Добър ден на всички.Прочетох страницата от препратката.
Днес имам малко време да напиша некой ред.
Може да си позволя да споделя,нещо друго...единственото за което сме за съжаление/имам в пред вид "вярващите"/ е че не можем да "проумеем" спасението,като същност.Спасението се разглежда като предмет на изучаване,разбито на части..изцерение,новорождение и т.н.к.Гледа се като ,че ли Иешуа/Господаря ни/, е извършил некакъв вид трудова дейност.А защо е спасението?Нема цитирам цели пасажи/знаете ги/..но е писано ,че Бог е изкупил за Себе си,човеци от всеки род....Какво значи,за Себе си?Масовия съвременен акцент е ,че спасението е за нас.Да и за нас е ,защото ние сме участници,но е писано,че Бог е създал всяко нещо за Себе си.А всичкото увещание на апостоли и пророци е за да "порастнем във всичко като Него", и пак" .. "участници на Божието естество..","първороден между много братя"...
Съществува вечно взаимоотношение между Бащата и Сина..е на това взаимоотношение сме призовани и ние..взаимоотношение между Баща и син.Адам е създаден от Бога,но никога не го е наричал Баща.Давид изрежда всички качества на Бога като Баща..помощник,закрилник,канара,надежда,утеха,водител,полагащ постоянна грижа,НО никога не си е позволил да го нарече Баща.Апостолите говорят ,че старовременни пророци са изследвали времена,но за нас Бог е приготвил нещо по-добро.Кое е това по-добро?Бащинството!Сънаследството с Христос на същото взаимоотношение,завет,общение.И понеже "липсва", Бащинството-липсва и възпитанието,наказанието,боя,поуката,проумяването,разбирането,мъдроста,благоразумието,знанието.Цялата книга притчи е Бащина поука,към син.Но за съжаление не се разглежда като такава,а като Соломонова мъдрост!Църквата е станала като светско училище с изучаеми предмети,разбити на часове.."липсва ежедневието с Бащата,общението с Господаря,водителството на Утешителя.Липсва "личното" взаимоотношвние,личната поука,личното поклонение,личното разбиране,откровение,...Защото липсва Бащата.
В един пророк Господаря ни говори..."Бог всяка сутрин събужда ухото ми ,за да слушам като учащите "...Но не само като Бог,а като Баща..."гърба си дадох на ...и бузите на скубачите на косми,не скрих лицето си от ..заплюване..."...и ето го едно от последните изречения:
"Татко Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля".
Ние не можем да приемем нито възпитание,нито наказание,ако Бог не е Наш Баща..иначе се превръщаме в роптатели,спрямо всяко зло,което Баща ни докара върху нас.Нито ще приемем изпитанието на нашата вяра с радост.Ако Бог ни удари,защото той твърди ,че бие всеки син ,когото обича,пък и апостола казва,че ако не ни наказва сме незаконно родени..тогава къде сме?!
Поради тиа неща, не можем да потърсим мъдроста Му,знанието Му,разума Му.!Да ако не е е от Бащината поука и възпитание,наостина ще се превърнрм в "религиозни къртове",но пак ще липсва оная увереност ,която може да изрази само един син.
Бог никога не е разделял хората на вярващи и невярващи.Неговите стандарти са вечни..праведен и нечестив,мъдър и безумен,трудолюбив и мързелив.Той ни ражда,но доколко ще потърсим Неговото възпитание,доколко ще понесем Неговите наказания, ето това е наш избор.
Валъо правилно цитира текст за търсенето на мъдроста и разума.Ние не сме стигнали до момента да видим,че сме глупави и безумни,за да потърсим с цялата си душа Божествената мъдрост и знание.Затова и не търсим.защото не сме се видяли в окаяното си състояние.Мислим ,но не разсъждаваме,търсим,но не задълбочаваме,не сме проплакали от собственото си безумие и глупост!Защо?!А ако се окаже ,че сме незаконно родени и Баща ни не ни обръща внимание ?Какво значение има църковния стаж и всички многочасови бръщолевения,и молитви?
Здравия разсъдък,мъдроста,знанието,разума са лично и интимно възпитание на Нашия Баща.Но не приемаме възпитанието,наказанието,сърдечното отношение..просто течем с цялата мръсотия на смесеното общество,което наричаме църква,с високи цели и амбиции,човешка организация,подредена с седмични програми за изпълнение,клуб самоклуб,демонстриращ някакво изкривено достолепие и превъзходтсво.Измислени критерии за праведност и святост лишени от Божието Величие и сърце.Тъмнина в която ходейки ,незнаем в какво се спъваме,борейки се със всяко зло излязло на пътя ни!Игнорирайки Бащиното,Божие възпитание в неговото наследство ,участието в неговата Святост и естество.А после твърдим ,че сме сол и светлина.Кой е търсил до припадък мъдроста на Бащата,или е издирвал Разума Му с часове.Кой е оплаквал собственото си безумие и глупост,хващайки се за Бащиното възпитание в мъдрост и благоразумие като удавник за сламка.Защо просто не послушаме тия увещания..:
" Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
18 Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
21 Сине мой, тия неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване."
Сине мой е писано!
"1 Послушайте, чада, бащина поука, И внимавайте да научите разум.
2 Понеже ви давам добро учение, Не оставяйте наставлението ми.
3 Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,
4 И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, Пази заповедите ми и ще живееш,
5 Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.
6 Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те варди.
7 Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.
8 Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.
9 Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона"
"10 Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.
11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, Водил съм те по прави пътеки.
12 Когато ходиш стъпките ти не ще бъдат стеснени; И когато тичаш, няма да се спънеш.
13 Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; Пази я, понеже тя е животът ти"
Сине мой...имаме ли нужда от нещо повече от това Бог твореца на всяко битие да ни нарече в личен текст "..сине Мой"
Понеже от живота ни липсва Бащата,затова и мъдроста я няма!