Author Topic: Ръкополагане  (Read 16589 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

pironka

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 157
Ръкополагане
« on: May 15, 2009, 00:36:29 AM »
Чувала съм изрази от рода- "Този не може да проповядва или да раздава Господна вечеря, защото не е ръкоположен!"
Какво е ръкополагане? Кой се ръкополага?

johnny

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 293
Re: Ръкополагане
« Reply #1 on: May 15, 2009, 09:44:02 AM »
В черквата, която посещавах известно време не даваха Господна вечеря (уж вечеря пък ти дават един къшей на обяд) на никой, който не е кръстен във вода и в Святия Дух (демек не говорещ езици).

В смисъла, по който питаш ръкоположен означава, че пастора е положил ръка на някой одобрен от него да го прави дякон например. В библейският смисъл обаче, чрез полагането на ръце се случваха изцеления, кръщения в Святият Дух, предаване на дарби.

Деяния 19:6 И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.

1 Тимотей 4:14 Не пренебрегвай дарбата, която имаш, която ти се даде, съгласно с пророчеството, чрез ръкополагането от презвитерите.

1 Тимотей 5:22 Не прибързвай да ръкополагаш никого, нито участвувай в чужди грехове. Пази себе си чист.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам...

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Ръкополагане
« Reply #2 on: May 15, 2009, 10:05:07 AM »
Друга небиблейска модификация е шаманското "протягане на ръка към", което също няма да го намерим в Словото.

Аз чета в Словото, че полагането на ръка е нещо много чудно и тайно, а не просто полагане на ръка (както днес правят под път и над път).

Един типичен пример е молитвата и полагането на ръце. Това, което съм виждал по църквите е да полагат ръце и да се молят едновременно с това.

В Словото чета, че те полагаха ръце отделно от молитвата или по-точно след молитвата:
Деяния 13:3. Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

Деяния 6:6. Тях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.

Първите примери, които виждам за полагане на ръце в храма е когато се принасяше жертва. Там свещениците полагаха ръце на жертвата преди тя да бъде принесена.

И в еврейския език и в гръцкия изразът за "полагане на ръце" има смисъл на "възлагане/слагане/поставяне на сила".

Аз все още не разбирам напълно този акт и когато чета Евреи 6:1-2 ме е срам, че след толкова време не съм разбрал основни неща, на които учителите в днешните църкви не учат:
Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

А това е първоначалното учение за Христа, за което ние много малко знаем... Можете да си представите на какво осакатено ниво сме.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Ръкополагане
« Reply #3 on: May 15, 2009, 10:18:41 AM »
За да се разбере този въпрос, както и много подобни в Библията, трябва да се вземе предвид нещо, което е било пропуснато от мнозина. И то е че в Писанията няма религиозни термини. Какво искам да кажа с това. Искам да кажа, че думите и термините използвани в Писанието са обикновени думи от ежедневния живот, а не специални религиозни термини които имат някакво значение само в религиозния контекст.

Такава например е думата презвитер. Тази дума няма никакво значение в българския език, но е специален религиозен термин/титла в протестантските среди. Аз мисля, че е много здравословно за духовното ни разбиране, всеки път когато видим такъв специален религиозен термин в нашия християнски речник, да го подложим незабавно на съмнение и изпитване, и да изследваме неговото оригинално значение в оригиналните езици. Така истината ще ни освободи от религиозната инерция и традициите, които са навлезли чрез хилядолетното блудстване на християнската система със света и езическите религии.

В случая гръцката дума "presbuteros" няма никакъв специален религиозен смисъл, още по-малко на сан или титла. Не знам кой е стоял зад преводачите, дали са били контролирани от зли сили, или от собствения си страх да не превеждат извън религиозната традиция на деноминацията си, но в много отношения превода е просто измамлив.

Ето например следните пасажи:

1Тим. 5:1  Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по-младите като братя

1Петр. 5:5  Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите, да! всички един на друг. Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.


И в двата пасажа думата преведена като стар или по-стар е presbuteros, и преводачите са превели думата коректно, а именно като някой, който е по-стар. А на други места вместо да преведат думата коректно, са я превърнали в несъществуващия религиозен термин титла - презвитер.

