Author Topic: Почитай майка си и баща си  (Read 14139 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Прашинка

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 71
Почитай майка си и баща си
« on: May 06, 2010, 00:53:56 AM »
     Здравейте , искам да отворя нова тема, тъйкато имам въпроси , а можеби и други хора са си ги задавали, но почти нищо не се е дискутиралио по темата, дори в обичайните църкви по един немаловажен въпрос/иначе за дарения говорят на всяка служба/.
      За мен е ясно , че трябва да се грижим за родителите си. Нямам проблем с материаната част на въпроса, но ми е много трудно да ги уважавам, поради различната ценностна система която носим. Към момента съм се научила да изтърпявам , да не повишавам тон, да си затварям ушите, когато се говорят глупости, но като цяло много се дразня и вътрешно даже ми кипи когато стане сблъсък междуценосните ни системи. А пък много е говорено и обясняваноза Бог, за вяра , за истина , за всичко на родителите ни, Когато си замълча или претърпяте не забелязват, че това е жест от моя страна, а мислят , че съм се примирила или пречупила в определени области и натискат по същия начин , на същото място, в такива моменти се стига до повишаване на тон от моя страна, а аз не мисля , че имам право и после ми е много много виновно. Не знам как да постъпя. Много наши приятели християни някак си са игнорирали родителите си, за да нямат проблеми и сблъсъци, но аз не искам да е така, все си мисля, че един ден иаз ще остарея и ще искам да ме уважават. С една дума как да имаме истински взаимоотношения с  невярваши баби , за да можем  да дадем пример на децата си  за уважение и в същото време да не се говорят глупости и цинични неща пред малките.
 А и лошото е , че не го умея това, да поставям граници, без да не пусна малко нерва.Дори нищо да не казвам ми личи , че се ядосвам. И така малко по-малко сякаш имам работа с врагове вместо с родители. Има много още какво да попитам, така че пишете всичко по темата, дори да не е застъпено като въпрос. Как да почитаме родителите си, ако те дават лош модел и пример в не една област? Какво очаква Бог от нас? Как да изпълним тази заповед, ако те не вярват в Него такъв какъвто е в словото.

Прашинка

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 71
Re: Почитай майка си и баща си
« Reply #1 on: May 06, 2010, 00:58:27 AM »
Моля някой да махне правописната ми грешка в заглавието на темата.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Почитай майка си и баща си
« Reply #2 on: May 06, 2010, 03:10:48 AM »
Във връзка с въпросите, които повдигаш има няколко неща, които трябва да се вземат предвид:

Въпросът за почитта. Когато Бог говори за почитта има няколко области в които тя се изисква от праведния:

- Почитай Бога - "да се свети Твоето Име" всъщност означава "да бъде почетено Твоето Име"

- Почитай ония, които се боят от Господа: Пс. 15:4

- Почитайте съпругите си: 1 Петр. 3:7

- Почитай баща си и майка си: Изх 20 гл. ( Бог споменава първо бащата, после майката, а не наобратно)

- Почитай царя: 1 Петр. 2:17

Тук има два момента:

Първият е да се разбере какво е почит според Писанието? И вторият е да се разбират приоритетите, когато става въпрос за отдаване на почит.

Еврейската дума за почит е "kabad" и това е думата от която произлиза думата за "слава" - "kabod." Самата дума означава "да придам тежест" и очевидно говори за сериозно, пълноценно и нелековато отношение. В този смисъл да почиташ баща си и майка си означава да не ги приемеш лековато и да имаш презрително отношение, но да се отнасяш към тях с пълна сериозност и отговорност.

В твоята ситуация това означава да ги изслушаш без презрение и да се постараеш да им обясниш по разумен начин твоята позиция. Това обаче, което аз виждам е че вашето общение е преминало на импулсивно и емоционално ниво, където сблъсъка на ценностна система се извършва на ниво емоции, а не разум.

