Обновяването на ума

[Watchman]

Интересна е опозицията, която тази тема среща с цел да се разводни и отклони от РЕАЛНИТЕ насоки, които са необходими за да се схване как един човек може и трябва да обновява ума си. Ето защо е важно да се върнем към темата ПО СЪЩЕСТВО.

[Владо]

 Не зная каква "опозиция" имаш в предвид (може да е спрямо твое желание за определено развите на темата?), но така, или инак ето какво мисля по темата "Обновяване на ума", конкретно и точно :

- да се даде дефиниция на "обновяване". Българската дума означава "да направиш нещо ново" - "об-ново", "да промениш нещо по нов стандарт и облик", както и : да му придадеш нов образ, да го офоромиш наново, ползвайки за образец нещо, което досега не си ползвал (авт.опр-е).

- смятам, че "обновяване на ума" е свързана с думата "покаяние", която в книгите на старият завет е представена от думи като "да отвърнеш гнева на Бога" (вж. за спр. Числа 25:4, 11,32:15, Втор-е 7:4, 13:10, 30:17, И.Н. 23:12, І Ц.15:11, 17:30,...)и "да се обърнеш към Него" (вж. за справка ІІ Летоп. 30:6,9, Неемия 1:9).

И така, да "обновиш", или да направиш нещо напълно ново, аз лично свързвам с пълната трансформация и промяна, която Бог ще направи като дойде великият Му и страшен ден - денят на гнева на Бога и на Агнето. Тогава -1- всичко ще бъде сринато и стопено, изгорено, а -2- после Бог ще даде ново небе и нова земя, според обещаното.

Сега остава да видим как това е приложимо към ума ни докато сме в тези смъртни тела.

[Tihomir]

Мисля, че Владо поведе темата в добра посока.

Покаянието е една от многото неосмислени думи в Писанията. Няма да изброявам това, което днес се смята като покаяние, но искам първо да спомена, че тази дума няма религиозен смисъл. В старите цариградски (неревизирани) преводи думата е "възгащисвам се". Например можеш да кажеш, че си искал да отидеш до градината за 5 домата, но си се "покаял" или си се "възгащисал" и си решил, че ще си откъснеш чушки.

На еврейски и гръцки думите, които се използват за "покаяние" имат близък смисъл и той е "да размисля", "да въведа в ред".

В наши дни покаянието е уеднаквено с емоционално съжаление, но Словото дава да видим, че става въпрос за нещо съвсем реално. Не случайно Христос сравнява човек, който започва да ходи в Божиите пътища като един, който трябва да си пресметне разходите предварително, за да не би да не може да доизкара това, което е започнал и да му се смеят после. Христос казва няколко притчи по този въпрос, с което иска да наблегне, че става въпрос за едно съвсем съзнателно преосмисляне на това, което е Божия път.

И наистина съм съгласен, че покаянието (в смисъла, който дава Божието Слово) е началото на обновяването на ума — размисляне за всичко, което сте били учени, размисляне за музиката, която слушате, размисляне за храната, която ядете и всичко друго, от което е било обременено цялото ви същество.

Аз много харесвам пасажа, където се казва, че Авраам размисли и като знаеше, че Бог може да възкресява и от мъртвите послуша Божията заповед и тръгна към хълма Мория. Това е плод на здрав разсъдък и обновен ум, а не на сляпо доверие.

[Владо]

Добре и ползотворно (за теб) ще е ако пишеш и себе си в този списък от неща, защото никой от тези, що участват във форума не е достигнал до съвършенство - било то относно покаяние, било то относно обновяване на ума и излизане от старото.

[Tihomir]

Да, аз също съм в списъка на тези, които са били научени криво. И тъй като кривото не може да се изправи, трябваше да се разруши и да се започне от 0.

[Владо]

На еврейски и гръцки думите, които се използват за "покаяние" имат близък смисъл и той е "да размисля", "да въведа в ред".

