Author Topic: Бог обича ли еднакво всички?  (Read 68848 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Бог обича ли еднакво всички?
« Reply #45 on: April 03, 2010, 17:44:54 PM »
constant-e многото думи няма да могат да прикрият неистинността на нещата дето си писал. За тебе вече знаем, че църковната инерция с която си заквасен е по-важна от истината на Писанията, затова няма да отговоря заради тебе самия, а заради четящите форума.

Quote
Къде Авраам, Исак и Яков са похвалени за това, че са били добри бащи, та да се извършва грях, като се намират у тях недостатъци?
Нима в Божиите мъже не съществува и грях?

Що за презумпция? А къде са изобличени, че са били лоши бащи? Патриарсите са поставени за ПРИМЕР, а Авраам не случайно е наречен баща на вярващите, ако беше лош баща щеше ли да бъде поставен за пример на всички вярващи?

Чий пример да следвам аз constant, твоя ли комунистически идеал за равенство и еднаквост, или примера на патриарсите? Ти си готов да ги обвиниш в грях даже само защото не изповядват комунизма и хуманизма с който ти си заквасен.

Quote
Авраам много искаше син, дотолкова че прибърза пред Бога.
После с мъка се раздели с Исмаил, той ли не го е обичал? Бит. 21: 11, 14 - тези действия на малко любящ баща ли са?

Кой казва, че Авраам не е обичал Исмаил? Тук темата е дали са обичани ЕДНАКВО, а че не са обичани еднакво е пределно ясно. Вече имаше направен опит да се подмени темата и терминологията и това не мина, не взе ли поука от това, че правиш и ти подобни опити?

Quote
Исаак- той искаше да даде благословението на Исав, понеже него обичаше повече. Но това беше ли по Бога?
Той знаеше добре Божията воля - благословението да отиде към Яков. Нали затова разбра и се съгласи със станалото при измамата.
Разбра, че това е от Господа. Нямаше вече благословение за Исав от същия ранг.

Бог не държи сметка на Исаак кого от синовете си обича повече. Божият избор обаче не лежи на това кого бащата предпочита, а кого Бог предпочита. Тук отново виждаме, че Бог не обича еднакво, даже в случая Исав беше намразен от Бога. Който факт е пирон в ковчега на теорията, че Бог обичал всички, че даже пък и еднакво.

Quote
Яков - измама на сватбата, ограбен труд, поругаване на чувствата и много загубени години. Нелюбима и любима жена.
Разбираемо е, че синовете на любимата ще са фаворити.

Разбираемо е, но в случая Йосиф беше фаворит не само на Яков, но и НА БОГА. Което пак показва, че Бог избира един за сметка на друг, благоволи и обича едни повече от други. И това НЕ СЕ базира на на някакви правила, както ти по-долу се опитваш да подвеждаш читателите, а на Неговия суверен избор.

Quote
Ако зависеше от Яков, той би избрал Йосиф или Вениамин за да предаде благословението.
Но за специалното благословение, Бог избра Юда. Син на нелюбимата.

То зависеше от Яков, защото Бог не му изви ръката и насила да го накара да благослови Юда. Яков беше Божий човек и направи каквото Бог иска. Бог нито изви ръката на Исаак, ако Яков не беше прибягнал до измама, Бог щеще да намери начин да отрезви Исаак в последния момент. Ако трябваше ангел щеше да се яви, както се яви на Авраам да не заколи детето, и пак щеше Бог да предаде благословението на Яков. Тук поуката е че Бог работи заедно с волята на човека, а не я насилва.

Обаче има и още един момент. Правото на първородния се състои в две неща - той носи скиптъра на управление и също получава двоен дял. Когато Яков благослови синовете си той даде на Юда скиптъра, но на Йосиф даде двоен дял. Сиреч благословението на първородния беше разделено на две. Така се оформиха два основи лагера в Израел - дома на Юда и дома на Ефрем (който е син на Йосиф). В последствие тия два дома се разделиха на две царства - Юдовото и Израилевото. Това разбира се е друга тема, но я споменавам защото Йосиф също получи дял като първороден.

Quote
Има ли обаче избор за спасение?
Божията любов ограничена ли е?

Да Божията любов е ограничена от Божията воля и избор. Бог е любов, но любовта НЕ Е Бог. Сиреч Бог не е вързан от някакво задължение да обича всичко и всички, че даже и еднакво. Бог обича когото избере да обича и показва милост на когото избере да покаже милост. Той прави все що му е угодно и никой не може да Му рече - що правиш. Това Е Бог, ако не беше така Той нямаше да бъде Бог, а щеше да е някакво зависимо от разни независими от него правилца богче.

Quote
Казано е, че Бог толкова много възлюби света, че даде Своя Възлюбен и Единороден Син в жертва за него.

Тогава защо ще има хора, които няма да бъдат спасени?

Е колко пъти вече беше обяснено в тази тема, какво означава този пасаж и че няма нищо общо с презумпцията, че става въпрос за ВСИЧКИ. Някои хора си слагат американските очила и го четат този пасаж "И Бог толкова възлюби абсолютно всички на света... Докато там се говори, че Бог е възлюбил света, сиреч това, което е създал, като устройство и като многообразие, включвайки различните видове творения и различните видове етноси и народи. Затова и ще има спасени от всеки род, език, племе и народ, защото Бог е възлюбил цялото разнообразие, което е създал. Но тия неща вече ги говорихме и всеки който приема дискусията на сериозно следва да се запознае с вече изложените аргументи от Писанията, а не да се появява от време на време, чел - недочел, разбрал - недоразбрал и да изстрелва някакви хвърчащи съждения. Такова поведение в най-добрия случай е израз на повърхностност и несериозност.

Quote
За Божието Царство има хора, които ще останат вън, и хора които ще влязат в него.
Тези, които ще останат вън, Исус знае кои са. Затова на тях Той им говори с притчи.

Цитат
Марк 4:11  И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
Марк 4:12  тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].

Тогава излиза, че те са предварително заклеймени?!

Те са заклеймени точно толкова, колкото са избрани преди създаването на света, онези които ще наследят спасение. Нито повече, нито по-малко.

Quote
Ни най- малко. Ако някои от външните за момента, дойде при Исус, обещанието Му е, че никак няма да бъде изпъден.

И как точно ще дойде при Исус като - нито вижда, нито чува, нито разбира? Що за презумпция и липса на разсъдливост?

Виж може да дойде при един лъжлив Исус, онзи на днешното плътско християнство, водещо се от инерция, а не от разбиране, от мързел и готованство, а не от изпитване на всяко нещо и държане само на доброто. Да при този друг Исус ще дойдат, но не и при Този който им говореше с притчи, за да не го разбират.

Quote
Защото писано е, че Божието Царство насилници го грабват.
Ако няма интерес и нужда у някого към спасението и Царството, то той ще остане вън.

Всеки езичник има интерес да си спаси кожата, виж интерес към Царството на правдата малцина имат, затова и малцина наистина се спасяват.

Quote
Въпреки, че има достатъчно благодат у Бога и за него, и за всеки.
А какво е благодатта, ако не любов?
Тя е Божия любов към хора, които с нищо не са я заслужили. Даже наопаки - достойни са за Божия съд и гняв.


Много интересни разсъждения. Тъй, като не са я заслужили защо някои я получават, а други не? Нали и едните и другите са грешници, заслужаващи съд и гняв? Никой нищо добро не заслужава, заслужава само съд и гняв. И изведнъж едните получават благодат, а другите не получават. Що така бе constant? Нещо Бог да не е предпочел едни за сметка на други? Да е възлюбил едни а други намразил?

Тръгваш да разсъждаваш ама плитко, не виждам да осъзнаваш докъде водят разсъжденията ти.

Quote
Но яростта на Отец беше угасена на Кръста.
Който дойде в Сина, примирява се с Бога и има достъп до Царството.

Тази ярост дето била угасена на Кръста, как така хем е угасена, хем пак ще се излива накрая? В крайна сметка угасена ли е или не е угасена? Ако е угасена значи никой няма да бъде изгорен, защото кой се изгаря от угасен огън? Ако е угасена какво значение има дали някой пренебрегне Сина, така или иначе тя е угасена? Много ги обичам подобни твърдения в стил писане на контролно по литература от неподготвен ученик.

Който "дойдел в Сина" викаш щял да има достъп до Царството. Ами как ще дойде ако не го привлече Отец? /Йоан 6:44/ И защо Отец не привлича всички? Нали обича всички?

Йоан 6:44  Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

Къде Исус дава място на презумпцията, че всички могат да дойдат при Него щото Отец обича всички? Нали така пише на брошурите "Бог те обича!" (да ми прости Бог, че е  възможно да съм раздал такива брошури повече от всички пишещи във форума взети заедно). Ако Отец обича всички ЗАЩО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ДОЙДЕ ПРИ НЕГО АКО...

Ако тази теория че Бог обичал всички беше вярна, Исус, никога нямаше да каже тези думи. Докато днес християните вярват на презумпцията "Тъй и тъй Бог обича всички и привлича всички към Исус, значи всички могат да отидат при Него." А къде остана "НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ СИ НА СВИНЕТЕ, НИТО СКЪПОЦЕННИТЕ СИ НЕЩА НА ПСЕТАТА"? Тия свине и псета възлюбени ли са? За животни ли говори Исус тука или за ХОРА?

Quote
Но който пренебрегне Сина - излиза от Божията благодат. Тежко му.

За това Бог е възлюбил всички хора, но няма да страда задето ще има такива, които ще отидат в ада. Те са пренебрегнали Неговия любим Син. Бог не желае на такива да им се прости греха.

Аха значи от тия разсъждения излиза, че: Бог е много любящ, обича всички, всички са в Божията благодат (?!?), обаче ако някой не хареса любимия Му син, Бог ще му се разсърди и ще каже "Няма пък да му простя греха, нищо, че е платено за него!"

Прощаването на греха е ЮРИДИЧЕСКИ АКТ а не желание или нежелание. Греха е ЮРИДИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ, той е престъпление по служба.

