Във време когато връщането към земята е изходен път, противникът се опитва всячески да тласне хората в обратна посока, само и само да ги държи -- и вярващи, и невярващи --
зависими от системата на този свят. Един такъв начин е чрез облагането на земята с данъци.
Наскоро попаднах на
една статия касаеща намерението на управляващите да внесат промени в Закона за опазване на земеделските земи, чрез които земеделски земи с променен статут (на които е разрешен строеж) да бъдат
считани за застроени такива и да навличат съответните (по-високи) данъци. Сега да плащаш данък на някого за нещо, което принадлежи на тебе, е нелепо. В случая освен че имаме плащане на данък обаче, то той ще бъде плащан за земи, които въобще не са застроени. Това определено ще бъде тежест за много хора, които имат пустеещи имоти, без намерение да ги ползват, и мнозина ще ги продадат, най-вероятно на безценица.
Удивително е как във време на криза, когато се очаква мнозина да мизерстват и вече мнозина са останали, а и ще остават, без работа и без приходи, хората ще бъдат атакувани по още една линия--именно там, където биха намерили прибежище--в земята. Всъщност след отнемането на частния бизнес следващата стъпка към поробването е отнемането на земята. И понеже насилственото отнемане не е много ефективно, се търсят други начини да бъдат накарани хората
доброволно да се откажат от нея.
Доколкото разбирам в периода 1995-2005 г. данък върху земеделските земи не е плащан. Според
тази статия от края на 2005 г., тогава е бил на път да изтече 10-годишният гратисен период и да се въведе поземлен налог. Съгласно действащия Закон за местните данъци и такси с данък се облагат само земеделски земи, които са застроени. Четири години по-късно вече с данък ще се облагат и земи, които имат право да се застроят, но не са застроени. Дори са предвидени по-високи глоби и санкции за нарушителите. За мнозина закъсали семейства този данък, колкото и да е малък, може да означава едно "потапяне под водата". Сещам се един репортаж по телевизията от някаква вилна зона в Бургаско, където биваха бутани заедно с полиция къщи изградени без право на строеж преди трийсет и повече години, в някои случаи домовете даже бяха с ток, вода, че даже и лични карти били издавани на тези адреси. Но според държавата те били незаконни и следвало да бъдат бутнати. Та в тази връзка, не се съмнявам в желанието и способността на хората, които са на власт, да бдят да се спазват подобни закони и нарушителите да бъдат "санкционирани".
Всичко това е много коварно във време на криза, защото земята на мнозина ще бъде отнета, със или без покупко-продажба. Всъщност всичко върви по план, и това е план за
окрупняване на земеделските земи у нас. Ето какво пише в една статия от края на 2008 година:
Нов данък върху земята предвижда Програмата за развитие на селското стопанство за 2009-2013 г.
В програмата на Министерството на земеделието за приоритетите за развитие на селското стопанство за 2009-2013 година има залегнало предложение собствениците на ниви да плащат данък за земята си, съобщи заместник-ректора на УНСС Пламен Мишев, който представи докумeнта.
Разпокъсаността на нивите е една от основните спънки за развитие на земеделието у нас, сочат изводите на експертите, написали новата програма, предава farmer.bg. Облагането с данък ще помогне за по-бързото окрупняване на парцелите.
Задължението да плащат данък пък ще подтикне много от хора, които не ползват земята си, да я продадат или да я отдадат под наем, смята Мишев, който е член на Научно-консултативния съвет по земеделие към министъра на земеделието и храните. Проблемът е, че няма правителство, което да се осмели да въведе подобен данък, смятат агроекспертите.
Кооперациите са най-добрата форма за развитие на земеделието у нас, препоръчва новата земеделска програма. Земеделците трябва да затворят цикъла от производството през преработката до маркетинга и търговията с продукти. Така печалбата от продуктите им ще бъде много по-висока, отколкото в момента, коментират експертите.
Тук можете да видите цялата статия заедно с пълния текст на програмата.
Окрупняването означава две неща: по-голяма
зависимост и по-ефективен
контрол. И без това по статистика от преди няколко години едно 40 процента от земеделските ни земи пустеят. Немалко от тях обаче все още са в частни ръце, а някои хора нямат интерес от подобно разпределение. Колкото по-малка е частната собственост, толкова по-добре (това ако не е комунизъм!). Предишното министерство на земеделието дори било предложило пустеещите земи да станат общински. Не знам докъде са стигнали в тази връзка. Но всички тези мерки целят да отделят хората от земята и да направят живота на село и селското стопанство все по-малко приемливи, популярни и постижими алтернативи. А по време на и след криза (като например след Втората Световна война) земеделието се превръща във фундаментален икономически отрасъл, защото хората без коли, телефони, забавления, дори и без мебели могат, но без храна -- не.
Тъжното е, че много от вярващите въобще не са наясно. Те нямат и намерение да оставят градския живот, други неща ги вълнуват.
От друга страна, ако една християнска общност има солиден икономически гръбнак (който не е основан само на земеделие или работа на заплата извън нея, а на занаяти), то би трябвало в последващия хаос да могат да се отделят достатъчно средства за закупуването на земя (която би трябвало до тогава да стане и доста по-евтина) и тя да се обработва. Така ще се изпълни Словото: "Добрият оставя наследство на внуците си, а
богатството на грешния се запазва за праведния" (Пр. 13:22). Но ако вярващите останат без работа и приходи, то те може и да трябва те самите да продават земята си (ако имат такава). Затова благовремието трябва да се използва, понеже когато дойде нощ няма да може да се работи. Праведните ще разберат, а нечестивите нищо няма да разберат и няма да могат да се опазят, и това е справедлив съд от Бога.