Много, много благодаря за отговорите, мисля че събрах правилните изводи. Но проблема ми е сега как да се измъкна, без да огорча хора/не децата, а роднини и приятели/, а не как да направя рождения ден.Трудното дойде още повече като разбрах, че хората са се подготвили с подаръчета. Всяка година обяснявам на децата че подаръците не са важни, даже нарочно не им копувам за деня нищо, но хората не мислят така и ...даже да не сме го правили, пак някой ще подари и ще честити.
За празнуването -взех решение: Ако ни се канят гости, не е нужно да чакаме рождения ден, а на самия ден може нищо да няма. Потготвих децата и им изнесох лекция , че досега мама ги е учила на лошо, като е правила компромис, те мигаха , мигаха...Не знам дали ме разбраха , ама с течение на времето ще разберат. Хубавото е , че мъжа ми и той мисли така, даже той беше по против , ама аз по се контролирах от близките и ето на , сега децата вече са научени на нещо от което трябва да ги отучвам. Добре е че са ми добрички и не спорят. Щом е за вярата винаги се съгласяват.