Author Topic: Въпросът за доверието...  (Read 25120 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Въпросът за доверието...
« on: October 09, 2007, 19:21:39 PM »
Преди време една жена, бидейки "впечатлена" от това, което бях написал в един форум, реши, че иска да си говори с мен по Skype.

След като успяхме да се засечем онлайн, разговора потръгна мудно и в края на краищата тя беше много разочарована заради моя консервативен подход към нея. Според нейните думи тя очаквала "приятелски, сърдечен разговор и приемане." С други думи тя очакваше да и се подари доверие само защото заявява че е християнка. Аз отвърнах, че доверието не се подарява, а се спечелва и че никак не е евтино нещо. Тя каза, че подобно отношение не било християнско, а аз я насочих към думите на Исус:

Йоан. 2:23  И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.
Йоан 2:24  Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,
Йоан 2:25  и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.


Интересно, че тук Исус отказва да се довери на хора, за които се казва, че са повярвали в Неговото Име. Жената обаче реши, че това били философии дето "не носели живот". Християните трябвало да са сърдечни приятелски настроени и да не се съмняват в другите. Всъщност аз не подходих подозрително, а просто внимателно и консервативно, давайки й шанс да покаже коя е и къде е и за съжаление тя показа неща, които обезсмислиха всякакво по-нататъшно общение.

Като продължение на тази тема идва една друга ситуация в един друг форум, където се дискутираше въпроса за това как някаква "жена на пастор" пребила някаква "вярваща жена от цигански произход" и последната умряла. В следствие на което родната сестра на починалата жена, за която също се твърдеше да е християнка си търси правата чрез Хелзинския комитет и чрез яростни атаки срещу пасторшата.

Това което ни касае в случая е не самата история, а по-скоро реакцията на християните във форума, и по-конкретно това, че само защото двете жени от цигански произход са твърдели, че са християнки, във форума това се прие като нещо неподлежащо на никакво съмнение и стъпвайки на него, като на неоспорим факт се развиваха дискусиите, призивите и аргументите. И понеже противоречията между двете страни (тази на сестрата на починалото момиче и тази на пасторшата) бяха доста преплетени и сложни, християните основателно се затрудняваха да изяснят случая и да стъпят на ясни позиции. Обаче очевидно за едно нещо нямаха съмнение и то беше поставено като фундамент на разговора, а именно, че "наши сестри са пострадали" и трябва нещо да се направи.

Това което дълбоко ме обезпокои беше факта, как лековерно и лекомислено се приемат някакви хора за християни, само защото така твърдят и посещават църква. И моя наболял въпрос е: Откога скъпоценното "брат" и "сестра" стана толкова плитко и евтино? Откога само претенцията и посещаването на църква е достатъчно да се сдобие някой с това толкова съкровенно звание? Откога Бащинството на Всемогъщия Бог е толкова обикновенно нещо, че да се раздава на всеки който претендира за него с думи, и не хае да го докаже с характер и с истинност?

Приемането на някой за "брат" или "сестра" като че ли се е превърнало в статукво на посещаващите църква, или поне на църква от одобрения от нашия "пастор" дениминационен диапазон. Ето защо бих искал чрез тази тема, според думите на Петър (2Пет.3:1) да "събуждам чрез напомняне вашия чист разум."

От реалния живот знаем, че колкото едно нещо е по-скъпоценно, толкова по-голяма е вероятността то да бъде фалшифицирано. Диаманти, злато, бижута, бисери, валута, пропуски и кредитни карти, всичко това бива подложено на постоянно фалшифициране от страна на заинтересованите поради голямата стойност. Ето защо ако някой ви срещне на улицата или пък в някой форум и иска да ви продаде диамант за 500 000 лв - вие дали така веднага и по-подразбиране ще се съгласите, че това, което ви предлагат наистина е оригинално и действително има такава стойност? И ако 99% здравомислещите хора ни най малко не биха се доверили просто така, то КЪДЕ остана онова БЕРЯНСКО БЛАГОРОДСТВО и здравомислие, което изпитва и изледва нещата, които имат много по-голяма стойност и съдбоносност, от злато и скъпоценни камъни?

Как лесно се доверяваме на всеки който се нарича брат, или проповедник и идва под егидата на деноминация, която е в списък "одобрени" от нашата църква, и лесно приемаме и хората и ученията им? Наистина толкова ЛЕСНО ли трябва да подаряваме доверието си?

Апостол Павел смъряше Коринтяните по същата тази причина с думите:

2Кор. 11:3  Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.
4  Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.


Явно проблема не е от вчера, но като че ли е по-наболял от всякога и в зли времена като днешните е повече от фатално да бъде пренебрегван.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Въпросът за доверието...
« Reply #1 on: October 09, 2007, 20:18:13 PM »
Още по фрапиращ пример е привидно "лошото отношение" на Христос, описано в Йоан 8:30 - докрая.

Там пише, че "мнозина повярваха в Него" и после Христос говореше на провярвалите в Него така все едно са грешници. Тогава "вярващите" се обърнаха към Него и в края на историята виждаме как го обиждаха и искаха да го убият.