Често пъти децата идват и задават глупави въпроси, често пъти изискват внимание когато сме заети и напрегнати и с тяхното детинско настояване могат да събудят гняв и да ни се иска да ги напъдим ядосано. Аз обаче винаги предпочитам да отделя време и внимание за да обясня на сина ми защо в момента не мога да му обърна внимание. Обяснявам и отговарям разумно дори на глупавите детски въпроси. Това е почит. Дори да знам, че детето няма да ме разбере на тази възраст, а пак предпочитам да му обясня спокойно, ако и да осъзнавам, че често пъти то няма капацитета да осмисли моята аргументация. Но съм забелязал, че той уважава факта, че му обяснявам и от своя страна схваща, че щом му обяснявам сериозно, значи има добра причина за това, че му отказвам в момента внимание или друго нещо и се оттегля търпеливо.

По същия начин трябва да се отнесем и към родителите ни, ако и да знаем, че поради увреждането на тяхното мислене от този свят, те най-вероятно няма да ни разберат сега, но пак почитта изисква да им обясним внимателно и аргументирано без гняв и излишни емоции. Емоционалният отказ води децата до несмисленост и те вместо да се научат да мислят се научават и те да се водят от емоции, което когато станат възрастни ще ги направи същите закостенели и неразбрани като родителите с които сега ние се борим. Въпреки че децата имат по-голям шанс нашите обяснения да имат положителен резултат при формирането на техния ум и характер отколкото родителите ни, пак ако ние постоянно се обръщаме към тях почтително и поднасяме солидната си аргументация има шанс в един момент и те да започнат да разбират.

Казвайки това искам да отбележа, че аргументацията за която говоря няма нищо общо със думи от рода на "ами защото Бог казва така" ,"защото ние вярващите така не правим" , "защото в Библията така пише." Това не са аргументи, а шаблони. Ако ние наистина вярваме в Бога и сме Негови ученици, то ние трябва да РАЗБИРАМЕ СМИСЪЛА на Божиите заповеди, а не да ги приемаме като някакъв канон, който е там само защото Бог е решил така без значение какъв им е смисъла.

Но ако ние вникнем в Божиите заповеди и разберем техния смисъл, то ние ще можем да се аргументираме пред нашите невярващи родители по начин, който да е разбираем за тях, като мъдри, а не като религиозни фанатици.

Във връзка с горе написаното бих дал следния пример:

Идва бабата (сиреч нашата майка, свекърва или тъща) и иска да дава някакви чипсове на децата. Какво правим ние? Почваме да крещим - НЕЕЕ махай тия боклуци от тукаааа... Или прекъсваме с каквото се занимаваме в момента, взимаме пакета в ръце и започваме да обясняваме - "Майко, знаеш ли напоследък тези фирми, които произвеждат тия чипсове и други подобни неща мислят само за своите печалби а не за здравето на хората които им консумират продуктите. Виж дай да прочетем съдържанието, виж какви неща са изредени. Виждаш ли тези Е-та с цифра до тях, това са изкуствени химикали, някои от които са забранени в други държави защото са опасни за здравето. Ти нали не искаш да поставим здравето на децата под заплаха? Дай да им направим нещо друго. Искаш ли да им свариш един билков чай с мед... Разговора може да протече и по този начин.

Тук има един основен момент при нашите родители и той е че те искат да се чувстват полезни и нужни. Ето защо те идват с една камара предложения и намерения, които разбира се произлизат от техния необновен в истината ум и измамлив светски опит. Ето защо ако ние искаме да блокираме някое от техните намерения, то ние също така трябва да насочим тяхната мотивация да помогнат с нещо в правилната посока, към нещо друго, което те могат да свършат и с това да се чувстват полезни и нужни. Същото е и при децата разбира се. Дори често пъти родителите на тази възраст, когато имат внуци са едни големи деца; особено ако са израснали в социалистическия строй, където индивида не носи никаква отговорност и следователно не израства и не съзрява личностно.

Ето защо ние трябва да бъдем мъдри и разумни в отношението си към родителите и техните опити да бъдат полезни. разбира се понякога ще се стига до конфронтация, но конфронтацията обикновено трябва да изпълни делото си през първата година и след това нещата трябва да се развиват по други направления.