Интересното е че в пасажа от Петрово се използва още една дума подобна на presbuteros , а именно neoteros. Тази дума е преведена "по-млади", което е коректно. Значи имаме два вида хора - presbuteros и neoteros, сиреч по-млади, по незрели във вярата, и по-стари, по зрели във вярата. Обаче ако превърнем presbuteros в религиозен сан и титла получаван чрез специално ръкополагане (което е пак вид религиозен ритуал) то трябва да въведем и neoteros като религиозен сан и титла. И ще имаме презвитери и неотери. Това казвам за да илюстрирам безумната логика на тези преводачи, движени не от Божия Дух и любов към Истината, но страх от системата, която им плаща преводаческите заплати, ако не и от нещо по-лошо.

Затова никой да не се бои от тия религиозни измишльотини, санове и титли, които се получават чрез ритуала "ръкополагане" извършен от религиозната система.

Оригиналната дума преведена като "ръкополагам" има същата съдба както думата presbuteros. Тя е превърната от нормална ежедневна дума, в термин, който може да съществува само в религиозната система. Нека за целта да погледнем следния пасаж:

Деян. 14:23  И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в когото бяха повярвали.

Тук виждаме типичната техника за извращаване на Писанията, а именно превръщането на две думи в религиозни термини, и чрез това въвеждане на религиозна практика или ритуал. Думата преведена като "ръкоположиха" е:

G5500
χειροτονέω
cheirotoneō
khi-rot-on-eh'-o
From a compound of G5495 and τείνω teinō (to stretch (да простра)); to be a hand reacher (да протегна ръка) or voter (да бъда някой който дава гласа/избора си) (by raising the hand (чрез издигане на ръката си)), that is, (genitive) to select (да избера) or appoint (да определя)

Самата дума няма нищо общо с ритуала - ръкополагане. Тя означава - да посоча някого с ръка в знак на избор. Ето защо горния текст би трябвало да се преведе по следния начин:

Деян. 14:23  И след като посочиха по-зрелите във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в когото бяха повярвали.

Целта на старейшината преди всичко е да дава пример на останалите, според както е писано:

1Петр. 5:1-3  Прочее, презвитерите*(старейшините, по-зрелите), които са между вас, увещавам аз който тоже съм презвитер* и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която има да се яви: Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото.

В едно събрание от много вярващи обаче, как по-незрелите вярващи да разберат, кой е по-зрял и чий пример да гледат? Самия факт, че те са незрели не им позволява да са в състояние да разпознаят коректно кой е по-зрял и кого да имат за пример. Ето защо Библейското учение е хора, като Павел, които са утвърдени пред всички от Бога чрез своя добър плод и свидетелството на други одобрени служители да посочат изсред събранието, които са по-зрели, за да се знае чий пример да следват останалите, и чия дума да тежи повече, когато се взимат важни решения в събранието.

Затова и в цитирания по-горе пасаж се казва - по-незрелите да се покоряват на по-зрелите, не защото вторите имат административна титла и сан в йерархията, а защото са по-близко до познаването на Бога и Неговата Правда.

Учението в тези пасажи е изключително ясно и логично за онези необременени от натрапената религиозна терминология.

Сега по-отношение на проповядването. Тук има объркване между две неща. Едното е - споделянето на онова, което всеки е научил или получил от Бога в събранието, базирано на:

1Кор. 14:26  Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

Тук наблягането е на думата всеки. Тоест всеки би могъл да сподели и предложи нещо за назидание на останалите. Сега длъжен съм да обърна внимание, че като казва "всеки" Павел се обръща към братята, сиреч казва "Тогава, братя, що става между вас?" Не казва братя и сестри, както днес обичат проповедниците да се обръщат. Казвам това с цел да не си направи някой нежелателни изводи от думите ми. Аз не се опитвам да обяснявам, защо се обръща към братята, само напомням факта, че е така.

Този тип споделяне е различен от проповядването с власт. Тук в този форум ние споделяме именно по-този начин, всеки според това до което е достигнал, като се облягаме на властта и авторитета на Писанията, а не на собственото ни избиране и изпращане.

