Римл. 13:8 Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.
Римл. 13:9 Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".
Римл. 13:10 Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.
Римл. 13:11 И това вършете като знаете времето, че часът е вече настъпил да се събудите от сън; защото спасението е по-близу до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.
Римл. 13:12 Нощта премина а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.
Размишлявах снощи върху горния пасаж и някои неща ми направиха сериозно впечатление, които бих искал да споделя във форума.
Първото беше, че във стих 8 думата за обичам е "агапе" и следва да се преведе любя, а не обичам (филео), защото обичта е душевна и приятелска привързаност, което не може да бъде дължимо към всички човеци. Човек може да има подобно отношение само към ограничен брой много близки хора.
От друга страна длъжността да имаме любов (агапе) един към друг остава, макар и разбирана от малцина. Въпроса за това какво означава "да любиш" братята заслужава своя собствена тема, но основното значение на това няма нищо общо с любезността и емоциите, но има всичко общо с това да бъдем източник на Небесен живот за останалите. Това е задължението на любовта.
Стих 9 ми напомни за заповедта да обичаш ближния си както себе си. Има хора, които смятат, че под "ближния" се визират всички хора, което е напълно неоправдано от Писанията. Ако Бог под "ближния" имаше предвид всички хора, той просто щеше да каже "да обичаш всички хора както себе си" или просто "да обичаш хората както себе си". Но текста не казва това. Нещо повече, когато Исус беше попитан - "кой е моя ближен" - Той не отговори "ами всички хора са ваши ближни", но вместо това даде притча според, която беше направен извода, че твоя ближен е този, който ти показва милост. На друго място имаме заповедта "обичайте враговете си", което някой би счел, че след тази заповед - и "ближен" и "враг" е едно и също по отношение на любовта. Но двете заповеди се различават. Не се казва "обичайте (любете) враговете си както себе си", но "обичайте (любете) враговете си. (точка)" Следователно продължава да има разлика между враг и ближен, ако и да се дължи любов и към враговете.
Другия момент по отношение на враговете е че не се казва да любим Божиите врагове, казва се само за личните врагове, поне доколкото аз разбирам.
Другия момент от стих 9 и 10 е че очевидно Павел е загрижен Закона да бъде изпълнен. "Любовта изпълнява закона". Това е доста различен подход от този на тези, които твърдят че закона е отменен, отпаднал или нещо такова. Ако беше отпаднал, то защо Павел да е загрижен Закона да бъде изпълнен чрез любовта? Щеше просто да напише, любовта е новия път на вярата, закона няма никакво значение повече, защото е отпаднал. Този момент е много важен, защото ние следва да разбираме, че Закона е Божия стандарт за праведност и той трябва да бъде изпълнен. Ето защо, когато Павел пише за "един по превъзходен път" на любовта, той внимава да изясни, че любовта изпълнява закона. И ако нещо, което се струва на някого, че е любов, но води до нарушаване на Закона, то това е фалшификат, а не библейската любов, която трябва да следват Христовите ученици.
В стих 10 апостол Павел дава една много важна характеристика на истинската любов, чрез която можем да се научим как да следваме любовта, а също и да разпознаваме истинската любов от фалшификатите: "Любовта не върши зло на ближния"
Докато размишлявах аз бях силно впечатлен от значението на тези думи. Думата "върши зло" има доста по-специфично значение от това, което са ни предали преводачите. Буквално значението на оригиналните думи е "любовта не причинява вреда на ближния" Като думата за вреда има още по-дълбока специфика, включително значението на "да поквари, да разврати, да изкриви".
Следователно, това което апостола ни учи тук е, че истинската любов не само няма да причини материални вреди и щети на ближния, но също така няма да му навреди духовно. Няма да го подведе към грях или ерес с лош пример, няма да го подмами към повърхностно отношение към вярата. Няма да го съблазни с компромиси спрямо греха, няма да го насърчи в това да бъде неразбиращ и невеж относно истината. Няма да притъпи сетивата му на разпознаване, няма да остави греха му неизобличен, няма да остави заблудата му неосветена. Въобще всичко, което би довело до покваряването и изкривяването на ближния няма да бъде толерирано от истинската любов.
Ето защо мисля е нужно някои да сверят часовниците си с Божието Слово спрямо своето разбиране и практикуване на любовта. Защото само истинската любов изпълнява закона, защото само тя не причинява развала, вреда и поквара на ближния. А онези, които следват всякакви форми на лъже-любов са в нарушение на Закона и съдбата им ще бъде с беззакониците.
Може би именно затова Павел се обръща не към светските, а към християните и им казва в стих 11: "часът е вече настъпил да се събудите от сън" Време е християните да се събудят от сън. Това само по себе си е отрезвяваща мисъл, че дори християните все още спят и е нужно апостола да ги призовава към събуждане. Но в този пасаж има нещо повече. Оригиналната дума преведена като "сън" е "hupno", същата дума от която произлиза думата "хипноза". Хипнозата е състояние в което човек няма съзнание за реалността, но е погълнат от псевдо реалността диктувана от хипнотизатора.
С други думи апостола призовава християните да се събудят от псевдо реалността на своя необновен ум. Когато ума не е обновен според Божието Слово и Истина, той е все още под хипнозата на ценностната система, постановките и категориите на този свят. Ето защо един човек може да е повярвал, но докато неговия ум не е обновен той е като в хипноза, като в сън, който го отделя от реалността и е крайно време да се събуди, защото само чрез обновения и просветления ум ние ще можем да отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината.