Интересно колко много езическите учения са пуснали корен в човеците и как човек вместо да разбира Божието Слово иска да се върне към езичеството на което е свикнал да се доверява толкова години.
Едно е вярно от това, което blossom казваш, и то е че наистина не разбираш. При теб това е по-разбираемо, защото си на възраст и толкова години си била свикнала да живееш с тези езически разбирания за таланти, дадености и природни дарби.
Една от причините е че не разбираш дефиницията на думата мъдрост по смисъла по който се използва в Писанията. Затова по-долу ще се опитам за пореден път да насоча вниманието към това, което Писанието учи за мъдростта. Както и ще се спра на някои цитати от изказването ти, като ще започна с този:
Ами пак ми идва да кажа, че ако и рисуването му се е отдавало(на Бах), сигурно е щял дори да мине ДаВинчи и Рафаело...
Можеш ли да покажеш и едно място където Божието Слово учи, че някой трябва да върши онова което "му се отдава"? Аз не намирам по никой начин подобна категория за "отдаване". Разбира се термина "отдава му се" е друг начин да се прокара езическото учение за талантите. Само, че нека за пореден път да напомня Божиите думи от Пс. 1, които продължават да бъдат игнорирани в тази дискусия:
Пс.1:3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води Което дава плода си на времето си, и чиито лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява. Забележи, че Божието Слово НЕ КАЗВА - във
всичко в което му се отдава, а казва ВЪВ
ВСИЧКО ЩО ВЪРШИ. Това Божие твърдение е толкова
безапелативно, че
не остава никакво място, за отдаваници или за неотдаваници, за природни дадености или за "таланти".
Праведния човек, който черпи мъдрост и разбиране от Божието Слово и Дух -
ще преуспее във всичко, което върши. И това е защото този човек
ще бъде благословен във всичките дела на ръцете си! Това е учението на Божието Слово.
И нека бъде
пределно ясно, че всеки който твърди, че за да успее някой праведен човек в определено дело му е необходим талант и "да му се отдава"
се противопоставя лице в лице с Божието обещание от Пс. 1:3.
Нали няма случайни неща,... Бог, който е Създател и на човека, не е ли Създател, Внушител и на оригиналната способност на всеки да прави нещо изкусно.
Къде Писанията свидетелстват за някаква "оригинална способност" да се прави нещо добре? Никъде няма такова свидетелство. Напротив има точно обратното на това свидетелство. Едното е Пс. 1:3 другото са думите на Исус:
Мат. 7:7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,
Мат. 7:8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори. Тук не се споменава нищо за таланти, за оригинални способности или за нещо, което се отдава на някого. Такива категории не съществуват за Исус. Това, което съществува е
търсене, хлопане, искане. Това са категориите на Бога, останалото са измишльотините на лукавия!
Има хора и събития, с които човек е заобиколен от рождението си и така израства под влияние на такива фактори, плюс собственият му интерес довежда до "случайно" откритие на дарбата му и това е- че с ОСОБЕНА ЛЕКОТА се справя с това, което другите го правят след дълго обучение.
Хайде отново да покажеш от Писанието, къде Бог да ни учи, че трябва да правим неща, с които се справяме с "особена лекота". Отново в Писанието НЯМА подобна категория "справям се с особена лекота". Всичко това са езически понятия и учения на демони. Върни се пак при думите на Исус от Мат. 7 гл и Пс. 1 и виж дали има каквото и да е място за категорията "особена лекота" в тях?
Още при Сътворението Бог е пренесъл известен творчески активитет у хората, защото сме Негово подобие. Ето този стих ми дава основание да вярвам, че още при раждането си Веселеил е имал особено богата мярка на способност да прави нещата:
Изх. 31:2 Виж, Аз повиках по име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе;
Изх. 31:3 и изпълних го с Божия дух в мъдрост, в разум, в знание, и във всякакво изкуство.[/u]
Както ти каза и Тихомир по-напред пасажите, които цитираш нямат нищо общо с разсъжденията, които предлагаш уж на тяхно основание. Това повикване на Вселеил по име не става при раждането му, а става при призоваването му за работата по храма. По-важното в този пасаж, което ти досега не можеш да видиш е това, че стих. 3 покзва в какво се състои способността да се правят изкусно всякакви неща, а именно - те се състоят в това човек да има не талант или някакви дадености, а да има -
мъдрост, знание и разбиране. (разум). И сега веднъж когато видиш това и започнеш да изучаваш Книгата Притчи, ще видиш че тези трите - мъдрост, знание и разбиране са неща които СЕ ПРИДОБИВАТ ЧРЕЗ СТАРАНИЕ и на нас ни е ЗАПОВЯДАНО да ги придобиваме.
