Преди време една жена, бидейки "впечатлена" от това, което бях написал в един форум, реши, че иска да си говори с мен по Skype.
След като успяхме да се засечем онлайн, разговора потръгна мудно и в края на краищата тя беше много разочарована заради моя консервативен подход към нея. Според нейните думи тя очаквала "приятелски, сърдечен разговор и приемане." С други думи тя очакваше да и се подари доверие само защото заявява че е християнка. Аз отвърнах, че доверието не се подарява, а се спечелва и че никак не е евтино нещо. Тя каза, че подобно отношение не било християнско, а аз я насочих към думите на Исус:
Йоан. 2:23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.
Йоан 2:24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,
Йоан 2:25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.
Интересно, че тук Исус отказва да се довери на хора, за които се казва, че са повярвали в Неговото Име. Жената обаче реши, че това били философии дето "не носели живот". Християните трябвало да са сърдечни приятелски настроени и да не се съмняват в другите. Всъщност аз не подходих подозрително, а просто внимателно и консервативно, давайки й шанс да покаже коя е и къде е и за съжаление тя показа неща, които обезсмислиха всякакво по-нататъшно общение.
Като продължение на тази тема идва една друга ситуация в един друг форум, където се дискутираше въпроса за това как някаква "жена на пастор" пребила някаква "вярваща жена от цигански произход" и последната умряла. В следствие на което родната сестра на починалата жена, за която също се твърдеше да е християнка си търси правата чрез Хелзинския комитет и чрез яростни атаки срещу пасторшата.
Това което ни касае в случая е не самата история, а по-скоро реакцията на християните във форума, и по-конкретно това, че само защото двете жени от цигански произход са твърдели, че са християнки, във форума това се прие като нещо неподлежащо на никакво съмнение и стъпвайки на него, като на неоспорим факт се развиваха дискусиите, призивите и аргументите. И понеже противоречията между двете страни (тази на сестрата на починалото момиче и тази на пасторшата) бяха доста преплетени и сложни, християните основателно се затрудняваха да изяснят случая и да стъпят на ясни позиции. Обаче очевидно за едно нещо нямаха съмнение и то беше поставено като фундамент на разговора, а именно, че "наши сестри са пострадали" и трябва нещо да се направи.
Това което дълбоко ме обезпокои беше факта, как лековерно и лекомислено се приемат някакви хора за християни, само защото така твърдят и посещават църква. И моя наболял въпрос е: Откога скъпоценното "брат" и "сестра" стана толкова плитко и евтино? Откога само претенцията и посещаването на църква е достатъчно да се сдобие някой с това толкова съкровенно звание? Откога Бащинството на Всемогъщия Бог е толкова обикновенно нещо, че да се раздава на всеки който претендира за него с думи, и не хае да го докаже с характер и с истинност?
Приемането на някой за "брат" или "сестра" като че ли се е превърнало в статукво на посещаващите църква, или поне на църква от одобрения от нашия "пастор" дениминационен диапазон. Ето защо бих искал чрез тази тема, според думите на Петър (2Пет.3:1) да "събуждам чрез напомняне вашия чист разум."
От реалния живот знаем, че колкото едно нещо е по-скъпоценно, толкова по-голяма е вероятността то да бъде фалшифицирано. Диаманти, злато, бижута, бисери, валута, пропуски и кредитни карти, всичко това бива подложено на постоянно фалшифициране от страна на заинтересованите поради голямата стойност. Ето защо ако някой ви срещне на улицата или пък в някой форум и иска да ви продаде диамант за 500 000 лв - вие дали така веднага и по-подразбиране ще се съгласите, че това, което ви предлагат наистина е оригинално и действително има такава стойност? И ако 99% здравомислещите хора ни най малко не биха се доверили просто така, то КЪДЕ остана онова БЕРЯНСКО БЛАГОРОДСТВО и здравомислие, което изпитва и изледва нещата, които имат много по-голяма стойност и съдбоносност, от злато и скъпоценни камъни?
Как лесно се доверяваме на всеки който се нарича брат, или проповедник и идва под егидата на деноминация, която е в списък "одобрени" от нашата църква, и лесно приемаме и хората и ученията им? Наистина толкова ЛЕСНО ли трябва да подаряваме доверието си?
Апостол Павел смъряше Коринтяните по същата тази причина с думите:
2Кор. 11:3 Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.
4 Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.
Явно проблема не е от вчера, но като че ли е по-наболял от всякога и в зли времена като днешните е повече от фатално да бъде пренебрегван.