Има обаче проповядване с власт извършвано от призовани, обучени, изпитани, одобрени и изпратени от Бога хора, чието проповядване и поучение ще донесе живот на онези, които го приемат и смърт на онези, които го отхвърлят. Ето какво казва апостол Павел:

2Сол.  3:14  И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами.

Когато Божий човек изпратен с власт говори Божието Слово, и някой презира или отказва да се покори, то ние трябва да спрем да се събираме с този човек, с цел той да се засрами и поправи. Но ако не се поправи, то той ще загине. За такъв вид проповядване не е нужно "ръкополагане" а изпращане.

Рим. 10:15  И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?

В днешно време учението за изпращането е почти напълно презряно и забравено. Затова имаме самозвани проповедници, които или са се самоизпратили, или са пратени от религиозната си система, било чрез ритуала "ръкополагане" или чрез взимане на богословска диплома. Резултатите от подобно нещо са пагубни и всички сме свидетели на разрухата в цялото християнство.

Що се отнася до така нареченото "раздаване на Господна вечеря", то това е поредния религиозен ритуал, който замъглява Господното учение. Никъде Писанието не учи, че Господната вечеря (по-правилно е да се каже трапеза) се раздава от някой човек. Исус вече раздаде своето тяло и кръв за нашето изкупление, и от нас се очаква да приемем с вяра, а не да чакаме някой "ръкоположен" да я "раздава":

Mат. 26:26-28  И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло. Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.

Исус вече е раздал тялото и кръвта си, и никой човек не може да твърди, че сега той раздава вместо Него. Ето защо от нас се очаква да приемем, с вяра, с разпознаване на Неговото тяло, а не да си измисляме ритуали на "раздаване" от титлувани хора.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

constant

  • Изгонен
  • Допринасящ
  • *
  • Posts: 244
Re: Ръкополагане
« Reply #4 on: May 15, 2009, 23:55:40 PM »
Съгласен съм с разсъжденията ти, но все пак остават неясноти.
"Presbuteros" не означава само зрели във вярата и на възраст християни, но има и значението на старейшини- хора, които са поставени сред стадото, за да се грижат за него. (Напр. Тит 1 гл.). Тези хора, трябва да имат определените качества и са наречени надзорници.

А ако имаш време и желание, как би коментирал 1 Тим. 4: 14?

Още от теб знам, че когато се прави извод за нещо в Новия Завет, много е важно да се изследва въпроса и в Стария Завет.
А там ръкополагането, определено има ритуално значение.


Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Ръкополагане
« Reply #5 on: May 16, 2009, 00:30:25 AM »
Quote
"Presbuteros" не означава само зрели във вярата и на възраст християни, но има и значението на старейшини- хора, които са поставени сред стадото, за да се грижат за него. (Напр. Тит 1 гл.). Тези хора, трябва да имат определените качества и са наречени надзорници.

В ежедневната употреба на думата presbuteros е просто по-стар (на години) човек. Като в Писанието понякога се използва и в този смисъл, на физически по-стар човек като например Лука 15:25. Но в тялото Христово тази дума има значението на духовно старшинство, а не физическо. И в този смисъл, един човек ако е по-зрял и е бил посочен като такъв, той придобива положението на старейшина. Ако един човек е по-зрял, то е логично да притежава определени качества, иначе по-какво ще се разбере, че е по-зрял ако не по качествата.

Също така е нормално по-зрелите да наглеждат по-младите. Ако някой има двама сина, единния по-голям, а другия по-малък, ще поръча на големия да надзирава малкия.

В 1Тим. 4:14 се говори за нещо доста по-различно от посочването с ръка в знак на избор и определяне на това, кои са по-зрели. Там става на въпрос не за посочване с ръка, а за полагане на ръце. Гръцките термини за тия две неща са съвсем различни, и става дума за две напълно различни по същността си практики.

