Реших да преведа тази статия от Лари Романов взета под формата на интервю, защото разкрива основни принципи за действията и целите на пропагандата.
"ПРОПАГАНДА, МЕДИИ И ЗАГОВОР В ДЕЙСТВИЕ"Интервю с Лари РомановПредставяме ви интервюто, което имахме честта да направим с един от водещите световни експерти по "пропаганда". Лари Романов от години се занимава с темата за манипулацията и управлението на консенсуса като инструмент на правителствата (и на тези, които маневрират тези правителства) по отношение на общественото мнение. Тоест към всеки от нас. Чрез своя ясен анализ и прости доказателства на "фактите" той не само разкрива някои от най-новите случаи, но и ни учи как да разпознаваме пропагандните кампании. И как да се борим с тях. В интервюто:
- Какво представлява пропагандата и каква е нейната цел
- Случаят "Ковид" и двете световни войни
- Реалност и измислица, теорията на заговора
- Как се е променила пропагандата, как и къде се прилага сега
- Геополитическа пропаганда
- Избягване на промиването на мозъци
- Елвия Полити (Е.П.) - Много актуална и спешна тема, пропагандата е явление, което всеки разбира, но е трудно да се кодифицира. Лари, бихте ли ни обяснили какво представлява пропагандата и каква е нейната цел? ЛАРИ РОМАНОВ (Л.Р.) - Простата дефиниция на пропагандата е, че това е разпространяване на информация, използвана за въздействие върху общественото мнение, за да се възприеме определена гледна точка или да се насърчи определена политическа кауза. Като цяло тя е метод за контрол на населението от страна на тези, които имат политическа или финансова власт. Пропагандата почти винаги се свързва с информация с пристрастен или подвеждащ характер, състояща се от смесица от факти, полуистини и откровени лъжи. Пропагандата е не само психологическа манипулация, но всъщност "психиатрична" манипулация, насочена към въздействие върху емоциите на хората и чрез това към контрол на тяхното мислене и поведение. Тя използва поведенческа теория, извлечена най-вече от учението на Зигмунд Фройд, и в най-лошата си форма винаги е коварно манипулативна, като използва най-дълбоките страхове или копнежи на хората, за да създаде приемане на определена гледна точка, да ги зареди емоционално с тази гледна точка и да ги доведе до някакво действие.
Двете основни употреби на пропагандата са били за разпалване на общественото мнение в подкрепа на война и за създаване и насърчаване на социални промени.
Пропагандата избягва фактите, защото е предназначена да предизвика емоционални реакции в подкрепа на някаква цел и по този начин активно възпрепятства рационалното разглеждане на процеса. Пропагандата се занимава с инсинуации. В почти всяка пропагандна кампания, ако фактите, действителната основна теза, бъдат открито заявени, те ще бъдат отхвърлени категорично и ще станат обект единствено на присмех.
Важен аспект на пропагандата е упоритата емоционална сила, която тя упражнява върху нас. Тъй като този измислен психологически процес се докосва до най-дълбоките ни страхове и копнежи, ние учудващо неохотно се отказваме от него, след като той ни завладее. Веднъж приели предпоставките, съдържащи се в пропагандната кампания, ние силно се съпротивляваме на всякакъв натиск да променим позицията си. Психологическият процес е толкова мощен, че дори когато ни бъдат представени неопровержими доказателства за противното, ние все още ще се съмняваме, ще се колебаем и ще вярваме, че може да има някакво друго обяснение. Ние просто отказваме да приемем, че сме повярвали на лъжи.
- Е.П. - Често виждаме във вашите статии тясна връзка между "психичните" и "ин витро" тестове. Можем да си помислим, че пандемията на Ковида също принадлежи към тази категория, а може би това не е първият случай. Интересен момент е връзката между масовата манипулация (на психологическо ниво) и реалното, осезаемо действие, като например разпространението на вируса и ваксините. Това е нещо, което засяга не само когнитивното, но и физическото ниво... Л.Р. - Да, повечето пропаганди имат за цел да предизвикат емоционална реакция, последвана от конкретно действие. Това беше целта на "кампанията на гнева" на Лондонското сити срещу Германия преди Първата и Втората световна война; използвайки това, което наричаме "порнография на зверствата", за да разпали емоциите на британците, а след това на европейците и американците, не само да намразят германците, но и да се разгневят достатъчно, за да искат война. COVID беше същото, както и ZIKA: многообразна пропаганда, която имаше за цел да повдигне емоциите в достатъчна степен, за да насочи обществеността към желание да се ваксинира в случая с COVID и да принуди латиноамериканските правителства да отменят забраните си за свободни аборти в случая с ZIKA.
