Наистина добро тълкувание правиш, Уочман.
Може и да си прав. Какво? А, казваш, разбира се, че си прав, щом Писанията са прави, а ти говориш само и точно по тях. :)
Може би никога не си разбрал следния пасаж от Писанията:
Римл. 3:4 но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив... Не аз или някой човек или човешко мнение са прави, напротив - всеки човек е лъжлив сам по себе си. Само Бог и Неговото Слово са истинни, и ако аз съм разбрал нещо от Писанията, то не е моята правота, но правотата на Писанията на която се облягаме. Ако ли пък не съм го разбрал правилно, значи се заблуждавам. Но дори да се заблуждавам - имам тази надежда, че Бог в своята вярност и милост, ще изправи тази заблуда заради Своята собствена слава и Царство.
И ако аз се заблуждавам и някой е мъдър и го вижда, то такъв нека да докаже от Писанието заблудата и да посочи истината на Словото, според дадената му благодат. Това е и смисъла на подобни дискусии.
Дали жизненото дихание и духът на човека, се припокриват?
Ако имаш време да се занимаваш, дай доказателства за това.
Както спомена и Tihomir, наистина еврейската дума за "дух" е
руах, същата дума обаче има значението и на дихание/дишане и на вятър също. Същото важи и за гръцката дума "
пнеума" тя се превежда дух, но също и вятър. От нея идва думата "пневматика" и "пневматичен" - сиреч механизъм който работи със вятър (или въздух под налягане).
Взаимозаменяемостта на
дух,дихание и вятър е удивителна сама по себе си и следва да се размишлява върху нея, защото крие в себе си доста дълбоки неща.
Ето защо когато нашия превод казва "жизнено дихание" в Бит 2:7 - някой от английските преводи превеждат със "дух на живота" - и двете са напълно верни.
Ако духът е енергията, а самият Бог е Дух, то това не значи, че Бог е енергия, защото Той е Личност. Значи ли това, че за човешкият дух, може да се ползва аналогията с енергията. Според мен той е нещо повече.
Това е напълно погрешна аналогия извлечена от моя пример за компютрите. Както споменах примера дава далечна аналогия, която има да даде представа не за ЕСТЕСТВОТО на трите кореспондиращи елемента между човека и компютъра, а за НАЧИНА по който те си взаимодействат. А именно както когато ел. ток влезе в хардуера - софтуера оживява, така и когато духа влезе в тялото - човека (сиреч душата му) оживява. Примерът ми в никакъв случай не е имал да цел да уеднаквява ЕСТЕСТВОТО на духа с този на ел. енергия, по същия начин по който не можем да уеднаквим
естеството на купчина желязо и платки със органичното тяло на човека.
И ако трябва да развия аналогията от примера, то ще спомена че според някои изследователи
само една единствена човешка клетка е по-сложна като система от целия Ню Йорк сити - със цялата му администрация, инфраструктура, окабеляване, комуникации, машини и компютри взети заедно. И ако човешкото тяло е неизброимо число трилиони пъти по-сложно от един компютър, то и духа е поне толкова пъти по-сложен и комплексен от ел. енергията от примера.
Ако духът и тялото произвеждат душата, то когато духът се раздели с тялото при смъртта, би трябвало душата да престане на съществува.
Ако се върнем на примера - когато компютъра угасне, софтуера не престава да съществува. Той просто заспива и е в готовност да бъде събуден отново. И както софтуера спи заедно с хардуера, така и душата спи заедно с тялото
в пръстта.
Това, че душата спи в пръстта обаче не касае преживяванията които има, както аз когато спя на леглото си в къщи - в съня си мога да бъда на много други места, да говоря с други хора и прочие, разбира се само в рамките на самия сън.
Ако тялото е жилището на духа, то би било възможно, духът да живее и извън къщата. Освен, ако не сме охлюви :)
Напълно съм съгласен с теб, че смъртта в Словото е сън за тялото.
Но дали е сън и за душата?
Духът съществува извън тялото, той не изчезва, както е и написано - "духът се върне при Бога, който го е дал."
Екл. 12:7Това, че се връща при Бога не означава, че той там води някакво отделно съществувание без душата и тялото. Доколкото аз разбирам от пасажите на Писанията - личността на човека не се състои в духа му. Доказателство за това намирам в следния пасаж:
2Кор. 5:17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново. За какво говори апостола. Кое всичко е станало ново? Ако да кажем душата на човека стане напълно нова, то това означава, че тя ще бъде като на новородено дете - няма да знае никакъв език, няма да помни нищо от миналото си, няма да знае къде живее, кои са родителите, няма дори да може да говори. Това обаче очевидно не се случва при новорождението. Човек помни всичко и знае всичко от преди това. Тялото също не става чисто ново, може Бог да изцели някоя и друга болест, но си е баш същото тяло. Единственото, което остава да бъде чисто ново - това е духа. Както казва и пророка:
Езек. 36:26 Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. Това е обещанието за Новия Завет. Очевидно става въпрос за
нов дух, а също и за ново сърце. По отношение на сърцето има пояснение, а именно, че става въпрос, че Бог ще отнеме закоравеността на сърцето и ще даде меко сърце. Какво точно е сърцето според Писанията е тема достойна за изследване сама по себе си, но за сега аз само ще спомена, че еврейската дума за сърце в този пасаж има значението на "център" или централа от която се управлява човека. Според моите скромни изследвания по темата сърцето е мястото където
духа и душата се срещат. И в този смисъл сърцето може да се оприличи на една управленска институция, която е закоравяла от корупция и поквара и чийто началник е покварен също. Тогава идва Бог - отнема стария покварен началник и поставя напълно нов началник (нов дух) и пречупва всички корумпирани практики в които тази институция се е закоравила. Така ние имаме нова институция (ново сърце) и нов началник (нов дух), който управлява в пълна лоялност спрямо Царя на царете.
