Watchman, хубаво е все пак, че обясни какво си имал предвид, но защо чак сега? Коментарите ти в началото говореха за нещо друго. Както беше дал примерите с Исав/фараона – каза, че защото Бог не ги е обикнал, затова ги е отхвърлил/закоравил.
При това забележи преди дори да се родят двамата - сиреч Исав не беше сторил нито добро, нито зло, когато беше намразен (виж Римл. 9:11).
…
ако обича Бог всички - защо едни закоравява а само на някои показва милост? Ти ако обичаш някого - ще го закоравиш ли за да не се спаси
Докато е много важно да се подчертае, както и ти самият едва в последният си коментар обясни, че първо те са направили избора си да не следват Бог, затова и Той ги е отхвърлил. А не че Бог е
отредил да бъдат отхвърлени.
Нали и едните и другите са грешници, заслужаващи съд и гняв? Никой нищо добро не заслужава, заслужава само съд и гняв. И изведнъж едните получават благодат, а другите не получават. Що така бе constant? Нещо Бог да не е предпочел едни за сметка на други? Да е възлюбил едни а други намразил?
Тук трябва обаче да се отбележи, че преди да бъдат осъдени, те сами са взели решение дали да се обърнат към Бог или не. Те не са осъдени защото Бог е възлюбил едни за сметка на други, а защото те са отхвърлили Неговата милост и любов в лицето на Христос. Бог дава на човека възможност, от която той може да се възползва и да получи прошка на греховете и спасение на душата си. А дали човек ще се възползва е негово решение, за което носи и отговорност. Чак след това решение, Бог ще го осъди или ще го оправдае чрез кръвта на Исус.
Затова всички тези примери не казват нищо затова, каква е била първоначалната любов и отношение на Бог към хората. Ти говориш за
отношението на Бог към хората
след като са направили поредицата от избори в живота си и са Го отхвърлили.
Но дали Бог преди основаването на света наистина е имал за цел да създаде хора, като някои от тях да мрази, а други да обича? Или Бог просто справедливо осъжда грешника възоснова на личният му избор да остане в греха си? Фактът, че някои хора не са спасени, не е доказателство, че в Божието отношение към тях е липсвала Божията любов. Много е важно когато разглеждаме Божията любов да не забравяме, какъв е Божият характер като цяло, и че
Бог е както справедлив (осъжда грешните), така също и любящ Бог (който желае грешните да се обърнат от пътищата си и да имат вечен живот). Имаме такъв пример и в Ст. Завет, когато Авраам се застъпваше пред Бог за Содом и Гомор. (Битие 18:23-32) От отговора на Бог ни става ясно, че за праведния Той ще бъде Спасител, а нечестивият ще унищожи. По този начин Божият характер, като справедлив Бог е доказан. Но Авраам продължи да умолява Бог не само за 50 праведника, но и за 45, 40, 30, 20, 10 и Бог продължаваше да заявява, че ще пожали града дори и заради 10 праведни. Това ясно говори, че Бог не благоволява в смъртта на грешните, но е задължен от закона и справедливият Му характер, да осъди нечестивите.
В Новият завет също се вижда, че Бог показва любовта Си към цялото човечество. Всички бяхме грешни според Божият закон, но това не Му попречи да изяви любовта си към нас, като ни изпрати Спасител. Ако кажем, че Бог обича само този, който е праведен, то тогава никой не би се квалифицирал според Божиите стандарти.
Вярно е също, че всемогъщия Бог може да прави каквото си иска. Не е нужно да дава отговори или обяснения за действията си на някой. Не беше нужно да дава обяснение на Израилтяните, защо е възлюбил освен тях и езичниците. Той сам избира на кого да даде възможност за покаяние, а след това и спасение - дали само на евреите или на целият свят. И въпреки, че нашият суверен Бог може да прави какво пожелае, това не означава, че прави нещо без то да е в съгласие с Неговият характер.
Да вземем примерно един собственик на куче. Той има “суверенност” върху кучето си, може да се отнася както си поиска с него и никой не може да му държи сметка за това. Обаче, отношението на собственика към кучето му ще бъде в съответствие с неговият характер. Един добър собственик никога не би се държал лошо с кучето си, дори и неговата “суверенност” да му позволява това. Суверенност не значи, че човек има свободата да върши каквото си пожелае. Характера му ще определя и “границите” на неговата свобода.
Всемогъщият Бог също се държи суверенно с хората, но спрямо Неговият характер. Тъй като знаем, че Бог е любов, Той не би направил нещо което ще противоречи на характера Му. Тъй като Бог е справедлив, праведен, любящ, Той не би направил нещо, което е несправедливо, неправедно или нещо подтикнато от омраза. “Той има винаги добра причина за това, което прави”, както ти сам казваш. Действията Му са мотивирани от любов, милост, благост, но и справедливост.
