Author Topic: Отричането от себе си  (Read 9167 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

byFaith

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 231
Отричането от себе си
« on: March 01, 2010, 13:53:58 PM »
В Словото чета следния призив:

Лука 9:23  Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.
Лука 9:24  Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.


Бих искал да изследваме в Словото какво стои зад тези Божии думи, за да ги разберем в пълнотата им и също да можем да разсеем разни християнски митове и заблуди относно това какво е Христов светия и ученик. Явно е, че човек, който не се отрече от себе си и не носи кръста си ежедневно, не може да бъде ученик (пък дори и да вярва в Месията); отричането от себе си е нещо фундаментално. Но в какво се изразява то и докъде стига (и чисто практически)? За да може човек правилно да си направи сметката и да прецени дали е готов да плати цената, или да изпита дали наистина е в Пътя. За начало ще нахвърлям и някои други пасажи от Словото, с които да започнем.

На друго място пише:

Марк 8:31  И почна да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
Марк 8:32  И явно говореше тая дума. А Петър го взе настрана и почна да Го мъмри.
Марк 8:33  А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
Марк 8:34  И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.
Марк 8:35  Защото който иска да спаси живота(Или душата) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.


От този пасаж виждам, че има връзка между "мисленето за човешките неща" и желанието да "спасиш живота си" от една страна и "отричането от себе си" от друга, сиреч човек, който мисли за човешките неща, а не за Божиите, не се е отрекъл от себе си и не може да следва Христос. А цената на неотричането е толкова висока--именно изгубването на душата на човека, неговата вечна погибел. Интересно, че и отричането от себе си без носене на кръста и без следване (което включва послушание) на истинския Христос няма да спаси човека, но оттам се почва.

Всъщност светията е именно отделен човек, човек отделен за Божиите цели и намерения; човек, който не върши своята воля, а волята на Отца; не е свой си, но е с цена купен:

2 Кор. 5:14  Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;
2 Кор. 5:15  и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.


От една страна имаме отричане от себе си, а от другата имаме живеене за себе си или своеволие (което е утвърждаване и вършене на собствената ни воля). Няма средно положение. Или се мисли за Божието, или за човешкото. Всъщност вършенето на собствената воля е основният закон на сатанизма.

Може още много да се пише, но засега ще спра дотук.

Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Отричането от себе си
« Reply #1 on: March 01, 2010, 14:37:54 PM »
В този ред на мисли искам да спомена, че трябва доста да се премислят тези думи от гледна точка на Писанията, а не от гледна точка на това, което сме виждали по книжки, новини, филми и т.н., а именно — одрипан човек, който живее в сламена колиба в планината. На такъв му викат хората "отрекъл се от себе си".

В Словото нямаме никъде подобно свидетелство.

Затова да се отрече човек от себе си, не означава да стане "аскет", защото Писанията не говорят за това.

Тогава какво означава?

Павел беше ли се отрекъл от себе си, когато правеше шатри заедно с други вярващи? Левитите бяха ли се отрекли от себе си, когато се грижеха за стадата си?
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

blossom

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 168
Re: Отричането от себе си
« Reply #2 on: March 18, 2010, 03:28:51 AM »
Бих искала да продължа с изискванията на Господ Исус Христос към учениците.
Лука 14-25-35.
25 А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:
30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?
32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.


Казва се , че множествата го следваха...
Но Той не искаше фенове(множествата), а искаше ученици. Тук е разликата между ученици и тълпите, които Го следваха.
Господ Исус казва какви ТРЯБВА да са неговите ученици.
26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик

Той не казва, някой който е намразил  сем-вото си си собств си живот, ако дойде при мен ще е мой ученик. Вярвам, че виждате разликата в смисъла.

А ученикът е ЗАДЪЛЖЕН да носи кръста си, т.е.  да понесе несгодите и трудностите на учението... Неразбиране от семейство, близки, приятели поради „излизането” ни от кръга на интересите, целите които досега са ни свързвали;  ако тези цели и интереси са различни , както и ако са в разрез с начините и средствата за тяхното придобиване.

Отричане от себе си - е отхвърляне на удобствата, които досега са били изгодни за тялото и съвестта, а сега(след решението за ученичество) – се конфронтират с „неудобството”  на ходене по Духа-(вървене в тесния път).
Затова и Господ Исус дава пример с притчата за градежа на кула, и с притчата за царя отиващ на война.
Лесно ли се строи кула? Какво е потребно на изграждащия кулата? Как, какво градим в живота си като Негови Ученици?
 А втората притча: Ако и да си цар все пак нямаш само мирно време, налага се да воюваш? Как разчиташ своите сили и силите на врага? Кога искаш мир?
Ученичеството е сравнено със солта. Добро е да сме ученици - да сме истински и верни като истинската сол, за да сме благословение за околните.
Мъдър строител на кула, верен в постоянството си да довърши строежа. Наистина добре воюващ и мъдро искащ навреме примирие цар;  верен на своето царство.
Значи, докато сме ученици - строим , пресмятаме(дори още в началото на строежа), царуваме, воюваме, искаме примирие и всичко това , което правим  коства не малко, както и не коства много. То ни коства ВСИЧКО. Всичко, което имаме.  Висока ли е тази цена? Кое е стойностно за нас?
Какво „губим”в краткия си земен живот, когато се подчиним на Твореца? Удоволствието на тялото и стремежите на измамливото ни сърце.
Какво печелим, когато се явим един ден пред Него? Дали като Павел ще сме блажени с  крайна победа: „7 Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих;
8 отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление!” 2 Тим.4:7-8
Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан, насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.Пс.92:12-13
"All worshipping, honoring, or service invented by the brain of man in the religion of God, without His own express commandment, is idolatry."  John Knox

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Отричането от себе си
« Reply #3 on: March 18, 2010, 22:07:30 PM »
Quote
Лука 9:23  Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.
Лука 9:24  Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.


