Да, работя.
Въпросът не беше само дали работиш, а дали си продал всичкия си имот и притежания според както твърдиш, че трябва да правят християните.
Когато обаче имам такава възможност не работя, а се старая да напредвам в царството на Бога.
Този напредък не би ли трябвало да се изразява и в напредък в познанието на Божието Слово? А на теб елементарни неща ти липсват. Спомням си когато бях новоповярвал от сутрин до вечер се молих и четях Библията. Но въпреки това нещо много много не растях духовно, но оставах незрял. Истинския духовен растеж и съзряване започна когато започнах да нося сериозни отговорности на плещите си. И въпреки че четях по-малко Библията, разбирах повече.
Така виждам и примера на Павел.
Примера на Павел кога го гледаш, преди да бъде изпратен или след това? Защото ако Павел не беше това, което беше преди да бъде изпратен, то той никога нямаше да бъде изпратен. На верния в малкото ще му се повери многото, а не на този, който се спуска към многото презирайки верността си в малкото.
Обобщено има много повече призиви в Новия Завет да оставим всичко и да не гледаме на нещата от този свят, отколкото да развиваме бизнес или занятие.
Призива на Исус определено е да оставим всичко и да изгубим живота си. Но само до там ли си чел? Не казва ли, че който загуби
живота си ще го намери?
Когато човек се откаже от собствените си желания и амбиции в този живот, той ще намери нов живот, който е изцяло свързан с целите на Царството. И ще му бъдат поверени отговорности и задачи, на които трябва да бъде верен. Има огромна разлика между един човек, който прави нещо движен от желанията на себето си, и човек, който прави същото нещо, но движен от Божиите цели и намерение. Отвън погледнато двамата правят едно и също, но разликата между двете неща е като между земята и небето. Ето защо е писано:
Кол. 3:17 и каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарещи чрез Него на Бога Отца. От Божият човек не се очаква да прави нещата в името на собствените си желания и цели, но в името на идващия Цар и Неговото Царство.
Давид беше верен в стадото на баща си, и ако излезеше лъв или мечка, той ги поразяваше без страх. Дойде ден когато по същия начин порази и Голиат. И
едва когато доказа, че е верен в малкото, в ежедневните отговорности, тогава му се повери голямото, а именно царството на Израил.
Моисей 40 години пасе овце в пустинята, когато израилтяните пъшкаха под египетското робство и мнозина умираха от изтощение или от бича на поробителя. Ако Моисей се беше втурнал преждевременно да ги спасява, той щеше да се провали тотално. Но се стараеше да бъде верен в това, което Бог му беше дал - да пасе овце, и чак тогава Бог му повери голямото - да изведе Израил от Египет със знамения и чудеса.
Според мене причината е, че хората "мрат като мухи" и докато ние си въртим търговийката, милиони от тях се погубват завинаги. Това е самата истина.
И израилтяните "мряха като мухи" в Египет, но нито Бог, нито Моисей се движеха от подобни постановки. И двамата чакаха правилното време, когато Моисей щеше наистина да бъде готов за делото.
Интересното в случая е следното. Значи според тебе тия милиони дето загиват, зависят от разни християни да си зарежат отговорностите, които им е поверил Бог и да се втурнат да спасяват милиони погиващи. Сиреч
Бог е предузнал и предопределил няколко милиона за спасение, но понеже ти си продавал Intel Inside, те загинали, нищо, че Бог ги е предузнал и предопределил? Това ли искаш да внушиш с това си изказване?
Или с други думи Бог е в отчайваща нужда от това християните да се юрнат да спасяват милионите, нищо че нямат нито зрялост, нито духовен ръст, нито разбират Божиите слова и пътища?
Истината за бизнеса(като човек, който знае за какво говори - последната ми работа от която ми се наложи да напусна беше управител на фирма, понеже отнемаше на практика цялото ми време) е че отнема цялото ти време и подчинява целия ти живот на каузата да продаваш Intel Inside(например) и да си мислиш, че си нещо.