Ето така Бог може и да обича хората, и в същото време да ги наказва справедливо за това, че са го отхвърлили. Йоан 3:17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.Дали Бог наистина обича само някои, а другите мрази? Дали Бог би избрал някои за вечно спасение още преди създанието на света, а други би бил оставил на вечно осъждение? Това определено противоречи на характера на Бог. Освен суверен, Бог е и любящ, милостив, справедлив и дълготърпелив. Бог ще осъди един ден тези, които са непокорни и не се покайват, но както ти каза,
първо те са имали право на избор, и възоснова на това, Той ги е отхвърлил.
Осъзнаваш ли че целта на Исус беше ДА НЕ ВИЖДАТ, ДА НЕ РАЗБИРАТ, ДА НЕ СЕ ОБЪРНАТ И ДА ИМ СЕ ПРОСТИ
Въпрос: Значи човешкият им избор, който ще вземат, е всъщност преди всичко изборът на Бог тези хора да не виждат, да не разбират? То тогава това не е лично решение на човек. Тихомир написа "Покаянието е изцяло от човека, тъй като виждаме това да е заповед от Бога, на която човеците може да се покорят, може и да не се покорят"
Ти забравяш, че преди да стигнат до тука, тези хора са имали възможност да избират и те вече са избрали. И точно на базата на техния избор - Бог избира за тях да не разберат благовестието.
Така е, хората са имали избор и защото не са избрали да следват Бог, затова не могат да чуват и да виждат Божиите неща. Тези хора не чуват и не следват Бог, не по Божие желание, а по собствено желание са се отдалечили от Бог. И както ти казваш на базата на техният избор не могат да разбират благовестието. А
не че Исус е имал за цел да не го разбират.
И тъй като говорим, че това не е било първоначално по Божие желание те да не разбират (а по тяхно собствено), да погледнем какво е било всъщност желанието Му и с каква цел изпрати Христос на земята.
Както вече няколко пъти казахме, всеки човек сам взема решение дали да се покае или не. Но без възможност за избор, човек няма между какво да избира. Значи
на всички хора им е дадена тази възможност за избор и покаяние. Тази възможност им беше дадена в лицето на Исус Христос, който беше оправдание за тези, които повярват в Него. Възможността беше насочена към целият свят - към всеки един човек, но само тези, които го приемат за Спасител биват оправдани. Това, че Бог даде възможност на всеки един да направи избор, означава, че всеки един има право да се разкае за греховете си и да остави грешните си пътища, и Бог ще го приеме. Знаем, че тези които ще бъдат оправдани и спасени, ще бъдат наречени Негови синове и дъщери. Бог е дал тази възможност на всеки един, стига да се покаем и да приемем Христос за Спасител.
Ако примерно някой човек е осъден на смърт, но в Негова защита се появи някой друг (и този някой не е кой да е, а Съдията на делото) и каже, че собственият Му Син ще плати с живота си цената, и единственото което се иска от осъденият е да се разкае за греховете си, да се обърне от злите си пътища и да повярва. Съдията още казва, че ако осъденият направи това, ще наследи вечен живот и ще бъде осиновен и наречен Негов син. Съдията много добре знае какви са последиците за осъденият, и въпреки че не е длъжен, той промисля и му дава възможност да се покае и да бъде спасен. Не само, че Той е Съдията и осъжда неправедният, но Той също промисля откуп по милост чрез вяра в Христос. И ако това не е любов!
Бог Е любов. Това е Неговият характер. Ако Бог ни беше оставил в греховете ни и не беше изпратил Христос, то тогава Неговата справедливост би била задоволена, но не и любовта Му. Любовта на Бог се проявява най-силно, когато ние се покаем, но също така и в самата жертва на Христос, който плаща цената още преди да сме се покаяли.
Римл. 5:8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че,когато бяхме още грешници, Христос умря за нас. Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него. Ако погледнем отново в Йоан 3:16 Бог ясно е разграничил две думи: “свят” и “който”. Под думата “свят” се има предвид цялото човечество, без изключение на някой. Докато втората част на стиха прави разграничение между света и вярващите. “който” (от целият свят) повярва в Него ще се спаси. Дискутирала съм с хора, които вярват в доктрината за предопределението и калвинизма, и те смятат, че хората имат погрешни разбирания относно думите “свят”, “всички” , “човеците” и “всички хора”, които са използвани в Библията. И въпреки това самите те не предлагат някакви задоволителни обяснения. Те казват, че тези думи се отнасят само за Божите хора/Божиите избрани/праведните. Обаче, тези интерпретации създават няколко проблема в следващите стихове. В стихове 16-19, думата “свят” се използва пет пъти.
Йоан 3:19 И ето що е осъждането: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. От този стих виждаме, че думите “свят” и "човеците" не може да се отнасят само за Божиите избрани; трябва да става дума за целият свят.