Бих искал да изследваме в Словото какво стои зад тези Божии думи, за да ги разберем в пълнотата им и също да можем да разсеем разни християнски митове и заблуди относно това какво е Христов светия и ученик. Явно е, че човек, който не се отрече от себе си и не носи кръста си ежедневно, не може да бъде ученик (пък дори и да вярва в Месията); отричането от себе си е нещо фундаментално. Но в какво се изразява то и докъде стига (и чисто практически)? За да може човек правилно да си направи сметката и да прецени дали е готов да плати цената, или да изпита дали наистина е в Пътя.

Преди всичко за да се разбират тези думи правилно - трябва да се вземе предвид, кой ги казва, и като какъв ги казва.

Много погрешни разбирания се вадят когато тези думи се извадят от техния оригинален контекст и се поставят във контекста на църковната традиция, без значение от деноминацията.

Например в контекста на католическата традиция това тези думи ще звучат като поемане по пътя на монашеството. А протестантските контексти са толкова много, че ми е трудно дори да започна да изреждам - възможните звучения, които тези думи придобиват.

Все пак, какъв е оригиналния контекст, който дефинира смисъла и значението на тези думи? Кой говори и както какъв прогласява тези думи? Тези думи са казани не от някоя мистична фигура основател на нова религия, както мнозина са приели, а са изречени от никой друг, но от Месията на Израел. Какво ще рече Месията на Израел? Ще рече Този, когото Израилевия Бог е избрал и помазал да седне на Давидовия престол. Смисъла на тази дефиниция е много по-значим отколкото мнозина биха предположили. Давидовия престол е престола от който Бог ще установи правдата Си по цялата земя. Ние знаем обаче, че Давид беше помазан от пророк Самуил за цар, но трябваше да претърпи време на гонение и страдание в продължение на много години преди да успее да седне на престола в Ерусалим. Това беше време на смирение, търпение и усъвършенстване в правдата за цар Давид. Време на отричане от себе си, и чакане на Бога. Всеки един който последва Давид в ония години когато беше преследван от цар Саул, трябваше да живее с него един несигурен живот на преследване и лишеня по пещерите и планините. Защо? Защото да бъдеш на страната на Давид, означаваше да си в конфликт с официалната власт.

Ето защо, когато Исус застана пред народа и изрече тези думи, и Той подобно на Давид беше помазан за Цар (както и беше засвидетелстван от Йоан Кръстител), но също трябваше да чака преди да седне на обещания престол. Ето защо - Исус предупреждаваше, че ако някой иска да бъде Негов последовател, Негов ученик, то той трябва да е готов да живее под юрисдикция, която е в директен конфликт с официалната власт.  Исус беше преследван от властта в Израел също, както Давид беше преследван от Саул, при това без да е сторил неправда.

С други думи човек няма как да живее своя си живот и да преследва своите си цели, защото той става част от Царство, и неговата лоялност принадлежи на Цар, които са нетърпими и непоносими за властите в този свят. Личният успех и реализация в този свят зависят изцяло от системата която оперира в него. И тази система е богопротивна и идолопоклоническа в своята същност и естество. Ти просто НЕ МОЖЕШ да имаш своя си живот и бъдеще, ако искаш да следваш Царя на Израел. Ти ще бъдеш маргинализиран от системата и изпратен в пета глуха, ако откажеш да се правиш компромиси с нея. Също както Давид  трябваше да се скита по пещерите вместо да се ползва от предимствата на двореца в Ерусалим, така учениците на Христос ще трябва да живеят чрез вяра, а не чрез системата. И ти няма да устоиш дълго против системата, ако не се отречеш от себе си, сиреч от всичко, което би искал и би могъл да постигнеш в тази система на власт, която се противопоставя на Божият Помазаник.

Днес има толкова много хора, които си мислят, че са християни, но техния живот се гради не върху Христос, но върху системата на този свят. Те разчитат на образователната система, на пенсионната система, на финансовата система, на бакновите кредити, на застрахователната система - техния живот би се сринал без тези неща. Един такъв човек НЕ МОЖЕ да бъде Христов ученик, той не може да служи на Царя, който идва да разруши всичко това, а живота им да бъде зависим от това, което Христос идва да разруши. Тези хора са лесна плячка за лукавия, който управлява системата върху която те са съградили живота си.

Та мнозина от тях дори не искат да се откажат от любимия си сладолед и презират това, че той съдържа хидрогенизирани мазнини, които разрушават телата, които Бог е създал за свой храм, а какво остава да се откажат от кредитите си благодарение на които си живеят живота.

Отричането от себе си трябва да стане на ниво ЦАРСТВО, а не просто на лично ниво. Човек трябва да се отрече от всичко, което би желал или би могъл да има в царството, което се противопоставя на наследника на Давидовия престол. Тогава и само тогава, когато човек изгуби себе си за този свят и царство, той ще намери себе си в Царството на Божия възлюбен Син.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

blossom

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 168
Re: Отричането от себе си
« Reply #4 on: March 18, 2010, 22:36:46 PM »
 Watchman, Благодаря за така развитата мисъл в поста ти! Каква мъдрост има в Словото!
Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан, насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.Пс.92:12-13
"All worshipping, honoring, or service invented by the brain of man in the religion of God, without His own express commandment, is idolatry."  John Knox