Това дето казваш не е истината за бизнеса, а са твоите въображаеми представи за бизнеса. Първо когато Божият човек върши бизнес, той не е подчинен на каузата да продава, а продаването му е подчинено на каузата на Божието Царство. Второ, Божият човек, който върши бизнес не си мисли, че е нещо, защото той не прави нищо от себе си или за себе си.
Да си управител на чужда фирма не е същото, като да си собственик на бизнес. Защото като управител на чужд бизнес ти си задължен да следваш сребролюбието на шефовете. Докато ако ти си шеф на себе си, ти имаш възможност да подчиниш бизнеса на Божието Царство и на Божиите цели. Ще има периоди в които да работиш изключително много, но ще дойде и време когато може цяла година да не работиш и пак бизнеса да снабдява за нуждите ти, така и за тези на други братя в нужда. Писанието казва ясно:
2Сол.3:10 Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде.
2Сол. 3:11 Понеже слушаме, какво някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи.
2Сол. 3:12 На такива вярваме и ги увещаваме в името на Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя хляб.Божият човек трябва да работи, да изкарва прехраната си с труд и да не готованства. Може да бъде наемник, може да бъде и предприемач. Писанието не забранява да се работи като наемник, нито забранява да се работи като предприемач. Не всеки ще има мъдростта и характера да създаде продукт или услуга, които да са полезни за останалите и да го изхранват. НО всички трябва да работят и по-мъдро е да се работи самостоятелно, а още по-добре заедно с други братя. За да не се налага човек да бъде във фирми, които да изсмукват времето и силите му, заради сребролюбието на шефовете без никаква надежда, че ще има друга полза от този труд освен заплатата в края на месеца.
Всъщност Исус и екипа му не работели нищо по време на служението на Господ и тяхното обучение. Даже били задължени да го направят. Ако имаш бизнес и го оставиш за три години, той фалира "естествено". Така, че Петър не е бил бизнесмен, а ученик с фалирал бизнес.
Исус и апостолите са
дошли до момента в който да бъдат отделени от всичко друго и да вършат делото на служението. При тебе дошъл ли е този момент? Ти
ходиш ли във властта и силата в която те ходеха, за да повярвам че си бил отделен подобно на тях? Междувременно Исус и апостолите са се издържали чрез помощта на тези които не са били отделени и са работили своята си работа и са снабдявали за тях и благодарение на тяхната вярност, онези които са били отделени не са изпитвали затруднение. Това обаче е урок, който май тепърва трябва да научиш.
Относно арфите. Добро е човек да хвали Господа дори на новото небе и земя. А управлението ще бъде за тези, за които е приготвено от Бога Баща - никой от нас не може да си решава сам какво да прави в царството. То затова е царство, а не демокрация.
Той Царя
вече е решил, какво иска да правят възкресените светии в Царството Му, както ти цитира Тихомир, ама няма кой да чете. Май докато си "напредвал в Царството", си забравил да четеш и разбираш Библията, нищо че се смяташ за неин "фен".
Сега има по-важни задачи от добре развит бизнес и това са душите на загиващите. То затова Бог казва да оставим всичко, за да бъдем ученици, понеже иначе всички тези грижи отнемат живота ни....
Добре развит бизнес никога не е било задача, но
добре развит и одобрен характер е това, което Бог желае от учениците Си. Вярност, постоянство, усърдие, предвидливост, мъдрост, схващане, разбиране, благоразумие, твърдост - все неща които се изграждат
когато носим реални отговорности на плещите си.
Ще искам от тебе обаче да ми покажеш от Писанията, къде Бог е казал, че най-важната задача е да спасяваме душите на загиващите. Бях попитал по-горе и ще попитам пак. Как точно един предузнат и предопределен човек ще загине без твоите усилия и как точно един не предузнат и непредопределен ще се спаси чрез твоите усилия?
Ако познаваше Писанията щеше да знаеш, че задачите на тялото Христово са доста по-различни от това, което са ни втълпили англосаксонските "мисионери". Призива - търчете, че душите погиват си е тяхна измишльотина и няма никакво потвърждение от Писанията.
Време е от "фен" на Библията да станеш ученик на Библията и тогава нещата ще започнат да идват на мястото си.