Представяне: AxuToB

[AxuToB]

Ще се представя с това, понеже това съм аз в момента!

Бях на работа и докато работех в главата ми почнаха да идват мисли, въпроси и отговори. Имах чувството, че някой ми задаваше въпроси и сам той ми отговаряше. И картината беше следната: когато има нови хора в църквата, когато идват нови младежи, ние много често не общуваме с тях, дори понякога не искаме да ги каним с нас някъде като ходим, понеже си мислим, че няма да им е интересно(взимаме решението вместо тях едва ли не) или ни е страх да поемем отговорност за това да, че трябва да общуваме с тях за да се приобщят(ако сме достатъчно честни пред себе си, ще си го признаем!). От друга страна с по-близките ни приятели как постоянно ни е интересно, можем да вършим много неща и да не ни омръзва. Ако сме всеки ден заедно намираме какво да паравим и не ни омръзва. Ето примерно един мой много добър приятел ми беше сега близо 20-тина дена на гости, покрай нова година, и въпреки всичко ми беше приятно. Всеки ден и постояно почти бяхме заедно и правихме различни неща.
И в един момент дойде въпроса:"По отношение на Бог как сме?", и веднага получих отговора! И той беше:"Не ме познавате, за това не искате да рекарвате много време с мен."
Ние не познаваме Бог и за това всичко ни е струва толкова мъчно и толкова невъзможно. Сядаме да се молим, молим се, но или си гледаме часовниците или пък молитвата върви мъчно, а на всичкото отгоре, като че ли и не получаваме отговори на молитвите си. Понякога се питаме Бог не виждали, че в момента страдам много? Не, не, не, БОГ НЕ Е ТОВА, това е което са ни научили в църквите. Това е образа на бог, който са ни изградили в църквата! До голяма степен това не е Бог! Бог е като един от онези нови младежи, който идват в църквата и ние си казваме:"... ами какво бих си казал с него, нямаме общи неща", да, но това е единствено поради факта, че не го познаваме този човек и въобще не знаем дали ще си допаднем! Така сме и с Бог, просто не го познаваме, ако го познавахме сигурно постояно бихме търсили неговото присъствие, понеже Той не е като човеците, ако с човек може да ти е приятно, със Създателя какво ли ще е...? Както примерно аз и този мой приятел се чуваме всеки ден по GSM-а и се търсим. Тази нужда да търся неговото общение е възможно също да е толкова силна и спрямо Бога, да не каже и по-силна! Колкото и да си мислим, че Го познаваме и разбираме словото и сме вещи в писанията, пак това не е сигурното доказателство, че имаме лична среща с Христос - пример: Фарисей, книжници и прочие.
     Когато Павел каза:"кой си ти, Господи?",да, той беше ревностен за Бог, но понеже не познаваше Бога му служише по неправилния начин. Той знаеше за Бог, но не го познаваше. "Кой си ти, Господи", чак като Христос му се яви, той разбра, че това е Господ, но осъзна и че не го е познавал, че това е друг от този, за който са му говорели неговите учители! За това и днешните християни нямат страха от Бога, понеже не го познават и тъпчат святите му заповеди с лекота!
     Еврейте, какво направиха като застанаха на планината - Изход 20:19. Те казаха на Моисей: Ти говори на нас и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.
Изход 20:20. Но Моисей каза на народа: Не се бойте; Бог дойде да ви изпита и за да имате страх от Него и да не съгрешавате.  Вижте какво казаха:"Ти говори с нас, а Бог да не ни говори за да не умрем!" Те просто се уплашиха и не искаха лично да общуват с Бог. Ако не познаваме Бог, не можем да му служим и по-скоро не можем да му служим правилно. Знаете след извесно време как забравиха какво бяха казали и си правиха идоли и потоянно разгневяваха Бог. Понеже те не познаха лично Бог! Вижте Исус Навиев и халев, сам Бог засвидетелства за тях, че те имат друг Дух в себе си, но те какво правиха, ходиха постоянно с Моисей, Исус Навиве се изкачваше на планината с Моисей. Той се интересуваше от Бог!
    Адам, какво правише, той обработваше градината, НО прекарваше почивката си в Божието присъствие. Бог идваше с при вечерния ветрец и общуваха. Ние по цял ден се занимаваме с прехраната си(работим), но почивката ни в кое присъствие е? В това на Бог или в това на змията. Всичко това е поради факта, че не познаваме Бог. Може би сме чували за него, може би имаме някаква малка вяра, поради словото, което четем и слушаме, и поради свидетелствата на различни хора, но Йов 42:5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; Йов 42:6. затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел. Само познали Бог, ние ще започнем да живеем истински живот, само познали Бог, ще разберем кои сме ние и всъщност за какво сме създадени.