Не съм много убеден, че това е точно така. Гръците думи са "метаноя" и "метанео", които имат смисъл на : метаноя : угризение, изпитване на скръб, поправление, поправка, влизане в правият път, обръщане, преобръщане на нещо, неговото "катурване" с краката нагоре, обръщане на посоката на движение; метанео : да мислиш различно, да преразгледаш и преосмислиш отново. Еврейската дума за "обръщане" (към Бога) е "да се върнеш обратно", като пълният семантичен комплекс е :

A primitive root; to turn back (hence, away) transitively or intransitively, literally or figuratively (not necessarily with the idea of return to the starting point); generally to retreat; often adverbially again: -  ([break, build, circumcise, dig, do anything, do evil, feed, lay down, lie down, lodge, make, rejoice, send, take, weep]) X again, (cause to) answer (+ again), X in any case (wise), X at all, averse, bring (again, back, home again), call [to mind], carry again (back), cease, X certainly, come again (back) X consider, + continually, convert, deliver (again), + deny, draw back, fetch home again, X fro, get [oneself] (back) again, X give (again), go again (back, home), [go] out, hinder, let, [see] more, X needs, be past, X pay, pervert, pull in again, put (again, up again), recall, recompense, recover, refresh, relieve, render (again), X repent, requite, rescue, restore, retrieve, (cause to, make to) return, reverse, reward, + say nay, send back, set again, slide back, still, X surely, take back (off), (cause to, make to) turn (again, self again, away, back, back again, backward, from, off), withdraw.

[Tihomir]

Еврейската дума за покаяние има буквално значение да "въздъхна". Предполагам си уцелил друга дума.

[Владо]

H 7725 - "shub" - в бълг.ез. е преводено "да се обърнеш/нат/е" с контекст на някои употреби - към Бога. Виж например следните случаи :  Лев.26:23, ІІ Ch. 30:6, Neh.1:9, 9:29, Deu. 30:2,10, Jos. 24: 30, 2Chron. 30:6, 9, 36:13, 1 Sam. 10:21.

[Tihomir]

Именно, че аз говорих за думата "покаяние", която си посочил и на гръцки, а не за думата "обръщане". Не казвам, че "обръщане" няма връзка с това, но се постарах да бъда точен в изказа си.

И все пак темата не трябва да се отклонява.

[Владо]

 Размишлявайки върху темата и, между другото, виждайки и в нагледност как стоят нещата, бих казал, че за едно добро и праведно обновяване на ума според писанията, а не според църковната традиция и църковните предания (защото освен православните такива, си имаме и евангелско-протестантски), решаваща роля имат два основни фактора :

-1- климата на събранието

-2- направлението, директивите, насоките, които взимат водачите пред Бога

__________________________________________________________________________

  Като горните са обект на голям натиск и подмолни атаки да се прекроят и препозиционират спрямо традицията и преданията, когато не са съобразени с рамката, а с образеца.

[khorin68]

