Ако смяташ че понеже има недъг , човекът ник , не бива и не може да говори на хората , не е така.
Никога не съм казвал такова нещо.
Елисей също имаше недъг - беше плешив, но беше пратен лично от Бога.
Целта не е щастието на човека , на първи място , понеже щастие без Христос , няма.Не мисля че целта на този мъж е хората да са щастливи без Христа.Виждам , че той демонстрира радост , именно поради това че Христос го познава.Иначе не би бил щастлив , в такова състояние.
Именно това е учението на религиозния хуманизъм - щастие за човека чрез Христос. Господ става едно средство за целта -- щастието на човека. Дори и днес това се проповядва под много различни форми - повярвай, за да не отидеш в ада; повярвай, за да се излекуваш; повярвай, за да ти е добре; повярвай, за да си щастлив; повярвай, за да ти бъде един ден добре. Това всичкото се предлага в пакет със "средството господ".
Нека да ти кажа какво е светският хуманизъм - щастието на човека е важно и целта за това оправдава средствата. Просто религиозният намесва името на Всемогъщия Бог, пред когото всички трябва да се поклонят и да го
попитат каква е волята Му, а не да го използват като рибка, която изпълнява 3 желания, за да удовлетвори нуждите на човека.
Религиозният хуманизъм е нещо, което е доста отдавна на религиозната сцена. Още левитът в Съдии, който се съгласи да стане свещеник в църквичката на Михей, в която имаше и идоли, и цялата работа беше, защото на левита му хареса заплатата. После дойде племето на Дан и му предложи друг договор и той се съгласи на него - нагаждаше се според обстоятелствата, независимо дали имаше тук там нередности -- важното е да е щастлив и да бъде в религиозна среда, която да го направи щастлив.
Не случайно е записана и репликата на Михей -- "със сигурност сега Господ ще ме благослови, защото имам левит за свещеник". Това е цялата работа - Всемогъщия Бог да бъде превърнат в машина за изпълняване на желания, чиято цел е да направят човека щастлив.
Това е днешният религиозен хуманизъм и това е, с което и ти си съгласен (може би несъзнателно, поради влиянието на средата, в която си).
В Словото
никъде не се казва, че като повярваш ще станеш щастлив. Дори думата "щастие" е била наименование на идол, който е имало в Израел:
Исая 65:11. А вас, които оставяте Господа, Които забравяте светия Ми хълм, Които приготвяте трапеза за Щастие {Еврейски: Гад.}, И които правите възлияние на Орисница {Еврейски: Мени.}Днес щастието е същият идол. Той е целта, а Господарят се използва като средство за това.
Христос каза, че в света ще имаме... щастие?... Не - скръб. Радостта в Господа няма нищо общо с това дали човек се чувства добре и дали е усмихнат... Никой не е учил хората да се преструва на щастлив, дори и в тежки ситуации. Какво правеше Еремия в Плач на Еремия 3? Казваше, че е щастлив? Не! Оплакваше се.
Щастието е идолът днес на мнозина. Мнозина смятат и че служенето на Господаря е нещо радостно и забавно и го превръщат в цирк. Казват на хората - елате и вие ще имате такова забавно време.
Колкото до радоста , Господ ни е казал да се радваме в Него.Винаги да се радваме.Това не е нещо скрито , а е видно.Смятам че Бог не желае да сме нещастни , но напротив.Основното което Той желае за нас е добро , но това се заключава в това , да мразим греха и да обичаме правдата , покайвайки се и вярвайки в Сина Му , в каквито и обстоятелства да се намерим.
На база на какво от Словото го смяташ?
Еремия беше човек на скръб през целия си живот. Исус беше човек на скръб и НАВИКНАЛ на печал, през целия си живот. Пророците бяха хора, които скърбяха по Бога и се радваха в Бога (Авакуум 3) и това не им беше изписано на лицата
Исая 50:6. Гърба си дадох на биене, И бузите си на скубачите на косми; Не скрих лицето си от безчестие и заплювания. Къде му е щастието на Исая? Къде е "божието желание да бъде щастлив"?
Къде беше божието желание да бъде в неволи бедния Лазар от притчата, а богаташа да бъде щастлив?
Това учение за щастието и нещастието е толкова библейско, колкото учението, че всички вярващи трябва да са богати (или пък другата крайност -- бедни).
Има скръб в света има и радост в света. Има радост, която произлиза от това, че Божият човек е Господен роб и тази радост е константа и
не е задължително да се изразява в усмивка или в говорене.
Защо едни от най-големите пророци, за които сме чували са били такива нещастни хора след като
според теб Господ искал да сме щастливи?...
Идолът щастие се проповядва, а не дълбоко покаяние и смирение пред Бога... Проповядва се "ти можеш", а не "Господ може и ако благоволи, ще ти помогне"...
И пак ще повторя -- резултатите са налице -- човекът е герой, човекът го величаят... Няма как да не го величаят след като се проповядва хуманизъм. Плодът на хуманизмът е поклонението пред човека.
А това, че на Акила и Прискила (такъв е редът в Словото, а не жената първа) не им бил ясен Божия път не е вярно, защото всъщност те разясниха Божия път на Аполос, който беше
силен в Писанията. След това в Словото се вижда, че Аполос е бил също призован за Божий пратеник (апостол).
Тук не говорим нито за човек силен в Писанията, нито за апостол, така че сравнението не е добро.
Ти отхвърляш човека , ник , което считам за грешка.Както казах преди , Павел се е радвал когато се е проповядвал Христос.Не виждам причина ние да не се радваме и да се молим , този човек да се изпълни с пълно познаване на Божията воля.
Аз също бих се радвал да се проповядва Христос, но тук се мотивират хората, не се проповядва Христос... Това, че Христос се споменава не означава, че се проповядва. Павел говори за посланието на благовестието, а не за мотивационни послания, имащи цел да повдигнат духа на хората... Павел говори за послание, което да ужили хората в сърцата (както виждаме да е ставало неведнъж).
Отново сравнението е изключително неточно.