Author Topic: Здравомислие , разсъдителност и асоциативно мислене!  (Read 6252 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

avia

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 67
Добър ден на всички.
Бих си позволил да започна тази тема,именно в този раздел"Последни времена",защото смятам/не твърдя/,че е актуален въпрос,който може да се дискутира.Молбата ми само е, да не се прибързва със заключения,прогнози...Именно разсъдъка е онзи "живец",с помоща на който може да се търси същноста на думите на Бог.Този разсъдък е даден за употреба.Той не е текущ,напротив..по-скоро активна,трудоемка,последователна умствена дейност.Това е волева насоченост на мисълта,безпристрастно разглеждане от всяка страна,подробен анализ на всяка дума.

Преди време Соломон ,вдъхновен от Духа на Бога е записъл като увещание..."Пази здравомислие и разсъдителност,защото...

Абзаца свършва с нещо изклщчително за мен..."защото Бог ще бъде твое упование.."
От първото "защото" до развръзката.."Бог ще бъде твое упование" са описани ежедневни и алтернативни случаи.Завършека е резултат от увещанието за здравомислие и разсъдителност.Човечеството говори за култура,съобразявайки я с театър,опера,художествени искуства,творческо майсторство и т.н.к.Мъдроста,знанието,разума,здравомислието,разсъдителноста,благоразумието...е това е културата на нашия Баща.Нито Бог/като Баща/,нито Христос /като Господар/ е говорил някъде за морал.Той говори за "интезивна" употреба на сърце и ум,както и тяло.Човек се ражда със сърце и ум,а колко ще ги употребява е друг въпрос.Измамите,лъжите се усвояват именно поради липсата на здрав разсъдък/здравомислие и разсъдителност/.Тези двете са в основата на увещанието на Павел.."всичко изпитвайте"Те са в основата и човешкото "аз",делата на човека,пътищата на човека.Много пъти като ,че ли Бог със сърдечна болка споменава подобни изречения.."не разсъдиха в сърцето си.."
Можем да попитаме :Защо човек не разсъждава,или по-скоро :защо липсва разсъдък в човешкото мислене.Един от отговорите е Асоциативното мислене.Живеем в свят наситен с визуални ефекти,където словото се използва само с комерсиална цел.Четох преди време книга от автор ,който говореше за триумфа на визуалното спрямо словото,а самото слово наричаше "унизено".При голяма част от хора споменаването на думата църква се асоциира със сграда,хваление,пастор,разпоредители и всичко останало.Това е визуалното,насложено с времето.Не се асоциира с общество споделящо ежедневието,живеещо със споделеното откровение,споделен живот,храна.Когато се спомене молитва..хората питат :колко време,как,говори се за резултата,отговора..не се има в пред вид споделеното,постоянно общуване с Баща ни и Господаря ни.

Когато имам време пак ще продължа.
Поздрав

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3438
Добра и критично важна тема си стартирал. Като начало аз искам да дам препратка, към една по-стара тема свързана с тази.

От няколко години насам аз съм удивен от важността, която Писанията поставят върху човешкия ум и способността му да разбира, както и степента в която това е игнорирано от съвременното християнство.

Наскоро забелязах следния пасаж:

Пр.28:2  От престъпленията на страната началниците й биват мнозина, но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.

Където се казва "чрез умни и вещи човеци" оригинала буквално казва, "чрез човек, който има разбиране и знае онова, което е право" Тук интересния момент е че постоянното сменяне на правителства (така наречената демокрация) е следствие на проклятие върху страната поради греховете й. Божията воля е да има праведни управници, които да стоят дълго време. Но за да е възможно това, трябва да има хора пълни с разбиране и знание, но днешното поколение е лишено от разбиране за това какво означава праведно управление.