Бог е възлюбил САМО тези хора в които ИМА НЕЩО ОТ НЕГО, защото Бог никога няма да възлюби нещо, което не ИДВА от Него. Затова и Исус е Божият ВЪЗЛЮБЕН СИН, защото Той 100% излиза от Бога. И доколкото в света има НЕЩО, което да е дошло от Бога, Бог обича това и ЩЕ ГО ИЗКУПИ. Но не във всички хора е останало нещо от Бога, затова има такива, които се наричат свини и псета, естествено родени като животни да бъдат ловени и изтребвани, дваж умрели и изкоренени, безводни облаци, свирепи морски вълни, скитащи звезди... Такива Бог не е възлюбил ни за тях няма нито спасение нито изкупление.

Quote
Добре, какво би станало ако Христос не им говореше с притчи.
Смятате ли, че те веднага биха разбрали за какво става дума и биха се покаяли?
Не мисля. Хора, които се смятат за порядъчни, не се нуждаят от Христос, като от Спасител. На тях им трябваше Изцелител, Снабдител, Съдия, Делач....
Те спазваха закона, за какво им трябва Спасител?

Спазваха ли закона наистина? Закона заповядва разсъдливост и здравомислие. А те бяха хора, които отказваха да разсъждават. Затова гледаха а не виждаха, слушаха а не чуваха. Много подобно на тебе, понеже и ти четеш темата ама нито виждаш, нито разбираш, и ако не бяха и други читатели на форума, сигурно трябваше и аз да ти говоря с притчи. А какво би станало ако не им говореше с притчи? Ами същото каквото става когато на тебе ти се говори без притчи. Само че говоренето с притчи е израз на Божието неблаговоление към неспособните и отказващите да мислят и да разбират.

Quote
По-скоро притчите на Исус биха събудили интерес към размисъл у хората, та по- късно да Го потърсят, след Неговото прославяне, отколкото ако им беше говорил пряко.

О да разбира се! Те затова и нашите управляващи грижливо осигуряват да има дупки по пътя, че да може да ни се пукат гумите и да се чупят колите, че да има хляб за сервизите и вулканизаторите нали? Та един ден като обеднее народа, да може добрите и забогатели собственици на сервизи и вулканизатори да се погрижат за бедния народ и всички да благоденстват.

Quote
Накрая: съгласен съм вече, че Бог не обича еднакво всички :)
Който е повече наскърбен, отхвърлен, онеправдан, смачкан, отруден, безпомощен - Бог него повече обича.

Аха съгласен ли си наистина? Йосиф по-смачкан, онеправдан отруден и безпомощен от братята си ли беше, че Бог избра него, а не тях? Авраам много ли беше отруден и смачкан и отхвърлен и безпомощен, когато Бог избра него изсред целия свят? Когато бог избра и помаза Давид, той смачкан, безпомощен и отхвърлен ли беше? Йов и той ли беше смачкан и отхвърлен и безпомощен, когато Бог избра да прослави името Си чрез Него? Бог не зависи от някакви правилца, по които да обича или избира. Бог избира както намери за добре, защото ТОЙ Е БОГ, ТОЙ Е ПРАВИЛОТО И ТОЙ Е ЗАКОНА.

Quote
Мат. 5 : 3. Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство.

Римл. 5 : 20 б а където се умножи грехът, преумножи се благодатта;

Матей 12: 18. "Ето Моя Слуга, Когото избрах,
Моя възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми.
Ще положа Духа Си на Него
и Той ще възвести съд на народите.
  19. Няма да се скара, нито да извика,
нито ще чуе някой гласа Му по площадите.
  20. Смазана тръстика няма да пречупи
и замъждял фитил няма да угаси,
докато изведе правосъдието към победа.
  21. И в Неговото име народите ще се надяват."

Това е Исус на Писанията.

Исус от Писанията не подкрепя твоята хуманистична теория constant, както и нито един от горните цитирани пасажи, не я подкрепя нито има общо с нея.

Quote
Girard, правиш ли разлика между син и ученик?

А викаш, той Йоан бил ученик не бил син? Нищо че Исус е образ на Небесния Баща и който е видял Него е видял Отца? Значи ако Исус обича повече Йоан значи и Отец го обича повече, понеже "каквото виждам да върши Отца Ми, това и Аз върша" - но Той Отец не му е баща на Йоан, така ли ще кажеш сега, той Йоан само ученик бил, не бил син чрез вяра, нищо че сам той е написал Йоан 1:12.

Добре добре constant-e пиши във форума и продължавай да помагаш на четящите да се учат от тебе какви НЕ ТРЯБВА да бъдат.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

constant

  • Изгонен
  • Допринасящ
  • *
  • Posts: 244
Re: Бог обича ли еднакво всички?
« Reply #46 on: April 04, 2010, 07:12:51 AM »
Здрасти, Уочмане,
Патриарсите са хора и са ни дадени и като добър, и като лош пример.
За съвършен пример за следване, аз познавам само Един - Господ Исус.

Авраам къде съм казал. че е лош баща? По- скоро това е твое мнение, понеже казваш, че имал предпочитание към синовете си.
Авраам отпрати Агар с Исмаил, понеже Бог така пожела. И го увери, че е проготвил добро бъдеще за Исмаил.

Според някои може да излезе, че Авраам лесно се е отказал и от Исаак,
понеже наостри един нож, и тръгна да го жертва на хълма.

Недей да съдиш за любовта на Авраам към синовете му, защото нямаш никакво библейско основание за това.

Вече стана дума за Исав и за намразването. Беше задал гатанка по този случай :) .

За Божия суверенен избор - Бог наистина прави все що Му е угодно. Но за разлика от тебе, или мене (ако имахме властта), Той прави това справедливо.
Има го и избора, има я и човешката отговорност. Логически не става да се обяснят и двете.

Ти имаш една теория, че Бог избира, понеже е видял нещо у човека и Той тогава го подсилва. Но тази теория противоречи на Божията благодат - даряване на спасението, без ние да имаме никаква заслуга за него. Благодатта е по- голяма там, където грехът е преумножен.

На когото много е простено, той повече обича.

А ако ми е простено, защото Бог е видял нещо в мен, за което си струва да ми помогне, че да ми прости - то тогава спасението е по заслуги. Значи у мен има нещо, което Бог е видял, това е че съм Негово подобие. Това води до гордост.

Ето: други, обаче не са като мен - Негово подобие- хуманоиди някакви.
Така идва неусетно и идеята за елитарно християнство, което се вижда ясно тук.

Но Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи.

Quote
Тази ярост дето била угасена на Кръста, как така хем е угасена, хем пак ще се излива накрая? В крайна сметка угасена ли е или не е угасена? Ако е угасена значи никой няма да бъде изгорен, защото кой се изгаря от угасен огън? Ако е угасена какво значение има дали някой пренебрегне Сина, така или иначе тя е угасена? Много ги обичам подобни твърдения в стил писане на контролно по литература от неподготвен ученик.

Тази ярост е угасена, за тези, които повярват на Сина и приемат Неговата жертва за тях. Елементарно, Уочман.

Quote
Който "дойдел в Сина" викаш щял да има достъп до Царството. Ами как ще дойде ако не го привлече Отец? /Йоан 6:44/ И защо Отец не привлича всички? Нали обича всички?

Йоан 6:44  Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

Къде Исус дава място на презумпцията, че всички могат да дойдат при Него щото Отец обича всички? Нали така пише на брошурите "Бог те обича!" (да ми прости Бог, че е  възможно да съм раздал такива брошури повече от всички пишещи във форума взети заедно). Ако Отец обича всички ЗАЩО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ДОЙДЕ ПРИ НЕГО АКО...

Тук не се казва, че Отец привлича само някои. Тук Исус казва, че при Него идват само тези, които са привлечени от Отец. Те могат да са всички, могат да са само някои... - но това е пътят към Исус, води ги Отец, а ние знаем и чрез Кого-  чрез Духа.

Има хора, които няма да приемат, въпреки че си дават вид, и много бисери отиват подир тях. С такива не бива да си губим времето, тъй като те заблуждават.

Явно е, че тези дваж умрелите, които споменаваш, няма да се спасят.
Но те са сред нас, в църквата - пише Юда - и може би проповядват, че са избрани и възлюбени. И така завличат души.

Quote
Цитат
Quote
Добре, какво би станало ако Христос не им говореше с притчи.
Смятате ли, че те веднага биха разбрали за какво става дума и биха се покаяли?
Не мисля. Хора, които се смятат за порядъчни, не се нуждаят от Христос, като от Спасител. На тях им трябваше Изцелител, Снабдител, Съдия, Делач....
Те спазваха закона, за какво им трябва Спасител?
Спазваха ли закона наистина? Закона заповядва разсъдливост и здравомислие. А те бяха хора, които отказваха да разсъждават. Затова гледаха а не виждаха, слушаха а не чуваха. Много подобно на тебе, понеже и ти четеш темата ама нито виждаш, нито разбираш, и ако не бяха и други читатели на форума, сигурно трябваше и аз да ти говоря с притчи. А какво би станало ако не им говореше с притчи? Ами същото каквото става когато на тебе ти се говори без притчи. Само че говоренето с притчи е израз на Божието неблаговоление към неспособните и отказващите да мислят и да разбират.

Те си мислеха, че спазват закона, а не че го спазваха. Тук говорих с притчи и не си ме разбрал, та уточнявам.

Quote
Аха съгласен ли си наистина? Йосиф по-смачкан, онеправдан отруден и безпомощен от братята си ли беше, че Бог избра него, а не тях? Авраам много ли беше отруден и смачкан и отхвърлен и безпомощен, когато Бог избра него изсред целия свят? Когато бог избра и помаза Давид, той смачкан, безпомощен и отхвърлен ли беше? Йов и той ли беше смачкан и отхвърлен и безпомощен, когато Бог избра да прослави името Си чрез Него? Бог не зависи от някакви правилца, по които да обича или избира. Бог избира както намери за добре, защото ТОЙ Е БОГ, ТОЙ Е ПРАВИЛОТО И ТОЙ Е ЗАКОНА.