- Вторият момент касае приоритетите в почитта. Когато сме поставени в ситуация, когато нашата почит е подложена на конфронтация между няколко бенефициента, то тогава ние трябва да почетем Бог на първо място за сметка на всичко и всички останали. Ето защо почитта към царя, не може да ни вкара в непочителност към Бога, нито почитта към родителите има правото да ни вкара в непочитане на Божиите заповеди и стандарти.

Компромиса с Божията правда в името на почит към цар или родител е непочитане на Бога в полза на човека. Двата най-големи препъни камъка в духовния живот и израстване това са - страха от човеци и славата от човеци. Няма по-големи от тия двете, които водят до идолопоклонство. Ето защо в такава ситуация на противоречащи ценности, ние трябва да почетем Бога с послушание, а родителите с разяснение и предлагане на алтернатива.

Това е разбирането до което съм достигнал.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Прашинка

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 71
Re: Почитай майка си и баща си
« Reply #3 on: May 06, 2010, 11:05:15 AM »
     Всичко което казваш е абсолютно вярно. Но малко са тези които разбират или поне те изслушват. Можеби съдиш по твоите родители, вероятно са разбрани хора. Никога не съм отговаряла с фрази като-"Така казва Бог", "Така правим ние вярващите ".Винаги обяснявам надълго и нашироко, защо и то по много пъти. Ако бабата донесе бонбони , не бих казала "махай тия боклуци оттук" .Винаги моля , винаги обяснявам. Но ответа е такъв:"все искаш на твоята да бъде", "Аз пък вярвам други неща", Следват и други думи, които не е прилично да споменавам .Моята емоция се изразява повече в това , че обикновенно се разплаквам или поне се показват тикове , от които се вижда че съм разстроена и това отново се използва срещу мен. Разбира се ако мъжа ми е у дома, бабата е хитра и не говори както на мен, защото знае , че номера няма да мине. Аз от своя страна, съм много по- обяснителна и умолителна , за да компенсирам неговата рязкост и категоричност, но уви не се постига много.
     Представи си следната ситуация:-бабата започва да се хвали как е надхитрила и излъгала някого и то пред детето. После аз на саме обяснявам на детето си, че това е лошо и така не се прави. То обаче нали е чиста душа ,казва на баба си всичко, което мама е обяснила и бабата прави скандал , че никой не я обича и зачита. А защо обяснявам на саме на детето, преди това е имало ситуации в които аз много съм говорила на бабата, защо така е лошо, но тя отново е реагирала със скандалили и манипулации.
     Друга ситуация: Случва се така , че наказваме детето в присъствието на другата баба. Тя обаче по-чувствителна душа , започва да плаче и да обижда наказващия, детето започва да плаче още повече като вижда , че има защита.Ние обаче решаваме , че детето ще си получи все пак наказанието, независимо от чувствата на бабата. Тогава тя си тръгва най-демонстративно в 11 часа вечерта. Съответно ние тръгваме да я гоним , за да я приберем у дома , защото е опасно през зимата да стои на гарата нощем, защото не се знае кога има влак. Тя обаче приема това като извинение към нея , въпреки обясненията, че не се чувстваме виновни, че си наказваме детето и в следващите ситуации отново показва неуважениетио си към нас като родители. В последствие какво се получава? Избягваме да наказваме децата когато бабата е на гости и те някак си знаят , че когато баба е тук е "по-лабаво"и когато ще идват бабите на гости , аз съм "на тръни", вместо да се радвам , че ще видя майка си или свекърва си.А някога ние сме били наказвани много по-жестоко и безпричинно. МНого е противоречиво  това. И това  са само две ситуации от десетки други различни ситуации.
  Може би трябва да отбележа, че стандарта ни за покорство и послушание е по-висок, отколкото в повечето християнски семейства. И в бабините очи изглежда, че ние сме строги с едни добри дечица, но тяхната доброта се дължи на това, че са възпитавани, дисциплинирани, а не на природата им. И това е обяснявано на тях не един път.     
   Дори сега , когато пиша се чудя дали не злословя родител,  в никой случай не искам да унизя или злепоставя, просто наистина искам да имам уважение , а не само етикет.
   Как да съхраним първата си любов към родителите въпреки, че ни създават такива проблеми? Защо се получава така?