Пр. 4:7 Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум. Това не са неща, които се получават при рождението. Това са неща, които сме ОТГОВОРНИ да придобиваме и на нас ни е ЗАПОВЯДАНО да ги придобиваме. Ето това фундаментално разбиране липсва у християните. Без него всички ще останат в
мрачните векове на църквиянството. Днес църквите са се превърнали в машина на времето, в които като влезеш и се връщаш десетилетия назад, понеже се въртят в кръг и тъпчат на едно място, ако не стават и много по-зле.
Пр. 8:5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разбиращо сърце Този пасаж не говори за "талантливи" и "надарени" хора, говори за глупави и безумни. И какво казва той? Казва, че те
могат и трябва да придобият благоразумие и разбиращо сърце.
Пр. 1:22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
Пр. 1:23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми. Безумните и глупавите трябва да се покаят от своята глупост и да се обърнат при изобличението. Тогава мъдростта ще излее духа си на тях и те ще започнат да разбират.
Виждаш ли сега защо Веселеил беше изпълнен с дух на мъдрост, знание и разбиране? Защото е човек, чието сърце беше разположено към Бога, човек който се е обърнал към изобличението и е оставил пътищата на мързела и глупостта. Затова и Бог го повика по име, според както е и писано:
2Лет. 16:9 Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършенно разположени към Него.Ето причината Бог да повика по име Веселеил, не са някакви природни дадености, правене на неща с лекота или таланти и дарби, но понеже очите на Господа се обръщат по цялата земя и
търсят човек чието сърце е приклонено да приема мъдрост, поука, разум и знание - и тогава Бог благославя този му стремеж, защото Му е угоден, понеже е в послушание на Неговата заповед.
Ето още едно потвърждение на учението на Божието Слово, което представям в тази тема в противовес на масово приетите езически вярвания за талантите:
2Лет. 31:20 Така направи Езекия и в целия Юда; и върши това, което бе добро, и право, и вярно пред Господа своя Бог.
2Лет. 31:21 Във всяка работа, която почна, относно служенето на Божия дом, и закона, и заповедите, като търсеше своя Бог, вършеше я от все сърце, и успяваше. Не се казва "
и онази работа за която беше естествено надарен и му се отдаваше, защото имаше талант за нея, той я вършеше с особена лекота и успяваше" Но казва: ВЪВ
ВСЯКА РАБОТА - ВЪРШЕШЕ Я ОТ ВСЕ СЪРЦЕ И УСПЯВАШЕ! Амин и Амин! Ей
това е учението на Божието Слово!
По нататък- в Изх.31:6 се казва, че "определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал:"
Значи на Елиав, не се изброява както за Веселеил. Само се казва, че е бил ОПРЕДЕЛЕН да бъде заедно с Веселеил за направата на което е заръчано от Бога.
В същия пасаж се казва, че на всеки, който е с мъдро сърце, Твореца е турил мъдрост в сърцето му,т.е. Твореца е прибавил още. Това го разбирам, че мъдростта е положена в човешките сърца от Бог. Всеки има известна мяра мъдрост в сърцето(забележете, че се говори за мъдро СЪРЦЕ) И за да се направят нещата, които Бог е заповядал- Твореца е ВЛОЖИЛ мъдрост на всеки мъдър. Разбирам го като специален, ДВОЕН дял.
