AxuToB, мислих си вчера какво би могло да те накара да отричаш така силно удоволствието в секса. Може да има много причини, но предполагах, че са две – или непреживяно такова, или преживявано такова, но в греха.
Сериозното падение преди покаянието може да направи човек много силно обичащ Бога, и много ревностен за един свят живот, коренно различен от живота преди в духа на света.
Разбирам какво чувстваш и как в душата си свързваш удоволствието с похотта. Това е съвсем естествено и съм убедена, че ще ти е нужно време, за да се справиш с това усещане, завладяло цялото ти естество. Само Бог знае колко време ти е нужно. Не случайно се казва, че когато създадем семейство, пристъпваме към сексуалните взаимоотношения с партньора ни заедно с всички жени или мъже, с които сме били преди. Този опит, който сме имали нанася сериозен отпечатък върху нас и върху бъдещия ни семеен живот като цяло. Особено за жените последиците са още по-фатални. Но ако приемем, че това е непоправимо, тогава отхвърляме цялото спасително дело на Христос на кръста. Той обеща нов живот, ново създание за всички, които се покаят и приемат да го следват. Разбира се това не е някаква магия, която изтрива спомените и последиците от нашите дела – те оставят да действат в плътта. Спомени, навици, нагласи, отношения, емоции – остават своите белези в нас. Но силата им е победена в Христос и затова, колкото новото създание расте в освещение, толкова по-слаба става плътта и ние живеем в новата си самоличност – в Христос. Апостол Павел го описва много добре – „Не аз живея, а Христос, който е в мене”. Това не е шизофрения или раздвоение на личността, а вярното разбиране за нашето Аз. В нас живее Христос, плътта е разпъната на кръста – ако го правим всеки ден, разбира се. Това е борба, но с предизвестен край, защото Христос победи смъртта и силата на греха.
Не зная дали си чувал за термина „ефекта на махалото” – то се движи така – от единия край, директно отива в другия противоположен. И колкото по-надясно е било, толкова по-наляво отива. Нещо подобно се случва с теб. Разбираемо е, но не в Духа на нашия Бог.
Ето някои стихове, които се сетих днес:
Притчи 15-20 – говори се за веселие, радост. Нима веселието не е придружено с удоволствие. И може ли Бог да каже на мъжа да се весели с жена си и да няма предвид, че тази радост и удоволствие е част от целите на това взаимоотношение. Или ако не е цел, то поне чудесно средство, подпомагащо целта. Това укрепва близостта, която е много важна, за да устои един брак. И е много ясно, че става въпрос за полови взаимоотношения, а не за четене на Писанията заедно. Предполагам, че няма да кажеш, че става дума за петинг, а не за полов акт, защото това вече ще прозвучи смешно. Акцентът тук е, че всичко това трябва да става в границите на постановения от Бога брак, а не извън него. Защото в тези граници то е благословение, а извън тях е грях.
Битие 18/12 - "И засмя се Сарра в себе си и думаше: Дали ще има за мене наслаждение като остарях, и господин ми е стар?"
Екл. 15/18 - Ето що видях аз добро:
Прилично е да яде някой и да пие,
И да се наслаждава от благото на всичкия си труд
В който се труди под слънцето,
Според числото на дните на живота си
Колкото му е дал Бог;
Удоволствието е част от живота. Тялото ни е създадено с тези рецептори – било вкусови, полови или други. Докосването и галенето по главата, например, което дразни тези рецептори, повлиява много благотворно децата когато са превъзбудени, неспокойни или уплашени. Изобщо докосването при децата действа понякога много успокояващо. Майките знаят чудесно това. Нима единствената цел на взаимоотношенията с децата ни е удоволстивие – не. То е част от тези взаимоотношения и чудесно ги изгражда. Нека го наречем едно добро средство за по-висшите цели.
Удоволствието МОЖЕ да бъде част от праведен живот в Христос. Грехът идва тогава когато търсим удоволствието извън границите на Божието слово и водителство. Извън брака, извън умереното хранене, извън полезните взаимоотношения. Ако търсим Божието царство във всичко в нашия живот ще знаем кога да се удоволстваме с благодарност на всичко дадено ни от Бога, и кога да се въздържим от това удоволствие. Има време за всяко нещо под слънцето – ни казва Писанието.
И ако сега за теб е време на въздържание, на покаяние от миналото, на осъзнаване и размишление, това не означава, че няма да дойде време, в което ще изпиташ по един нов и свят начин това, което преди е било в греха.
Не превръщай това, което преживяваш и през което трябва да минеш сега в учение, което да налагаш върху останалите. Това е много, много опасен път и има предупреждения в Писанията за това.
Ако Бог ти праща скръб то тогава да бягаш от това в удоволстивия е отричане и е неугодно на Бога. Тогава съм съгласна, че ще бъде незряло и плътско поведение.
Но ако Бог ти дава време на пълна трапеза и радост във сексуални взаимоотношения с избрания пред Бога партньор – да бягаш от това в аскетизъм е псевдодуховност и псевдосвятост.
А относно това, кои неща са добри в сексуалните взаимоотношения на двама християни и кои не са подходящи и са извратени – това вече е друга тема и мисля, че не е затози форум.
Ще завърша думите си към теб с думите:
„Има път който се вижда прав на человека;
Но краят му е пътища към смърт.” Притчи 16/25