Тя обаче работи и в обратна посока. Както Бернайс, така и Хънтингтън[1] твърдят, че за правилното функциониране на демокрацията е необходима голяма степен на "апатия и неучастие" от страна на хората, така че в този случай пропагандата има за цел да насърчи незаинтересоваността и липсата на участие в "демократичния процес". Обществените емоции бяха (и все още са) насочени изцяло към участие в изборния процес, но след това да се върнат към желаното неучастие в реалното управление на страната и в поведението и действията на избраните представители.
- Е.П. - Можем ли да мислим, че прекомерното използване на пропагандни техники може да ги накара да преминат границите си? Имам предвид например случаите, когато при информационни кампании се преминава границата от фактическата реалност, въпреки очевидните икономически/политически/военни провали. Съществува ли тогава момент, в който пропагандата преминава от реалността към фикцията?Л.Р. - Пропагандата винаги е преминаване от факти към измислици. Тя се основава на фалшификации или полуистини, като ни поднася дезинформация в психологически контекст, за да ни доведе не само до погрешно заключение, но и да разпали емоциите ни относно събитието или обстоятелството и да ни провокира да подкрепим неподходящи действия.
Очевиден пример за това е пропагандата за "милитаризиране на Южнокитайското море" от страна на Китай. Китай е открил тези острови (съвсем близо до дома си) преди хиляди години и те винаги са били признавани от света като принадлежащи на Китай. Но в интерес на започването на война гномите от лондонското Сити, използвайки американците като свои инструменти, насърчиха други азиатски държави внезапно да предявят претенции и да окупират най-стратегическите от тези острови и да ги милитаризират, подготвяйки се САЩ да инсталират ядрени оръжия на тях. Китайците, разбира се, не бяха слепи за случващото се и веднага започнаха строителство на някои от останалите острови, за да имат някаква защита срещу тази очевидно сериозна военна провокация. Но медиите, които са собственост на пропагандаторите, не ни дават нито една от важните подробности или предистория. Просто ни казват, че Китай създава военни съоръжения в Южнокитайско море (вярно), очевидно заплашвайки всички свои съседи без провокация (невярно). Историята е разказана по начин, който да разпали емоционална реакция и сурова преценка и да ни накара да подкрепим агресивни действия срещу Китай. Историите за Русия, Ирак, Иран, Либия, Сирия, Венецуела са абсолютно същите, основани на лъжи и полуистини по начин, който буквално ни принуждава към емоционална реакция в подкрепа на действията, които пропагандистите вече са планирали.
- Е.П. - Много често, когато говорим за факти, истина и лъжа, се сещаме за така наречените теории на заговора. Каква е тънката граница между истината/анализа и теорията на конспирацията? Л.Р. - Може би няма такава граница. В реалния свят почти всички публични коментари са или критични, или разпитващи и биха могли да се квалифицират като "анализ в търсене на истината". Действителният брой на хората, които си представят конспирации там, където такива не съществуват, би бил нищожно малък и може да бъде пренебрегнат, като техните въображаеми версии обикновено са едновременно очевидни и глупави. Подозренията за лъжа или злоупотреба от страна на нашите правителства и власти са напълно основателни, когато ни лишават от всички необходими факти - а те обикновено го правят.
Терминът "теория на конспирацията" се е превърнал в обидно прилагателно, което учудващо вреди на репутацията на хората, към които се прилага, като внушава психическа нестабилност и различни психологически деформации, които карат хората да измислят версия на събитията, която е чиста фантазия. Днес терминът се използва от властите и медиите за очерняне на всеки, който отхвърля официалното обяснение на дадено събитие, като на практика отхвърля такъв човек като детски луд с идеи, достойни единствено за присмех. Това е толкова вярно, че дори висококвалифицирани лекари, учени и инженери, които оспорват която и да е част от официалната история, биват отхвърляни по този начин. Използването на това прилагателно само по себе си е порочна форма на пропаганда, целяща да навреди или дори да унищожи репутацията на дадено лице, до такава степен, че заплахата да бъдат наречени по този начин не позволява на много добросъвестни хора да се изкажат.
Но в действителност отхвърлянето на "официалните" обяснения или разкази е оправдано от очевидния факт, че днес правителствата, властите и медиите изглежда все по-често лъжат за почти всичко или поне предоставят само полуистини и се опитват да заблудят. Самото съществуване на тези конспиративни теории и съпътстващото ги отхвърляне на официалния разказ е пряк резултат от дълбоката липса на доверие в нашите правителства, власти, корпоративни и религиозни лидери и медии. Обществата стават все по-цинични и за това има основателна причина. Много от тези минали подозрения ("теории на конспирацията") "в крайна сметка са се оказали верни, макар и обикновено едва след като са минали много десетилетия и всички участници са починали.