Тук Библията говори за "повярвалите". Не пише, че са лъжливо повярвали, или че са фарисеи, но пише, че са повярвали. Както на друго място е писано - и бесовете вярват и треперят, но това, което Христос искаше беше плод. Плодът е описан ясно в главата, където пише за плода на Святия Дух, където всичко, което виждаме е характер.

Аз също съм имал такива случаи, когато хора, които са били на думи християни и са подкрепяли Библията и изведнъж излиза нещо от Библията, което осъжда постъпките им и те яростно започват да се борят срещу Словото и тогава виждаш, че има за какво да пише, че "Христос не им се доверяваше".
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 655
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Въпросът за доверието...
« Reply #2 on: October 09, 2007, 20:30:12 PM »
Там пише, че "мнозина повярваха в Него" и после Христос говореше на провярвалите в Него така все едно са грешници.

Не само това, Той директно им каза че техния баща е дявола.

Тази история в Йоан 8гл. а наистина интересна и актуална, Исус им каза истината, а те искаха да го убият с камъни, защото им говореше истината. Техното отношение беше: "Ти ли на нас ще ни казваш?" Много срещано днеска.
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Въпросът за доверието...
« Reply #3 on: October 09, 2007, 21:39:04 PM »
Основния проблем според мен е че се рисува една неистинна и измамлива картина на Христос, която се отразява на това което християните си мислят, че трябва да бъдат. С други думи липсата на познаване на това КОЙ НАИСТИНА Е ТОЙ е в основата на всяка ерес. Той самия каза:

Йоан 17:3  А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

Живота свише се състои и протича през истинското познаване на това, което е Той. И ние ако познаваме добре това, което Писанието казва за Него, ще имаме основа на това да Го познаем и да бъдем в истината.

По отношение на това как Христос се доверяваше, аз си спомням за тия Негови думи към учениците Му:

Лука 22:28  А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

Сега това звучи като нещо сериозно!

Аз вярвам че ние винаги трябва да сме изключително внимателни с хората около нас, с хората с които се запознаваме, непрестанно да изпитваме, никога да не подценяваме, никога да не презираме, но и никога да не се предоверяваме. Изпитването и проверката е БЛАГОРОДСТВО, според написаното за Беряните, които не се довериха на посланието на Павел, но нито го презряха, но отидоха да изпитат и изследват според Писанията. Това обаче вярвам важи не само за ученията, но и за хората, защото именно хората носят ученията, и често това което вярваме е именно това, което вършим. Преди всичко ерестта е начин на живот, противен на Христовия живот. Лъже доктрината идва само да оправдае този начин на живот, тя е следствие а не първоизточник. Което ми напомня за думите на Йоан:

2Йоан 1:7  Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист.
2Йоан 1:8  Внимавайте на себе си, да не изгубите, което сте изработили, но да получите пълна награда.
2Йоан 1:9  Никой, който върви напред, и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина.
2Йоан 1:10  Ако някой дойде при вас, и не носи това учение, недейте го приема в къщи, и не го поздравявайте,
2Йоан 1:11  защото, който го поздравява, става участник в неговите зли дела.


Няма да се спирам на това какво означава да се изповядва "дохождането на Исуса Христа в плът", по-скоро предупреждението да не се приемат хора, които се наричат братя а не са в учението води до съучастие в злите им дела.


Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

VPP

  • Изгонен
  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 14
  • Преди всичко обичайте се един друг
    • www.vasilpetrov.org
Re: Въпросът за доверието...
« Reply #4 on: November 26, 2007, 11:25:45 AM »
Много примери могат да се дадат от живота ни за това но ето едно слово което казва - Лк. 16:10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
Просто трябва да бъдеш буден, това е принцип на разпознаване.
1Ин. 3:8 Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.

SparedByMercy

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 30
  • ...и Бог видя, че беше добро.
Re: Въпросът за доверието...
« Reply #5 on: November 27, 2007, 11:31:49 AM »
Аз бих се върнала към факта, че госпожата е била "впечатлена", т.е. може да е започнала с опит да те изчетка. Доверете ми се :) повечето жени, които започват разговор с мъже по Скайп търсят флирт, бил той християнски флирт. Опазил си и нея, и себе си от грях.

Gerard

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 182
Re: Въпросът за доверието...
« Reply #6 on: November 27, 2007, 12:30:44 PM »
Не, в случая не става въпрос за флирт. В това съм сигурен защото чрез мен въпросната жена се свърза с Уочман и съм имал възможност донякъде да я опозная за няколко месеца общуване по скайп. А и тя е женена.
Ecc 7:3  Sorrow is better than laughter: for by the sadness of the countenance the heart is made better.
Ecc 7:4  The heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.

SparedByMercy

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 30
  • ...и Бог видя, че беше добро.
Re: Въпросът за доверието...
« Reply #7 on: November 27, 2007, 12:34:41 PM »
И мен един човек се опита да ме свърже с Уочман. Странно излиза.
Ти знаеш най-добре, аз не мога нищо да кажа. Но това, че е женена не пречи.

pironka

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 157
Re: Въпросът за доверието...
« Reply #8 on: December 01, 2007, 23:57:06 PM »
Когато се доверяваме на вярващи да имаме в предвид:

1 Сол.5:21- Всичко изпитвайте;дръжте доброто.     