Всичко това обаче на мен ми звучи насърчително, независимо, че Бог едва ли не ми казва: "Ти не ме познаваш!", понеже това ми показа, че Бог го е грижа за нас и не иска да се заблуждаваме, а ни иска за себе си и ни разубличава когато бъркаме и където бъркаме! Не ме е срам да си призная, че не познавам Христос, ако Го познавах много неща сигурно щяха да са различни в мен и нямаше да съм такъв, какъвто съм сега. Благодарих на Бог за разубличението, даже го приемам като насърчение. И сега Го търся, искам да Го познавам, искам да приличам на Него и това няма да стане с моите сили(до сега толкова години нали се напъвах), знам че като дойде момента ще съм подобен на Него!  Йоан 17:3  А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.

Това е основното за мен, ако не познавам Христос, ще върша глупости мислейки си, че му служа. Не познавам ли Бог, няма как да му служа правилно! Ще върша неща, които си мисля, че са правилни, но дали са?
Слава да бъде на Господ Исус Христос! Дерзайте в Хриса!


Иначе името ми е Георги, на 24 години съм, не съм пастор, не съм и младежки ръководител. Живея в Стара Загора. Просто искам да познавам Бог и не, че смятам, че тук ще се науча на това. Търся и искам някакво общение с истински вярващи хора с цел разискване и споделяне на опитности. А дали ще го намеря това тук в този форум ще разбера съвсем скоро!

Господ да ви благослови, разубличава, насърчава и изправя пътеките на сърцето, които само то чертае!

[Tihomir]

Здравей, Жоро,

Оценяваме това, че си се представил според скромните правила на форума.

Предлагам ти да прекараш време да четеш какво е писано из форума, внимавайки в това как е започнала темата, как се е придвижила. Избягвай да коментираш само последните мнения, тъй като е много вероятно това, което пишеш да е било разобличено  на други места в темата.

Гледайки това, което пишеш виждам, че имаш ревност за Бога, но има неща, които си приел по инерция и ако бъдеш заставен да изследваш внимателно Писанията, няма да намериш подобно мислене или подобни действия.

Забелязах, че опитваш да намериш кое къде е писано, което е похвално, но знай, че в този форум всяка една твоя дума трябва да бъде подкрепена със Словото. Но внимавай в контекста, откъдето цитираш, защото може и да бъдеш питан "знаеш ли какво пише в контекста на пасажа, който цитираш и защо е казано това".

Инерцията, която имаш забелязвам в разсъжденията ти по отношение на "новите хора в църквата... да ги приобщим...". Аз не съм чел за приобщаване на "нови хора" в Словото. Размисли за тези неща, не е нужно да отговаряш, нито някой ще си помисли, че не знаеш ако не пишеш нищо по този въпрос.

Също работата на Адам беше служение на Бога. Това е еврейското мислене, докато гръцкото мислене (от което и ти си повлиян, както и почти всеки, който е писал или пише в този форум) говори, че работата е "светско нещо" или "отдалечава от Бога" и трябва да имаме време за религиозна дейност. Разделянето на "религиозна" от "светска дейност" в живота на Божия човек е нещо езическо и то няма почва в Писанията.

