Искам да разгледам малко по-подробно темата за Господната вечеря, тъй като у мнозина има неправилно разбиране и терминология относно това. Мнозина виждат богохулствата и идолопоклонството, но пак продължават да ходят там с едничката цел - "да вземат от Господната вечеря".
Преди да коментирам ще цитирам пасажа, който говори за това от гледна точка на очевидец:
Лука 22
И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
И им каза: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам,
защото ви казвам, че няма да я ям, докато не се изпълни в Божието царство.
И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете помежду си,
защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
Също и пасажа, където апостол Павел напомня тази заповед:
1 Коринтяни 11
18. Защото първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разцепления помежду ви; и отчасти вярвам това,
19. защото е нужно да има и разделение между вас, за да се видят кои са одобрените между вас.
20. И когато така се събирате на едно място, това не е да ядете Господната вечеря,
21. защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите и така един остава гладен, а друг се напива.
22. Какво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви хваля.
23. Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох — че Господ Иисус през нощта, когато беше предаден, взе хляб
24. и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е (разчупено) за вас; това правете за Мое възпоменание.
25. Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.
26. Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете (тази) чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.
27. Затова всеки, който яде този хляб или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
28. Но човек да изпитва себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата;
29. защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си.
30. По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.
31. Защото, ако съдехме сами себе си, нямаше да бъдем съдени.
32. Но когато биваме съдени, биваме наказвани от Господа, за да не бъдем осъдени заедно със света.
33. Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
34. А ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не се събирате за осъждане. А останалите работи ще наредя, когато дойда.
Основната разлика между това какво се прави днес и какво пише в Словото е нуждата (днес) от "ръкоположени дякони и презвитери", които трябвало да "раздават" Господна вечеря.
В Словото няма такова нещо. Вижда се, че вечерята не е била за наяждане, но да участват в нея всички, според заповедта на Господаря. Вечерята не е "за вземане вкъщи", както днес се прави или за "раздаване по къщите", а е събитие, което става сред Тялото Христово, а не извън него.
Израел също са имали "Господна вечеря", когато са били в пустинята - манната, която са яли и Канарата от която са пиели. Въпреки това, че са участвали като едно в това, Бог не е благоволил в мнозина от тях и ги е уморил в пустинята, защото са се наричали с Неговото име, яли са от Неговата храна и са пили от Неговата Канара. По същия начин имаше и такива, които се полакомиха за повече от манната като ходиха да търсят и събота, когато им беше забранено, и измряха.
Никой не е раздавал нито манната, нито водата в пустинята. Не е имало ръкоположени "дякони" или "презвитери" или "старейшини", които да съберат манната за всички и после да им я разделят на порции. Всеки трябваше сам да си събере от манната.
По същия начин и с Господната вечеря не виждам никъде в Словото да има специално назначени хора, които да "раздават Господна вечеря". Самият термин "раздавам Господна вечеря" не е от Словото. В Господната вечеря се участва. Тя не е да си я вземеш вкъщи или да си я отнесеш, но да се участва заедно с останалите.
Разпознаването на Христовото тяло е изключително важно нещо в Господната вечеря и това са Господните люде, които също участват. Самоцелното и поединично "вземане" е грях, защото не се разпознава Господнето тяло, а Господнето тяло са Господния народ. От Господния народ ще бъдат наказвани тези, които не постоянстват да участват достойно. Затова знаейки, че (да речем) в едно събрание хората не вярват в истинския Бог, не може да има Господна вечеря, поради факта, че хората са далеч от Бога. Това е неразпознаване на Господнето тяло, наричайки "Господне тяло" нещо, което не принадлежи на Господаря (както вярващите в Исус в Йоан 8:31 и нататък, които вярваха в Исус, но все още не бяха Негови, но на дявола, докато не пребъдеха в Неговото учение и Той да ги освободи тогава).
Христос е заповядал да правим това, когато се събираме за Негово възпоменание. Това не означава всяка първа неделя, нито всяка седмица, но всеки път, когато се събираме за Негово възпоменание. Тези, които в момента не се събират с никого, поради липса на такива не вършат грях, защото "не вземат господна вечеря", защото първо не се "взема", а се "участва в нея", и второ - трябва да се разпознава Господнето тяло.
Други проблеми са с това, че хлябът се нарича "символ", както и чашата. Те не са символи, защото никъде не е казано такова нещо. Хлябът е тялото на Господа - Божиите хора. И участието в единия хляб е участие на единното тяло.
Разбира се, тези размисли са още много на повърхността на това, което е Господната вечеря, но исках да обърна внимание на основните проблеми с разбирането й и ритуалите, които са измислени покрай нея.