Стартирайки настоящата тема забелязах, че в секцията за Божието Царство има само една тема, което е наистина тъжно предвид фундаменталната значимост на всичко свързано с Божието Царство.
От известно време размишлявам върху книга от Christoph Blumhardt, която е писана преди около 100 години и без съмнение е белязана от превъзходството на онова поколение над нашето. Това е поколение християни здраво вкоренени в изследването на Писанията и живеенето им. Поколение необременено от медийната информационна помия с която сме заливани днес, поколение чиито умове са неосакатени от отровите в храните, водата, въздуха и ваксините. И въпреки това в него се забелязват тенденциите, които днес са превзели амвоните и са маргинализирали всичко останало. Понякога се чудя защо въобще днешните проповедници се хабят да пишат и публикуват книги, когато тяхното разбиране и послание е толкова нищожно в сравнение с предишните поколения. Колко по-добре би било да се превеждат точно тези фундаментални трудове вместо да си губим времето с плитките и повърхностни неща на днешното поколение.
В тази тема ще пускам отделни откъси от тази книга на Кристоф Блумхардт, която се казва "Да дойде Твоето Царство" , като се надявам тези откъси да предизвикат сериозни размишления и повод за изследване в ония читатели на форума, които търсят и обичат Истината.
Това, което за мене беше удивително да открия е колко много се припокриват нещата който Бог ме е научил чрез своята Милост и Слово с това за което говори Кристоф в тази книга. Основната разлика между моето разбиране и неговото е най-вече в това, че дълбочината на неговото разбиране превъзхожда моето многократно. Затова вместо да пиша по темата с мои думи, предпочитам да преведа неговите.
Трябва да има нова реалност, която е от истината. Това не трябва да бъде нова доктрина или закон, нито някаква нова постановка. Новата истина, която ние трябва да слушаме е тази която дойде в личността на самия Син Човешки, а именно, че Бог създава нова реалност на Земята, реалност, която първо трябва да се яви между човеците, но в крайна сметка и върху цялото Творение, така щото и Земята и Небето да бъдат обновени. Бог създава нещо ново. Започва изцяло нова история. Един нов свят слиза върху Земята.
Лъжата ще бъде победена във всички поколения и истината ще заеме полагащото й се място да управлява. Това беше целта на Израилевия народ и в продължение на стотици години тя беше неотклонно следвана. Оригиналната цел и намерения бяха свързани със Земята, а не както ние християните мислим с Небесата. Тя беше Небесното да превземе реалността на Земята, и в този смисъл целта е земна, сиреч касаеща Земята, а не Небето. Тя беше земна, защото се грижеше относно това ситуацията на Земята да стане добра и праведна, така щото Божието Име да бъде почитано на Земята, неговото Царство да дойде на Земята, и Неговата воля да бъде вършена точно тук на Земята. Земята трябваше да изявява вечния живот. Ние искаме тя да засияе толкова силно, че дори Небесата да ни завидят.
Къде въобще в Писанията Бог утешава човеците със задгробния живот? Земята ще бъде изпълнена с Божията слава /Числа 14:21, Пс.72:19/. Според Библията това е смисъла и целта на всички обещания. Когато Исус се явява в плътта, каква е Неговата воля? Разбира се нищо друго, но да почете своя Отец на земята. В своята Собствена личност, чрез своето явление, Той постави семе в земята. Той стана светлина на човеците, и тези които бяха Негови, Той нарече "светлината на света" и "солта на земята." Неговата цел е да издигне Земята и човешките родове над проклятията на греха и смъртта и да ги поведе към откриването на вечния живот и слава.
Защо иначе Той изцеляваше болните и възкресяваше мъртвите? Защо се грижеше да бедните и гладните? Със сигурност не защото с това искаше да им каже, че ще бъдат благословени след смъртта, но защото Божието Царство беше наближило. Разбира се Бог е промислил прибежище в отвъдната реалност за ония, които за съжаление трябва да преминат през смърт. Но трябвали тази утеха да се превърне в главното нещо? Трябвали да забравим и отречем, че Божието Цартсво принадлежи на Земята и да му отредим място само в царството на мъртвите, просто защото Бог в решил да избърше сълзите на мъртвите? Ако някой рече, "Няма нищо, което да можем да очакваме на Земята, няма надежда тя да бъде дом на човека." - то това означава да отхвърлим целия смисъл на Библията.
Наистина сред човешките структури на греха, ние нямаме траен дом, но трябва да търсим онова, което идва. Но тогава, какво е онова, което идва? Откриването на една Земя, изчистена от грях и смърт. Това е родината, която търсим. Няма нищо друго за търсене, защото за нас няма и не може да има нещо различно от това, което Бог е промислил за нас в Сътворението.
Никой верен слуга не стои при господаря си само заради взимането на заплата. Ако такъв осъзнае, че не е от полза, той ще предпочете да напусне и да бъде без заплата, отколкото да е безполезен. Също така никоя вярна слугиня няма да стои само заради надника. Тя иска да бъде полезна. Ако няма нещо, което да може да свърши, тя е неудовлетворена, ако и да й се плаща надника. Тя не може да възприеме себе си като слугиня в такава ситуация. По същия начин човека, който е сред Творението, има усещането, че той се намира там с цел - не просто за себе си, но за нещо друго, нещо по-велико, нещо, което понастоящем е изгубено.
Въпреки това днешните хора седят в църквите и мислят предимно за себе си. Всеки пъшка и въздиша за себе си, търси за неща в себе си и за себе си - и си няма идея какво точно му липсва. Някой би трябвало да извика към всички тях: "Хора забравете за себе си. Мислете за Божията кауза. Вършете нещо за нея. Стига сте се самосъжалявали, или поне започнете да съжалявате че единственото нещо с което сте пълни са собствените ви дребни грижи."
Нашият най-голям недостатък е че сме станали безполезни за Господа, не е за учудване тогава, че отиваме към пълна разруха, въпреки нашето културно наследство. Всеки един човек деградира, дори и на физическо ниво, ако не е жива част от тяло, предадено на цели по-висши от личните. Но тези които с любов и усърдие, работят за нещо по-велико от тях самите преуспяват, дори и на ниво физическо здраве. И цялата човешка раса снижава своята ценностна система, ако ние като хора не произвеждаме нищо, което да е полезно за Земята, за Творението, за Бога.
Да се вярва в Бога е лесно, но да се вярва, че света ще се преобрази - за това човек трябва да бъде верен до смърт.