• Welcome to Братско общение в тревожни времена.
 

Молитви към "светиите"

Започната от mak, Октомври 26, 2025, 23:01:45 PM

« назад - напред »

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

mak

Четейки темата за Ад и рай, попаднах на едно много интересно мнение написано от Watchman, написано в друг контекст, но мисля, че може да се приложи и по темата "Молитви към "светиите" (мисли се на преминалите).

Знаейки, че православната религия преживява "съживление" особено на запада, мисля че е ще е полезно да пусна мнението тука, тъй като докосва един от фундаментите на православието.

ЦитатЩо се отнася до написаното в книгата Еклисиаст, то това е една много неразбирана книга. Тя е написана в определен контекст, който ако не бъде разбран, от нея ще излязат много противоречия с останали пасажи от Писанието.

Например там се казва:

Eкл. 5:18  Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

Тук се казва, че е добре човек да яде и пие и да се наслаждава на добрия живот, защото това е дела му под слънцето. От друга страна Исус в своите притчи строго изобличи именно това поведение:

Лука 12:19  И ще река на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
Лука 12:20  А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?


Излиза, че това, което Соломон съветва в Еклисиаст, Бог го нарича безумие. На пръв поглед това е драстично противоречие. Но не и ако се разбира контекства в който е написана книгата Еклисиаст. А именно, ако трябва да се дефинира контекста на "Еклисиаст" то той се състои в думите "под слънцето". Всичко, което Соломон казва там е казано в контекста на случващото се "под слънцето" сиреч в земния живот, без оглед на вечните реалности. Ако прочетеш внимателно цялата книга, ще видиш, че това е лайтмотива на всичко казано там. Без това, тази книга ще бъде чисто еретична, както се вижда и от горното "противоречие".

Ето защо когато Соломон казва:

"Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;
Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.

и

Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба гдето отиваш."


Той за пореден път пояснява, че става въпрос за това, че веднъж човек умрял, той няма и не може да има нито връзка, нито дял с това, което става под слъцето. Именно поради тази причина мъртвия богаташ нямаше как да издейства изпращане на Лазар обратно да предупреди семейството му, защото това би означавало, че той има дял и съучастие в нещо случващо се под слънцето. Това не означава, че той няма спомен за живота, който е живял приживе, което се потвърждава от това, че богаташа си спомня, че има братя и го е грижа за тях. По същия начин и душите на закланите в книгата Откровение много добре помнят и знаят, че са били заклани от нечестивите и викат към Бога за справедлива присъда на мъчителите си, но дори и те не могат да повлияят на нищо, защото Бог ще извърши всяко нещо по Свое усмотрение и на Своето време.

Ето защо е пределно ясно, че това, което Соломон казва, не само няма противоречие с историята за бедния Лазар и богаташа, но дори напълно съвпадат като концепция. Веднъж в гроба няма никаква мъдрост или знание или замисъл или работа, които човек може да осъществи ПОД СЛЪНЦЕТО.
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

mak

Ето приблизително какви са вярванията на православните по отношение на молитвите към преминалите:

ЦитатЗащо се молим на светии? (Обяснение на практиката)

1. Молитвата е различно от поклонението:

  • Поклонение (λατρεία, latreia): Отдава се само на Светата Троица (Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух). Това е абсолютно и безусловно.
  • Почит (δουλεία, douleia): Отдава се на светиите и на Богородицата. Това е почит към тяхната святост, тяхната победа във вярата и тяхната близост до Бога. Молитвата към тях е форма на почит и искане за тяхната духовна помощ.

2. Светиите са живи пред Бога:

Православието вярва, че "Бог не е Бог на мъртвите, а на живите" (Марк 12:27). Светиите не са "мъртви", а са по-живи от нас, защото са в рая, в пълно общение с Източника на живота – Бог.

3. Те са наши молитвени застъпници:

Когато се молим на светец, ние по същество казваме: "Моли се до Бога за мен." Това е същото, като да попиташ приятел или духовен настойник на земята да се помли за теб. Православните вярват, че светиите в рая имат още по-голяма способност да се застъпват за нас, тъй като са по-близо до Бога и тяхната молитва е "много силна" (Яков 5:16).

