли неколцина (мнозина?), които съгрешават приживе и които Бог ги наказва като Свои синове, или съм прав в тълкуването, че от 29-31 става на въпрос за Денят на гнева на Агнето, хората, които там авторът касае са нарушили заветът с Бога и са определени за огненото Му ногодувание, а пасажът относно наказанието на Бог спрямо синовете Му НЯМА НИЩО ОБЩО с тези, които са стъпкали вече Самият Син и са определени "за клане", както описват старозаветните .
Това ме интересува.
Поздрави.