Много интересно послание има в тази книга. Извежда го от посланията на Новия Завет. Навсякъде и Павел и останалите писатели се обръщат към цялата църква и поставят отговорността за всичко, както и за всяко едно решение пак на цялата църква. Очакват всички да вземат решение, а не само някаква група презвитери, старейшини или каквото и да е друго наименование. Това се повтаря във всяко едно послание на Новия Завет.
То интересни послания за чешене на ушите има много. И апостола пророкува, че в последните времена човеците ще търсят нови неща, защото ще ги сърбят ушите. Ние сме призовани да се върнем към
древните пътища, не да търсим интересни новости.
Цялата концепция на автора на тази проповед, която е конвертирана в книга е че понеже посланията на апостолите са към църквата, а не към старейшините, значи решенията се взимат с единодушие от цялата църква, а не от старейшините. Това е презумпцията на която автора стъпва.
Само че, причината за това посланията на апостолите да са до църквата, а не изрично до старейшините е защото апостолите поучават и наставляват цялата църква. Иначе хората щяха да кажат, ами то това слово се отнася само до старейшините, нас не ни касае. Ето защо фундаменталната презумпция на автора е напълно погрешна.
Вероятно автора в желанието си да коригира една грешна се втурва в друга не по-малко гибелна. Имайки предвид че е американец (или западняк) автора е забелязал как пасторите се събират тайно на съвещания и взимат решения без хората в църквата да имат идея за какво става въпрос. В опита си да коригира това, той въвежда нещо не по-малко гибелно, а именно иска да внуши идеята за демократично управление в църквата. Всички трябва да участват единодушно и по-равно. Един средно зрял и смислен човек веднага ще прозре безумието на подобна концепция. В църквата има всякакви хора, плътски, лъже-вярващи, заблудени и объркани човеци, плюс реалните вярващи. Да очакваш единодушно решение от такава група хора е пародия. Бог затова е поставил старейшини,
хора зрели и мъдри, които знаят какво правят и няма да се повлекат след всеки вятър на учение, както биха направили духовните бебета и деца. Кой от вас който има семейство пита невръстните си деца относно важни решения за семейството? Децата трябва да се учат на послушание за да изградят характер и да израснат в мъдрост, чак тогава ще могат да се включат в решенията. Останалото ще бъде пълен хаос и съсипия. Не случайно Бог говори чрез пророка, че когато жени и деца управляват това е съсипия и проклетия над народа.
В Откровение 5 гл. виждаме че 24 старейшини седят на престоли около Божия престол и взимат решения заедно с Царя. Старшинството е Божият начин на управление, а не демокрация и гласуване.
От друга страна е за препоръчване светиите, които не са старейшини да се интересуват от решенията, които има да се вземат. Ако желаят да заявят своята позиция и разбиране, трябва да имат възможността да го направят, но крайното решение ще се вземе от старейшините, които имат необходимата зрялост и познаване на Бога за да бъдат квалифицирани за това. Не случайно Бог поставя специални изисквания спрямо хората, които желаят да бъдат старейшини и не всеки е годен за такъв. Ако не старейшините стоят в портата и взимат решения, но всички взимат решенията, то каква въобще е ролята на старейшината? Писанието казва, че старейшините управляват. Демокрацията е от лукавия.
Така, че ще чакаме un-biblical да се покае от новите учения които иска да носи, защото в съдния ден ще отговаря за ересите които се опитва да пробутва.
При нужда мога да направя по-задълбочено изследване защо автора на този материал поучава много погрешна и опасна идея и как тенденциозно изкривява пасажите за да прокара една небиблейска идея и учение.