Ако си достатъчно искрен и смирен (според значението на думите "искрен" и "смирен" в Писанията), престоят ти тук ще ти бъде полезен и ще намериш братя.

[AxuToB]

Не ме вълнува мнението ти по отношение на моята личност. Изказа се като човек, който ме оценя и от който зависи нещо. Единственото, което ми хареса е, че вникваш във всяка дума, което и сам аз искам за себе си. Да не употребявам думи лекомислено и просто по инерция, както и сам ти се изрази. Относно инерцията, за която ми говориш, това което писах и пуснах сега тук като представяне, го написах преди няколко дена на човек, който обещах, че ще му го споделя. Писъл съм го в църковнически стил за да ме разбере човека, понеже така сметнах, че ще ме разбере най-добре.

Поуката за мен си я извадих от пост-а ти, а поуката за тебе е да не ми четеш мислите и анализираш.


Искрено го написах всичко, постарах се да бъда дори кратък и изчерпателен. Надявам се не се засягаш, както и аз не се засягам от твоите думи.

Поздрави!
Жоро

[Tihomir]

Честно да си кажа, не разбирам някои от нещата, които пишеш, а именно това "не ми четеш мислите и анализираш".

Също и не е ясно защо си писал нещо в т.нар. от теб "църковнически стил", а било за някой друг човек и ти си решил да го споделиш тук. Мисълта ми е, че не стана ясно ако това не е твоят начин на писане, тогава защо е писано. Това поражда объркване у мен, както и у други четящи.

Тъй като комуникацията тук е писмена, то преценката, която всеки от четящите ще си извади за теб е от това, което пишеш, тъй като е единственото нещо, което може да се види за теб.

Преценката за човек е нещо много важно и трябва задължително да го има, според думите на Христос.

Затова е и молбата всеки да внимава в писането си, защото понякога се получават много недоразумения.

[johnny]

AxuToB, че влезе с краката напред във форума е видно. И аз съм го правил.
Навремето в Нова Вълна /ако ти е познат/ така се обяснявахме с админа още от начало и го бях започнал с критиките.

Аз ти предлагам да се поуспокоиш малко и да не прибързваш. Тихомир принципно е строг и пише остро, но в случая се държи доста меко даже. Бурното ти младежко сърце го видяхме, нека да видим и сериозността ти.

[AxuToB]

Дадено!

[byFaith]

Не ме е срам да си призная, че не познавам Христос, ако Го познавах много неща сигурно щяха да са различни в мен и нямаше да съм такъв, какъвто съм сега.

Срамно и унизително нещо е да откриеш, че не си познавал Бога на когото си мислил, че служиш. Признанието не смекчава вината обаче, нито ни извисява. И още, едно такова признание, ако е истинско, трябва да произведе смирение и съкрушеност у човека, а не гордост.

В твоя случай, Ахитов, смирение липсва. Вместо да се смълчаваш, да се учиш да слушаш, ти търсиш да поучаваш хора, които най-малкото не познаваш. И то уж съзнавайки и признавайки, че "не познаваш Христос"! Не те ли смущава това противоречие? В крайна сметка ти кого и какво проповядваш?

Или презумпцията ти е, че ти все пак познаваш Бога повече от другите в този форум (въпреки субективността и нереалността на такава преценка, въз основа на проявеното дотук) и следователно можеш да ги гледаш отвисоко? Това ли е то божия човек? Млад, ревностен, раздразнителен, непочтителен, прибързан, самонадеян? Казва Писанието:

Лука 14:11  Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Добре е да се вслушаш в съветите отправени към тебе и да поразмислиш.

[AxuToB]

Ти познаваш ли Христос?

[byFaith]

Ти познаваш ли Христос?

Оправдание ли си търсиш? Аз дори и да не Го познавам, какво ти е това на тебе? Теб и твоите собствени думи коментирах...

Та темата е за твоето представяне и това, което съм писал, е за твое поправление. Ти обръщаш всичко на лични нападки. Това отношение не е праведно и не води към добро. Нека четящите да преценят.