Искам да добавя, че това, което имаме като разбирания в културата, в която живеем не трябва да пречи на това да бъдем обективни за това, което Бог одобрява и осъжда.
Има неща, които изглеждат странни в нашите очи - примерите, които се дадоха тук с Давид, Авраам, Ананий и Сапфира са много интересни и показателни.
В тези примери, обаче, има сериозни разлики. Те не си приличат, въпреки, че за мнозина те са едни и същи принципни казуси.
В Словото няма противоречия и Бог не се променя. Защо тогава едни бяха убити, а други - не?
Изводите с това, че Бог бил толерантен към едни, а към други - не, са богохулства, защото описват Всемогъщия Бог като един, който се променя и който гледа лицемерно - към едни така, а към други - иначе.
Нека това да послужи за пример, че това, което пише и не пише в Словото е изключително важно и не случайно имаме заповед да не прекрачваме границата на писаното.