Всички тези в определен период от живота си, бяха такива- онеправдани и безпомощни. И надеждата им беше само в Божията любов и грижа.

Quote
Исус от Писанията не подкрепя твоята хуманистична теория constant, както и нито един от горните цитирани пасажи, не я подкрепя нито има общо с нея.

Това го казваш ти.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Бог обича ли еднакво всички?
« Reply #47 on: April 04, 2010, 11:13:51 AM »
constant,

Виждам няколко проблема в твоите изказвания:

1. Пропусна много от пасажите, които Watchman използва, за да опровергае това, което беше казал преди това, но се хвана само за 1-2 и с тях също нищо не показа, но въпреки това твърдиш своето си.

2. За спасението не си наясно и отговаряш с американо-калвинистични клишета, които явно и не разбираш какво им е богохулното (а именно, че те говорят за друг бог, сиреч идол).


Относно №1:
Quote from: constant
Патриарсите са хора и са ни дадени и като добър, и като лош пример.
За съвършен пример за следване, аз познавам само Един - Господ Исус.
И как разбираме кои са "лошите" неща в примера на патриарсите:
а/ чрез субективна оценка за това кое е добро и лошо, според философията на деня
б/ чрез това, което Писанията ни дават критерий за правда и нечестие

Ако отговорът ти е "а/", мисля, че няма какво да говорим. Ако, обаче, отговориш с "б/", трябва да покажеш къде те съгрешиха в отношението към децата си и да дадеш референция с пасаж от Писанията. Иначе тезата ти остава доста висяща.


Относно №2:
Quote from: constant
Ти имаш една теория, че Бог избира, понеже е видял нещо у човека и Той тогава го подсилва. Но тази теория противоречи на Божията благодат - даряване на спасението, без ние да имаме никаква заслуга за него. Благодатта е по- голяма там, където грехът е преумножен.
Мисля, че това е говорено твърде много пъти в този форум, но или не си го чел или не си го разбрал. Но за да няма объркване в хора, които четат тази тема и не са чели другите, ще разясня:

Спасението и покаянието са две различни неща. Покаянието е изцяло от човека, тъй като виждаме това да е заповед от Бога, на която човеците може да се покорят, може и да не се покорят. Това, че един човек се покайва за греховете си не означава, че е оневинен. И защо така? Защото е писано за Всемогъщия Бог:
Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.
Какво означава това? Че за греха, независимо, че се покаеш, трябва да платиш. И като теглиш чертата, излиза, че трябва да платиш с живота си. Тъй като това е Божий принцип и не може да се отмени, пък и заплатата е твърде висока за човешкия род (затова всички заслужават смърт), трябваше да има праведен принос за грях — Христос, който умря, бе погребан и възкръсна.

Та, самото покаяние не е спасение. Самото спасение не може без покаяние. Затова спасението не е безплатно (както проповядват американците, както и нашите тука), защото трябва да платиш с промяна на мисленето си. А промяна на мисленето в Словото се нарича с една дума — ПОКАЯНИЕ.

Няма такова нещо като "даряване на спасение", нито има неща като "спасение без заслуга". Христос не е извървял целия този път, за да си противоречи после и да "дарява спасение" като благотворителна организация. И то да го дарява на "най-западналите и най-покварените ей така без нищо". Че тогава другите западнали и покварени, които накрая ще бъдат осъдени, ще се сърдят и ще кажат, че има неправда у Бога. Но е писано, че няма неправда у Бога.

Всички твои твърдения, относно спасението, водят до един извод — Бог е неправеден и това е богохулното. Не знам дали го осъзнаваш, но откакто си във форума виждам тази тенденция и това е много пагубно за мисленето ти, както и по този начин заразяваш други със същия квас, в който си в момента.

Спасението, което Бог извърши чрез Христос, е изключително сложно нещо. Но същевременно е и много праволинейно като действие ако се разбере с трезв ум — имаш престъпник, той се покайва и ТОГАВА някой (който вече има пари) решава, че си струва да се плати гаранция за пускането на човека и оправдаването му. Кой праведен човек би дал пари за пускането на нечестивец, който е бунтар и който и в съда се бунтува и казва, че не е съгрешил, а лъже?

Това е, което Христос има — власт да прощава и обезвинява. Защо? Защото плати това, което човекът трябваше — с живота си.

Според твоите думи човек, който е отруден и в греховете си, както си е вървял и изведнъж Бог решил, че ще му прости и ще го спаси. Друг, обаче, си върви и пак е същият, обаче Бог решил, че няма да му прости. Ето ти описание на идол, а не на Всемогъщия Бог от Писанията, у когото няма неправда и всичко върши с правда и правосъдие.

Прощава ли Всемогъщият Бог без покаяние или без молба или без решение от човешка страна? НЕ. Нямаме нито един случай, където Бог е минал някъде и е простил на всичките ей така като "армаган". Че къде е справедливостта му, тогава? Ако на теб един нечестивец ти среже гумите на колата и после го хванат в съда и съдията каже, абе аз съм много добър съдия и му прощавам на човека и го пускам... и ТИ какво ще кажеш за съдията? Праведен и върши правосъдие? Не! Ще кажеш, че е нечестив и няма капка правосъдие.

Не е ли лицемерно твоето поведение към Бога, като казваш, че той прощавал без човекът нищо да направи? Не правиш ли Бога нечестив и без капка правосъдие?

Не забравяй, че ти съдиш само от гледна точка на този, който е извършил нечестието, ами къде остави този, който е ощетен? За него няма ли да се извърши правда?

Ами когато човекът върши грях срещу Бога, тогава защо съдиш само от гледна точка на "горкия човек", а къде остава другата страна, срещу която са съгрешили? За тази страна няма ли правда?

Това благовестие, което проповядва такива неща, които говориш, constant, е сатанинско благовестие, защото мисли само за човешкото (а не за божието) и как да угоди на човека, че на човека да му е добре — да се спаси, да му се прости, да му се постеле на меко, да му е хубаво... но БЕЗ ПОКАЯНИЕ. Както виждаш не обръща внимание на другата страна — щетата, ощетеният, правдата на Бога, праведното отсъждане, принципът на Бога, че никак няма да обезвини нечестивия без нищо. По-добре отрезней от него, защото въпреки многото неща, които са писани във форума, относно това, пак не си разбрал.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

blossom

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 168
Re: Бог обича ли еднакво всички?
« Reply #48 on: April 05, 2010, 02:41:02 AM »
Цитат: Патриарсите са хора и са ни дадени и като добър, и като лош пример.
За съвършен пример за следване, аз познавам само Един - Господ Исус.

constant, знаеш ли, че Бог не се срамуваше да се нарича с имената на Патриарсите, за които ти казваш, че са добър и лош пример:
Изход 3:6
Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
, както и на други места, а и също цитирано по същия начин от Исус и апостолите???
от така написаното в постовете ти се разбира, че имаш объркани понятия.
Ти имаш една теория, че Бог избира, понеже е видял нещо у човека и Той тогава го подсилва. Но тази теория противоречи на Божията благодат - даряване на спасението, без ние да имаме никаква заслуга за него. Благодатта е по- голяма там, където грехът е преумножен.
На когото много е простено, той повече обича.

А ако ми е простено, защото Бог е видял нещо в мен, за което си струва да ми помогне, че да ми прости - то тогава спасението е по заслуги. Значи у мен има нещо, което Бог е видял, това е че съм Негово подобие. Това води до гордост.

Ето: други, обаче не са като мен - Негово подобие- хуманоиди някакви.
Така идва неусетно и идеята за елитарно християнство, което се вижда ясно тук.
Но Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи.

Предполагам имаш този пасаж предвид:
Римляни 5:20
А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта

И понеже веднага си написал

На когото много е простено, той повече обича.

мисля, че не разбираш смисъла на преумножената благодат в умноженият грях и аз като Павел ще те попитам:
Римляни 6:1
Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

Точно в същия твой по-горе цитат четем: "Ти имаш една теория, че Бог избира, понеже е видял[/b] нещо у човека и Той тогава го подсилва.......А ако ми е простено, защото Бог е видял нещо в мен",
Тук се вижда, че смесваш понятията: ИЗБОР и СПАСЕНИЕ, за теб те са еднозначни думи. Не е ли странно това? И така мислиш погрешно и правиш невярни изводи за принципни неща.
Ти просто се страхуваш от думата избрани, предопределени. А това е наистина благословена дума, защото дава утеха на Божиите светии, като знаем, че Бог преди започването на света е направил всичко с цел. Павел казва в Ефесяни 1:1 "...Който действува във всичко по решението на Своята воля" Ами в Данаил 4:35"... по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?"
Бог има контрол над всички събития тук на земята, използвайки ги, за да постигне предопределената си воля. Ако това не е вярно за теб, как вярваш пророчествата? Всяко едно от тях е вярно, защото изявява какво Бог е предопределил, Бог после започва необходимите събития и ги контролира в съответното време, за да постигне това, което е предопределил. Но поради духовната безжизненост, в която всички сме родени поначало, не може да разберем или знаем Божиите неща. Това става, Когато Святият Дух ни доведе до покаяние. Ние всички сме се отделили от Бог, затова Бог трябва да ни призове и това се подкрепя от Йоан 6:44  Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
и няма място в сърцата на избраните Божии светии за заслуги, нито пък за гордост, защото ние сме били мъртви в греховете си , както Лазар. И Слава на Бога, че ТОЙ идва първи при нас и ни призовава(повиква, заповядва) от тъмнината на греха към светлината на Божия Син, също както пред гроба на Лазар: " ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ ВЪН!"
А относно това:

Цитат
"Аха съгласен ли си наистина? Йосиф по-смачкан, онеправдан отруден и безпомощен от братята си ли беше, че Бог избра него, а не тях? Авраам много ли беше отруден и смачкан и отхвърлен и безпомощен, когато Бог избра него изсред целия свят? Когато бог избра и помаза Давид, той смачкан, безпомощен и отхвърлен ли беше? Йов и той ли беше смачкан и отхвърлен и безпомощен, когато Бог избра да прослави името Си чрез Него? Бог не зависи от някакви правилца, по които да обича или избира. Бог избира както намери за добре, защото ТОЙ Е БОГ, ТОЙ Е ПРАВИЛОТО И ТОЙ Е ЗАКОНА.

Всички тези в определен период от живота си, бяха такива- онеправдани и безпомощни. И надеждата им беше само в Божията любов и грижа".

Пак много бъркаш. Watchman ти е писал за Божия избор на Авраам, Йосиф, Давид, Йов, а ти пишеш че когато са били онеправдани и безпомощни, тогава надеждата им е била в Бога. И Неговото твърдение и твоето са верни! Но ти не отговаряш адекватно на въпроса на Watchman -кога ТОЧНО Бог ги е избрал и КАКВИ са били тези същите хора в ИЗБРАНИЯ момент. Има голяма разлика и се вижда, как подминаваш сякаш умишлено неудобния за теб въпрос, само и само да си твърдиш твоето.
В крайна сметка искам да ти кажа, че се вижда при теб едностранчиво разбиране на Божиите неща.
ето твоите думи:ЦИТАТ: Въпросът е, кой ще дойде при Него. Кой ще Му повярва и ще бъде спасен.
Това е въпросът за теб и за естествените човеци-виж 1Кор.2:9-14.
Така както си го написал, като че ли Бог е обявил състезание, кой е по-по,най-най- бърз и разумен да дойде при Него. Виж сега казанато от Павел във 2 Тим.1:9 -Който ни е спасил и призвал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена, [/u] а това е от по преден твой пост: Има ли обаче избор за спасение?
Божията любов ограничена ли е?

Да, има избор за спасение! Но изборът Му не е самоцелен; има го(изборът) заради любовта на Бога, която се простира до всичко в Неговата Святост,Праведност! Цялата Божия Любов е Свята, Целенасочена и Мъдра!Любовта му се покрива с принципите на Праведност и Правосъдие!
Виж колко са чудни думите в Пс.91:9-до края.
Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан, насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.Пс.92:12-13
"All worshipping, honoring, or service invented by the brain of man in the religion of God, without His own express commandment, is idolatry."  John Knox

nellenceto

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 41
Re: Бог обича ли еднакво всички?
« Reply #49 on: April 05, 2010, 07:50:33 AM »
Ок, тъкмо мислех да пускам последеният си коментар в този форум, когато прочетох последното мнение на Тихомир, което тотално ме обърка в това какво точно вярвате вие.
Казваш неща, с които съм абсолютно съгласна, като това:
Quote
Спасението и покаянието са две различни неща. Покаянието е изцяло от човека, тъй като виждаме това да е заповед от Бога, на която човеците може да се покорят, може и да не се покорят.
Quote
Няма такова нещо като "даряване на спасение", нито има неща като "спасение без заслуга".
Доколкото разбирам от коментарите, ти не подкрепяш доктрината на калвинистите, защото казваш, че и от нас зависи дали ще откликнем на Божият призив за покаяние или не. Така ли? Ако е така, подкрепям.
Хората, които вярват в доктрината на Калвин, не правят голяма разлика между спасение и покаяние, защото твърдят, че автора/инициатора и на двете е Бог и единствено от Бог зависи кои хора ще се покаят и кои хора ще бъдат спасени.
С грешно впечатление ли съм останала тогава, че подкрепяш Watchman? Защото това, което си написал по-горе противоречи на това, че Бог обича само някои. Един от аргументите, които той посочва е, че
Quote
едно от най-важните неща от Божия характер е че Бог суверенно избира един за сметка на друг. Бог е Бог на суверенния избор. Бог не е Бог на еднакво обичане. Бог е Бог, който обича когото избере да обича, и мрази когото избере да мрази. Показва милост към когото избере да покаже и закоравява когото избере да закорави.
Това, което разбирам от неговите коментари е, че Христос е обикнал само определени хора и е ограничил чрез суверенната си воля спасението за тези хора , които е избрал, и съответно погибел за другите. Един вид, Бог суверенно избира кой ще се спаси и кой не. Така, че отново зависи единствено от Бог, в съответствие с това дали Бог е избрал/обикнал някой или не. По този начин излиза, че човешкото решение не играе никаква роля, защото Бог решава.

Quote
Прощава ли Всемогъщият Бог без покаяние или без молба или без решение от човешка страна? НЕ. Нямаме нито един случай, където Бог е минал някъде и е простил на всичките ей така като "армаган". Че къде е справедливостта му, тогава?

Подкрепям. Но хората, които вярват отново в тази "doctrine of grace" смятат, че покаянието и вярата са резултат от оправданието на Бог към Неговите избрани. Казват точно, че Бог избира суверенно някои хора за сметка на други, и решава тях да ги оправдае и спаси; вследствие на което, в даден момент от живота си те се покайват за греховете си. Казват също, че вярата е "дело", и тъй като в Библията пише, че ние сме спасени не с дела, а чрез милост, отхвърлят, че човек може да вземе решение относно вярата си в Христос.

Ето как това, че Бог обича някои, а мрази други, се преплита с Божията суверенност и човешката отговорност.
Watchman, Tihomir, кажете ми какво мислите и вярвате ли в доктрината на Калвин?

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Бог обича ли еднакво всички?
« Reply #50 on: April 05, 2010, 12:55:15 PM »
nellenceto,

Ако потърсиш във форума ще видиш в детайли какво ни е отношението към Калвин и ученията му. Но като за тази тема ще повторя, че ние не само не вярваме на Калвин, който е ученик на архиеретика Августин, но и сериозно се противопоставяне на ученията му.

Това, което тебе те обърква е че за пореден път смесваш термините и понятията. Като например:

Quote
Цитат
Quote
едно от най-важните неща от Божия характер е че Бог суверенно избира един за сметка на друг. Бог е Бог на суверенния избор. Бог не е Бог на еднакво обичане. Бог е Бог, който обича когото избере да обича, и мрази когото избере да мрази. Показва милост към когото избере да покаже и закоравява когото избере да закорави.
Това, което разбирам от неговите коментари е, че Христос е обикнал само определени хора и е ограничил чрез суверенната си воля спасението за тези хора , които е избрал, и съответно погибел за другите. Един вид, Бог суверенно избира кой ще се спаси и кой не. Така, че отново зависи единствено от Бог, в съответствие с това дали Бог е избрал/обикнал някой или не. По този начин излиза, че човешкото решение не играе никаква роля, защото Бог решава.

Аз говоря за любов и омраза - ти говориш за спасение. Това са две много различни неща. И ако беше проследила внимателно какво съм писал досега по темата щеше да ти стане ясно защо Бог обича едни, мрази други - но всеки е ограничен в своето спасение от своя собствен избор, никой не е принуден от Бога да вземе решенията, водещи в погибел.

И за да стане ясно нека обобщя това, което говорим. Темата е дали Бог обича всички еднакво. Отговора на това обобщено от всичко казано до тук е следния:

Има две основни групи хора:
- тези които Бог мрази
- тези които Бог обича

Писанието е пределно ясно, относно тия две групи:

Пр. 15:9  Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

Когато казваме, че Бог суверенно избира кого да обича, ние нямаме предвид, че е избрал един списък примерно от 144 000 човека по име и всички други мрази. Но кого Бог обича е въпрос на ПРИНЦИП. Този принцип е изяснен в горния пасаж. А дали някой ще следва правдата или не - е въпрос на избор на самия човек.

Пс. 11:5  Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.

Тук много ясно се вижда групата хора, които Бог мрази. Отново човек сам избира дали да бъде от тази група.

Сега в групата хора, които Бог обича - там има такива, които Бог обича повече от другите. Това е важно да се разбере, защото Бог избира едни повече от други. Дава на едни повече от други. Това е въпрос на Неговия суверенен избор и преценка. Неравнопоставения начин по който Бог избира и дава е основен принцип в Писанията и той се вижда от самото начало до самия край на Библията.

Например Бог ще спаси хора от всички народи, племе, език и етнос./Откр. 5:9/ Сиреч Бог обича всички народи които е създал. Това не означава ВСИЧКИ ХОРА от тези народи, а само избраните изсред тези народи. Обаче въпреки, че Бог обича всички народи до степен, че са спаси хора от всеки един от тях и да запази този етнос и език за вечността, пак ИМА ЕДИН НАРОД възлюбен и избран повече от всички останали народи и това е Израел:

Изх. 19:5  Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;

Израел е възлюбен и избран повече от всички народи, ако всички народи също на принадлежат на Бога. Обаче дори сред избрания народ има 12 племена, и сред тези дванайсет племена има две племена избрани повече от останалите. Това са племето на Юда и племето на Йосиф. Племето на Юда получава скиптъра, а племето на Йосиф - представено със синовете му Ефрем и Манасия получава двоен дял. Има и такова племе, което е намразено и извадено от Израилевите племена и това е племето на Дан (виж Откр. 7:4-8 племето на Дан липсва от списъка на подпечатаните Израилеви племена).

Да вземем сега племето на Юда избраното от Бога да се роди Царя на Царете и Спасителя на света. Това племе ако и да е най-възлюбено и избрано повече от другите. Има в него град който е възлюбен и избран повече от всички останали юдови градове. Това е Ерусалим. Град Ерусалим е възлюбен повече от останалите. Но дори и в Ерусалим Бог избира и възлюбва едно повече от друго. Ерусалим е град основан върху седем хълма. И един от тия седем хълма е възлюбен повече от останалите и това е хълма Сион.

Пс. 87:2  Да! портите на Сиона, Господ обича повече от всичките Яковови заселища.