Основното значение на еврейската дума "разбирам" е да отделя. Да се отдели скъпоценното от нищожното, истинното от измамливото, правото от кривото, правилното от неправилното. Най-гнусното нещо, което някога е било на земята това е Вавилонската блудница, царицата на бъркотията и объркването, където всичко е смесени и нищо не е ясно какво е. И понеже властта на духовния Вавилон (бъркотия) ще се разпростре върху всички народи и хора по земята в последните времена, то не е случайно, че в книгата на пророк Даниил - онези, които РАЗБИРАТ (сиреч способни да разделят чисто от нечисто) са единствените разпознати като праведни и светии. А всички лишени от разбиране са наречени нечестиви.

И не случайно защото самата дума за СВЯТОСТ означава ОТДЕЛЯНЕ, а без разбиране не може да има освещение (сиреч отделяне от нечистото).

И когато говорим за разбиране, изследването на още един пасаж ме удиви в огромна степен, защото се оказа, че значението му не е това, което нашият превод казва:

Еф. 1:17  дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да го познаете,
Еф. 1:18  и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство,
Еф. 1:19  и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите - сила, която е според действуването на могъщата Негова мощ,


Мнозина мислят, че Бог е ясен кой е и какъв е, че има знание за него и всичко е ясно. Апостол Павел обаче казва, че за да се познае Бога е нужно дух на мъдрост и на откровение. Когато се казва мъдрост, това е директна препратка към Притчи 2:1-6

Пр. 2:1  Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
Пр. 2:2  Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
Пр. 2:3  Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
Пр. 2:4  Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
Пр. 2:5  Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
Пр. 2:6  Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.


Това е същия този дух на мъдрост, който води до познанието на Бога. Обаче не се казва само дух на мъдрост, но още и дух на откровение. Думата откровение няма този харизматичен смисъл, който по инерция й се придава по църквите. Тя буквално означава " да премахна покривалото." С други думи познанието на Бога е нещо СКРИТО, нещо, което Бог е избрал да покрие и да скрие, за да може само онези, които наистина търсят да открият и разберат. Пасажа от Притчи цитиран по-горе ясно показва колко интензивен е процеса на това търсене за да се свали покривалото на нещата. Бог е Бог който се крие и който обича да скрива, за да може само истинските измежду човеците да Го открият и познаят:

Пр. 25:2  Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

Днешното християнство много обича да парадира с разни пасажи, че сме били "царе и свещеници" - но дали тяхното поведение подобава на царе и свещеници на Бога? Защото славата на царя е да издирва скритите от Бога неща, а ролята на свещеника е да носи РАЗБИРАНЕ, сиреч да учи как се разделя чистото от нечистото. Едно е да се кичиш с разни термини, съвсем друго е да живееш в същността на това, което Бог е казал с тия термини.

И тук идва голямата изненада за мен, защото където нашите преводачи са написали "да просветли очите на сърцето" оригиналния текст казва да се просветлят очите на УМА или на РАЗБИРАНЕТО. За пореден път съм поразен от наблягането, което Писанията поставят върху ума и разбирането на човека. И още по-голямо е удивлението ми виждайки огромния контраст на това, което Божието Слово учи и изисква и пейзажа на масовото евангелско християнство, където цари пълно безхаберие, невежество и драстична липса на РАЗБИРАНЕ.

И това, което виждам ясно е че ако това състояние не се промени СЕГА, то съвсем скоро ще е твърде късно и онези лишени от разбиране, които продължават да се спускат по инерцията и да се закоравяват спрямо призива към мъдрост и разбиране ще бъдат завинаги запечатани като нечестиви.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3438
Quote
Нито Бог/като Баща/,нито Христос /като Господар/ е говорил някъде за морал.

Моралът е светският и хуманистичен фалшификат на правдата. Самата идея за измислянето на такъв термин "морал" и "морални принципи" имат за цел да изолират правдата от самия Извор на правдата.

Никой не може да бъде праведен ако се кланя на идоли или лъжливи богове, колкото и да е "морален". Но има мнозина които искат "морал" но не желаят да се покланят на единия истинен Бог. Но днешните християни обичат да говорят за морал и морални принципи, вместо да говорят за праведност и истина. И това е суета и гонене на вятър.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

avia

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 67
Добър ден на всички.Прочетох страницата от препратката.

