blossom,
Доста от нещата, които пишеш са незадълбочени, защото цитираш предимно пасажите, които се цитират масово, а са лишени от контекста, в който са писани. Също трябва да започнеш да обръщаш внимание на терминологията, която използваш, тъй като термин като "морал" не се среща в Божиите думи.
В Словото Бог обръща внимание на 2 главни аспекта — праведност и нечестие (което
не е същото като добро и зло, тъй като злото може да е праведно в определени случаи като разни бедствия, които Бог праща).
Това, което Бог заповяда на човеците още в самото начало (в градината) беше да бъдат праведни, т.е. да пазят Божиите заповеди. Адам имаше задачата да обработва градината и да я пази, а Ева му беше помощник. И двамата можеха да ядат от всяко дърво в градината без едно определено. Беше му казано ясно, че ако яде от него, ще умре.
Човекът не се подчини, но послуша жена си, която се излъга и предпочете неправдата пред правдата.
Родиха се деца на Адам и Ева. Братята Каин и Авел живееха отделени от Божието присъствие, обаче знаеха за Бога на Адам. Каин предпочете да убие Авел, подбуден от завист и злоба. Бог ли го накара? Не. Какво каза Бог на този нечестив човек:
Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.Последният пасаж хвърля в ужас мнозина от религиозните хора днес, защото това за тях е равносилно на богохулство — човек да владее греха.
Но това е положението. Бог го е заповядал и го е казал. Не го е казал само на праведните, но и на неправедните. Казал е праведните да следват правдата. Казал е на нечестивите да се отвърнат от нечестието си.
Бог, обаче, е казал, че прощава беззаконие, ОБАЧЕ,
никак не обезвинява. Какво ще рече това? Означава ли, че ако човек се покае за греховете си, вината му си остава и ще има последствия от това?
Да, точно така. Това е отново ужасът за много от религиозните хора днес, защото не разсъждават трезво, а мнозина говорят наизуст.
Бог е дал сравнение на своето отношение към греха като праведен съдия към неправда. Когато един крадец е хванат, той се изправя пред съда. Потърпевшите изслушват крадеца, който (примерно) решава да се покае пред всички и да се извини за това, което е направил. Ще бъдат ли доволни всички от това?
Ще бъдат доволни много от днешните религиозни хора, само ако те не са потърпевши, но само зрители на всичко. И това би било лицемерно поведение.
Потърпевшите няма да бъдат доволни, защото те ще искат възмездие над крадеца и ще искат да им се върне откраднатото, дори да се заплати глоба за това.
Праведният Бог в закона, който даде на Мойсей заложи тези праведни принципи (точно за такъв казус), че крадецът трябва да се накаже и да върне откраднатото и да заплати 20% отгоре. Същият праведен Бог ще направи ли нещо по-различно към човеците от принципа, който е дал чрез Мойсей?
Не. Всеки човек, който извърших грях трябва да заплати за това и заплатата е смърт. Това, че някой се е покаял от греха или го е овладял е добро, обаче вината си остава, както и неустойката, която трябва да заплати.
Затова няма нищо твърде чудно в думите на Бога, когато казва на Каин, че трябва да владее греха. Нито има нещо чудно, когато Бог казва, че нечестивия трябва да се покае. Няма нищо чудно в това.
И тъй като човеците трябва да заплатят със смърт за греховете си, те трябваше да бъдат избити всичките, но Бог промисли да изпрати Исус, Месията, за да заплати за тези грехове, защото
Бог не може да се отвърне от принципа си и да прости безнаказано.
С това дело Исус
не отмени Божия принцип, че човек трябва да владее греха, защото Божието Слово е вечно и неотменимо. Нито се отмени принципа на покаянието, който винаги го е имало — и преди Месията да дойде в плът и след това. Това, което Месията направи е да заплати за нещо, за което човеците нямаше да могат да заплатят, освен ако не измрат всички.