Матея 7:21- Не всеки, който ми казва:"Господи! Господи!ще влезе в Божието царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

Тези стихове ще ни предпазят от много главоболия и разочарования от "вярващи".
 Да си припомним, че този, който се подигна против Давид беше негов  близък приятел, другар и заедно ходеха в Божия храм- Пс. 55:12-14

evangelista1962

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 245
Re: Въпросът за доверието...
« Reply #9 on: January 06, 2008, 11:05:12 AM »
Значи аз ще изкажа едно по различно мнение по този въпрос.Всички сме скрити зад монитора и така че никой  неможе до край да си изгради точно мнение за другия.Ще ви кажа аз как деиствам когато искам да спечеля доверието на някого.Ще дам пример с едно малко дете, ако искаш да разбереш колко са му джобните първо аз показвам колко пари има в моя джоб итова винаги проработва. Идерта  ми етази че както във всичко останало така и с доверието трябва да направиш първата крачка ти.

prezvitera

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 24
Re: Въпросът за доверието...
« Reply #10 on: January 12, 2008, 18:01:43 PM »
"Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,  не безобразничи, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло,  на неправдата се не радва, а сърадва се на истината,  всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи".
И друго, когато никой не искал да подари доверие на Павел, Варнава го приел и така поставил началото на наистина огромната павлова дейност. Това е така да се каже "другата страна на медала". Затова нека бъдем внимателни. Също казват, че Мао се съблазнил в християните, когато мисионер отказъл да го приеме, на когото Мао просто се зарадвал, че е там , когато бил още дете. После станал един от най-отявлените гонители на вярата. Ако някой му бил дал малко довирие на кредит е  било възможно да промени историята на Китай. Има и други подобни примери.
Бъдете здрави.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Въпросът за доверието...
« Reply #11 on: January 13, 2008, 00:36:39 AM »
Quote
"Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,  не безобразничи, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло,  на неправдата се не радва, а сърадва се на истината,  всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи".

Йоан 2:23  И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.
Йоан 2:24  Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,
Йоан 2:25  и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.


Исус отказа да се довери дори на онези за които се казва, че повярваха в Неговото име. И какво значи това - Исус няма любов, понеже любовта "на всичко хваща вяра"? Така ли излиза презвитера?

Защо Исус не им се доверяваше тогава? Дори на тези, които се казва, че повярваха? Къде му беше любовта?

Истината е че Писанието не учи, че любовта "на всичко хваща вяра" - това е следствие от един напълно погрешен превод на пасажа от 1 Коринтяни 13-та глава. Правилния превод е любовта " напълно (изцяло, в пълнота) вярва, напълно(изцяло, в пълнота) се надява, напълно (изцяло, в пълнота) търпи" Има разлика нали? И не само има разлика, но е и напълно в хармония с примера на Исус.

За да приемем примера с Мао трябва да повярваме на думите и свидетелството на Мао. Исус не се довери на повярвалите е Него, камо ли да се доверим на човек отговорен за смъртта на няколко десетки милиона души.

Доверие не се дава на кредит. Дава се шанс да се спечели доверие, и всеки е отговорен как употребява този шанс.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

pironka

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 157
Re: Въпросът за доверието...
« Reply #12 on: January 13, 2008, 00:46:34 AM »
 
Този форум не е за запознанства, а за изследване на Божието Слово и за доближаване до Исуса.
За търсещите  запознанства има други форуми.
Не мисля даже ,че  целта на форума е за да си изграждаме доверие един в друг.

Целта е да имаме доверие в Писанието. За съжеление, някои в този форум нямат такова.
Доверие в този форум трябва да си имат Tihomir, Mac и Watchman, защото работят заедно за  подръжката на форума.
За тези дето непременно искат да видят  и  да се доверят имам въпрос. Как имате доверие на Исуса без да сте го видели?

По отношение на Мао -защо ли не е се е размислил като е пораснал ами е оставил детските му чувства да го ръководят цял живот? Защото си е бил нечестив.

 

evangelista1962

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 245
Re: Въпросът за доверието...
« Reply #13 on: January 13, 2008, 10:17:50 AM »
Здравей Пиронка смея да не се съглася с теб. Когато Павел повярва той ходеше и проповядваше но  братята се странуваха отнего и страняха.Чак по късно когато се убедиха тогава  до приеха.Незнам дали ти се е случвало да общуваш с ейховисти просто са като конпютри всловото и са любезни и ако не си наясно с учението им и  се впечатлиш от многото им знания изгаряш.

pironka

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 157
Re: Въпросът за доверието...
« Reply #14 on: January 13, 2008, 15:39:11 PM »
mak,извинявам се ,че не съм ти изписала в предния постинг правилно ника!

Към evangelista-За какво точно не си съгласен с мен?