Прашинка

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 71
Re: Почитай майка си и баща си
« Reply #4 on: May 06, 2010, 11:16:56 AM »
    И да, пропуснах да кажа, че наистина изпитвам гняв към тях понякога, дори да не го показвам, защото ме съблазняват да постъпвам не както трябва и както мисля , че Бог иска.Поради този факт, съм принудена да се държа по-дистанционно, за да нямам вътрешни конфликти. Ето това ме кара да си мисля, че не изпълнявам заповедтта "почитай майка си и баща си". Иска ми се да съм наясно какво Бог очаква от мен, а не да се чудя наистина ли постъпих правилино или неправилно?

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Почитай майка си и баща си
« Reply #5 on: May 06, 2010, 12:57:36 PM »
От това, което описваш на мен ми прави впечатление, че бабите май са ТВЪРДЕ ЧЕСТО наоколо. Повече отколкото би трябвало да се допускат нечестиви хора около децата.

При нас за идване на гости се иска разрешение от мен и това разрешение не винаги се дава. Те също знаят, че ако не се съобразяват със реда в нашия дом, такова разрешение може и да не се даде повече. Тази отговорност трябва да я поеме мъжа, който е главата на семейството. В началото родителите идваха всяка седмица, че и по едно време и през ден. Тогава аз се противопоставих на тази практика и те научиха, че за посещение трябва да се иска разрешение първо. Така Посещенията спаднаха на веднъж седмично, а след това и по-рядко. Устрема който имаха беше угасен и те научиха че в този дом има правила, които ако не се спазват - достъпът ще им бъде отказан.

Веднъж бяха двете баби заедно и съпругата ми, ми каза, че е подочула, че нещо се наговарят да дадат на детето нещо, което ние не разрешаваме зад гърба ни. Дали беше чула правилно или не - незнам, но аз извиках моята майка на саме и тя извика нейната и ги конфронтирахме за това, което сме подочули. Моята майка много се разстрои и каза че няма такова нещо и се обиди много, въпреки че аз внимателно и спокойно повдигнах въпроса. След този случай обаче и двете баби разбраха, че в този дом има правила и принципи, които трябва да спазват ако искат да имат достъп до него.

Християните трябва да гледат на дома си, като на крепост и град от Божието Царство, чийто цар е Месията Йешуа, и където се върши Неговата воля и се изпълняват Неговите повеления. Всеки чужденец, които искаше да посети Израел - трябваше да почита законите на страната, ако не бива изхвърлен вън. Това между другото важи за всяка държава днес. Ако отидеш някъде и им нарушаваш законите, ще те изхвърлят вън, без значение кой си.

Та според мен вие не сте решили въпроса на ФУНДАМЕНТАЛНО НИВО. Вашите родители трябва да знаят, че всеки път, когато ви посещават - те навлизат в територията на чуждо царство с което трябва да се съобразяват и ако не, достъпът ще им бъде отказан. Преди всичко ние трябва да почитаме Царя на царете и само и единствено в контекста на почитта към Него, всички останали.

Ако на бабите им се прекъсне достъпа или бъде силно ограничен, те ще почнат да се замислят, както стана и в нашия случай. Всеки път като дойдат са много внимателни какво говорят, какво носят и какво дават на детето. Никога не сме оставяли детето при тях, дори за час.

По отношение на наказанието - никога не го наказвам пред външни хора, които ни познават. Бабите нямат място да са свидетели на това. И пак явно твърде често им давате достъп до дома си.

Quote
   Как да съхраним първата си любов към родителите въпреки, че ни създават такива проблеми? Защо се получава така?