Нямаш никакъв шанс да разбереш тези пасажи, ако първо не си научила това, което Писанието учи относно мъдростта, и особено в Притчи, защото там този въпрос е концентрирано разгледан. какви двойни дялове, какви неща? За никакви двойни дялове не се говори в тези пасажи. Говори се именно това, което и по-напред цитирах от Притчи, че който има мъдро сърце което да се приклони към това да придобива мъдрост и знание и разбиране, Бог ще излее от духа на мъдрост върху тях. Ето още едни забележителни Божии думи от Притчи, които цитирах по-напред, то бяха толкова игнорирани, че се налага да ги припомня пак:
Пр. 2:1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
Пр. 2:2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
Пр. 2:3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
Пр. 2:4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
Пр. 2:5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
Пр. 2:6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум. Ето какво е Божието условие затова някой да получи мъдрост от Бога, за това Бог да излее духа на мъдрост, знание и разум върху него.
Условието е човек да се покори на заповедта да търси усърдно, да иска, да хлопа, да копае, да издига гласа си, да призовава разума, да го подири като сребро и да го потърси като скрити съкровища.Точно
затова Бог определи Елиав и сложи мъдрост в сърцето му. Защото той изпълняваше условията на Бога! Или си мислиш, че Бог прави изключения с условията и заповедите си? Да не бъде! Бог не е Бог на компромиси и на изключения.
и затова се казва за някой, че има поДАРък, дарба, защото ДАР-бата е дар от Бога и не е наша заслуга. Който иска се радва на този дар като се труди да го използва и тогава този ДАР се развива, става като шлифован диамант. А който не иска, го мързи и не използва поДАРъкът, тогава Дарът се отнема(изчезва).
Никъде в Божието слово няма да намериш подобно учение
за подаръци и природни дарби. Единственото споменаване за дарби, това са деветте дарби на Духа, които са
свръхестествени дарби, които се проявяват по волята на Духа за обща полза и нямат нищо общо с темата за която говорим. Ще бъде полезно да забележиш, че нещата които говориш по темата ги вадиш от своята школовка в ученията и практиките на този свят, а не от Божието Слово, защото в Него подобни неща не се намират.
Но не можем да искаме няколко души да сме талантливи като Еми Бътлър, Рафаело, Моцарт, Микеланджело, Бетовен защото НИЕ сме УНИКАЛНИ, а също и ДАРът на някакъв вид изкуство, дейност е различен, УНИКАЛЕН за всеки един от нас.
Искаш ли да ти кажа колко пъти думата
уникален/уникални се среща в Библията? Готова ли си да чуеш отговора?
НУЛА!
Няма такова учение в Писанието, че сме били УНИКАЛНИ и всеки бил имал УНИКАЛЕН дар и тем подобни неща. Откъдето и да ги вадиш подобни съждения - бъди уверена в едно - те не идват от Бога и нямат място в Неговото Слово. Все пак от комуникацията, която имахме до сега аз съм обнадежден, че ще разсъдиш и видиш, че тия неща идват от света и нямат място нито в Божието Слово, нито в Божието царство.
Както виждаш от изобилните пасажи от Божието Слово, които приложих по темата - те всички са съгласни в едно - няма таланти, няма природни дадености, няма музи, няма естествени дарби. Това, което има е Божията заповед да придобиваме мъдрост, разум и знание. И повярвай ми от опит говоря - ако следваш принципите на Божието Слово, наистина с каквото и да се захванеш ще благоуспяваш.
В моя живот аз съм видял това не еднократно, от рисуване и дизайн, през готвене... до стоене на къщи с каквото и да съм се захванал съм имал добър успех на ниво над средното, и ако съм се задържал по дълго в дадено нещо съм стигал и до експертно ниво и признание на международно равнище. И
за нито едно от тези неща нямам нито образование нито естествени заложби за тях, нито специална склонност към тях, някои даже са ми били крайно чужди и неприсъщи. Тези, които ме познават, знаят че говоря истината. И не казвам това за да се похваля с нещо (като че ли имам нужда от хвалби), но за да похваля Божиите думи, защото са истинни и верни и каквото съм видял в Словото по този въпрос, видял съм го и в живота си, виждам го и в живота на други верни братя.
Ето защо, каквото казвам в тази тема, не е само моето убеждение, но и моето
свидетелство.