Исус дойде да спаси целия свят, но предпочете да прекара времето Си с Израилевия дом, ако и да позволяваше на някои трохи да падат от трапезата и спрямо езичниците. Изсред израилтяните обаче имаше такива които Го отхвърлят и такива които Го следват. Сред тях имаше 70 души които избра и изпрати. Изсред тях имаше 12 които беше избрал да бъдат още по-близко до Него и да ходят с Него навсякъде където и Той ходи. Сред тия 12 обаче беше избрал и възлюбил ТРИМА, които взимаше със себе си на места където не взимаше останалите. И от тези трима имаше ЕДИН, който беше наречен ученика, когото Исус обичаше. Отново се вижда градацията в Божия избор и степен на възлюбване.

Цялата тази градация в това, което Бог избира и възлюбва повече от друго показва недвусмислено Божият характер и начин на мислене и действие. Ако този пример вкоренен в цялото Писание от първата страница до последната не е в състояние да ви убеди, че Бог обича едни повече от други и избира едни повече от други, то без съмнение вие сте от онези за които е пророкувал Исая ( Д.А 28:25-27).
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

nellenceto

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 41
Re: Бог обича ли еднакво всички?
« Reply #51 on: April 05, 2010, 18:35:38 PM »
Watchman, както вече казах, има тънка нишка между любовта на Бог към хората и доктрината на Калвин.
в много от аргументите си използваш (може би дори и неосъзнато) стихове, които освен, че подкрепят любовта на Бог само към определени хора, то също така и вярванията на Калвинистите.
ето само ще забележа някои неща, които казваш и в които също Калвинистите вярват:

1. Спасението не се предлага на всеки, а само на някои.
Quote
Ето защо когато видим Йоан 3:16 като изпълнение на пророчеството в Ис. 53 глава - ние по никой начин няма да си помислим, че "космос" означава - всички хора.

2. Казваш, че Бог избира кого да спаси (да покаже милост) и кого да не спаси (кого да закорави).
Quote
Кажи ми сега - ако обича Бог всички - защо едни закоравява а само на някои показва милост? Ти ако обичаш някого - ще го закоравиш ли за да не се спаси?
Въпрос: Как тогава казваш това "но всеки е ограничен в своето спасение от своя собствен избор, никой не е принуден от Бога да вземе решенията, водещи в погибел"? Съгласна съм, че всеки лично прави избор, но защо тогава казваш, че Бог решава да ги закорави, за да не се спасят? Едното изказване говори за свободна воля, а другото за избора на Бог без свободна воля.

3. Казваш, че в суверенността на Бог единствено от Него зависи на кого ще покаже милост.
Quote
Римл. 9:15  Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

Въпрос: Тогава ако зависи само от Бог, значи някои хора остават без избор за покаяние.

4. Отново казваш, че Бог е имал за цел на някои да не прости.
Quote
Осъзнаваш ли че целта на Исус беше ДА НЕ ВИЖДАТ, ДА НЕ РАЗБИРАТ, ДА НЕ СЕ ОБЪРНАТ И ДА ИМ СЕ ПРОСТИ
Въпрос: Значи човешкият им избор, който ще вземат, е всъщност преди всичко изборът на Бог тези хора да не виждат, да не разбират? То тогава това не е лично решение на човек. Тихомир написа "Покаянието е изцяло от човека, тъй като виждаме това да е заповед от Бога, на която човеците може да се покорят, може и да не се покорят"

5. Казваш, че Бог е този, който е привлякал някои хора да дойдат при Исус.
Quote
Йоан 6:44  Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
Въпрос: Не казваш ли отново, че Бог избира само някои за спасение, т.е. привлечените, които Бог е избирал? Така другите, които не са привлечени остават без възможност да вземат решение относно вярата си.

Quote
Когато казваме, че Бог суверенно избира кого да обича, ние нямаме предвид, че е избрал един списък примерно от 144 000 човека по име и всички други мрази.
защо тогава не се съгласяваш когато ти казвам, че в Римляни 9 глава не се говори за индивидуални хора, които Бог обича или мрази; които е избрал или е отхвърлил? Ти твърдеше, че в Старият Завет Бог е обичал определени хора за сметка на други (чрез неговият суверен избор), и че Той решава кой ще се спаси и кой не (като отново суверенно показва на кой ще покаже милост и на кой не).
Quote
Но кого Бог обича е въпрос на ПРИНЦИП. Този принцип е изяснен в горния пасаж.(Пр. 15:9  Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата) А дали някой ще следва правдата или не - е въпрос на избор на самия човек.
съгласна съм! Но ти каза в предните си коментари, "Бог обича когото избере да обича и показва милост на когото избере да покаже милост. Той прави все що му е угодно и никой не може да Му рече - що правиш."
Както и в другите коментари за избора на Бог, говориш, че Бог безусловно обича някои за сметка на други; избира някои за спасение за сметка на други според Божият суверен избор. Това обаче противоречи на това, че човек сам избира дали да се покаe или не.
Quote
Сиреч Бог обича всички народи които е създал. Това не означава ВСИЧКИ ХОРА от тези народи, а само избраните изсред тези народи.
Тук отново говориш, че Бог избира кого да обича, и съответно останалите след като не са обикнати остава да са намразени. От другите стихове и аргументи, разбирам, че щом човек не е обикнат от Бог (с две думи Той е намразен), Бог не му дава спасение. НО така излиза, че тъй като Бог е този който решава, кой да обикне и кой не (както даваше примери с Римляни 9), то тогава и спасението ни е Божии избор. и ние нямаме отговорност за покаяние, защото Бог вече е решил кой да обикне и кой не.
Докато аз го разбирам така, че Бог дава на всички хора възможност за личен избор , и възоснова на решението ни дали да се покорим на заповедта на Бог за покаяние или не, той ще ни оправдае чрез кръвта на Исус и ще ни даде спасение, или ще ни осъди на вечна смърт. А не защото суверенно е обикнал някои, а други не, и затова само на тях ще покаже милост, но не и на другите.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Бог обича ли еднакво всички?
« Reply #52 on: April 06, 2010, 00:20:06 AM »
Quote
Watchman, както вече казах, има тънка нишка между любовта на Бог към хората и доктрината на Калвин.
в много от аргументите си използваш (може би дори и неосъзнато) стихове, които освен, че подкрепят любовта на Бог само към определени хора, то също така и вярванията на Калвинистите.
ето само ще забележа някои неща, които казваш и в които също Калвинистите вярват:

Ученията на Калвин са си учения на Калвин и по-точно на Августин. Аз не вярвам нито на единия нито на другия. Пасажите към които давам референция във връзка с дискусията са Божие Слово, а не калвинистко слово. Това, че Калвин или някой друг е използвал тези пасажи за изграждане на някаква погрешна теория или учение, не превръща тези пасажи в табу, нито ги прави неверни. Те са Божие Слово и такова ще останат довека. От нас се иска да ги разбираме правилно, а не да ги игнорираме.

Quote
1. Спасението не се предлага на всеки, а само на някои.
Цитат
Ето защо когато видим Йоан 3:16 като изпълнение на пророчеството в Ис. 53 глава - ние по никой начин няма да си помислим, че "космос" означава - всички хора.

Да не се предлага на всеки. Това е което аз научавам от Библията. Защо например Исус казва да не даваме бисерите си на свинете, нито скъпоценните неща на кучетата? Кои са тия свине и кучета на които да не се дават скъпоценните неща?

Причината да не се дава спасението на всеки се намира в съвестта, аз много изчерпателно дадох аргументи в тази посока, както и дадох линк към тема, където още по-подробно съм писал по темата за съвестта. Ако човек няма съвест - за него няма спасение. Просто защото без съвест е невъзможно покаяние. Това дали човек ще има прегоряла съвест е следствие на избора на човека, или по точно да дълга поредица от избори в посока на прегаряне на съвестта. Тук се различавам категорично от Калвин, който твърди, че Бог е решил че някои ще са нечестиви и това е. Аз не го вярвам това.

Quote
2. Казваш, че Бог избира кого да спаси (да покаже милост) и кого да не спаси (кого да закорави).
Цитат
Quote
Кажи ми сега - ако обича Бог всички - защо едни закоравява а само на някои показва милост? Ти ако обичаш някого - ще го закоравиш ли за да не се спаси?
Въпрос: Как тогава казваш това "но всеки е ограничен в своето спасение от своя собствен избор, никой не е принуден от Бога да вземе решенията, водещи в погибел"? Съгласна съм, че всеки лично прави избор, но защо тогава казваш, че Бог решава да ги закорави, за да не се спасят? Едното изказване говори за свободна воля, а другото за избора на Бог без свободна воля.

Това, че Бог избира на кого да покаже милост не го казвам аз, сам Бог го казва, аз само напомням за това, което е казал, защото е свързано с дискусията по настоящата тема.

Тук обаче има един тънък момент, който ти убягва. И той е много добре илюстриран в това, което пише за фараона, който се съпротиви на Моисей. Първите три пъти се казва, че фараона се закорави. И на четвъртия път се казва, че Бог го закорави. Т.е когато човек покаже тенденция към закоравяване, Бог го утвърждава в тази тенденция. Това е принцип, който аз откривам в Писанието, същия, който се съдържа и в думите на Исус "който има ще му се даде, а който няма ще му се отнеме и това, което има". Сиреч който има тенденция да умножава - Бог му дава още повече, за да умножи повече, а който не умножава, му се отнема и това, което има. Така и който се закоравява Бог ще го закорави още повече. Така, че аз знам че Бог закоравява когото ще, но знам също, че у Бога няма неправда. Както съм и писал по-горе по темата, че Бог винаги има добра причина за това, което избира да прави. А това е нещо много различно от калвинизма.

Quote
3. Казваш, че в суверенността на Бог единствено от Него зависи на кого ще покаже милост.
Цитат
Quote
Римл. 9:15  Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

Въпрос: Тогава ако зависи само от Бог, значи някои хора остават без избор за покаяние.

