Author Topic: Каква е разликата между изпитание и наказание ?  (Read 11817 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Tavita

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 30
Предварително благодаря на всеки който би се включил в тази тема.
Вчера докато бях на служба, говорихме за наказанието. Но изведнъж в ума ми нахлу - изпитание. Покриват ли се наказанието и изпитанието?
Давам един пример който много ме смути. Наша сестра която загуби детето си бе определена от едни че това е наказание заради, еди  какво си а други говореха че е изпитание, за да се утвърди вярата й.
Сигурна съм, че и вие сте чували такива разсъждения за различни Божии чада на които им се е случило нещо много болезнено.
Искам да разбера кога Бог дава наказание и кога изпитание и по какво се различават.

Shema

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 33
Предварително благодаря на всеки който би се включил в тази тема.
Вчера докато бях на служба, говорихме за наказанието. Но изведнъж в ума ми нахлу - изпитание. Покриват ли се наказанието и изпитанието?
Давам един пример който много ме смути. Наша сестра която загуби детето си бе определена от едни че това е наказание заради, еди  какво си а други говореха че е изпитание, за да се утвърди вярата й.
Сигурна съм, че и вие сте чували такива разсъждения за различни Божии чада на които им се е случило нещо много болезнено.
Искам да разбера кога Бог дава наказание и кога изпитание и по какво се различават.

Здравей, Тавита!

Най - общо, на първо четене, дето се вика, това, което ми хрумва и което е свързано със значението на тези две думи, е:

--  наказанието е следствие на наше непокорство и грехове.

Важно е, в случая, да не презираме това наказание от ръцете на нашия Баща, защото знаем, че Бог бие всеки син, когото приема.

--  изпитанието си е изпит на вярата ни, който ако се вземе успешно прославя Бога и  оформя характерите ни за вечността.

Яков 1: 2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,     
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.    
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

Струва ми се, че горните стихове дават и една съществена разлика, която може да има между наказанието и изпитанието - радостта.
Второзаконие 20:3
Слушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалнее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях;

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Преди всичко трябва да се има предвид, че българската дума "наказание" не отразява пълното значение на оригиналните думи в Библията, когато се говори за наказание. Например:

1Кор. 11:32  А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

Оригиналната дума използвана в този пасаж има смисъл, който не се покрива с думата наказваме. Тя означава:

Quote
Originally to bring up a child, to educate, used of activity directed toward the moral and spiritual nurture and training of the child, to influence conscious will and action. To instruct, particularly a child or youth

Или казано на български: да възпитаваш дете, да образоваш, използва се за активност насочена към обучението на детето в духовно и морално изграждане, да въздействаш на съзнателната воля и действие. Да наставиш, особено дете в младостта му.

Безспорно това е свързано и с определени наказания, но това, което трябва да се има предвид е разликата с думата punish, което е по-скоро съдебно преследване и въздаване за престъпление.

Подобна дума за наказание в смисъл на дисциплиниране и корекция от баща към синове се използва и в следните пасажи:

Евр.12:7  Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

Тази дума съответства на английското discipline, correction. Съвсем друга е обаче думата използвана в следния пасаж, ако и българския превод да използва също думата "наказание":

Евр. 10:29  тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

Тук оригиналната дума няма нищо общо с думата използвана в предните пасажи. Тук тя означава "въздаяние, отмъщение" и съответства на английското punishment, vindication.

Поради неадекватното превеждане на тази дума в българските преводи мнозина от четящите библията само на български се объркват относно темата за наказанието, затова като първа стъпка към изясняването би било да се видят оригиналните думи, това, което Бог, а не преводача е имал предвид в написаното.

След като това е изяснено вече можем да заключим, че ако някой е Божие дете, то той не е никога под отмъщение или въздаяние от Божия страна, защото Исус понеже това въздаяние за нашите грехове. Но Божието дете може да търпи образно казано "бой с пръчката" с цел неговото дисциплиниране и обучение в пътя на правдата. По пътя към това обучение има страдания през които е задължително да се премине, има и такива през които не е задължително, но минаваме през тях поради собствената си слепота и глупост.

