Във връзка с въпросите, които повдигаш има няколко неща, които трябва да се вземат предвид:
Въпросът за почитта. Когато Бог говори за почитта има няколко области в които тя се изисква от праведния:
- Почитай Бога - "да се свети Твоето Име" всъщност означава "да бъде почетено Твоето Име"
- Почитай ония, които се боят от Господа: Пс. 15:4
- Почитайте съпругите си: 1 Петр. 3:7
- Почитай баща си и майка си: Изх 20 гл. ( Бог споменава първо бащата, после майката, а не наобратно)
- Почитай царя: 1 Петр. 2:17
Тук има два момента:
- Първият е да се разбере какво е почит според Писанието? И вторият е да се разбират приоритетите, когато става въпрос за отдаване на почит.
Еврейската дума за почит е "kabad" и това е думата от която произлиза думата за "слава" - "kabod." Самата дума означава "да придам тежест" и очевидно говори за сериозно, пълноценно и нелековато отношение. В този смисъл да почиташ баща си и майка си означава да не ги приемеш лековато и да имаш презрително отношение, но да се отнасяш към тях с пълна сериозност и отговорност.
В твоята ситуация това означава да ги изслушаш без презрение и да се постараеш да им обясниш по разумен начин твоята позиция. Това обаче, което аз виждам е че вашето общение е преминало на импулсивно и емоционално ниво, където сблъсъка на ценностна система се извършва на ниво емоции, а не разум.
Често пъти децата идват и задават глупави въпроси, често пъти изискват внимание когато сме заети и напрегнати и с тяхното детинско настояване могат да събудят гняв и да ни се иска да ги напъдим ядосано. Аз обаче винаги предпочитам да отделя време и внимание за да обясня на сина ми защо в момента не мога да му обърна внимание. Обяснявам и отговарям разумно дори на глупавите детски въпроси. Това е почит. Дори да знам, че детето няма да ме разбере на тази възраст, а пак предпочитам да му обясня спокойно, ако и да осъзнавам, че често пъти то няма капацитета да осмисли моята аргументация. Но съм забелязал, че той уважава факта, че му обяснявам и от своя страна схваща, че щом му обяснявам сериозно, значи има добра причина за това, че му отказвам в момента внимание или друго нещо и се оттегля търпеливо.
По същия начин трябва да се отнесем и към родителите ни, ако и да знаем, че поради увреждането на тяхното мислене от този свят, те най-вероятно няма да ни разберат сега, но пак почитта изисква да им обясним внимателно и аргументирано без гняв и излишни емоции. Емоционалният отказ води децата до несмисленост и те вместо да се научат да мислят се научават и те да се водят от емоции, което когато станат възрастни ще ги направи същите закостенели и неразбрани като родителите с които сега ние се борим. Въпреки че децата имат по-голям шанс нашите обяснения да имат положителен резултат при формирането на техния ум и характер отколкото родителите ни, пак ако ние постоянно се обръщаме към тях почтително и поднасяме солидната си аргументация има шанс в един момент и те да започнат да разбират.
Казвайки това искам да отбележа, че аргументацията за която говоря няма нищо общо със думи от рода на "ами защото Бог казва така" ,"защото ние вярващите така не правим" , "защото в Библията така пише." Това не са аргументи, а шаблони. Ако ние наистина вярваме в Бога и сме Негови ученици, то ние трябва да РАЗБИРАМЕ СМИСЪЛА на Божиите заповеди, а не да ги приемаме като някакъв канон, който е там само защото Бог е решил така без значение какъв им е смисъла.
Но ако ние вникнем в Божиите заповеди и разберем техния смисъл, то ние ще можем да се аргументираме пред нашите невярващи родители по начин, който да е разбираем за тях, като мъдри, а не като религиозни фанатици.
Във връзка с горе написаното бих дал следния пример:
Идва бабата (сиреч нашата майка, свекърва или тъща) и иска да дава някакви чипсове на децата. Какво правим ние? Почваме да крещим - НЕЕЕ махай тия боклуци от тукаааа... Или прекъсваме с каквото се занимаваме в момента, взимаме пакета в ръце и започваме да обясняваме - "Майко, знаеш ли напоследък тези фирми, които произвеждат тия чипсове и други подобни неща мислят само за своите печалби а не за здравето на хората които им консумират продуктите. Виж дай да прочетем съдържанието, виж какви неща са изредени. Виждаш ли тези Е-та с цифра до тях, това са изкуствени химикали, някои от които са забранени в други държави защото са опасни за здравето. Ти нали не искаш да поставим здравето на децата под заплаха? Дай да им направим нещо друго. Искаш ли да им свариш един билков чай с мед... Разговора може да протече и по този начин.
Тук има един основен момент при нашите родители и той е че те искат да се чувстват полезни и нужни. Ето защо те идват с една камара предложения и намерения, които разбира се произлизат от техния необновен в истината ум и измамлив светски опит. Ето защо ако ние искаме да блокираме някое от техните намерения, то ние също така трябва да насочим тяхната мотивация да помогнат с нещо в правилната посока, към нещо друго, което те могат да свършат и с това да се чувстват полезни и нужни. Същото е и при децата разбира се. Дори често пъти родителите на тази възраст, когато имат внуци са едни големи деца; особено ако са израснали в социалистическия строй, където индивида не носи никаква отговорност и следователно не израства и не съзрява личностно.
Ето защо ние трябва да бъдем мъдри и разумни в отношението си към родителите и техните опити да бъдат полезни. разбира се понякога ще се стига до конфронтация, но конфронтацията обикновено трябва да изпълни делото си през първата година и след това нещата трябва да се развиват по други направления.
- Вторият момент касае приоритетите в почитта. Когато сме поставени в ситуация, когато нашата почит е подложена на конфронтация между няколко бенефициента, то тогава ние трябва да почетем Бог на първо място за сметка на всичко и всички останали. Ето защо почитта към царя, не може да ни вкара в непочителност към Бога, нито почитта към родителите има правото да ни вкара в непочитане на Божиите заповеди и стандарти.
Компромиса с Божията правда в името на почит към цар или родител е непочитане на Бога в полза на човека. Двата най-големи препъни камъка в духовния живот и израстване това са - страха от човеци и славата от човеци. Няма по-големи от тия двете, които водят до идолопоклонство. Ето защо в такава ситуация на противоречащи ценности, ние трябва да почетем Бога с послушание, а родителите с разяснение и предлагане на алтернатива.
Това е разбирането до което съм достигнал.