Пак да напомня, не го казвам аз, а Бог го казва за себе си. Аз се съгласявам с това, което Бог казва и търся да го разбирам. Това, че Бог избира е несъмнено. Това, че няма неправда в Бога също е несъмнено. Така, че Бог избира по такъв начин, че Той има праведно основание да избере така. Ето защо това праведно основание трябва да се намира в отношението на самия човек. Исав например не беше избран от самото начало, но също така той имаше много презрително отношение към първородството си, което включваше наследяване на Божият завет с Авраам. Така, че Бог имаше пълно основание да го мрази.

Quote
4. Отново казваш, че Бог е имал за цел на някои да не прости.
Цитат
Quote
Осъзнаваш ли че целта на Исус беше ДА НЕ ВИЖДАТ, ДА НЕ РАЗБИРАТ, ДА НЕ СЕ ОБЪРНАТ И ДА ИМ СЕ ПРОСТИ
Въпрос: Значи човешкият им избор, който ще вземат, е всъщност преди всичко изборът на Бог тези хора да не виждат, да не разбират? То тогава това не е лично решение на човек. Тихомир написа "Покаянието е изцяло от човека, тъй като виждаме това да е заповед от Бога, на която човеците може да се покорят, може и да не се покорят"

Ти забравяш, че преди да стигнат до тука, тези хора са имали възможност да избират и те вече са избрали. И точно на базата на техния избор - Бог избира за тях да не разберат благовестието. Да не забравяме хора като Натанаил, които преди да чуят за Исус бяха под смоковницата (това доколкото знам е еврейски израз за човек който стои и размишлява върху Божието Слово). Натанаил веднага разпозна Исус, без много думи и увещания. А онези и с много увещания нямаше нищо да разберат. Защо? И в двата случая това е следствие от поредицата от избори, които тия хора са имали през живота си. Докато Натанаил е търсил разбиране размишлявайки върху Писанията, те са се задоволявали със шаблони и повърхностни неща и са хронически са отказвали да търсят разбиране, затова и Бог блокира още повече пътя им към това да разбират, като им говори с притчи.

Това с притчите е много ключов момент, защото не другаде, а точно в книгата Притчи - Бог дава фундаменталните инструкции за това как един човек може да придобива мъдрост и разбиране.

Quote
5. Казваш, че Бог е този, който е привлякал някои хора да дойдат при Исус.
Цитат
Quote
Йоан 6:44  Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
Въпрос: Не казваш ли отново, че Бог избира само някои за спасение, т.е. привлечените, които Бог е избирал? Така другите, които не са привлечени остават без възможност да вземат решение относно вярата си.

Да напомня за пореден път - НЕ АЗ го казвам, БОГ го казва това. Онези които не са привлечени вече са взели решението относно вярата си, като са презирали отново и отново скъпоценните неща, които Бог им е давал през годините. Точно като Исав, който презря първородството си. Така и Бог отказва да привлече този тип хора, защото ако в малкото не са били верни, никой няма да им повери голямото. Ако малките истини са презирали през годините, нито спасителното откровение за Божият Син ще им се даде. Това е принципа, който аз откривам в Писанията. И пак забележи, той е базиран на човешкия избор. Затова и Исус каза, "Имат Моисей и пророците, на тях ако не вярват и мъртъв да възкръсне пак няма да повярват"

Quote
Цитат
Quote
Когато казваме, че Бог суверенно избира кого да обича, ние нямаме предвид, че е избрал един списък примерно от 144 000 човека по име и всички други мрази.
защо тогава не се съгласяваш когато ти казвам, че в Римляни 9 глава не се говори за индивидуални хора, които Бог обича или мрази; които е избрал или е отхвърлил? Ти твърдеше, че в Старият Завет Бог е обичал определени хора за сметка на други (чрез неговият суверен избор), и че Той решава кой ще се спаси и кой не (като отново суверенно показва на кой ще покаже милост и на кой не).

В Римляни 9-та глава се говори и за индивидуални хора (Исав, фараона), говори се и за принципни положения. Когато се прилага принципа това в един момент засяга точно конкретни хора. По отношение на това кой ще бъде обичан повече от Бога (измежду праведните) мисля, това е малко по индивидуален подхода, а не толкова принципен, въпреки че вероятно същия принцип важи, но вече Бог избира сам на кого да даде повече и на кого по-малко. Все пак Божието царство съществува на принципа на многообразието и единството на различните неща. И как Бог разпределя това многообразие - сам Той си решава и никой не може да Му каже - ама защо така.

Quote
Както и в другите коментари за избора на Бог, говориш, че Бог безусловно обича някои за сметка на други; избира някои за спасение за сметка на други според Божият суверен избор. Това обаче противоречи на това, че човек сам избира дали да се покаe или не.

Би ли проверила внимателно дали съм използвал думата "безусловно"? Точно обратното цитирал съм по-горе следния пасаж с наблягането, че е условно:

Йоан 14:23  Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.

Тук пределно ясно се вижда, че любовта на Бог е условна, а не безусловна. Някой учат че "агапе" била цитирам "Божията безусловна любов" - аз не съм видял нищо безусловно в Писанията, още по-малко пък безусловна любов. Подобно твърдение, че гръцката дума "агапе" била "Божията безусловна любов" е напълно невярно, тази дума се използва в най-общ смисъл, включително за любовта на езичниците (Мат 5:46,47).

Quote
Докато аз го разбирам така, че Бог дава на всички хора възможност за личен избор , и възоснова на решението ни дали да се покорим на заповедта на Бог за покаяние или не, той ще ни оправдае чрез кръвта на Исус и ще ни даде спасение, или ще ни осъди на вечна смърт. А не защото суверенно е обикнал някои, а други не, и затова само на тях ще покаже милост, но не и на другите.

Свободния избор на човека НЕ ЗАПОЧВА в момента който той чуе благовестието. Той започва от момента в който бебето стане дете и започне да прави неща, които само може да избере. Изборите, които един човек прави от своето детство и нататък в един момент формират принцип на поведение, формират ценностна система, формират склонност в човека към определени неща. Бог наблюдава човеците и изпитва точно тази склонност, точно това разположение, които хората сами са си избрали.

Пс. 11:4  Господ е в светия Си храм, Чиито престол е на небето; Очите му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада.


2Ch 16:9  Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършенно разположени към Него.

Така Бог прави условен избор, който е израз както на Неговия абсолютен суверенитет, така и на Неговия праведен характер.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

nellenceto

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 41
Re: Бог обича ли еднакво всички?
« Reply #53 on: April 10, 2010, 08:33:50 AM »
Watchman, хубаво е все пак, че обясни какво си имал предвид, но защо чак сега? Коментарите ти в началото говореха за нещо друго.  Както беше дал примерите с Исав/фараона – каза, че защото Бог не ги е обикнал, затова ги е отхвърлил/закоравил.
Quote
При това забележи преди дори да се родят двамата - сиреч Исав не беше сторил нито добро, нито зло, когато беше намразен (виж Римл. 9:11).

ако обича Бог всички - защо едни закоравява а само на някои показва милост? Ти ако обичаш някого - ще го закоравиш ли за да не се спаси
Докато е много важно да се подчертае, както и ти самият едва в последният си коментар обясни, че първо те са направили избора си да не следват Бог, затова и Той ги е отхвърлил.  А не че Бог е отредил да бъдат отхвърлени.

Quote
Нали и едните и другите са грешници, заслужаващи съд и гняв? Никой нищо добро не заслужава, заслужава само съд и гняв. И изведнъж едните получават благодат, а другите не получават. Що така бе constant? Нещо Бог да не е предпочел едни за сметка на други? Да е възлюбил едни а други намразил?
Тук трябва обаче да се отбележи, че преди да бъдат осъдени, те сами са взели решение дали да се обърнат към Бог или не. Те не са осъдени защото Бог е възлюбил едни за сметка на други, а защото те са отхвърлили Неговата милост и любов в лицето на Христос. Бог дава на човека възможност, от която той може да се възползва и да получи прошка на греховете и спасение на душата си. А дали човек ще се възползва е негово решение, за което носи и отговорност. Чак след това решение, Бог ще го осъди или ще го оправдае чрез кръвта на Исус.

Затова всички тези примери не казват нищо затова, каква е била първоначалната любов и отношение на Бог към хората. Ти говориш за отношението на Бог към хората след като са направили поредицата от избори в живота си и са Го отхвърлили. Но дали Бог преди основаването на света наистина е имал за цел да създаде хора, като някои от тях да мрази, а други да обича? Или Бог просто справедливо осъжда грешника възоснова на личният му избор да остане в греха си?

Фактът, че някои хора не са спасени, не е доказателство, че в Божието отношение към тях е липсвала Божията любов. Много е важно когато разглеждаме Божията любов да не забравяме, какъв е Божият характер като цяло, и че Бог е както справедлив (осъжда грешните), така също и любящ Бог (който желае грешните да се обърнат от пътищата си и да имат вечен живот). 

Имаме такъв пример и в Ст. Завет, когато Авраам се застъпваше пред Бог за Содом и Гомор. (Битие 18:23-32)  От отговора на Бог ни става ясно, че за праведния Той ще бъде Спасител, а нечестивият ще унищожи. По този начин Божият характер, като справедлив Бог е доказан. Но Авраам продължи да умолява Бог не само за 50 праведника, но и за 45, 40, 30, 20, 10 и Бог продължаваше да заявява, че ще пожали града дори и заради 10 праведни. Това ясно говори, че Бог не благоволява в смъртта на грешните, но е задължен от закона и справедливият Му характер, да осъди нечестивите.

В Новият завет също се вижда, че Бог показва любовта Си към цялото човечество.  Всички бяхме грешни според Божият закон, но това не Му попречи да изяви любовта си към нас, като ни изпрати Спасител. Ако кажем, че Бог обича само този, който е праведен, то тогава никой не би се квалифицирал според Божиите стандарти.

Вярно е също, че всемогъщия Бог може да прави каквото си иска. Не е нужно да дава отговори или обяснения за действията си на някой.  Не беше нужно да дава обяснение на Израилтяните, защо е възлюбил освен тях и езичниците. Той сам избира на кого да даде възможност за покаяние, а след това и спасение - дали само на евреите или на целият свят. И въпреки, че нашият суверен Бог може да прави какво пожелае, това не означава, че прави нещо без то да е в съгласие с Неговият характер.