Днес имам малко време да напиша некой ред.
Може да си позволя да споделя,нещо друго...единственото за което сме за съжаление/имам в пред вид "вярващите"/ е че не можем да "проумеем" спасението,като същност.Спасението се разглежда като предмет на изучаване,разбито на части..изцерение,новорождение и т.н.к.Гледа се като ,че ли Иешуа/Господаря ни/, е извършил некакъв вид трудова дейност.А защо е спасението?Нема цитирам цели пасажи/знаете ги/..но е писано ,че Бог е изкупил за Себе си,човеци от всеки род....Какво значи,за Себе си?Масовия съвременен акцент е ,че спасението е за нас.Да и за нас е ,защото ние сме участници,но е писано,че Бог е създал всяко нещо за Себе си.А всичкото увещание на апостоли и пророци е за да "порастнем във всичко като Него", и пак" .. "участници на Божието естество..","първороден между много братя"...
Съществува вечно взаимоотношение между Бащата и Сина..е на това взаимоотношение сме призовани и ние..взаимоотношение между Баща и син.Адам е създаден от Бога,но никога не го е наричал Баща.Давид изрежда всички качества на Бога като Баща..помощник,закрилник,канара,надежда,утеха,водител,полагащ постоянна грижа,НО никога не си е позволил да го нарече Баща.Апостолите говорят ,че старовременни пророци са изследвали времена,но за нас Бог е приготвил нещо по-добро.Кое е това по-добро?Бащинството!Сънаследството с Христос на същото взаимоотношение,завет,общение.И понеже "липсва", Бащинството-липсва и възпитанието,наказанието,боя,поуката,проумяването,разбирането,мъдроста,благоразумието,знанието.Цялата книга притчи е Бащина поука,към син.Но за съжаление не се разглежда като такава,а като Соломонова мъдрост!Църквата е станала като светско училище с изучаеми предмети,разбити на часове.."липсва ежедневието с Бащата,общението с Господаря,водителството на Утешителя.Липсва "личното" взаимоотношвние,личната поука,личното поклонение,личното разбиране,откровение,...Защото липсва Бащата.
В един пророк Господаря ни говори..."Бог всяка сутрин събужда ухото ми ,за да слушам като учащите "...Но не само като Бог,а като Баща..."гърба си дадох на ...и бузите на скубачите на косми,не скрих лицето си от ..заплюване..."...и ето го едно от последните изречения:

"Татко Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля".

Ние не можем да приемем нито възпитание,нито наказание,ако Бог не е Наш Баща..иначе се превръщаме в роптатели,спрямо всяко зло,което Баща ни докара върху нас.Нито ще приемем изпитанието на нашата вяра с радост.Ако Бог ни удари,защото той твърди ,че бие всеки син ,когото обича,пък и апостола казва,че ако не ни наказва сме незаконно родени..тогава къде сме?!
Поради тиа неща, не можем да потърсим мъдроста Му,знанието Му,разума Му.!Да ако не е е от Бащината поука и възпитание,наостина ще се превърнрм в "религиозни къртове",но пак ще липсва оная увереност ,която може да изрази само един син.

Бог никога не е разделял хората на вярващи и невярващи.Неговите стандарти са вечни..праведен и нечестив,мъдър и безумен,трудолюбив и мързелив.Той ни ражда,но доколко ще потърсим Неговото възпитание,доколко ще понесем Неговите наказания, ето това е наш избор.
Валъо правилно цитира текст за търсенето на мъдроста и разума.Ние не сме стигнали до момента да видим,че сме глупави и безумни,за да потърсим с цялата си душа Божествената мъдрост и знание.Затова и не търсим.защото не сме се видяли в окаяното си състояние.Мислим ,но не разсъждаваме,търсим,но не задълбочаваме,не сме проплакали от собственото си безумие и глупост!Защо?!А ако се окаже ,че сме незаконно родени и Баща ни не ни обръща внимание ?Какво значение има църковния стаж и всички многочасови бръщолевения,и молитви?