На практика всеки, който оспорва пропагандната кампания, разкривайки решаващи скрити детайли от дадено събитие, бива единодушно осмиван от правителствата и медиите като ненормален "теоретик на конспирацията". А широката общественост, която няма непосредствен достъп до истината и подробностите, също е склонна да отхвърля тези лица и истината най-често остава скрита.
- Е.П. - Ако приложим исторически и времеви критерий към пропагандата, можем да анализираме нейната еволюция от миналото до настоящето. Какъв е настоящият ѝ етап?Л.Р. - Пропагандата вероятно е започнала повече или по-малко невинно с желанието на правителствата да насърчат патриотизма и лоялността и да избегнат народното недоволство, като публикуват послания в стил "Вижте колко добре се справяме" или "Вижте колко сме добри". Това се прави и днес от всички правителства, макар че намерението обикновено е скрито в различни новинарски събития и статии с мнения в медиите. Въпреки това, с нарастването на познанията за основите на психологическата манипулация на хората, употребите на пропагандата се увеличават с разбирането на техниките и обикновено се насочват към по-мракобесни цели. На Запад винаги са ни учили, че старият СССР е бил най-лошият пример в историята на подобни нелицеприятни практики, но според лесно доказуеми факти именно западните страни са усъвършенствали практиката и са я използвали до крайност.
Една от първите и най-широко разпространени употреби на пропагандата е свързана със създаването и разпространението на концепцията за демокрацията като връх на всички форми на управление, дотолкова, че теорията за изборната демокрация се е превърнала в религия, толкова свята, че вече по природа е неоспорима. И все пак самото създаване на тази форма на управление е измислено от европейските евреи като начин за отстраняване на всемогъщи монарси и разделяне на нациите с цел раздробяване на политическата власт. Това е направено най-вече с цел да се сложи край на честите им изгонвания от повечето нации, както и да се осигури рамка за контрол на тази власт откъм задкулисието. Разгледах това в една от главите на електронната книга за демокрацията, която може да бъде намерена
тук[2].
След този грандиозен успех в продължение на много десетилетия пропагандата се използва предимно за провеждане на кампании на омраза срещу някоя неблагосклонна нация, за да се сплоти народът в подкрепа на дадена война. След като се доказва ефикасността на принципите на пропагандата, с други думи, ефективността на масовото манипулиране на "общественото съзнание", теорията и практиката на това, което днес наричаме пропаганда, се разпростира върху почти всички аспекти на ежедневието. Тя се превръща в основна характеристика на образованието, бизнеса, рекламата и е широко призната като основен инструмент за постигане на желани социални промени. За съжаление, сега става все по-очевидно, че тези социални промени са "желани" само от тези, които искат да ги осъществят, а неинформираната общественост е наистина "обърканото стадо", което се манипулира и насочва в посока, избрана от господарите на пропагандата.
Днес рекламните агенции използват абсолютно същите тактики, за да ни накарат да купуваме, независимо дали става дума за безобразно скъпи чанти "Луи Вюитон" или за пелени за еднократна употреба. Един пример от областта на рекламата и маркетинга на продукти е този на Proctor and Gamble (P&G), който реши да продава пелени за еднократна употреба в Китай. P&G са първият корпоративен клиент на Бернайс в началото на 1900 г. и владеят изкуството на манипулативната пропаганда до изключителна степен. Проблемът се състоеше в това, че китайските майки предпочитаха пелените от плат и силно се противопоставяха на пластмасовите заместители за еднократна употреба. P&G наемат екипи от психолози и психиатри, за да преодолеят това нежелание. Те направили това, като открили, че най-дълбоките страхове на майките са за бъдещия успех на детето им, след което измислили схема, в която чрез "изследвания" доказали, че детето, носещо пелени за еднократна употреба, ще спи по-дълго и по-комфортно, отколкото с платнени пелени, което ще доведе до по-висока интелигентност и по-голям успех. Това очевидно е нелепо и ако беше заявено открито, щеше да бъде посрещнато само с насмешка.
Но умелите манипулации на пропагандата не излагат предпоставките открито. Рекламата само събужда страховете на дълбоко емоционално ниво и дава намеци и подсказки за решението, като оставя майките да свържат точките и да заключат, че пелените за еднократна употреба на P&G са ключът към успеха на детето им. Компанията успява да постигне голяма социална промяна в китайското общество, използвайки същите пропагандни техники, които са били използвани за започване на войни.
