Уочмане, мисля че голямото недоразумение дойде от това, че ти пишеш на прекалено високо ниво - неразбираемо за нас обикновените хорица, които като те прочетоха и стигнаха да извода, че ти подкрепяш и дори би участвал в убиване с камъни. Но от отговора ти стана ясно, че ти не би убил никой с камъни, така че лично аз се успокоих и смятам да приключа с тази тема.
Това, което стана ясно е, че в пасажа, който беше цитиран като начало на темата Исус не застана срещу убиването с камъни.
Другото, което се цитира е, че предаването на сатана (като наказание), което не е много ясно какво означава, е един вид изпълняване на съд от Божиите хора тук на земята. Също се вижда, че за Бог смъртното наказание си е още в сила и не е отменено. Разликата е в това кой изпълнява присъдата.
В един случай Петър изпълни смъртното наказание - Ананий и Сапфира. В друг случай Павел прокле магьосникът Елима и той ослепя за известно време. В друг случай виждаме хората да са болнави и умрели поради това, че не разпознават Господнето тяло. В друг случай виждаме блудствата на Езавел, поради които Господ казва, че ще тръшне на легло нея и тези, които прелюбодействат с нея (ако не се покаят) и ще убие децата й с мор.
От тези примери се вижда ясно, че въпреки жертвата на Христос, когато човеците не се покаят, те заслужават смърт. Тук хуманистичните възгледи, че след Христос вече всичко е много по-мекушаво и "бог" е станал по-добър от преди това са богохулства.
Целта на смъртното наказание е била винаги изчистване на заразата от Църквата, а не толкова да се убие някой, който е извършил грях. Виждам, че vminev е направил доста неточно сравнение с Авраам и Исаак, където не се описва наказание, а изпит.
Това, на което vminev му вика юдаизъм е това, на което Словото му казва "обучен в Писанията". Тъй като днешното общество дели "юдаизъм" от "християнство", това не следва, че и вярващите трябва да са невежи относно този факт. Разликата между "юдаизма" и "християнството"
не е, че едните вярват в Христос, а другите - не, тъй като в Писанията много ясно пише за Христос и самият Закон е детеводител до Христос. Дори много от "християните" не вярват в Христос от Писанията, но в някакъв друг "по-добър" от този от "стария завет".
Христовата жертва има значение
единствено ако нечестивия се покае от греховете си. Иначе ще умре както все едно Христос никога не е бил жертва на кръста. Разликата в Божието отношение към греха или човеците
не се е променила. Мнозина днес говорят за Бога като към един, който се е "озаптил" след 4 хилядна "тирания" и вече е станал по-добър, защото е имало жертва и сега вече е по-мекушав към греха. Това отношение е богохулно.
Бог категорично е казал на много места, че Той не благоволи в смъртта на нечестивия, но когато нечестивият не се покае за греха си, той заслужава смърт, независимо дали тази смърт ще е падане в битка, Бог да го порази с язва или нещо друго.
Давид прелюбодейства и това беше смъртен грях. Давид се покая, но понесе последствията си. Той заслужаваше смърт и ако не беше се покаял щеше да умре като нечестив и нито едно от праведните му дела нямаше да има стойност пред Бога. Това е в т.нар. "стар завет" и аз не виждам
принципна разлика в значението и последствията от грях, покаяние, наказание.
Когато един човек добре знае какво е грях и кое не и съгреши, той съгрешава
лично на Бога. Когато Йосиф беше изкушен от жената на Петефрий, той каза "как да съгреша пред Бога". По същия начин Ананий и Сапфира решиха да продадат имот (без да бъдат задължавани) и да отидат и да излъжат апостолите. Това е отново съгрешаване "пред Бога" - няма разлика. На тях им беше дадена възможност да се покаят, но те решиха да бъдат непокорни. Затова заключения, че в този точно случай с това наказание те "решиха да изкусят духа на бог" (vminev) не са коректни, тъй като всеки съзнателен грях е изкушаване на Бога. Давид направи същото, но се покая.
А на въпроса на vminev защо днес разни лъжеучители биват търпяни, отговорът е:
Защото Бог праща заблуда и тази заблуда има за цел да повлече всички, които не обичат Истината и като Божии врагове всички тези да бъдат изтребени от Бога. И това не го "тълкувам", както vminev няколко пъти се изказа, а цитирам това, което пише в едно от посланията към Солунците.
И като завършек искам да покажа отново какво е хуманизмът/ню-ейдж/сатанизъм, въпреки, че Watchman го спомена накратко - това е тънката разлика на комбинацията №1 и №2, където казах по-горе:
1. първо да се види дали това е угодно и добро за човека
2. второ (за да пасне и на "религиозните") - дали това може поне някъде да се намери в Библията, за да се оправдае №1.
И то разликата със Словото е, че в Словото 2 има приоритет, а при хуманизма 1 има приоритет. В хуманизма всичко се гради на 1 и за да бъде подкрепено от религиозната общност се търсят няколко извинения с 2. Докато при Божиите мъже независимо от 1 първо се гледа 2 и се изпълнява.
Не случайно законът и пророците се градят на това (
първо) да възлюбиш Бога с всичката си сърце, душа, сила, ум и (
второ) ближния както себе си, а не обратното.
И да напомня един пример, в който заради хуманизма си един човек беше убит от Бога, защото не се подчини на Божията заповед, според която трябваше да удари Божий пророк (което
въобще не е хуманистична постъпка)... Оставям на четящите да си го намерят.