Т,е когато говорим за страдания и загуба на някой Божий човек, то това страдание може да бъде като част от задължителния процес на обучение, а може да бъде и поради собствената слепота, глупост и заблуждения. Например за Исус се казва, че се усъвършенства и научи на послушание чрез това, което пострада/ Евр. 5:8/. И ако Той имаше нужда от страдание за да се научи на послушание, то колко повече ние?

От друга страна когато говорим за "изпитание" то трябва да се има предвид, че оригиналната гръцка дума за "изкушение" и "изпитание" е една и съща. Т.е изпитанието е изкушение, и изкушението е изпитание. Тези две думи показват, че тук не става въпрос толкова за това колко човек ще издържи на определено страдание, колкото за това, че волята на човека бива изкушена да направи определен избор, който да бъде отстъпление от Бога. Именно това е изпитание. В този смисъл аз не виждам как смъртта на дете или загубата на нещо ценно ще бъде изпитание, освен ако не е директно свързано с решения които са довели до тази смърт. Например - човек е поставен от насилници пред избор - да се отрече от Месията или да бъде убито детето му. Това е изпитание. Изпитанието винаги е свързано със избор, който човек трябва да направи.

Когато трябва да разсъждаваме относно конкретни случаи, като например - вярващ човек губи дете, да речем поради болест или катастрофа, тогава трябва да се подходи много внимателно и да не се стъпва на презумпции. Какви биха могли да бъдат презумпциите?

Една от най-често срещаните презумпции е че щом човека ходи на църква и дава вид да е вярващ, значи е Божие дете, сиреч човек който наистина се е обърнал към Бога и е бил роден то Него. Това е презумпция, която не трябва да правим.

Ето защо напълно е възможно човека да не е наистина Божий човек, но само да позира като такъв на базата на лъжливо благовестие, което е приел, при което човека има вид на благочестие, но е лишен от същината му. При тази ситуация говорим за набожен езичник на който може да се случи всичко по всяка причина и не може да се тълкуват събитията по презумпцията, че е Божий човек и защо така му се е случило.

Нека обаче да вземем случая при който някой наистина е Божий човек и е пострадал от сериозна загуба. В Писанието имаме пример за такъв човек и това е Йов. Колко наистина разбират ЗАЩО ПОСТРАДА ЙОВ? Неговото страдание не беше поради негов грях, не беше и за да го изпита Бог, защото Бог знаеше, че този човек е верен. Йов беше човек, който застана (макар и без да го съзнава) в пролома между конфликта на Божието учение и учението на сатана. Той беше поставен за пример пред небесните началства и власти, като човек който обича правдата не заради земния си успех, но заради това, че наистина беше възлюбил правдата и Бога на всяка правда с цялото си сърце. Той самия не разбираше защо му се случва това, но това не поклати вярата му.

Йов беше демонстрация и доказателство пред небесните началства и власти, че Бог има истински и верни ученици, които Го следват не заради облаги, но заради самата Правда. И трябва да ви кажа, че докато не изпитате поне 3% от това, което преживя Йов трудно ще разберете колко много този човек обичаше Бога и правдата. За мен той е гигант, мисълта за чието стоене пред Бога покрива лицето ми със срам и съзнание за драстичната ми недораслост.

Възможно ли е в днешно време Бог да избира свои верни хора, чрез които да прослави името си по подобие на това как го прослави чрез Йов? За мен няма съмнение, че Бог през всички поколения засвидетелства чрез страданията ан много верни свои слуги пред небесните началства и власти на тъмнината, че на земята продължава да има хора, които наистина следват Бога заради Правдата, а не заради личното си спасение и облага.

Ето защо страданието на Божия човек е скъпоценно пред Бога и трябва да бъде скъпоценно и в очите на светиите Му.

