Преди сме дискутирали с различни хора относно милосърдие за бедните, но чух нещо, което или не съм разбрал или не съм съгласен с него, че трябва да се помага само на бедните християни.
Това, което виждам в Словото е, че когато се говори за бедните не се има предвид винаги "праведните бедни", или когато се говори за богатите не се има предвид винаги "нечестивите богати".
Примери за праведни бедни имаме много - едни от бедните бяха апостолите (които за разлика от днешните апостоли казаха "сребро и злато нямаме"). Пример за нечестив беден човек е от притчи:
Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
Имаше и други бедни хора, които бяха неправедни сред Израил.
Имаше и богати хора, едни от които бяха праведни, а други - нечестиви. Примери за праведни са Авраам, Давид, Йов, Навуходоносор в края на дните си. Примери за нечестиви са Еровоам, Саул и други.
Когато Христос вървеше и проповядваше из Израил той имаше хора, които бяха вярващи, имаше и такива, които бяха привидно вярващи, а имаше и такива, които бяха противници. Тези хора са били главно от Израил. Когато Христос говори за бедните, той не уточнява кои бедни. Когато Павел говори за помощ на бедните не се уточнява кои бедни.
В книгата Данаил има един много показателен пример, където Данаил говори на Навуходоносор така:
Затова, царю, нека ти бъде угоден моя съвет да напуснеш греховете си чрез |вършене| правда и беззаконията си чрез |правене| благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти {|Или|: Се прости престъплението ти.}*
Сред халдейците не е имало само бедни от Израил. Тук виждам, че Данаил говори на царя да се покае и да върши благодеяния на бедните. Никъде не се споменава, че трябва да прави благодеяния на бедните, които са се покаяли, а изобщо на бедните.
Друго място, където езичник, който вярва в Бога е правил милостини за бедните е Корнилий, който беше почетен от Бога заради това нещо.
Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.
...
Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен
Виждам, че когато става въпрос за "бедните измежду светиите" е ясно казано:
Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.
На друго място пише:
Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.
Което не е същото като да "промишлява САМО за своите", но е писано като напомняне да не се пренебрегват и забравят своите/домашните.
Това, което съм видял от живота, че в църкви се прави социална кухня, но тя е само за "членовете на църквата и тези, които си дават редовно десятъка", което не е никаква милостиня, а продажба на храна. Хората, които се хранят явно не са крайно бедни, а могат да си плащат. Бедните, които са наистина бедни остават гладни.