Ето от тази гледна точка разгледай Божието дело и праведният съд накрая. Защото съдът ще бъде праведен и никой (освен някои от религиозните, които се мислят за праведни) няма да възроптае, че е осъден нечестиво. Защото никой няма да каже "ти ме закорави", нито някой ще каже "ти беше решил да не ме спасиш и аз колкото и да се опитвам да се покая, не ставаше".
И всичко това е, защото Божият престол е основан на правда и правосъдие.
Затова всеки случай, в който изваден пасаж от контекста, говори обратното, трябва да се замислим:
— За какво става въпрос в този пасаж?
— Какво пише преди този пасаж?
— Какво пише след този пасаж?
— Какво пише на други места относно принципите в този пасаж?
Ето от тази гледна точка ще коментирам и това, което си писала:
Отговорни ли са нечестивите и грешните за своите действия, как Бог влияе в сърцата на тези хора?
Щом Бог е казал, че съди всеки според
делата му, значи са отговорни.
Бог действа, работи по различен начин с нечестивите и с грешните.
И това е поради, различието което правят едните и другите- респективно- злина и грях.
Цитат Тихомир- Когато се говори за грешник, става въпрос за човек, който е престъпил закона, но не е задължително "развален" или "за нищо да не става".
Греха е поведение на човек спрямо Бог, спрямо закона на Бог, както и поведението ни спрямо себеподобните ни. Грехът е продукт на пороците на нашите сърца. - кражби, убийства и пр.
Не забравяй, че на нечестивите Бог е заповядал също покаяние. Единственият случай, когато няма възможност за покаяние е, когато нямат съвест (или са умряли или вече е прегоряла съвестта им).
Вярвам, че Бог е дал не случайно отговорността на човека.
Не е достатъчно само да "вярваш", но и да знаеш защо е така. Мнозина вярват, че нещо е така или иначе, но не знаят защо. А все пак вярата е
твърда увереност, а не "предполагаема истина".
Бог обръща действията на грешни човеци(четем за Аврам и Авимелех –Бит.20:6; израилтяните пъшкаха под робството на египтяните ; също за братята на Йосиф, докато намислят каква злина да му сторят, а докато Йосиф беше в къщата на Петефрий, а по-късно хвърлен и в затвора; случая с Естир; и много други , дори изпитанията и смъртта на Исус Христос- Деян.2:23.), за да изпълни Своята воля., не ги погубва, а по скоро ги предпазва да не извършат най-лошото, а дори също да направят обратното на това, което им е като естествена наклонност, дори резултата от техните действия да бъде добро.
Всъщност Авимелех не е бил грешен човек, но се е водил от праведни мотиви. Бог е видял това и го е предпазил. В това няма нищо странно. Йосиф беше там, защото "господнето слово го изпитваше" (според писаното в Псалмите). Целта не беше просто да страда ей така,
нито целта беше да го предпази от нещо по-лошо.
Бог обаче закоравява сърцата на нечестиви човеци, както и ги заслепява за истината,така че да действат в съответствие с Неговата предопределена воля.(Фараоновото сърце бе закоравено от Бог, при влизането на Израел в Ханаан, никой не се помири с тях, освен евейците).
Ако прочетеш внимателно какво пише преди това, ще видиш, че
първо фараон закорави сърцето си няколко пъти и след това Бог го закорави, виждайки нечестивото му сърце, което не искаше да се покае, но се присмиваше на Божиите наказания.
В Ев.Йоан 12:40-"Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".
Тук също цитираш от място, което е част от пасаж в Исая, обаче в този пасаж се говори за това как хората сами са решили да обърнат гръб на Бога. Затова всеки от тях няма да се оправдае в деня на съда, защото Божията постъпка ще е праведна. Както каза Исус в притчата за Лазар и богаташа — имат Мойсей и пророците, тях да слушат, защото дори и ако възкръсне някой от мъртвите, пак няма да послушат. Сиреч, отговорността е на хората.