Това, което трябва да разсъдим, когато гледаме конкретна ситуация е - какъв е плода в живота на този човек след страданието му? Той по-силен, по-безкомпромисен, по-съкрушен и по-близо до Бога ли е след това, което пострада или е разочарован и охладнял? Хвали ли се в страданието си, или се оплаква от него? Апостол Павел се похвали с немощите и страданията си. Благодарен ли е човека за болката през която е преминал? Скъпоценно ли е за него онова, което е било съградено чрез това страдание? Ако можеше да се върне назад този човек - би ли избрал отново пътя на страданието или би търсил заобиколни  пътища? Ето такива неща трябва да изпитаме и да видим, за да можем да правим изводи и заключения. И ако не ни достига мъдрост да изпитваме задълбочено, то по-добре да замълчим.

И все пак възможно ли е Бог да въздаде на някой, който е бил Божий човек и е отстъпил? Да възможно е, според Писанията. Бог въздаде на Илий, чиито синове оскверняваха храма. Въздаде на Юда за предателството му. Въздаде и на Валаам за отстъплението му. Въздаде дори на Давид за престъплението му, ако и да му прости. Защото Бог е Бог, който прощава, но не обезвинява. В случая с Давид обаче - той беше наставен от това, което пострада за да не дръзва повече да използва царската си власт за да върши зло. И ето Давид изгуби сина си Авесалом в следствие на събитията причинени от греха му. Давид обаче знаеше, защо му се случваше всичко това, защото беше известен от пророк Натан, но и сам беше духовен човек и можеше да разпознае Божията ръка.

В крайна сметка трябва да имаме съзнание за няколко неща във връзка с настоящата тема:

1. Не всички който имат вид на вярващи са наистина такива и Бог ти третира не според това, ковто изглеждат, а според това, което са.

2. Във всяко поколение Бог прославя името си чрез страданията на верни човеци като Йов.

3. Бог въздава на земята на онези, които Го изоставят, но не винаги и във всички случаи.

4. Бог се съди със своите Си на земята, за да не ги осъди в деня на Съда.

И ако някой иска да разбере какво се случва в даден конкретен случай, то такъв ще трябва да има мъдрост да разпознае между горните четири ситуации.


Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 655
    • http://www.fellowshipbg.org
Quote
Той беше поставен за пример пред небесните началства и власти, като човек който обича правдата не заради земния си успех, но заради това, че наистина беше възлюбил правдата и Бога на всяка правда с цялото си сърце. Той самия не разбираше защо му се случва това, но това не поклати вярата му.

Йов беше демонстрация и доказателство пред небесните началства и власти, че Бог има истински и верни ученици, които Го следват не заради облаги, но заради самата Правда. И трябва да ви кажа, че докато не изпитате поне 3% от това, което преживя Йов трудно ще разберете колко много този човек обичаше Бога и правдата. За мен той е гигант, мисълта за чието стоене пред Бога покрива лицето ми със срам и съзнание за драстичната ми недораслост.

Възможно ли е в днешно време Бог да избира свои верни хора, чрез които да прослави името си по подобие на това как го прослави чрез Йов? За мен няма съмнение, че Бог през всички поколения засвидетелства чрез страданията ан много верни свои слуги пред небесните началства и власти на тъмнината, че на земята продължава да има хора, които наистина следват Бога заради Правдата, а не заради личното си спасение и облага.

Четейки тези думи, сетих се за следните думи на Павел:

Eph 3:8  На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство;
Eph 3:9  и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко,
Eph 3:10  тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога,
Eph 3:11  според превечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса нашия Господ;


Eph 3:11  According to the eternal purpose which he purposed in Christ Jesus our Lord:

Защо беше на Господ толкова важно да стане позната премъдроста на Бога, ЧРЕЗ църквата, на небесните началства и власти? Щом Павел казва че това е било eternal purpose (вечно намерение) на Бога, това трябва да е нещо много важно за Него. За каква премъдрост става дума? Небесните началства и власти смеят ли се помежду си като ни гледат или виждат премъдроста на Бога изявена чрез нас?
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