Бих искал да вдъхна малко свежест в тази тема. Благодаря на Господа, че такива търпеливи и въздържани хора са мои събеседници тук.
Всъщност това ще е първото ми по-обширно размишление на базата на прочетеното тук. Всичко е ценно и всичко е част от личния опит. Беше обобщавано толкова често, че няма нужда и аз да го правя. Ще се опитам обаче да изложа личното си мнение и бих искал всеки да погледне критично на него. Предпочитам искрени шамари, а не лицемерни целувки.
Ще започна от самото начало. Когато се покаях пред моя Господ Исус Христос (това беше преди повече от 19 години), аз не разбирах какво става с мен. Не можех да го проУМея по никакъв начин. Но много обичах да чета Библията и да размишлявам върху някои неща, които научавах за първи път там. Всъщност като ученик аз имах една огромна слабост – да чета, да чета съсредоточено и да поглъщам огромно количество думи – успявах да прочета минимум 500 страници на ден. Чел съм толкова много книги и те успяваха да ме развълнуват по различен начин, но Библията беше нещо различно. Тя започна да произвежда нещо в мен, което не мога да опиша с думи. Така минаха доста години и аз на два пъти отпадах от благодатта и се връщах в плътския си живот. Решението, което обаче взех преди 6 или 7 години, не мога да преценя точно колко беше, е, че трябва да прочитам Библията от кора до кора поне веднъж годишно. Успях да си направя план за тримесечен прочит и я прочетох 4 пъти последователно за една година. Само какъв книжен червей съм, а?
Както и да е, но научих, че Господ ми говори във важни моменти като ме насочва към спомени от прочетеното. Така научих урока, че умът ми не може да си прави каквото си иска, а просто трябва да се покори да приеме това, което Господ иска.
Обновяването наистина започва с покаянието. На гръцки думата ,,метаноя" има значението за ,,обръщане; преобръщане, катурване; връщане (назад)" в резултат на някакво ,,решение". Това не е поради някакво колебание, а съзнателен избор за промяна на посоката. Наистина във еврейския става дума за завръщане – да се завърнем при Бога, защото имаме нужда от Него. В българския език ,,покаяние" идва от ,,покайвам се" или ,,кая се" - съжалявам за нещо извършено (Български тълковен речник). Основното действие обаче е да вземеш решение. Пак в Българския тълковен речник тази дума - ,,решавам" - е обяснена по следния начин: ,,След обмисляне определям как да постъпя; вземам решение." Тя обаче има и производна - ,,решавам се" - със следното значение: ,,Осмелявам се, дръзвам да направя нещо." Това е действие след обмисляне – кратко или продължително – и е пряко свързано с работата на ума. Така напълно логично мога да определя, че покаянието се извършва с работата на ума. Много често ние си мислим, че покаянието е някакво спонтанно чувство и очакваме такава реакция от човека – сълзи, сополи и тръшкане, но щом е решение, не е необходимо да очакваме емоция, защото това е вече въпрос на темперамент.
Тит 3:5 Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух... (РИ 1940) Следващата част от това да се вижда промяната в нас е действието на Святия Дух. Той ни новоражда и обновява. (Новороден – Който току-що или съвсем отскоро е роден. Обновен – Който е променен с внасяне на нещо ново. (Български тълковен речник)) Това са думи свързани с  ,,ново"-то от Бога – аз съм роден и променен чрез действието на Святия Дух. Тук можем да направим и връзката със стиховете от Римляни: Рим. 12:2 И недейте се съобразява с тоя век , но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. Промяната ни е процес на обучение под ръководството на Святия Дух и оттам идва опита ни за Божията воля. Умът ни е необходим в тази опитност, защото той участва дейно във вземането на решения. Бог зачита вяра, която е преминала през ума, а не такава, която е изсмукана от пръстите.
1 Коринтяни 14:13-20
13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.   14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод. 15 Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си. 16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш? 17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава. 18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; 19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език. 20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.
Мисля, че това ще е подходящия начин да завърша споделянето си. Бих искал наистина да започнем да споделяме за обновяването на ума по нов начин, защото ,,всички ще бъдем научени от Бога".
Бог да ви благослови и да ви опази!

[Tihomir]

Искам да добавя още нещо, което може би ще внесе още светлина върху това, че човекът е нужно съвсем съзнателно да се обърне към Бога и това не става за 5 минути.

Когато Христос говори по отношение на тези, които искаха да го следват, Той спомена няколко много конкретни неща по отношение на съзнателното решение на човека и задължителното време, което човек трябва да отдели за разсъждение.

Лука 14
...
  25. А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
  26. Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
  27. Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
  28. Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
  29. Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:
  30. Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

В този текст се вижда, че ако дойде някой при Христос, той първо трябва добре да знае къде отива и какво ще му струва. Днес става точно обратното — по разни "евангелизации" хората биват привиквани при "христос" (който не винаги е истинският Месия) и те отиват със сълзи на очи, обаче без да знаят какво следва и Кой е Христос.

Когато Павел беше срещнат от Христос на пътя, той започна с въпроса: Кой си Ти Господарю?. Тогава гласът му отговори и Павел прекара няколко дни в пост и молитва след това. Тези дни бяха периодът, в който той съвсем съзнателно и ясно се обърна към Бога, защото вече знаеше каква е кулата, която трябва да съгради и вече беше пресметнал разходите, защото знаеше, че това може да му струва живота.

Това първоначално обновяване на ума е изключително критично и важно и почти не присъства у повечето т.нар. "християни" днес. При някои от тях, това разбиране и "пресмятане на разходите" идва след време.

Разбира се от тези моменти нататък обновяването на ума става постоянно и ежедневно, според Божиите цели и намерения.