...продължение
Днешният израз "ходене на църква" се свързва с това "събрание" или "синагога", за което казах, но му се влага един особен лицемерен религиозен смисъл, а именно, че ако не се вършат религиозни дейности под формата, която мнозина са приели днес, биха отпаднали от вярата.
От думите, които споделих до тук, се вижда, че в Словото нямаме никъде заповед да посещаваме религиозни събрания, защото самите заповеди, които Бог е дал и примерът, който виждаме в тези, които са ги пазили, нямат нищо общо с религия, но в тях има живот и то живот според Божията правда. Ако някой реши да "доказва", че изпълняването на религиозни практики се крие в Евреи 10:25, то това е нелепо, тъй като "събиранията" няма религиозен смисъл в Словото.
Тогава за какво са били синагогите, за които се говори в Словото? Не са ли те това, на което днес му казват "църковна сграда"?
Отново искам да наблегна на терминологията, че "църква" не е същото като "синагога". "Църковна сграда" е със същото странно значение като да се каже "семеен мирис". Сграда за събрания или "синагога" (буквално "събирателница" в такъв контекст) е нещо много по-различно. В следващите няколко изречения искам да направя съпоставка на събранията в синагогите и днешните събрания.
Първо искам да започна с това, че събранията в синагогите не са били нещо, което е било задължително според Закона. За да се разбере каква е била функцията им и каква е била дейността им трябва да се изследват пасажите, където се говори за синагогите. Ще спомена няколко пасажа:
Матей 4:23. Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете. - това е моментът, когато Исус започна да ходи из Израилевата земя и да поучава. Той не е бил известен тогава и както се вижда е можел да поучава в синагогите. В днешните събрания не е възможно да дойде някой и да вземе да поучава, освен ако не се обърне към управителя на събранието (нещо, което не срещаме в синагогите) и да получи специално разрешение. Това е една от първите сериозни разлики с днешните събрания и събранията в синагогите тогава.
Матей 6:2. И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. - в синагогите е можело публично да обявиш, че вършиш милостия. В днешните събрания не можеш публично да станеш и да кажеш нещо, освен ако не ти бъде разрешено от управителя (едноличният управител) на събранието или ако кажеш нещо хората, които имат статут на охрана (или т.нар. "разпоредители") ще те изведат.
Матей 10:17. А пазете се от човеците защото ще ви предават на събори, и в синагогите си ще ви бият. - в този пасаж се вижда, че ще има и "персонални събрания" или събрания на определени хора, които нямат общо с Бога, а не "Божиите събрания на светиите"
Марк 5:22. И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му... - Синагогата е имала началниЦИ, а не един началник. Не пише, че тези началници са проповядвали, тъй като както се вижда Исус ходеше и поучаваше в синагогите без да трябва да има предварителна уговорка. Така поучаваха и апостолите. Днешните събрания имат по-скоро статут на бизнес организации с образователна цел, в които управителят дава думата на различни лектори. Съществена разлика.
Лука 7:4. Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата. - вижда се, че един човек е построил въпросната синагога. Не се среща нито един случай, в който вярващите да са събирали пари за строеж на синагога или да събират пари за наем на синагога. Днес строежите на сгради, които се наричат "църкви" са един от основните стремежи на мнозина. Тези строежи (или наемане на сгради и зали) са толкова обсебили мнозина, че се предлагат нужди за строежи, за наеми, събират се пари за строежи и наеми. Ако това е толкова важно, защо нямаме нито един случай в Словото, където вярващите са се притеснявали относно това нещо? Дори няма и намек за това да са се стремяли към това да събират пари, за да наемат сграда или да строят сграда за религиозна цел.
Лука 4:28. Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв... - не на едно място се вижда, че тези, които преценят този, който говори в синагогата, не са началниците или фарисеите или "модераторите на поучението" или "баш-лекторите", а главно хората, които слушат. Има пасажи, в които и началник на синагога прави забележка за нещо, но това е изключение. В наши дни хората оставят преценката на човек, когото наричат "пастор", който има главно управителски и лекторски статут. Той също представлява едноличен търговец на юридическо лице или фирма с нестопанска цел (според регистрацията пред държавата), който пуска даден говорител, преценя даден говорител или повече не кани даден говорител. В Словото ситуацията е съвсем различна. Вижда се острата реакция на хората на моменти. Те не са апатични и не чакат някой "главен лектор" да каже нещо, но самите те реагират, което показва, че живо се интересуват от ситуацията. Днешните слушатели на лекции просто изтрайват да свърши скучната или еретична лекция и накрая дори се здрависват с лектора с лицемерна усмивка, докато дойде следващата лекция. В Словото също четем, че в някои събрания хората се съмняваха в истинността на думите на този, който поучава и изследваха Писанията:
Деяния 17:11. И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно. - това не е ставало единично, но всеки път, когато Павел е поучавал.
