Добре , значи е ясно че в написаното по горе няма някакъв проблем.Макар постоянно да излизаше така сякаш има такъв.
Това е едно от нещата, с които ще те запомня, small axe. Пишем що пишем и накрая казваш - "ами то няма никакъв проблем с това, което съм писал". А ние всъщност сме писали точно поради проблем.
Не случайно и Watchman писа подобно нещо, че не не се прави ясна разлика между договор и закон. И други забележки имаше по-горе, но интересно е заключението ти (вече няколко пъти срещам такова), че всъщност няма проблем.
Сега горното , разбира се, е в пряка връзка с темата , която е убиването с камъни в наши дни.Тоест не е офтопик.
Дали убиването с камъни в наши дни е възможно и наложително или не?
Нито е възможно , нито наложително.
Не е възможно поради законите днес.
Поради законите днес не е възможно и да говориш срещу греха в някои държави. Това прави ли изобличението на греха "невъзможно"? Или да го кажа в по-религиозна терминология - законът е остарял вече и не е възможно да се налага, поради законите днес.
Но по важното е че не е наложително , поради факта , че днес , заветът който имаме с Бога , е променен към съвършен , за разлика от предишният . Променен е от самият Бог.
Тук говориш за договора.
Написаното от Бога , написано от Него върху каменните плочи е същото и никога не ще се промени.То е добро и чудесено.
Тук говориш за закона.
Каква е връзката -- какъв е договорът и клаузите му? Какъв е законът и съдържанието му?
Разликата е в това , че този завет е записан вече върху плочата на сърцата на духовните Му поклоници.
Но каква е връзката между говоренето за договор и закон тук? Плюс това правиш същата грешка
повторно, а именно да използваш закон и завет като синоними тук. Пише, че законът на Бога е написан в сърцата на тези, Които се обръщат от нечестивите си дела. Не заветът.
Може би ще кажеш, че ти точно това си имал предвид.
Виждам, че говориш ту за едното, ту за другото, но се усеща липса на яснота какво има в този договор и какво има в този закон и как така доказваш определена теза.
Просто доказателството ти не е издържано. Не можеш да споменеш две изречения, в които имаш погрешно употребена терминология и да кажеш "затова еди какво си".
Така те му служат в духа с ума си , мразят нечестието и обичат правдата.Наслаждават се в Божия закон.Ако съгреши някой , имаме застъпник при Отца , Исус Христос - Праведният.
Биха ли се насладили в смъртното наказание, бих попитал?
Ако съгреши някой, може да имаме застъпник, но Той е застъпник за Своите Си и е застъпник само за тези, които се покайват. Не за всички Негови, нито за всички човеци.
Това никъде не се вмества в тезата и още по-малко за жената, за която говорим, която беше там още преди Христос да беше застанал отдясно на Отца.
Това, че е застъпник, не му позволява да престъпи Божия принцип, според който не е възможно да оправдае нечестивия ей така.
Свещенството е променено.Вече има един вечен Първосвещеник , в самите небеса , който ходатайства за нас.Кръвта от козли , и телета е ненужна , цялата жертвена система описана точно от Моисей постановленията и службите в земното светилище бидейки само сянка на същността , отпада , понеже се изпълнява съвършено в Христа.
Ако "отпадат", тогава как се изпълняват в Христос?
Тук трябва разбиране върху нещата, а не просто цитиране на пасажи, които мнозина не разбират.
Нека задам един друг въпрос -- нечестивото убийство като заповед, която трябва да се пази, изпълнява ли се от Христос? И ако се изпълнява вече ненужна ли е?
Какво означава "изпълнява се в Христос"? Ясно ли е какво изобщо означава това?
Защото Той [Христос] е нашият мир, Който направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, т. е. закона със заповедите Му, изразени в постановления.
И това какво означава? Унищожен ли е закона?
Това го пиша , като обобщение , не че не е ясно на вас , или на някой друг.
То не става ясно отново дали разбираш това, което говориш или използваш терминология, като синоними, при все, че не са синоними.
Какво става с невярващите , прелюбодейци и прелюбодейки , и престъпници на всичко описано на каменните плочи?
Тяхната присъда , ако не се покаят и повярват в Месията , е гибел в езерото горящо с огън.Така че Бог не се променя в наказанието си за греха , и наказанието е гибел , както беше и в наредбите на Моисей. Сам Бог ще ги унищожи.