- Е.П. - Разглеждайки вътрешно как е структурирана пропагандата, разбираме, че тя е сложна комбинация от много дисциплини, техники и нива на действие/инструменти. Тъй като никой няма да постави етикет "пропаганда" на реклама или новинарска емисия, как можем да разпознаем една пропагандна кампания? Кои са най-често използваните инструменти днес? Л.Р. - Подготвих две серии от статии за пропагандата, първата от които очертава откриването и употребите, на които се подлага пропагандата - "
Бернайс и пропагандата"[3], а втората - "
Пропагандата и медиите"[4]. те са достъпни онлайн за заинтересованите читатели, така че тук няма да се спирам на тях.
Не е трудно да разпознаем кога ни се натрапва планирана пропагандна кампания. Всички подобни инициативи изискват буквално наводнение от публикации в средствата за масово осведомяване, които са основният инструмент за въздействие върху общественото съзнание. При вируса COVID например нито едно заболяване, дори пандемия, не изисква обществото да бъде заливано 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, с новини за съдбата от всички форми на медиите. От друга страна, една пропагандна кампания изисква това. Винаги, когато видим медийно отразяване, което изглежда ненужно често, знаем, че сме подложени на пропагандна кампания.
Но може би не е толкова важно да разбираме механизмите и техниките на пропагандата, колкото да сме наясно с областите, в които интензивно планираната пропаганда е била използвана в миналото и се използва днес.
Пропагандата все още се използва предимно за разпалване на войни и за осъществяване на социални промени, като нито едно от двете не би било желано от световната общественост, ако й се предостави ясен избор. За да се постигне това, посланието трябва да се повтаря стотици пъти, докато цялата световна общественост бъде заразена с него. Никакви други "новини" или "събития" не попадат в тази категория. Така че "наводнението" от негативно медийно излагане срещу която и да е раса или нация е толкова необходимо като подготовка за война, че по дефиниция е оркестрирана пропагандна кампания, предназначена да разпали емоциите ни срещу тази раса или нация.
Да разгледаме случая с Камила Валиева, 15-годишната руска състезателка по фигурно пързаляне, която очевидно се е провалила на химически тест. На всяка Олимпиада има около 50 души, които не успяват да преминат тест по една или друга причина. Те почти не се споменават в медиите, но тестът на Камила (и само тестът на Камила) беше ежедневие във всички световни медии в продължение на месеци. Никога не е имало доказателства, че тази малка звезда се е провалила на теста, но събитието беше създадено като злостна кампания за очерняне на Русия, като по този начин беше унищожена блестящата кариера на едно дете. Разказах за това в обширна статия, ако читателите се интересуват. 5] И все пак това не беше събитие; много американци, европейци, азиатци също се провалиха на тестовете за допинг на същите олимпийски игри. Защо те не бяха споменати? Защото гномите в Лондонското сити видяха възможност за зрелищна пропагандна победа над Русия. Няма друга причина.
По-горе споменах за островите в Южнокитайско море, а имаше още много подобни медийни събития с участието на Русия, Китай, Ирак, Иран и други държави. Чели сме за китайските фирми Huawei, Tik-Tok и много други, безкрайно много в новините. Всички те имаха една и съща цел: да разпалят емоциите, да предизвикат сурови присъди срещу дадена нация и да подготвят емоционално населението да подкрепи войната, която пропагандистите искат. И точно както при КОВИД, когато медиите ни са залети 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, с тези теми, ние знаем, че сме подложени на военна пропаганда, една омраза в един момент.
Всяко често медийно отразяване на каквато и да е социална промяна е почти сигурен признак за пропагандна кампания. По своята същност и дефиниция социалните промени са еволюции, които се случват естествено и спонтанно, без инженерни решения, и се случват толкова бавно, че рядко, ако изобщо някога, привличат повече от случайно внимание. Но помислете днес за медийните атаки относно ползите от генетично модифицираните храни, за изменението на климата, за повторното определяне на пола и сексуализацията на децата, за внезапното медийно отразяване на "сексуалните предпочитания" на ЛГБТ+, за неотдавнашния поток от медийни похвали за еднополовите бракове, за постоянния натиск за (много) чужда имиграция, особено в Европа. Всичко това са огромни социални промени, нито една от които не настъпва естествено или спонтанно, и всички те са обект на необходимия "потоп" от медийно отразяване, на стотици повторения на посланието, като всичко това включва психологическите инструменти за предизвикване на необходимите емоционални реакции и съответното действие (или поне бездействие и подчинение).