Също така
ако приемем, че “свят” не се отнася за цялото човечество, то излиза, че ако някой умре като непокаян грешник, то е със сигурност защото Бог го е отредил за вечна смърт и Бог е нямал намерението Христос да бъде негов Спасител; т.е. той е нямал възможност за избор. Което противоречи на това, че Бог осъжда хората възоснова на това дали ще се покаят или не, а не възоснова на собствено Му желание.
Ето още няколко стиха, където се казва, че Бог иска всеки един да се покае.
Иоан 1:7 Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.
2 Пет. 3:9 Господ не забравя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.
Тит 2:11 Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци.
Римл. 11:32 Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.
1 Тим. 2:4 Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.
1 Тим. 2:6 Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички.
1 Тим. 4:10 понеже за това се трудим и подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на вярващите.В посланието на Тимотей следният стих ясно говори, че Бог желае спасението на всички хора.
И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения на всички човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината. Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички; Когато четем, че Бог иска да се спасят всички, това не означава, че Той щом иска, значи или ще ги застави или ще ги накара да бъдат спасени всички. Бог е дал свободен избор на хората. Това го виждаме още при Адам и Ева. Думата “всички” наистина включва всеки един човек на земята. Библията ни казва, че има един ходатай между Бог и всички хора, Исус Христос. А не един ходатай за някои хора, но за всички.
Римл. 5:18 и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.Когато Библията ни казва, че всички съгрешиха пред Бог и отпаднаха от Бог, ясно е че не става дума само за някои, но за всички. По същият начин и призивът за покаяние е отправен към всички. Дали ще се покае човек и промени начина си на живот като живee с вяра в Бог, е негово лично решение.
Когато човек разбере, че Христос е потенциалният Спасител на всеки един човек, може да се разбере и много по-лесно отношението на Бог към хората и че Христовата жертва на кръстта беше израз на Божията любов към всеки един индивидуално. Иоан 3:17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде света спасен чрез НегоБожието желание е, нито един човек да не бъде осъден или отхвърлен, но да има вечен живот.
Иоан 3: 18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не повярвал в името на Единородния Божий Син Тези, които вярват в Спасителят, Бог ще избави от Неговият съд, но тези, които го отхвърлят, те самите захвърлят своята единствена надежда за спасение. Много хора обаче твърдоглаво отхвърлят да приемат Христос, защото твърде много обичат греховете си и живота си такъв какъвто е. Тези хора няма да погинат поради Божие желание, а поради тяхното собствено решение.
Бог, в своята милост е осигурил начин за спасение за човечеството. Както Бог още при сътворението не е искал да създава роботи, които сляпо да Му се покоряват, така и сега Той също не насилва хората да приемат спасението. Той им заповядва да се покаят, за да не загинат и им дава избор. Затова спасението не е нещо автоматично. Тези, които отхвърлят възможността за покаяние, сами се осъждат на смърт. Христос е между Бог и всеки един човек. Той ще стане или техен Спасител или съдия.
Вярно е, че не всички хора ще бъдат спасени, но не е нужно да стигаме до крайностти в отричане на Божията любов и милост към хората.
Вярно е, че “Бог възлюби света”, но също е и вярно, че Той има още по-голяма и специална обич към тези, които повярват със сърцето си в Христос. Но не трябва да изключваме някой, било мъж или жена, от Божията милост и любов. Нямаме право да омаловажаваме значението на думи, които самият Исус е казал, че “Бог възлюби света”. Сърцето на Бог е много по-голямо от това на човек. Не може да кажем на някой, че Бог нищо не е направил за него, и че той не може да пристъпи смело пред Исус за да бъде спасен. Трябва да изграждаме твърденията си според Библията. Възможността за покаяние е предоставено на всеки един. А спасението - на всеки един,
който се покае.1. Тим. 4:10 Понеже за това се трудим и подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на вярващите. Отново давам този стих, като пояснявам, че тук се казва, че Христос е Спасителят на хората – в смисъл това е Неговата роля на земята, т.е.
потенциалният Спасител на всички човеци.
Христос е за душите на хората, това което е слънцето за света. Той е източникът на духовната светлина. Както слънцето, Христос също свети за всички хора – за бедни и богати, за образовани и необразовани, за евреи и езичници. Както слънцето е дадено на всеки, така и Христос. Ако милиони хора са достатъчно заблудени да живеят в пещери и подземни обиталища, или да затварят очите си, това, че те са в тъмнина ще бъде по тяхна собствена вина, а не по вина на слънцето. По същият начин, ако милиони хора в света обичат духовната тъмнина повече от светлината, вината е в тях, а не в Христос, че не ги е обикнал. (Иоан 3:19, Римл. 1:21). Но независимо от това дали хората ще си отворят очите или не, Христос е истинското слънце и светлина на този свят светещо за всеки един. Няма светлина за грешника освен в Исус Христос. Откупа на Христос и Божията любов са предназначени за всеки един човек, дори и за тези, които в съдният ден няма да бъдат оправдани, а осъдени на смърт.