Наказанието за греха е смърт, а не гибел. Дори и тези, които са се покаяли и вярват в Месията може да ги постигне същата гибел ако отстъпят от Божия път (което разбира се ти и други калвинисти не вярвате, че може да стане...).
И това какво означава във връзка с темата? Прелюбодейката тогава защо беше освободена?
Ние , като вярващи , стоящи в този нов договор , не сме призовани да ги наказваме със смърт , понеже Бог е който ще ги съди.Призовани сме да се молим дано Бог да даде покаяние на хората които не Го познават и живеят в грях.
Нека попитам - Ананий и Сапфира когато умряха кой изрече смъртна присъда? Не беше ли Божия човек Петър?
И къде пише да се молим дано Бог да даде покаяние на хората, които не Го познават? Аз не съм чувал такава молитва. Къде го четеш това, че има такава заповед?
Призовани сме също , да съдим вътрешните. Отлъчвайки от събранията нечестивите , с цел да се покаят , с цел да се предпази стадото от лошият квас и с цел да изявяваме Божията святост и омраза към греха.Понеже едно отлъчване от тялото /и при липса на покаяние / , е равнозначно на смърт за този човек.Но при покаяние , е равнозначно на живот. Това може и трябва да става в наши дни , в дните на новият договор.А не убиване с камъни.
Ананий и Сапфира също бяха отлъчени. И това беше, за да се боят останалите. И то отлъчени завинаги. По същия начин го пише това и в Закона (сянката на бъдещите добрини). Затова тогава смъртната присъда беше чрез убийство с камъни (например). Аз чета също и за предаване на сатана. Това е доста сериозно нещо.
Защо Исус пусна прелюбодейката и и каза че не я осъжда?Понеже само и единствено Той можеше да стори това , давайки впоследствие кръвта си наместо нейната.
Така демонстрира , че Той съди и съответно прощава , но не без кръв.Те , като грешници , не трябва вече да убиват с камъни , нещата се променят.Естествено постепено , не изведнъж.Много хора са били убити с камъни след това и то заслужено.Но това което е днес , Господ го е демонстрирал още тогава. .Грешниците няма защо да мятат камъни , понеже Бог ще го стори един ден , ако човекът презре кръвта на Христос.
Този ден може да е и сега, между другото, както с Ананий и Сапфира. Бог уби Оза на място също, без никакви обяснения.
Възможността за покаяние , дори от грях като убийство и прелюбодейство, и връщане в тялото е възможна поради съвършената първосвещеническа жертва на Исус.Под Моисеевият закон такъв човек , щеше да бъде убит на място с камъни , ако беше хванат.
Случката с Давид и Витсавее , ни демонстрира едно покаяние от страна на Давид , и приемането на това покаяние от страна на Бога/ със съответните последствия , заради греха естествено/ , още във времето на Моисеевия закон.И това тогава беше възможно само поради бъдещата пролята кръв на Господ Исус.
Още във времето на Мойсеевия Закон Бог беше същия и принципите му не се бяха променили. Имаше и други, които съгрешаваха и които се покайваха, не само Давид. Защо обаче някои бяха убивани с камъни? Бог ли се е променил оттогава насам?
Защо Господ , каза на другите , там присъстващи , ако нямат грях тогава да хвърлят камък?Нали в закона на Моисей е записано , да я убият.
Той не им даде , не толкова защото те бяха лицемерни и имаха грехове , те няма как да нямат , а понеже Той е там . Бог е там и им демонстрира нещо ново/ макар в миналите времена да се е случило и на Давид/.
Това не се е случвало само на Давид. Кайн също не беше убит. Бог тогава имаше ли същите принципи? Защо не беше убит Кайн?
Виж колко много въпроси пораждат твоите "изводи". И те не отговарят на тези въпроси. Скачаш между "нови" и "стари" неща, които Бог бил направил, но нещо старите излизат същите като новите и няма разлика...
Това все още ти е мътно и не ти е ясно.
Той , Бог е този който ще съди справедливо в определеното време.Не те.Той ще даде себе си , и за това има право да я пусне , без да наруши наредбата записана от Моисей.Според която наредба , тя трябваше да бъде убита с камъни.