Анко

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 383
Преди всичко трябва да се има предвид, че българската дума "наказание" не отразява пълното значение на оригиналните думи в Библията, когато се говори за наказание. Например:

1Кор. 11:32  А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

Оригиналната дума използвана в този пасаж има смисъл, който не се покрива с думата наказваме. Тя означава:

Quote
Originally to bring up a child, to educate, used of activity directed toward the moral and spiritual nurture and training of the child, to influence conscious will and action. To instruct, particularly a child or youth

Или казано на български: да възпитаваш дете, да образоваш, използва се за активност насочена към обучението на детето в духовно и морално изграждане, да въздействаш на съзнателната воля и действие. Да наставиш, особено дете в младостта му.

Безспорно това е свързано и с определени наказания, но това, което трябва да се има предвид е разликата с думата punish, което е по-скоро съдебно преследване и въздаване за престъпление.

Подобна дума за наказание в смисъл на дисциплиниране и корекция от баща към синове се използва и в следните пасажи:

Евр.12:7  Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

Тази дума съответства на английското discipline, correction. Съвсем друга е обаче думата използвана в следния пасаж, ако и българския превод да използва също думата "наказание":

Евр. 10:29  тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

Тук оригиналната дума няма нищо общо с думата използвана в предните пасажи. Тук тя означава "въздаяние, отмъщение" и съответства на английското punishment, vindication.

Поради неадекватното превеждане на тази дума в българските преводи мнозина от четящите библията само на български се объркват относно темата за наказанието, затова като първа стъпка към изясняването би било да се видят оригиналните думи, това, което Бог, а не преводача е имал предвид в написаното.

След като това е изяснено вече можем да заключим, че ако някой е Божие дете, то той не е никога под отмъщение или въздаяние от Божия страна, защото Исус понеже това въздаяние за нашите грехове. Но Божието дете може да търпи образно казано "бой с пръчката" с цел неговото дисциплиниране и обучение в пътя на правдата. По пътя към това обучение има страдания през които е задължително да се премине, има и такива през които не е задължително, но минаваме през тях поради собствената си слепота и глупост.

Т,е когато говорим за страдания и загуба на някой Божий човек, то това страдание може да бъде като част от задължителния процес на обучение, а може да бъде и поради собствената слепота, глупост и заблуждения. Например за Исус се казва, че се усъвършенства и научи на послушание чрез това, което пострада/ Евр. 5:8/. И ако Той имаше нужда от страдание за да се научи на послушание, то колко повече ние?

От друга страна когато говорим за "изпитание" то трябва да се има предвид, че оригиналната гръцка дума за "изкушение" и "изпитание" е една и съща. Т.е изпитанието е изкушение, и изкушението е изпитание. Тези две думи показват, че тук не става въпрос толкова за това колко човек ще издържи на определено страдание, колкото за това, че волята на човека бива изкушена да направи определен избор, който да бъде отстъпление от Бога. Именно това е изпитание. В този смисъл аз не виждам как смъртта на дете или загубата на нещо ценно ще бъде изпитание, освен ако не е директно свързано с решения които са довели до тази смърт. Например - човек е поставен от насилници пред избор - да се отрече от Месията или да бъде убито детето му. Това е изпитание. Изпитанието винаги е свързано със избор, който човек трябва да направи.

Когато трябва да разсъждаваме относно конкретни случаи, като например - вярващ човек губи дете, да речем поради болест или катастрофа, тогава трябва да се подходи много внимателно и да не се стъпва на презумпции. Какви биха могли да бъдат презумпциите?

Една от най-често срещаните презумпции е че щом човека ходи на църква и дава вид да е вярващ, значи е Божие дете, сиреч човек който наистина се е обърнал към Бога и е бил роден то Него. Това е презумпция, която не трябва да правим.

Ето защо напълно е възможно човека да не е наистина Божий човек, но само да позира като такъв на базата на лъжливо благовестие, което е приел, при което човека има вид на благочестие, но е лишен от същината му. При тази ситуация говорим за набожен езичник на който може да се случи всичко по всяка причина и не може да се тълкуват събитията по презумпцията, че е Божий човек и защо така му се е случило.