Съня е и за тялото и за душата по същия начин по който когато вечер заспиш не спи само тялото ти, но и душата. Сиреч - не само тялото да спи а душата да седи и да си мисли за изминалия ден и какво ще прави утре - не тя спи, тя се откъсва от реалността и започва да има съвсем различни от ежедневната реалност преживявания, ако и често пъти съня да е повлиян от преживяното през деня и през годините. Ето защо и съня на душата при смъртта на тялото ще е в зависимост от това дали човека е живял праведно или неправедно на земята. А това си е доста страшно само по себе си.
Христос каза на разбойника - Истина, истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в Рая.
Нека не забравяме, че "рай" означава градина и кореспондира с градината Едем, което означава "наслаждение". Безспорно човек, който е оправдан от греховете си, ще прекара съня си в градината, сиреч в наслаждение и покой.
В Откровение душите на мъчениците имаха съвсем съзнателни молитви и желания към Отец.
А ти не се ли молиш на сън? Аз се моля и даже получавам отговор на молитвите си. Много пъти когато сънувам нещо ужасно или съм в невъзможна ситуация, аз викам към Бога в съня си и Той ме избавя, обикновено като се събудя в същия миг в който почвам да се моля на сън и виждам, че съм "избавен" от онова ужасно нещо което съм сънувал.
Нека не забравяме, че едемската градина (рая) беше също място където Бог общуваше с Адам, ето защо праведните в съня си ще бъдат в Божията почивка и общение. Затова и Павел пише за смъртта си:
Фил. 1:21 Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.
Фил. 1:22 Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така що да избера не зная,
Фил.1:23 но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добреЗа Павел смъртта беше да отиде и да бъде с Христос. За мен няма съмнение, че в смъртта/съня на праведния неговата душа е в покой и общение с Бога и Христос, също както Адам беше в едемската градина.
Исус се срещна и разговаря с Мойсей и Илия.
За Илия знаем, че беше взет жив в Небесата, сиреч той си е жив и в тялото си до ден днешен. За Моисей случая е доста интересен, защото за него се казва, че умря и Бог го погреба и никой не е открил тялото му. За мен е допустима възможността Моисей да е бил възкресен и възнесен на Небесата. В посланието на Юда се споменава, че архангел Михаил се е препирал със Сатана за тялото на Моисей. Какво е било точно това препиране аз не знам, но е било напълно възможно Сатана да се е противопоставял на възкресението на Моисей, понеже Моисей не е бил безгрешен както Исус. При всички случаи ако Моисей се явява заедно с Илия, за който знаем, че е жив и възнесен - то за мен е напълно логично Моисей също да е бил съживен и възнесен.
Исус каза, че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите.
Да, садукеите не вярваха във възкресението и това може да се отнася за възкресението.
Но садукеите не вярваха и в съществуването на духовете.
Никой не отрича съществуването на духовете тука. Това, че има духове е пределно ясно от Писанията. А за Бог всички са живи - защото Бог живее извън времето и в крайна сметка Той се намира едновременно с настоящето и в онова време в което всички ще бъдат възкресени и всеки ще бъде според както му е определено от Божия праведен съд.
Богаташа и Лазар в Исусовия разказ, бяха със съзнанието си, единият в ада, а другият в "Авраамовото лоно".
Разбира се, аз когато спя имам съзнание за това, кой съм - сънувам съпругата си, приятелите си, родителите си и така нататък. Нека да видим случая с Лазар и богаташа малко по-подробно:
Лука 16:23 И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия. Ако праведния Лазар беше някъде "на небето" където мнозина мислят, че ще отидат след смъртта си, то как е възможно някой от "ада" да повдигне очи и да види какво става "в небето" - явно е че
те са на едно и също място, но са отдалечени едни от други. Което напълно отговаря на учението на Писанията за шеола, а именно че всички и праведни и неправедни са в шеола.
Разликата е, че едните са "на страдание", а другите са в покой. Не случайно преживяването на праведните е в лоното на Авраам, който е бащата на вярата. Т.е те получават същата утеха в съня си, която получава и Авраам чрез вярата си. Интересното в случая е че в своя сън и праведните и неправедните има съзнание за останалите заспали в пръстта, както за живите. Явно става въпрос за един доста по-всеобхватен и задълбочен сън от това което преживяваме всяка вечер. И напълно нормално, защото докато тялото е живо - дори в съня си имаме съзнание за него, и това прави съня по-плитък.
Казваш, че ада и пръстта са синоними.
Но това не е така във всички случаи.
Ада (шеол, хадес) е и царството на мъртвите. Напр. в Пс. 16: 10 и еквивалентите в Деян. 2: 27; 2 : 31
Исая 14 : 9, Езек. 31: 16
Еврейската концепция за "шеол" е концепция за пръстта и гроба, докато гръцката концепция за "хадес" е концепция за царството на мъртвите. Когато апостолите са използвали думата "хадес" те като хора ползващи Септуагинтата са имали предвид именно еврейското шеол, което е било преведено с "хадес" в Септуагинтата, а не идеята на гръцката митология за "хадес" - по същия начин по който са използвали думата "Теос", която според гръцката философия обозначава висшите богове на Олимп, но апостолите не са имали предвид боговете на Олимп, а Бога на Израел.
В Псалом 16:10 аз не виждам нищо поетичн