Бог имаше право да я пусне, защото беше
дълготърпелив да се покае жената. Не каза, че я обезвинява. Пише ясно, че Той
никак няма да обезвини нечестивия. Аз не чета, че той я обезвини, но я пусна да си ходи, защото има принцип, който Бог спази -- той
не благоволи в смъртта на нечестивия, но нечестивия да се обърне от нечестието си и да живее. Този принцип е в СИНХРОН със Закона на Мойсей, който е даден от същия Бог.
Христос не я оправда за това, което беше направила, нито каза, че е спасена. Нито пише, че се е покаяла за греховете си.
В Писанията четем много пъти истории за това как хората са съгрешавали на Бога многократно и Бог е търпял и не ги е убивал в милостта си - виж примерно Навуходоносор или Манасия.
Бог не си е променил принципите нито към тази жена, която беше хваната в прелюбодейство, нито в някой друг случай. Той не реши да я пусне, защото беше наближило вече времето да избави хората от дълга, който имаха - заплата за грях и Бог да каже - айде - промоция, тъй като наближи времето...
Бог изобщо не е нарушил заповедите си, нито е нарушил принципите си.
Ключът към извода е Името на Бога, което Той прогласи на Мойсей:
Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.Сигурно ще кажеш, че точно това си имал предвид, но аз чета друго в твоите думи.
Бог винаги е съдел нечестивите.И чрез хората които точно са съблюдавали наредбите записани от Моисей и по други начини , сега Исус показва ,че Той ще съди и прощава , понеже Той е определеният от Бога , Който ще съди света , като Бог впоследствие дава свидетелство за това , като Го възкреси от мъртвите.
Аз виждам, че Христос ще съди хората, а не че ще им прощава. Прошка има само ако има молба. Иначе няма прошка. По времето на Ной се избавиха само 8 човека, които бяха праведни. Останалите погинаха поради нечестието си. Бог не прости на тези 8 човека, но бяха избрани поради това, че Бог благоволи в тях. По същия начин Христос няма да прости на никого ей така, но ще съди справедливо.
Сега наредбите и постановленията не са нужни , това което Бог каза на каменните плочи- "Не прелюбодействай" , важи с пълна сила , но наказанието според наредбата записана на книга от Моисей , го понесе Христос впоследствие.Както беше понесъл и давидовият грях , за който наредбата от Моисей не предвиждаше друго освен смърт.
Ами тази наредба не я е дал Мойсей, а Бог и тази наредба предвижда и сега смърт. Колко много хора умират, вярващи, поради греховете си и мислейки, че ще скрият от Бога, забелязал ли си? Колко още вършат нечестие, обаче Бог ги търпи, забелязал ли си? И защо е това? За да имат възможност да се покаят, защото справедливият съдия ще каже накрая - имахте възможност и никой няма да може да отговори нищо, защото ще види, че Бог е бил милостив и е справедлив в присъдата си. Тогава всяко коляно ще се поклони пред Бога - и нечестивите също, защото ще видят Праведните Му съдби.
Но , дори тогава сам Бог каза на Давид чрез устата на пророк Натан - "Господ отмахна греха ти , няма да умреш"
Господ каза на прелюбодейката , да не съгрешава вече и я пусна.Така пуска и нас, вземайки греховете ни , но ако останем в тях , без покаяние и вяра , горко ни.Наказанието винаги е било и ще си остане смърт.
Никъде не пише, че Бог е взел греха на прелюбодейката. Той й заповяда да не съгрешава повече. Изобщо не е казал, че й взема греха. Бог никога не е вземал греха ей така, защото иска. Винаги е имало застъпник - било то човека, който е съгрешил или друг (като Мойсей например).
Това е много голяма спекулация с вземането на греховете...
А който се покайва и вярва в Месията, стои в Него и Словото Му пребъдва в него ,за него няма наказание , грехът няма власт над него . Стои в новият завет с Бога , животът му е скрит с Христос в Бога.И когато Христос се яви , и той ще се яви с Него в слава.
То хубаво, но все пак темата е относно тази жена главно.
И обясних по-горе защо беше пусната и защо не беше убита мигновенно. Никъде в Словото не пише, че грехът има мигновенно следствие - смърт. Но пише ясно, че грехът се
развива и накрая
ражда смърт. При някои това развитие е кратко, при други е дълго. Бог чака и търпи. Не обезвинява виновния
никак (т.е. не прощава никак грехове ей така, защото е дал живота си). Единствената прошка идва, когато има молба или застъпник.