Здравия разсъдък,мъдроста,знанието,разума са лично и интимно възпитание на Нашия Баща.Но не приемаме възпитанието,наказанието,сърдечното отношение..просто течем с цялата мръсотия на смесеното общество,което наричаме църква,с високи цели и амбиции,човешка организация,подредена с седмични програми за изпълнение,клуб самоклуб,демонстриращ някакво изкривено достолепие и превъзходтсво.Измислени критерии за праведност и святост лишени от Божието Величие и сърце.Тъмнина в която ходейки ,незнаем в какво се спъваме,борейки се със всяко зло излязло на пътя ни!Игнорирайки Бащиното,Божие възпитание в неговото наследство ,участието в неговата Святост и естество.А после твърдим ,че сме сол и светлина.Кой е търсил до припадък мъдроста на Бащата,или е издирвал Разума Му с часове.Кой е оплаквал собственото си безумие и глупост,хващайки се за Бащиното възпитание в мъдрост и благоразумие като удавник за сламка.Защо просто не послушаме тия увещания..:

" Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,     
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.    
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,    
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.    
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.    
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.    
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.    
18 Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.    
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.    
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.    
21 Сине мой, тия неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,    
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.    
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.    
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.    
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,    
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване."

Сине мой е писано!

"1 Послушайте, чада, бащина поука, И внимавайте да научите разум.     
2 Понеже ви давам добро учение, Не оставяйте наставлението ми.    
3 Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,    
4 И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, Пази заповедите ми и ще живееш,    
5 Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.    
6 Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те варди.    
7 Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.    
8 Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.    
9 Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона"

"10 Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.     
11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, Водил съм те по прави пътеки.    
12 Когато ходиш стъпките ти не ще бъдат стеснени; И когато тичаш, няма да се спънеш.    
13 Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; Пази я, понеже тя е животът ти"

Сине мой...имаме ли нужда от нещо повече от това Бог твореца на всяко битие да ни нарече в личен текст "..сине Мой"

Понеже от живота ни липсва Бащата,затова и мъдроста я няма!

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3438
Всъщност разбирането за Бога като за баща го е имало още от самото начало и е било основно разбиране за евреите. Дори форумното име, което си си избрал Авия е нормално еврейско име, което означава "Бог е мой баща" и ако евреите са кръщавали така децата си, то не е било защото им е липсвало разбирането за Бог като баща.

Що се отнася до Давид, за него е писано следното:

Пс. 89:20  Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
Пс. 89:21  Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
Пс. 89:22  Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения на нечестие ще го наскърби.
Пс. 89:23  Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
Пс. 89:24  А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
Пс. 89:25  Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
Пс. 89:26  Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.


Ако това да е същевременно и пророчество за Месията, пак то е вярно и за Давид, за когото са казани тия думи.

Дори фарисеите имаха разбиране за Бога като за баща:

Йоан 8:41  Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

Ако погледнеш дори днешните ортодоксални евреи, за тях е най-нормално нещо да наричат Бога - баща, при това без да са чели и един ред от книгите на Новия Завет, защото за тях е гнусота дори да ги погледнат. При това във хвалебните им песни те редовно и съвсем естествено използват израза Авиейну, което означава Татко наш, същия израз с който Исус ни учеше да се молим. Ето една съвременна еврейска песен, в която обръщението към Бога като към баща е нещо фундаментално. Певеца дори се обръща с думите "Татко, който си на Небесата" - звучи като християнска молитва нали? Но не е, човека не вярва в Йешуа, нито чете Евангелието.

Що се отнася до Притчи, там обръщението е със "сине мой" защото Соломон е записал увещанията на баща си Давид към него:

Пр. 4:3  Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,
Пр. 4:4  И той ме наставляваше и ми казваше:


Затова и увещанието е написаното точно така, както Давид го е дал на Соломон, като баща към син. Разбира се това има и своя пренос за Бога и Неговите духовни синове, но трябва да е ясно, че не всеки, който седне да чете Притчи е син на Бога и това увещание като син се отнася лично за него.

