Не съм сигурен какво точно имаш предвид да се "събирам с невярващи"? Да ходя на някакви невярващи събрания, или на кръчма или на мач или на банкети? На подобни "събирания" не ходя, най-малкото защото няма никакво време или желание за подобни неща. Но постоянно имам работа и комуникация с невярващи и много от тях виждат че съм човек от различно естество, отношение и различно ниво на разум. Виждам как с времето те формират респект към мене и когато дойде деня в който Бог да ги доведе да попитат нещо повече моите думи няма да звучат лековато в техните уши, каквото и да им кажа. Затова Писанието казва следното:
1Пет. 3:15 Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.
Така, че ако ме пита някой за моята надежда аз гледам да съм готов да отговоря, както казва Писанието. Но не ходя да евангелизирам никого целенасочено, защото за това нещо трябва Бог изрично да те изпрати.
Исус каза - че ние трябва да бъдем светлина на света, град поставен на хълм, светило поставено на светилника. Светлината не се смесва с тъмнината, а града поставен на хълм и светилото на светилника рисуват картината на отделеност. Не Лот който се беше смесил със содомците им донесе светлина, ако и да се гнусеше от делата им. Но Авраам, който живееше отделно и самостоятелно и не зависеше от никого, а само от Бога.
Затова си много права в предположението, че ако живеем като света, те ще ни счетат че сме точно като тях и всякакви думи свързани с вярата ще се приемат като някакъв аксесоар към вече утвърдения светски начин на живот в системата, а не като нещо, което изисква генерална и революционна промяна на живота и представите за реалността. Точно в това се състои трагедията и падението на градското християнство. То не показва друго царство, друга реалност. То е като евреите, които казаха пред Пилат - "нямаме друг цар освен кесаря", а пред тях стоеше истинския Цар представител на една друга реалност, на едно друго царство, за които те нямаха нито очи нито сърце.
Ето защо нашия главен приоритет като християни е да живеем такъв живот, който да отразява именно тази ДРУГА, Небесна реалност, която е съвършената алтернатива на всичко, което този свят има да предложи. А не са бъдем придатък на светската система, а християнството да е само някакъв продатък, религиозен декор, алтернативен привкус на същата светска система и реалност, както това се случва в градското християнство.