johnny_fx е прав, като напомня, че Исус не е казал, че богат е невъзможно да влезе в Божието царство, но казва, че ще бъде трудно. В другото евангелие се пояснява какво се има предвид:
Марк 10:23 А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
Марк 10:24 А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството.
Марк 10:25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
Марк 10:26 А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?
Марк 10:27 Исус ги погледна и рече: 3а човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. Значи по въпроса за думите на Исус, относно минаването през "иглени уши" има няколко пояснения:
1. Първото пояснение е историческо и не може да се приеме като напълно надежно, но дава някаква яснота по въпроса. А именно - древния Ерусалим е имал 12 врати, като всяка е имала собствено име. Една от вратите е била изключително тясна и ниска, поради което е носела името "Иглени уши". Това пояснява какво се има предвид за камилата, да мине през тази тясна врата е било изключително мъчно, но не е същото като да се вземе размера на ухото на обикновена игла.
2. Второто пояснение е от думите в Евангелието на Марк, където се пояснява, че проблема не е в наличието на богатството, а в
упованието в него. Това е ключов момент в разбирането на тези думи.
Бих искал да обърна внимание и на следния пасаж по отношение на богатите и на Божието царство:
Мат. 8:11 Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство; Тук Исус казва, че патриарсите Авраам, Исаак и Яков са в Божието царство, а всички знаем, че и тримата са били доста богати. Това явно по никой начин не ги е спънало да влязат в царството. Давид и Даниил също не са били сред бедните.
3. Третото пояснение, е на база стих 27 от Марк. 10 гл. Дори да е нещо невъзможно за човека, за Бога всичко е възможно. Следователно в ръцете на Бога е и богатия и бедния да влязат в Божието царство.
С оглед на разклонението на темата и на обособяването на собствена тема е добре да разискваме целенасочено новата тема. Очевидно biblical смята, че учението на Библията е всеки християнин да си продаде всички имоти и да остане на улицата.
Причината не е че на Исус му трябват имоти и съкровища, а че на човека му пречат.
Всъщност, това, което аз виждам в Писанието е че
на естествения човек му пречат както богатството, така и бедността:
Пр. 30:8 Отдалечи от мене измамата и лъжата: Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада;
Пр. 30:9 Да не би да се преситя и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И да употребя скверно името на моя Бог. Докато
на духовния човек, нито едното нито другото му пречат:
Фил. 4:12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.
Фил. 4:13 За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява. Що се отнася до наличието на имот, това, което аз чета е следното:
ДА. 4:34 Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото, Тук не се казва, който е имал къща или нива, ги е продавал, а ниви или къщи, т.е повече от една. В този смисъл се изпълняват думите от евангелието:
Лука 3:11 А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото. Извън тази практика няма свидетелство християните да са си разпродавали имотите и да са излизали масово на квартири. А според закона на Моисей, всички израилтяни са имали собствена земя, а къща в онова време не е било никак скъпо да се построи, особено като има верни братя, да се съберат 30 човека за две седмици къщата е готова.
Но по отношение както на имота, така и на богатството, това, което се вижда в Писанието е че Бог дава на човека според неговото трудолюбие и призвание. Ако един човек е призован от Бога да върши неща, които изискват пари, той ще има пари. Ако изискват да има имот, той ще има имот. А ако не изискват - не е нужно да има нито пари, нито имот. Важното е всеки да е верен в онова на което е призован.