Бип искала да се продължи темата и ви предоставям моето изследване по отношение на Недостоен да участваш в Господната вечеря.
1 Коринт.11 глава
27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
28 Но да изпитва човек себе си(вж ЕВРЕИ 10:22-25), и така да яде от хляба и да пие от чашата;
29 защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.(вж.ЕВРЕИ 10:26-27)
30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали. (вж.ЕВРЕИ 10:28-29)
31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света(вж.ЕВРЕИ 10:30-31)
Много от нас са учени, както и аз, че в недостойното вземане на Господната чаша и ядене на хляба, става дума относно, да проверим себе си, дали нямаме нещо против някой наш брат и сестра, които са част от Неговото тяло. Наистина следва да внимаваме на себе си в тези отношения пред Господа, но тук аз виждам, че апостолът казва И нещо ДРУГО.
Тук стихът набляга на отношението на ядещия хляба и пиещият Господната чаша към тялото и кръвта на Господа.
Много ясно звучи този стих, че който не разпознае Господното тяло яде осъждане на себе си и пие осъждане на себе си.
Разглеждайки смисъла на Господното тяло и кръв от стих 29, аз разбирам, че тук става дума за неразбиране(НЕРАЗПОЗНАВАНЕ) каква СИЛА , ИЗЦЕЛЕНИЕ, НАДЕЖДА има в жертвата на Исус, Който предаде Себе в ЖЕРТВА СВЯТА , не САМО духовно-Духът Му страда, СЪЩО И душевно-Душата Му стана принос за грях според текста в Исая 53:10 и физически - точно със физическото СИ тяло и с физическата СИ кръв, т. е. с цялото си СЪЩЕСТВО.
Затова по нататък апостола казва в 1 Коринт.11 глава: „ защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.
Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете?, къщи ли нямате да ядете.”
Коринтянитесе събирали, ядели са хляба и са пиели виното, за да приемат вечерята си, а не това е смисъла на Госп. вечеря. Ап.Павел по нататък казва 23 стих: „... от Господа приех това.... че Господ Исус ... рече ... туй правете за мое възпоминание...”
Т.е. да си спомним..., да се спрем отново мислено пред кръста Христов и да оценим отново стойността на Святата Му жертва, смисъла на тази жертва за нас като напълно изгубени, сиромаси, чужденци,болни, отхвърлени - във физически И духовен смисъл за всички нас, които приехме вечния живот. Да имаме пълноценно общение в Христа, а не да задоволим физическата нужда от храна в обичайното от деня време за хранене.
С това общение в хляба и виното, ние сме Царство от Свещеници (1 Петр.2:9, Откр.1:5-6)и като такива влизаме в небесното Светилище(Евр.10:19) Заменяме нашите грехове и беззакония за Христовата Правда и с тази размяна Бог ни вижда праведни. Алилуя! Кръстът е разменното място, където получаваме пълната Божия благодат с обещания за изцеление –физическо и духовно; обещание за мир ; обещание за вечен живот, срещу... нашето старо нищожно "аз", срещу нашите грехове.(Ис.53, Йоан 6:53-58)
След като Бог благоволи в Христовата смърт, Той се удоволства напълно в жертвата на Единородния Си Син и я прие като свята, превъзходна, завършена и достатъчна за нашето омилостивение пред Него. Той как не би Се отвърнал от тези, които считат за „просто нещо”- обикновена вечеря с хляб и вино, без да разбират, че духовния смисъл на хляба и виното в примера, който Исус ни остави:”така правете за мое възпоминание” означава пренебрегване, отричане, похулване на смисъла, на стойността и в най-малкия детайл на Христовата скъпоценна жертва в агонията на душата Му, раните и страданието на тялото Му, проляната за нас недостойните човеци, праведна кръв.(Евр.10:28-29)
Евреи 10 глава
5 Затова Христос, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;
6 Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.
7 Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -
8 Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),
9 после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.
10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.
11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,
13 та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
14 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
15 А и Светият Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: -
16 Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:
17 "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".
18 А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.
19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода;
23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;
29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.
ЗАтова и мнозина от нас (Неговото тяло) са слаби,болни, а някои даже и починали.
Стихове 22до 25 вкл в ЕВРЕИ 10 означават КАК следва - ДОСТОЙНО да участваме в това Свято Възпоминание на смъртта на нашия Господ.
22 СТИХ : 1.С искрено сърце в ПЪЛНА вяра 2. Сърца очистени от лукава съвест 3. Тяло измито в чиста вода- физическа чистоплътност
23 СТИХ: 1. Да държим НАДЕЖДАТА, която изповядваме, поради Обещанията, които ни е дал Бог
НАдеждата ни е: в Христа Исуса .
Обещанията са: да влезем в Неговата почивка.
24 СТИХ: Грижовност един към друг, като се насърчаваме в показване любов и добри дела
25 СТИХ: Да не преставаме да се събираме заедно, т.е. ВИНАГИ да сме заедно да се увещаваме един друг ежедневно и все повече, поради приближаването на Господния ден.
Тези стихове от ЕВРЕИ 10: 22-25 напълно съответстват на обходата, живота и радостта на първите християни в дните на ранната Църква в Деян 2 глава, след проповедта на ап.Петър, който:
40 И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.
41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.
42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.
44 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;
45 и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.
46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,
47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.
Погледнете колко много пъти е употребата на съюза „И”само в тези 8 стиха - 17!!! Седемнадесет пъти...!!! Св. Дух прави своя първи щрих и добавя с всяко ново „И” останалите детайли, за да видим Божествената картина от небето и така наситена с пълнотата и завършеността на Божественото действие сред новосъздаденото Христово тяло!!! Поразително!!!
Интересна е градиращата кулминация на тази картина,събрана от всички тези 17 щриха, срещу едно единствено "А" от последния стих, с което всички действия на Духа в сърцата на първите християни са в изумително равенство с друго действие на Божият Дух - неспиращото увеличаване на частите на Христовото тяло!
Изключително динамично време, невероятно мощни събития с огнен духовен заряд и с ярък експлоазивен резултат в числеността на всеки ден прибавящите се, с естествено радостното простосърдечие в общението на апостолите и останалите вярващи, радост и благословение, както за тях като посветени, така и за останалите хора.
Благословено да е Господнето Име! ...Всеки ден, .... разчупваха хляба по къщите си!
Да изпитваме себе си, и така да участваме достойно в Господната вечеря...