Нито Бог е на "нашето ниво", нито можем да го оприличим на лигав феминизиран мъж (въпреки, че за мнозина от вярващите, особено младите, е напълно нормално мъжът да е такъв), нито можем да се обръщаме към него "както искаме", нито ни е "приятелче", нито е "готин", нито е "този който те прегръща", нито ти праща "любовни писма"....(...) Сравняването на Всемогъщия Бог с лигав мъж, който лази в краката на жена или на ...
Хаха, ами до "лазене" не знам да е стигнал някой в пеенето. Виж, за "
Исус, Ти си най- добрият ми приятел; ти си винаги с мен и нищо не може да промени това" - да чувал съм, че съм го и пял.
Сега се замислям за
основата на покаянието, Тихомире.
Всъщност,
ти как би се покаял, брат, ако ти представям "един готин бог, който те обича и който е винаги с теб- в твоите радости и скърби и никога не би те оставил"? Всъщност, това е една много, много опасна основа... ако се замислим, ще видим, че в-у нея не може да се положи
покаяние от мъртви дела.
Та, до къде стигнахме с тебе, Тихомире? От спречкване - до единомислие...както и да е.
Относно "
любовното пеене", се замислях наскоро и бих искал да споделя, че Божият вид любов към нас е нещо страшно различно по естество от
нашата презумция за същата.
Спомням си моето обръщане към Господарят от Назарет - бях паднал по очи в снежна виелица, виждах пробитите Му нозе, усещах НЕВЕРОЯТНА и НЕОБЯСНИМА С НИЩО, НЕВЕРОЯТНА,
СТРАШНА ЛЮБОВ, от която разбирах, че Той знае греха ми, НО ВЪПРЕКИ ТОВА ИМА ЛЮБОВ КЪМ МЕН И МЕ КАНИ ДА СЕ ПОКАЯ И ДА ГО ПРИЗНАЯ ЗА МОЙ ГОСПОДАР... и
СЕ ТРЕСЯХ ОТ СТРАХ, КАТО ГО МОЛЕХ : - Не ме убивай, не ме убивай.....
Доста дисосансно звучи на горните строфи "
...-и нищо няма да промени това..."/т.е.- че "
Исус е с мен"/. Всъщност, това ме навежда на идеята, че така се губи страха от Бога и това, че идва съда Му /нека не забравяме, че Феликс
слушаше Павел
докато последният не му заговори за идващият съд..../.
Смятам, че "
любовното пеене" към Господарят има за цел да Го представи
НЕ ТАКЪВ, КАКЪВТО Е ТОЙ, да се избегне истинско
обръщане от греха и
посвещаване към учението на Назарянина.
Той Е Кървавият Младоженец, Дете на мира, Княз, Господар, в ръцете Му са ключовете на ада и погибелта, Той е от вечността, чрез Него станаха световете и НА НЕГО СЕ ДЪЛЖИ ХВАЛА.
Никой не знае Името Му, което е страшно ....Той идва с пропръскана с кръв дреха и ние трябва, длъжни сме да Му се боим.
В любовта има нужда от здравословен страх. Съвършенната любов изпъжда страха от наказанието спрямо Моисеевият закон, но ....какво наказание би очаквало човека, който счете за нищо Говорещият чрез Сина?!!
Той не може да е "
JUST JESUS"....ИМЕТО МУ ...НЕ ЗА ФЛАНЕЛКИ...
Някак не мога да се представя Павел да говори
фън енд куул с такава тениска посред модерно изглеждащи младежи, неживеещи свято и нямащи реален страх от Всевишният.
И това е добро да се знае.
Владо.