Да вземем примерно един собственик на куче. Той има “суверенност” върху кучето си, може да се отнася както си поиска с него и никой не може да му държи сметка за това. Обаче, отношението на собственика към кучето му ще бъде в съответствие с неговият характер. Един добър собственик никога не би се държал лошо с кучето си, дори и неговата “суверенност” да му позволява това. Суверенност не значи, че човек има свободата да върши каквото си пожелае. Характера му ще определя и “границите” на неговата свобода.

Всемогъщият Бог също се държи суверенно с хората, но спрямо Неговият характер. Тъй като знаем, че Бог е любов, Той не би направил нещо което ще противоречи на характера Му. Тъй като Бог е справедлив, праведен, любящ, Той не би направил нещо, което е несправедливо, неправедно или нещо подтикнато от омраза. “Той има винаги добра причина за това, което прави”, както ти сам казваш. Действията Му са мотивирани от любов, милост, благост, но и справедливост. Ето така Бог може и да обича хората, и в същото време да ги наказва справедливо за това, че са го отхвърлили.
Йоан 3:17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

Дали Бог наистина обича само някои, а другите мрази? Дали Бог би избрал някои за вечно спасение още преди създанието на света, а други би бил оставил на вечно осъждение? Това определено противоречи на характера на Бог. Освен суверен, Бог е и любящ, милостив, справедлив и дълготърпелив. Бог ще осъди един ден тези, които са непокорни и не се покайват, но както ти каза, първо те са имали право на избор, и възоснова на това, Той ги е отхвърлил.

 

Quote
Осъзнаваш ли че целта на Исус беше ДА НЕ ВИЖДАТ, ДА НЕ РАЗБИРАТ, ДА НЕ СЕ ОБЪРНАТ И ДА ИМ СЕ ПРОСТИ
Quote
Въпрос: Значи човешкият им избор, който ще вземат, е всъщност преди всичко изборът на Бог тези хора да не виждат, да не разбират? То тогава това не е лично решение на човек. Тихомир написа "Покаянието е изцяло от човека, тъй като виждаме това да е заповед от Бога, на която човеците може да се покорят, може и да не се покорят"

Ти забравяш, че преди да стигнат до тука, тези хора са имали възможност да избират и те вече са избрали. И точно на базата на техния избор - Бог избира за тях да не разберат благовестието.
Така е, хората са имали избор и защото не са избрали да следват Бог, затова не могат да чуват и да виждат Божиите неща. Тези хора не чуват и не следват Бог, не по Божие желание, а по собствено желание са се отдалечили от Бог. И както ти казваш на базата на техният избор не могат да разбират благовестието. А не че Исус е имал за цел да не го разбират.

И тъй като говорим, че това не е било първоначално по Божие желание те да не разбират (а по тяхно собствено), да погледнем какво е било всъщност желанието Му и с каква цел изпрати Христос на земята.
Както вече няколко пъти казахме, всеки човек сам взема решение дали да се покае или не. Но без възможност за избор, човек няма между какво да избира. Значи на всички хора им е дадена тази възможност за избор и покаяние. Тази възможност им беше дадена в лицето на Исус Христос, който беше оправдание за тези, които повярват в Него. Възможността беше насочена към целият свят - към всеки един човек, но само тези, които го приемат за Спасител биват оправдани. Това, че Бог даде възможност на всеки един да направи избор, означава, че всеки един има право да се разкае за греховете си и да остави грешните си пътища, и Бог ще го приеме. Знаем, че тези които ще бъдат оправдани и спасени, ще бъдат наречени Негови синове и дъщери. Бог е дал тази възможност на всеки един, стига да се покаем и да приемем Христос за Спасител.

Ако примерно някой човек е осъден на смърт, но в Негова защита се появи някой друг (и този някой не е кой да е, а Съдията на делото) и каже, че собственият Му Син ще плати с живота си цената, и единственото което се иска от осъденият е да се разкае за греховете си, да се обърне от злите си пътища и да повярва. Съдията още казва, че ако осъденият направи това, ще наследи вечен живот и ще бъде осиновен и наречен Негов син. Съдията много добре знае какви са последиците за осъденият, и въпреки че не е длъжен, той промисля и му дава възможност да се покае и да бъде спасен. Не само, че Той е Съдията и осъжда неправедният, но Той също промисля откуп по милост чрез вяра в Христос. И ако това не е любов!

Бог Е любов. Това е Неговият характер. Ако Бог ни беше оставил в греховете ни и не беше изпратил Христос, то тогава Неговата справедливост би била задоволена, но не и любовта Му.  Любовта на Бог се проявява най-силно, когато ние се покаем, но също така и в самата жертва на Христос, който плаща цената още преди да сме се покаяли. Римл. 5:8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че,когато бяхме още грешници, Христос умря за нас. Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.

Ако погледнем отново в Йоан 3:16 Бог ясно е разграничил две думи: “свят” и “който”. Под думата “свят” се има предвид цялото човечество, без изключение на някой. Докато втората част на стиха прави разграничение между света и вярващите. “който” (от целият свят) повярва в Него ще се спаси. Дискутирала съм с хора, които вярват в доктрината за предопределението и калвинизма, и те смятат, че хората имат погрешни разбирания относно думите “свят”, “всички” , “човеците” и “всички хора”, които са използвани в Библията. И въпреки това самите те не предлагат някакви задоволителни обяснения. Те казват, че тези думи се отнасят само за Божите хора/Божиите избрани/праведните. Обаче, тези интерпретации създават няколко проблема в следващите стихове. В стихове 16-19, думата “свят” се използва пет пъти. Йоан 3:19 И ето що е осъждането: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. От този стих виждаме, че думите “свят” и "човеците" не може да се отнасят само за Божиите избрани; трябва да става дума за целият свят.
 
Също така ако приемем, че “свят” не се отнася за цялото човечество, то излиза, че ако някой умре като непокаян грешник, то е със сигурност защото Бог го е отредил за вечна смърт и Бог е нямал намерението Христос да бъде негов Спасител; т.е. той е нямал възможност за избор. Което противоречи на това, че Бог осъжда хората възоснова на това дали ще се покаят или не, а не възоснова на собствено Му желание.

Ето още няколко стиха, където се казва, че Бог иска всеки един да се покае.
Иоан 1:7 Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.
2 Пет. 3:9 Господ не забравя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.
Тит 2:11 Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци.
Римл. 11:32 Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.
1 Тим. 2:4 Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.
1 Тим. 2:6 Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички.
1 Тим. 4:10 понеже за това се трудим и подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на вярващите.



В посланието на Тимотей следният стих ясно говори, че Бог желае спасението на всички хора.
И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения на всички човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината. Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички;
Когато четем, че Бог иска да се спасят всички, това не означава, че Той щом иска, значи или ще ги застави или ще ги накара да бъдат спасени всички. Бог е дал свободен избор на хората. Това го виждаме още при Адам и Ева. Думата “всички” наистина включва всеки един човек на земята. Библията ни казва, че има един ходатай между Бог и всички хора, Исус Христос.  А не един ходатай за някои хора, но за всички.

Римл. 5:18 и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.
Когато Библията ни казва, че всички съгрешиха пред Бог и отпаднаха от Бог, ясно е че не става дума само за някои, но за всички. По същият начин и призивът за покаяние е отправен към всички. Дали ще се покае човек и промени начина си на живот като живee с вяра в Бог, е негово лично решение.

Когато човек разбере, че Христос е потенциалният Спасител на всеки един човек, може да се разбере и много по-лесно отношението на Бог към хората и че Христовата жертва на кръстта беше израз на Божията любов към всеки един индивидуално.

Иоан 3:17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде света спасен чрез Него
Божието желание е, нито един човек да не бъде осъден или отхвърлен, но да има вечен живот.
Иоан 3: 18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не повярвал в името на Единородния Божий Син
Тези, които вярват в Спасителят, Бог ще избави от Неговият съд, но тези, които го отхвърлят, те самите захвърлят своята единствена  надежда за спасение. Много хора обаче твърдоглаво отхвърлят да приемат Христос, защото твърде много обичат греховете си и живота си такъв какъвто е. Тези хора няма да погинат поради Божие желание, а поради тяхното собствено решение.

Бог, в своята милост е осигурил начин за спасение за човечеството. Както Бог още при сътворението не е искал да създава роботи, които сляпо да Му се покоряват, така и сега Той също не насилва хората да приемат спасението. Той им заповядва да се покаят, за да не загинат и им дава избор. Затова спасението не е нещо автоматично. Тези, които отхвърлят възможността за покаяние, сами се осъждат на смърт. Христос е между Бог и всеки един човек. Той ще стане или техен Спасител или съдия.

Вярно е, че не всички хора ще бъдат спасени, но не е нужно да стигаме до крайностти в отричане на Божията любов и милост към хората. Вярно е, че “Бог възлюби света”, но също е и вярно, че Той има още по-голяма и специална обич към тези, които повярват със сърцето си в Христос. Но не трябва да изключваме някой, било мъж или жена, от Божията милост и любов. Нямаме право да омаловажаваме значението на думи, които самият Исус е казал, че “Бог възлюби света”. Сърцето на Бог е много по-голямо от това на човек. Не може да кажем на някой, че Бог нищо не е направил за него, и че той не може да пристъпи смело пред Исус за да бъде спасен. Трябва да изграждаме твърденията си според Библията. Възможността за покаяние е предоставено на всеки един. А спасението - на всеки един, който се покае.

1. Тим. 4:10 Понеже за това се трудим и подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на вярващите.
Отново давам този стих, като пояснявам, че тук се казва, че Христос е Спасителят на хората – в смисъл това е Неговата роля на земята, т.е. потенциалният Спасител на всички човеци.