Ето защо откровението за Бог като баща не е нещо, ново, което Исус да е въвел или разкрил. От началото до сега евреите призовават Бог като баща, дори като гледам с повече разбиране от християните. Къде е разликата тогава? Разлика има, но тя не е в откровението, а в демонстрацията. Разликата идва от там, че никой не може в дълбочина да познае Бог като баща, ако не е видял какво представлява истински Син на Бога. Давид беше един от тия синове, които изявиха Бога повече от мнозина други, но дори и неговата демонстрация на бащинството на Бога, беше само частична.

С явяването на Божието Слово в плът между нас, изявеният единороден Божий Син - Йешуа - пред нас се разкри бащинството на Бога в пълнота. Ето защо колкото повече познаваме Исус, толкова повече ще познаваме що за баща е Бог, защото един баща се изявява чрез синовете си. Това и единствено това е разликата - пълнотата на откровението, а не същността или наличността му.

Евр. 1:1  Бог,Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,
Евр. 1:2  в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете,
Евр. 1:3  Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,


Това, което е било разкрито от пророците за Бога е било само частично, защото не е имало Син от ранга и пълнотата на Исус, за да се изяви цялата пълнота на Бога. Но когато Сина се яви, Той е отпечатък на Божието съвършенство и сияние на Неговата слава.

Затова и никой не може да познае Бащата без Сина, защото никога не знаеш що за баща е някой, докато не опознаеш сина му. Можеш да познаеш що за творец е, що за майстор е, що за воин е, що за учител е, но докато не срещнеш сина му няма начин да знаеш що за баща е. Затова и евреите могат да знаят що за баща е Бог само частично чрез синове като Давид, но дори и те разбират че само чрез сина Давидов ще дойде пълнотата и изкуплението.

И за да се върна към връзката с настоящата тема и заглавие за здравомислието и разсъдителността, то даваме ли си сметка за разбирането, знанието и здравомислието, което Сина е изявил на земята? Исус непрестанно изискваше разбиране и разсъдливост от учениците Си:

Марк 7:18  И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?

Днес по църквите не се изисква разсъдливост от християните, изисква се попиваемост, да седят и да попиват каквото и да се подаде от амвоните, и след това папагалски да се повтаря. Ей го човекът constant - типичен представител на църковната инерция, без здравомислие и разсъдливост, но константно пребъдващ в попитото от амвоните и книжките на деноминацията си.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

avia

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 67
Добър ден на всички.Да така е,когато говорим за евреи.Тия предания са им от "бащите"...а тия предания са тяхна "култура".Културата на "езичника",е различна.Ако  обаче говорим за езичника/за нас/...наследството е под въпрос.Нема как да потърсим Бог,с Неговата мъдрост от това наследство.Дори един цял народ,наследник на Авраам,извеждан от чуждоезичен свят/Египет/,бе с друга "Култура".Именно тия хора ,не расъждаваха за делата на Бога,дори и да са били свидетели на Неговото визуално присъствие.Тогава нека попитаме:Защо човек не разсъждава??!Коя е причината да не използва разсъдъка,с който е роден.Дали му липсват първите 7години,или е затлачен от съвременно "християнско" разбиране.Авраам е бил избран поради причина,че Бог го е познал, че ще научи децата си на Божиите заповеди и пътища.Означава ли ,че Бог възлага отговорноста на бащата.Давам елементарен пример..детско "служение"Кому е нужно детско служение?Чия е отговорноста за възпитание в мъдрост...Ние сме хора на възраст,които могат да понесат отговорност за мисли и дела.Ние ще бъдем отговорни за безразсъдство,липса на знание..."понеже намразиха знанието.."и резултатите?!Ние сме отговорни за проява на разсъдък или безразсъдство,работолюбие или мързел,потърсено знание или липса на инициатива.И понеже истинското знание за Бога ще дойде след като е потърсено прилежно,всичко останало е само плитко отношение от наша страна.