Здравей Watchman.
Разбирам написаното от теб. Аз също никак не обичам философията, защото това е мъдрост, която претендира за божествена, но си остава земна, животинска, бесовска. Нито обичам апокрифната литература и почти не съм чел такава. Зачитал съм се преди десетина години в подобни книги, които са добавени в синодалното издание на Библията, като 3то Ездра например, Товит или добавените към Данаил глави 13 и 14, но пишещото в тях си противоречи със Словото Божие и са някакви басни и празни приказки, на които мястото никак не е в Библията, поради което ги откъснах тогава от нея. Абсолютно съм съгласен, че е в характера на дявола, да смесва истината с лъжа, както казваш, но наистина не съм проверявал Дидахето в такава светлина, нито съм допускал за възможно в него да има фарисейски квас. Поради това, казаното от теб ми е доста интересно и с удоволствие сега ще разгледам въпросните стихове и в такава светлина! Но разговора тръгва в друга насока и ако трябва, да отворим нова тема!
Но все пак, трябва ли да отхвърлим написаното от апокрифния автор, когато то не е в противоречие със Словото, а даже в съгласие? Визирам конкретния пример, който даде за добавен от автора на Дидахе: - "
защото ОТЕЦ иска всичко давано да бъде от Неговите дарове", но нека да видим и библейския контекст, който казва "
не изисквай назад". Словото ни насърчава със стиха от Лука 6:35"
...правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад и наградата ви ще бъде голяма...". Именно за това, дадох на Тихомир стиха на Еклесиаст 3:13 - "
И още всеки човек да яде и да пие и да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога." Защото тук трябва да се замислим: - Кое е дар от Бога? Отговора е - Насладата от доброто на труда на човека! Но ще попита някой, нали това добро на което той се наслаждава, все пак е в резултат от неговия труд, как тогава е Дар от Бог? Отговора намираме в Божието Слово, което казва, че не сме свои си, но Божии, Негови раби. Следователно, дори и произвели блага със собствен труд, пак това е дар от Бог за нас и като Негови слуги, всичко наше е Негово и дори самите ние. При това положение, правейки милостиня на човек, който ти проси, дефакто ти даваш нещо Божие, и във връзка с въпросния контекст - "
не изисквай назад", ако ти си го поискаш назад, то си остава просто един върнат заем, а би могъл да бъде Дар Божий и да придобиеш блаженство. Ясно е, че ако човека ти поиска в заем, ти си си в правото да го потърсиш след време, но в Лука се казва "
заемайте, без да очаквате и наградата ви ще бъде голяма"! Поради всичко това, не намирам за уместно този цитат от Дидахе, да се дава за пример на смесване на Божие Слово с човешко слово! Защото той, както доказах е в съгласие със Словото!
За следващия цитат - "
Блажен е даващия според заповедта, защото той е невинен". И последвалия въпрос:
"Невинен за какво, спрямо кое престъпление е невинен?"
Спрямо всички, които Словото нарича - грях! Защото е ясно, че всеки човек е грешен, ясно е, че всеки човек минава през съд, но е ясно и това, че милостта, ще бъде похвалена на съда! Или по точно - проявената от човек Благост и Милост е изява на дело на Христовия пример и учение! И понеже е показал милост и на него се показва милост, тоест Бог му прощава! Понеже самия акт на милосърдие към сиромах е акт на смирение пред Отец и покорство на волята Му! Затова такива на съда са оправдани и в очите на Господ - невинни, понеже Той ги е измил със собствената си кръв, поради вярата в Него, която са доказали на дело.
Колкото за следващия цитат: - "
Горко на приемащия, защото ако някой, имайки нужда, приеме, той ще бъде невинен, но ако няма нужда, той ще даде отчет...", то трябва да кажа, че посочения случай за пример -
"Има случаи когато приемаме неща за да почетем човека, който е решил да ни ги подари без да имаме реална нужда от тях. Не съм видял Бог да осъжда подобно нещо в Писанието"
отново не е уместен и разминаващ се с контекста, който е "
на всеки просещ от теб", защото Дидахето визира човек, който ти иска, не когато някой ти дава и ти се явяваш, като приемащ! Нека наистина да направим разлика между двете, защото едно е някой да ти даде, като да иска да го почетеш и уважиш, друго е когато ти самия лично искаш, без да са ти предлагали! И тук думичката "горко" е казана в смисъл - приемащия да внимава, че ще има време, когато за това ще даде отчет! Защото основателна причината да поискаш,
може да бъде само една - нужда! И ако се установи, че такава няма, то не остава друга причина за искането, освен користолюбие или сребролюбие, което е идолопоклонство! Сега разбираш ли защо се казва думичката "Горко"? Защото сребролюбци няма да влязат в небесното царство! Сега разбираш ли защо Дидахе предизвиква страх в четящия? Виждаш ли, че не да няма, но наистина има основание за това? И че извода ти, че това е зло само по себе си, остава неподплатен Библейски. Защото начало на Мъдростта е Страх от Господ.
Колкото за Дидахето, като цяло, дали носи съвсем друг дух и цел, е въпрос на проверка и доказване със Словото Божие, за което ако ми позволите, ще отворя нова тема. Защото наистина бих искал да го проверим дали има неща, противоречиви спрямо учението Христово!
Тихомир. Съгласен съм че трябва да бъдем внимателни към всички текстове, които са извън познатите ни 66 книги на Библията, като този материал, именно за това, нека да го погледнем през Нея. Колкото до сърцето и съвестта, ще поясня, какво имам в предвид, но в друга тема!
С уважение, към всички вас!