Нека обаче да вземем случая при който някой наистина е Божий човек и е пострадал от сериозна загуба. В Писанието имаме пример за такъв човек и това е Йов. Колко наистина разбират ЗАЩО ПОСТРАДА ЙОВ? Неговото страдание не беше поради негов грях, не беше и за да го изпита Бог, защото Бог знаеше, че този човек е верен. Йов беше човек, който застана (макар и без да го съзнава) в пролома между конфликта на Божието учение и учението на сатана. Той беше поставен за пример пред небесните началства и власти, като човек който обича правдата не заради земния си успех, но заради това, че наистина беше възлюбил правдата и Бога на всяка правда с цялото си сърце. Той самия не разбираше защо му се случва това, но това не поклати вярата му.

Йов беше демонстрация и доказателство пред небесните началства и власти, че Бог има истински и верни ученици, които Го следват не заради облаги, но заради самата Правда. И трябва да ви кажа, че докато не изпитате поне 3% от това, което преживя Йов трудно ще разберете колко много този човек обичаше Бога и правдата. За мен той е гигант, мисълта за чието стоене пред Бога покрива лицето ми със срам и съзнание за драстичната ми недораслост.

Възможно ли е в днешно време Бог да избира свои верни хора, чрез които да прослави името си по подобие на това как го прослави чрез Йов? За мен няма съмнение, че Бог през всички поколения засвидетелства чрез страданията ан много верни свои слуги пред небесните началства и власти на тъмнината, че на земята продължава да има хора, които наистина следват Бога заради Правдата, а не заради личното си спасение и облага.

Ето защо страданието на Божия човек е скъпоценно пред Бога и трябва да бъде скъпоценно и в очите на светиите Му.

Това, което трябва да разсъдим, когато гледаме конкретна ситуация е - какъв е плода в живота на този човек след страданието му? Той по-силен, по-безкомпромисен, по-съкрушен и по-близо до Бога ли е след това, което пострада или е разочарован и охладнял? Хвали ли се в страданието си, или се оплаква от него? Апостол Павел се похвали с немощите и страданията си. Благодарен ли е човека за болката през която е преминал? Скъпоценно ли е за него онова, което е било съградено чрез това страдание? Ако можеше да се върне назад този човек - би ли избрал отново пътя на страданието или би търсил заобиколни  пътища? Ето такива неща трябва да изпитаме и да видим, за да можем да правим изводи и заключения. И ако не ни достига мъдрост да изпитваме задълбочено, то по-добре да замълчим.

И все пак възможно ли е Бог да въздаде на някой, който е бил Божий човек и е отстъпил? Да възможно е, според Писанията. Бог въздаде на Илий, чиито синове оскверняваха храма. Въздаде на Юда за предателството му. Въздаде и на Валаам за отстъплението му. Въздаде дори на Давид за престъплението му, ако и да му прости. Защото Бог е Бог, който прощава, но не обезвинява. В случая с Давид обаче - той беше наставен от това, което пострада за да не дръзва повече да използва царската си власт за да върши зло. И ето Давид изгуби сина си Авесалом в следствие на събитията причинени от греха му. Давид обаче знаеше, защо му се случваше всичко това, защото беше известен от пророк Натан, но и сам беше духовен човек и можеше да разпознае Божията ръка.

В крайна сметка трябва да имаме съзнание за няколко неща във връзка с настоящата тема:

1. Не всички който имат вид на вярващи са наистина такива и Бог ти третира не според това, ковто изглеждат, а според това, което са.

2. Във всяко поколение Бог прославя името си чрез страданията на верни човеци като Йов.

3. Бог въздава на земята на онези, които Го изоставят, но не винаги и във всички случаи.

4. Бог се съди със своите Си на земята, за да не ги осъди в деня на Съда.

И ако някой иска да разбере какво се случва в даден конкретен случай, то такъв ще трябва да има мъдрост да разпознае между горните четири ситуации.
Нека бъде четено отново.