Библейски основи:


  • В Стария Завет Бог казва на царя на Вавилон, че ще накаже него, но ще пощади Юда "заради слугите ми" (4 Царства 20:6). Това показва, че молитвата на праведниците има сила.

  • В Новия Завет, в книгата Откровение, виждаме как "ангелите и старците" (които представляват църквата в рая) предлагат на Бог молитвите на светиите на земята (Откровение 5:8, 8:3-4). Това показва, че молитвите на небето и земята са свързани.

Каква е ролята на Христос в това?

Това е често срещано заблуждение. Православните не вярват, че молитвата към светиите заобикаля Христос или явява "конкуренция" на Неговата роля.
  • Христос е единственият Посредник (1 Тимотей 2:5) между Бога и човечеството в плана на спасението. Никой не може да се спаси сам или чрез друг светец.
  • Светиите са застъпници (молитвеници), а не посредници за спасение. Те молят Христос за нас. Всичките им молитви завършват с нещо като "Молим Ти се, услушай нас и помилуй нас." Те сочат към Христос, а не към себе си.
  • Молитвата към светиите е възможна само, защото Христос, чрез Своята смърт и възкресение, победи смъртта и отвори вратите на рая за вярващите. Той е този, който обединява Църквата в едно тяло.

Аналогия

Представи си, че си в голям съд и имаш нужда от помощ от царя (Бога). Имаш право директно да се обърнеш към него (това е личната молитва). Но също така можеш да се обърнеш към доверен съветник или приятел на царя (светеца), който го познава добре и е в постоянно негово присъствие, и да го помолиш: "Моля те, кажи на царя за нуждите ми и го помоли за мен." Това не е неуважение към царя, а признание за близостта и доверието, което има този съветник при него.

Резюме


Православното обяснение е следното:

Молитвата към светиите е молитва за тяхната застъпническа молитва.
Тя е възможна, защото смъртта не разделя Църквата, а Христос я обединява.
Тя не отменя единствената посредническа роля на Христос, а я потвърждава, тъй като светиите самите те молят Христос за нас.
Тази практика е израз на живата, органична връзка между всички членове на Църквата – и тези на небето, и тези на земята.



"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

Намерена

Имам една роднина, която е православна. Жената, като човек е добра и по човешките стандарти е дори много разбрана и свястна. От гледна точка на вярата й обаче, е не просто религиозна, а истинска фанатичка. Вероятно, сред нас има православни, които четат и не го пиша това за да обиждам никого. Правя уточнението, тъй като намерението ми е да потвърдя написаното от Мак, не да съдя нечии убеждения.

Та, роднината, след като преживя тежко изпитание с детето си, в един момент хукна при поповете. Преди това имаше някаква вяра, която до голяма степен беше по-скоро светска. След изпитанието, тя просто откачи. Стана толкова ревностна да ходи да слуша литургии, да целува икони, пръстени на попове, да пали свещи и да се моли на мъртъвци, канонизирани като светци, че това едва не разруши семейството й. За съжаление, нейните представи и убеждения изобщо не й позволяват да види истината.

Тя вярва, че всяка молитва към този или онзи светец, целуването на иконите и паленето на свещи едва ли не е по-важно от поклонението на Самия Бог. А, не дай Боже, да пропусне някоя служба без сериозна причина - анатема и отлъчване до живот от лоното на православието.

По-лошото обаче е, че дето й започна за кратък период, докато го влачеше по разни четения на литургии за здраве и изцеление, да "вижда" и да си говори с точно такива "светци". Беше тежко изпитание за всички ни, понеже без да е наясно какво прави, се отвори истинска врата към ада. Много съм й се чудила и ми е било мъчно, понеже сме си приказвали понякога за Господ и доколкото ми е било давано от Него, съм подавала някои истини. Уви, все едно се блъскаш в стена.
Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
2 Коринтяни 4:17-18