Полагането на ръце има дълбок духовен смисъл, и както беше споменал Тихомир по рано, това е духовна тайна, какво точно се случва. Нашите преводачи обаче са създали поредната каша в съзнанието ма хората, като са омешали напълно посочването с ръка със полагането на ръце, като са превели двата различни термина с една и съща дума "ръкополагане". От там идва и объркването.

И понеже тази тема беше повдигната във връзка с въпросното "ръкополагане в служение" аз писах именно за това, а въпроса за полагането на ръце, който е съвсем различен и заслужава своя собствена тема, не съм докосвал до сега поради различното му естество от това на сегашната тема.

Що се отнася до практикуването в Стария Завет, то там аз виждам най-вече полагането на ръце, като духовна тайна, чрез което се предават духовни благословения и дарби. Това остава непокътнато и непроменено в НЗ. Докато ритуалните действия са се извършвали само в храма под левитското свещенство, които са сянка на реалността, а не самата реалност.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

constant

  • Изгонен
  • Допринасящ
  • *
  • Posts: 244
Re: Ръкополагане
« Reply #6 on: May 16, 2009, 01:19:54 AM »
Разбрах, благодаря!
Да вметна все пак :), че преводът на Верен в тези случаи отново е коректен.
Поздрави!

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 1053
Re: Ръкополагане
« Reply #7 on: March 19, 2015, 15:44:44 PM »

И понеже тази тема беше повдигната във връзка с въпросното "ръкополагане в служение" аз писах именно за това, а въпроса за полагането на ръце, който е съвсем различен и заслужава своя собствена тема, не съм докосвал до сега поради различното му естество от това на сегашната тема.
Понеже не се сещам да съм намирал такава тема, може ли линк към нея или ако няма да се направи ?
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

Анко

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 383
Re: Ръкополагане
« Reply #8 on: February 06, 2020, 11:41:44 AM »
Що се отнася до така нареченото "раздаване на Господна вечеря", то това е поредния религиозен ритуал, който замъглява Господното учение. Никъде Писанието не учи, че Господната вечеря (по-правилно е да се каже трапеза) се раздава от някой човек. Исус вече раздаде своето тяло и кръв за нашето изкупление, и от нас се очаква да приемем с вяра, а не да чакаме някой "ръкоположен" да я "раздава":

Mат. 26:26-28  И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло. Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.

Исус вече е раздал тялото и кръвта си, и никой човек не може да твърди, че сега той раздава вместо Него. Ето защо от нас се очаква да приемем, с вяра, с разпознаване на Неговото тяло, а не да си измисляме ритуали на "раздаване" от титлувани хора.
Когато имаш възможност би ли разгледал този текст в 1 коринт. 11 гл.
Предполагам това е един от текстовете на който се опират тези, които практикуват ритуал с Господна вечеря.
----------
20 когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
21 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.    
22 Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.    
23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,    
24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.    
25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.    
26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.    
27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.    
28 Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;    
29 защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.    
30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.    
31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.    
32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.    
33 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.    
34 Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.


Прочетох отново, след като винаги съм мислел,че посочения ритуал наистина е за възпоменание за Христа.
Но сега четейки отново внимателно виждам,че това е когато вярващите се хранят заедно, а не някакъв ритуал с хапка и глътка, както се практикува масово. Да знаят вярващите, че всяка храна и питие отново идват от Бога. Да не забравят и да бъдат благодарни и смирени. Иначе защо намеква Павел, да се хранят у дома си, за да не се нахвърли човек лакомо когато се съберат, да не се бута напред като невидял, да прережда и да създава хаос. Да преяде,а друг да остане гладен... Павел говори,че някои оставали гладни а някои се напивали. Кой може да се нахрани от хапка или напие от глътка, ако предположим че ритуала е истински и днешното практикуване е според Писанието.

Мисля,че ми се поизясни.
Благодарен съм.
Ще потърся и други текстове.
-------------
Всеки път когато се храним заедно ли означава,че възвестяваме смъртта на Господа, докле дойде Той? От 26 стих.

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 1053
Re: Ръкополагане
« Reply #9 on: February 06, 2020, 22:21:22 PM »
Отговора на това което питаш се крие в 29 стих и дали е възможно на всяко ядене.
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]