Аз не съм чел в Писанията за първа любов към родителите, този термин се използва само във връзка с Бога. Според мен първото, което трябва да направите е да ограничите достъпа им и да има само разрешителен режим за посещения. По нататък ще се види дали те ще вземат поука или не. И пак с всичко това трябва да се заеме мъжа ти, а не ти, на него е дадена и отговорността и благодатта да се справя в такива ситуации.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 655
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Почитай майка си и баща си
« Reply #6 on: May 08, 2010, 12:46:58 PM »
Quote
Та според мен вие не сте решили въпроса на ФУНДАМЕНТАЛНО НИВО. Вашите родители трябва да знаят, че всеки път, когато ви посещават - те навлизат в територията на чуждо царство с което трябва да се съобразяват и ако не, достъпът ще им бъде отказан.

Прочитайки написаното от Прашинка, и аз съм на същото мнение. Тези въпроси би трябвало да бъдат ясни и решени преди даже да се има деца. Би трябвало да има много ясна граница кое, кога и как може се прави или говори, и родителите които са от царството на тъмнината би трябвало да са наясно че правата им да се месят на било какъв начин в новото семейство, са крайно ограничени освен с разговор и разрешение на главата на новото семейство. Както казах, вярвам че тези неща трябва да станат ясни на принципно ниво веднага след брака. Но както каза Watchman, с дълбок, мъдър и аргументиран разговор, където ясно и сериозно ще се посочат принципите и приоритетите на новия дом. И доколкото има конфронтация и несъгласие, там ще се изпълни и словото където се казва че Господ е дошъл да донесе не мир, а меч.
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

pironka

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 157
Re: Почитай майка си и баща си
« Reply #7 on: May 08, 2010, 15:05:50 PM »
 Съгласна съм с това , което казват Watchman и мак.
Казусите които бяха дадени са с младите семейства живеещи отделно от старите. И там проблемите се разрешават на принципа да се отказва достъпа при навлизането в чуждо царство.
 В България много често обаче младите живееят с родителите на единия съпруг/а.  И там стават още по-големи "сблъсъци".
Причина за това според мен е неизпълнението на друг принцип от Словото- да оставим баща си и майка си, когато встъпваме в брак.

Прашинка

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 71
Re: Почитай майка си и баща си
« Reply #8 on: May 08, 2010, 23:28:00 PM »
                Не се виждаме често, точно защото мъжа ми държи майка си на дистанция и както казвате,   държи да се спазват правилата на нашето царство. Та понеже тя не уважава нашето мнение и желание по много въпроси и никога , ама никога не ни изслушва и винаги настоява на своето, се налага тая дистанция,Но въпроса ми е -това почит ли е да държим родителите на каишка или трябва да ги търпим? Ами ако се наложи да живеем заедно поради старините и? Тогава ща не ща ще слушам как псува и клюкарства.И щом тогава ще трябва да понасям това , сега също би трябвало да го претърпявам -ама нещо не мога. МНого е трудно да почиташ възрастен човек , който използва гнусни думи  и подмолни действия. А заповедта на Бог не съдържа "ако", тя казва:Почитай! Та като прочетох обяснението за думата почит , виждам , че аз нямам това отношение-да оттдадеш слава.
               Извинявам се че разисквам дълго въпроса, но ще го правя докъто имам ясно становище по тая тема.Така че ,   дайте да говорим. Ще е полезно и за други снахи.
               

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Почитай майка си и баща си
« Reply #9 on: May 09, 2010, 01:52:21 AM »
Quote
Но въпроса ми е -това почит ли е да държим родителите на каишка или трябва да ги търпим?

Дистанция и каишка са две различни неща. Както и търпението към човека и компромиса с греха също са две различни неща. На първо място почитта е към Бога и Неговите заповеди, после към всички останали.

Quote
Та като прочетох обяснението за думата почит , виждам , че аз нямам това отношение-да оттдадеш слава.

Не слава, а тежест, в смисъл да не се подхожда лековато.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.