Христос е за душите на хората, това което е слънцето за света. Той е източникът на духовната светлина. Както слънцето, Христос също свети за всички хора – за бедни и богати, за образовани и необразовани, за евреи и езичници. Както слънцето е дадено на всеки, така и Христос. Ако милиони хора са достатъчно заблудени да живеят в пещери и подземни обиталища, или да затварят очите си, това, че те са в тъмнина ще бъде по тяхна собствена вина, а не по вина на слънцето. По същият начин, ако милиони хора в света обичат духовната тъмнина повече от светлината, вината е в тях, а не в Христос, че не ги е обикнал. (Иоан 3:19, Римл. 1:21). Но независимо от това дали хората ще си отворят очите или не, Христос е истинското слънце и светлина на този свят светещо за всеки един. Няма светлина за грешника освен в Исус Христос. Откупа на Христос и Божията любов са предназначени  за всеки един човек, дори и за тези, които в съдният ден няма да бъдат оправдани, а осъдени на смърт.

constant

  • Изгонен
  • Допринасящ
  • *
  • Posts: 244
Re: Бог обича ли еднакво всички?
« Reply #54 on: May 21, 2010, 01:39:54 AM »
Един разказ за различната семейна обич към децата, който срещнах в нета, и за отровните й плодове:

 http://viadolorosa.blog.bg/drugi/2009/09/22/glupacheto-na-mama.401952

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Бог обича ли еднакво всички?
« Reply #55 on: May 21, 2010, 09:42:30 AM »
constant,

Виждам, че открито вече показваш кое е водещото у теб — Божието Слово или разказите на човеците. Хуманизмът е впил дълбоки корени у теб и от години виждам, че не си направил и стъпка на поправление.

Мога да ти дам много примери, в които човеците казват, че да се "лъже благородно" или да се краде във време на нужда е правилно — мисля, че такива хора могат да ти бъдат пример за живота, тъй като ти и без това не се съобразяваш с думите на Божието Слово и би поел техния път, защото просто ти е повече "на сърце", както ти е повече на сърце да се съобразяваш с подобни разкази...

Чудя се защо изобщо пишеш в този форум...
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Бог обича ли еднакво всички?
« Reply #56 on: May 21, 2010, 11:21:53 AM »
Наистина човек който би се впечатлил от подобни разкази, а презира Божиите разкази в Писанията, когато призовава своя "бог" има предвид всичко друго, само не и Бога от Писанията.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Мила

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 49
Re: Бог обича ли еднакво всички?
« Reply #57 on: May 21, 2010, 19:35:44 PM »
Безспорно в разказа има болка, вероятно е истинска история, може би не един разбит живот, пропит с разочарование и усещане за загуба. Вероятно е така, може и да е художествена измислица, може и от двете по малко.

По-важното за мен е  - какво един верен Христов ученик ще види и как ще си го обясни?

Към болката  е редно да сме съпричастни, но да не забравяме, че страданието може да е и последица от един греховен живот, живот, в който Бог  е предоставял възможности за правилния избор.
Аз лично виждам объркана майка, поставила погрешни ценности да определят отношениято към собствените й деца и още по-объркани деца, копнеещи за здрава обич, ясни правила и твърди принципи. А може и още по-сериозни причини и грехове да има в семейната история.
Ако имах възможност да говоря с тези две жени, бих им посочила, че несъвършенството и незрялостта на една жена и майка може да бъде компенсирана с Божията любов, която не е хаотична, безпринципна и объркваща. Но има ясни условия.

Не разбирам каква е връзката с възможността един Божий човек да има различно отношение към децата си вследствие на Божие водителство, на своя собствен избор или на пророческо виждане.
И защо различното отношение да е греховно?
Всяка мъдра жена съгражда дома си.....

The Disciple

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 219
  • !Мълчанието е съучастие в престъплението!
Re: Бог обича ли еднакво всички?
« Reply #58 on: May 21, 2010, 22:29:25 PM »
constant,

Виждам, че открито вече показваш кое е водещото у теб — Божието Слово или разказите на човеците. Хуманизмът е впил дълбоки корени у теб и от години виждам, че не си направил и стъпка на поправление.

Мога да ти дам много примери, в които човеците казват, че да се "лъже благородно" или да се краде във време на нужда е правилно — мисля, че такива хора могат да ти бъдат пример за живота, тъй като ти и без това не се съобразяваш с думите на Божието Слово и би поел техния път, защото просто ти е повече "на сърце", както ти е повече на сърце да се съобразяваш с подобни разкази...

Чудя се защо изобщо пишеш в този форум...


         
            А , ти  Тихомире  за  пореден  път  доказваш  че  не си  нищо  повече  от  един  законник,  които  се  е  отлъчил  от  благодатта.
   В  вас  с  Уочмман  има  осъдителен  и    коравосърдечен  дух.
     Но  аз  съм  длъжен  да  ви  предупредя:  Внимаваите  когато  осъждате  някое  Божие  чадо,повярвало  в  Спасителя,  защото  вие  не  се  изправяте  срещу  някои  друг  а с/у  Всемогъщия  Господ,  които  е единствения  Праведен  Съдия.
    Небето  и  земята  ще   премине   но  неговите  думи  няма   да преминат,  а  именно:
 
    "Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота."

      "Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса..."

       "     Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
34.         Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?"

      Благодаря  ти  Исусе!

"И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?"

     "Никое  оръжие  скроено  против  тебе  не  ще  успее  и  ще  отхвърлищ всеки  език  които  те  обвинява  в  съда"
    Слава  на   Бога  за  чудесните  му  обещания,  които  тои  неминуемо   ще  изпълни  на  времето  си.

     Така  че  имам  лоша  новина  за  вас-  Вие  сте  на  губещата  страна  на  страната  на  клеветника   и  обвинителя  на   братята   които  обаче  бе  свален  от  небето  и  ще  бъде   хвърлен  в  огненото  езеро.

     Да,   може  да  се  краде,  може  и  да  се  лъже  -  но  не  така  както  светът  го  разбира,  защото  ние  сме  в  славната  свобода  на   Божиите  чада  --
не   сме  чада  на   Слугинята,  а  на  Свободната!!!
    А   слугинята  и   сина  и  ще   бъдат  изпъдени!!!

         Нима  Раав  страноприемничарката  не  се  оправда  чрез  вяра  като  ИЗЛЪГА,  -  подчертавам  го  2  пъти,  преследвачите  и  ги  изпрати  по  друг  път????

     Нима   Господ  не  обеща  на   Израиляните  че   ще  ОБЕРАТ   Египтяните????

   Нима  Исусовите  ученици  не  ядаха   житни  класове  от  ЧУЖДИ  ниви????

   Нима   хората  на  Давид  не   ядоха  от  присъствените  хлябове  в  храма, от  които  на  никои  не  е  позволено  да  яде,  и  определено  не  бяха  техни???

      Нима  Яков  не  беше  мошеник  и  лъжец,  и  все  пак  Господ  казва  "Якова  възлюбих   а  Исава  намразих"

           Това  са  само  няколко  примера  иначе  те   са  стотици.
"Блажен  е  човека  комуто  Господ  вменява  правда, независимо  от  дела"  Римл.  4:6 стих

            Всъщност  самата  тема  започва  с  една  лъжа.
                 Бог  няма  фаворити  или  любимци,
   
       а  отговора  го  дава  самия  апостол  Петър в  Деяния  10  глава :34  стих,  (когото  вие  уж  сте  нарочили   за  любимец):

                   " А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;
35.  но във всеки народ оня, който му се бои и върши правото, угоден му е....."


            Момчета  нали  знаете, колкото  и  да  се  напъвате:  По-голям  от хляба  няма....!)


                         



"Преди  всичко  се  пазете  от  Фарисеиския   квас,    които  е  лицемерие!"
          Исус -. Ев  Лука  12:1 стих
   "Mразя, презирам фестивалите ви и няма да благоволя в тържествените ви събрания...отмахнете от мен шума на песните си...НО НЕКА ТЕЧЕ ПРАВОСЪДИЕТО КАТО ПОТОК, ПРАВДАТА КАТО ВЕЧЕН ИЗВО

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Бог обича ли еднакво всички?
« Reply #59 on: May 21, 2010, 23:55:04 PM »
А ти The Disciple дето сочиш с пръст и викаш "осъдителен дух" ти с какъв дух си изсипал поредната си осъдителна пледоария? Въобще разбираш ли пасажите, които си цитирал или се плъзгаш по инерцията, която си научил от падналото християнство?

Нима отстъпници като constant са Божии избрани, намиращи се в Христос? В някой ДРУГ Христос може би! Но за Месията от Назарет - дълбоко се съмнявам. Този човек непрестанно се противи на Словото, което е самия Месия, така, че не виждам доказателство да Го е познал и да се е родил от Него. Така, тезата ти, която е пълна с презумпцията, че някой бил "Божие дете" само защото си е сложил етикет на християнин и имал топли спомени от християнски филми е като буре без дъно. И цялото ти напъване е напразно.

А това, че ние изобличаваме човека за заблуждението му, според теб ни прави клеветници, това си е пак твоята поредна лъжа.

Quote
          Всъщност  самата  тема  започва  с  една  лъжа.
                 Бог  няма  фаворити  или  любимци,
   
       а  отговора  го  дава  самия  апостол  Петър в  Деяния  10  глава :34  стих,  (когото  вие  уж  сте  нарочили   за  любимец):

                   " А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;
35.  но във всеки народ оня, който му се бои и върши правото, угоден му е....."

Вижда се че четеш Ню Ейджърски английски преводи, защото един от тях превежда Деяния 10:34 като "Бог няма фаворити" само че за щастие този път българския превод е точен и казва "Бог не гледа на лице" което няма нищо общо с Ню Ейджърския превод който си прегърнал. Това, че Бог има любимци и предпочита един човек за сметка на друг е въпрос на Неговия суверенитет, и Бог избира човеците според както Му е угодно без да гледа на лице. Ама хора като тебе са бързи да сипят обвинения като си мислят, че имат покритие от Библейски пасажи, които не са си направили труда нито да изследват, нито да разберат.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.