Що се отнася до "стоенето в градските порти" - то това означава да се участва в управлението на града. В древните времена, когато хората не са били обременени от безумието на бюрократичната система и са имали свободата на самоуправлението, ония мъже от града, които са били познати на всички със своята мъдрост, които са били доказали с годините своята лоялност към общността, и чиито дела са били за пример пред останалите - са се събирали в градските порти за да решават въпроси касаещи управлението и бъдещето на общността, която живее в този град или заселище.
Ето защо - "седящ в портите" на библейски език, означава - "участващ в управлението". В същия смисъл Исус използва израза "портите на ада няма да й надделеят" говорейки на Своята общност от светии, в смисъл, че управниците на сатанинското царство, включвайки и хора и паднали ангели - няма да могат да надделеят над Христовата общност.
Ето защо може да имаме старейшини, които участват в управлението и взимането на решения относно неща касаещи общността на вярващите, но да не участват в проповядване на Словото.
Днешния модел на християнство, няма нищо общо с общност от хора, а е построен на принципа на посещения на служби, точно както е било в идолските капища, които са станали модел на католическите меси и от там прехвърлени в протестантските служби.
Поради тази причина и на днешните църковни посетители им е трудно да осъзнаят как може някой да е старейшина, а да не е проповедник, какво тогава ще прави? Христовата общност от своя страна не е само духовна общност, тя е и икономическа и социална и политическа единица, също както са били древните градове. Затова непрестанно трябва да се взимат решения от всякакво естество, не само проповедническо и доктринално.
Що се отнася до овчарите, те са хора, които по силата на своята духовна зрялост и одобрен характер дават пример на останалите и чрез това ги водят напред. Един човек може да е духовен овчар без да е старейшина, но това по-скоро е възможно в по-големи общности. Да си овчар е действие а не титла. Например ако минете през някое село и на някоя поляна видите човек който пасе овце, вие ще кажете - ето един овчар. Вие ще сте напълно убедени, че той е овчар, не защото има диплома, сертификат или е "ръкоположен" за това, а по силата на самото действие на пасене на овцете. Така е и с духовните овчари. Ако някой наистина храни овцете с добра храна и им дава добър пример, то той е овчар по силата на поведението си. Разбира се има и наемници, които пасат овцете за пари. те пак са овчари, но не са добри овчари, защото добрият овчар прави това заради любовта си към Господаря на овцете, а злия овчар го прави заради заплатата. И доколкото злия овчар знае, че заплатата му е осигурена, той го е грижа за овцете само до толкова доколкото това ще подсигури плащанията в края на месеца да не секват.
По отношение на така наречените "богослужения" или "служби" то аз не съм видял такова нещо в писанията на апостолите. Събирането на светиите няма официална и неофициална част. Едната "богослужение" в което се извършват ритуали и "свещенодействия", а в другата да се има неформално общение. Всичко това идва от католицизма, а в него идва от идолските капища, както споменах и по-горе. Ако някой би посочил че в Стария Завет са се извършвали в храма определени ритуални действия заповядани от Бога, то Божия Дух ни е разкрил пределно ясно в писанията на апостолите, че всичко това е било само "сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата" (Евр. 10:1). И още:
Кол. 2:17 които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото Христово.
Думите "а тялото Христово" показват, че в същността на нещата не са ритуали и богослужения, а живота на Христовото тяло. Този живот, включва - събрания, общение, молитви, поучение, споделяне на блага, хранене заедно, работене заедно и една непрестанна и ежедневна близост със светиите. Именно живота на Тялото осигурява необходимия духовен растеж за светиите, а не официални служби водени от титловани хора с официално облекло и религиозен реквизит.
Това е към което всеки истински християнин трябва да се стреми.