Деяния 15:21. Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите. - синагогите са били място, където се е прочитало от Закона, както и от пророците. Това предполагам е била една от основните причини да се строят синагоги, за да може на народа да му се напомнят думите на Бога, тъй като не всеки е разполагал с преписи от Писанията. Днес почти всеки вярващ има препис от Божиите думи, но мнозина ги ненавиждат и за тях "ходенето на църква" е за да се "нахранят". Всъщност ако някой от такива е гладен би ял вкъщи... В Словото нямаме заповед да ходим да се храним в събранията (с поучения). Имаме заповед да се събираме. Има пророчество, в което се казва, че всички ще бъдат научени от Бога и който потърси Бога с цяло сърце ще го намери. Никъде не се казва, че който слуша всичките поучения и е редовен, ще намери Бога. Затова събрания с цел "да се нахраним" са лицемерие.
Деяния 24:12. И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа. - от този пасаж се вижда, че Павел не е поучавал само в храма или синагогите, но също и в града, както на други места се вижда и по пазарите. На други места се говори, че бил в нечия къща. В Рим е живеел в къща (под домашен арест) и също е поучавал тези, които са идвали при него.
Деяния 13:14,15. А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете. - това е един от по-детайлните примери за това какво са правили в синагогите. Както се вижда е имало място за сядане. Главната дейност, която е била извършвана е била прочинатето от закона и пророците. На друго място Исус бива помолен да прочете от Исая, т.е. не чете "главния лектор", но един от присъстващите. Интересното е, че днешните събрания биват запомнени със сценките (театрите) си, музиката си, забавните вицове по време на лекциите и може би понякога самата лекция може да остане в нечие съзнание като информация. Това, което на няколко пъти се разкрива като описание на дейността в синагогите е 1) прочитане от Писанията 2) поучение на някого от присъстващите. В този случай се дава дума на гостите от самите началници. Не пише никъде, че началниците са водили лекция/поучение или са четяли от Писанията, даже напротив. Това също е огромна разлика с това, което се вижда днес и това, което се чете в Словото.
Деяния 18:19. Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,... - място за разискване с юдеите. Днес такова нещо не може да стане в събранията, защото никой няма публичната дума да повдигне дискусия, защото ще го изгонят поради това, че прави "безредие", защото само управителят/президентът/главният лектор има някакви права за това кой да говори. Още повече ако по време на лекцията или на друга част от днешните религиозни събрания, се повдигне дискуция между вярващи, последните ще бъдат смъмрени, защото пречат на лекцията. Дискусиите са позволени само след края на официалното религиозно събрание. Всъщност след края на официалното религиозно събрание всички смятат, че вече "не са на църква" или "не са на събрание", което е също огромна разлика с мисленето на евреите и с примера, който имаме в Словото.
Деяния 17:17. И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се случеше да се среща. - още един пасаж, където се вижда, че синагогите са били и място за дискусии. И не само синагогите, но и пазарите и улиците.
Деяния 17:10. А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога. - на много места в Словото се набляга на това, че синагогата е юдейска, т.е. мястото за събиране е за юдеи, тъй като е имало много други места, които са били места за събиране - събрания на философи, събрания на сатанисти и т.н. И всички тези събрания са наричани с думата "синагога", защото всъщност думата "синагога" няма нищо религиозно или нищо "християнско" в нея, за да бъде отнасяна само за "събрания в името на Бога". Както споменах коренът на думата "синагога" се използва и за събиране на плодове от нивата. Ето и пример, че е имало и други синагоги, базирани на философски възгледи:
Деяния 6:9. Тогава някои от синагогата наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана. - между другото александрийската школа е една от школите, които са допринесли до много от заблудите днес. Който се интересува да прочете малко за един от най-известните й ученици - Августин.
Деяния 17:1. И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога - друга особеност е, че не всички градове са разполагали с построени юдейски синагоги. Това не е било пречка за вярващите, до които апостолите са пишели много писма.
А какво да кажем за това, че събранията в синагогите не са били основното, което са били Божиите хора, за които четем в Словото.
Днес основната разлика между вярващи и невярващи е това, че едните посещават религиозни събрания, а другите - не. Това не е разликата, която четем в Словото.
В Словото се вижда, че вярващите имаха една цел, живееха с едни намерения и в ежедневието си бяха едно. Хората виждаха това. Христос каза, че по любовта ще ни познаят, че сме Негови ученици. Тази любов не се показва за 2ч седмично в събрание, където се слуша безмълвно лекция, после се пускат пари и накрая всички си тръгват. Къде да се покаже любов в такава среда? Любовта не се показва и накрая на въпросните лекции.
А какво да кажем за този пасаж:
Второзаконие 4:6. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ.
Откъде народите ще чуят за мъдростта и благоразумието на вярващите от това, че те ходят на лекции за 2ч и после са като всички други - извън "религиозното събрание". Откъде ще се види това нещо ако това е "основното" - ходенето на такива събрания?
В Словото чета, че животът, който имаха вярващите беше причина хората да се боят от Бога и от тях.
Днешните хора се присмиват на подобията на събрания, които се състоят. Къде е проблемът? Може би в събранията?...
След толкова много разлики с днешните събрания, би трябвало да се замислим тогава на кого подражават днешните събрания...
Оставам това за размисъл.