За съжаление, обаче, много вярващи четат Библията и се опитват сами да разберат, какво казва тя и на какво ни учи. Особено като се има предвид , че в наше време, във векът на информацията има много книги, речници и конкорданси- нещо, което само по себе си не е лошо.
Само че този факт, може и дава фалшива увереност на някои, че Писанията може да се тълкуват и разбират от всеки самостойно. Особено в протестанските среди е разпостранено веруюто, че ти си сам по себе си си самодостатъчен да четеш Библията и да я разбираш.
Като че ли става въпрос за някой роман, който като го прочетеш и вече всичко ти става ясно.
По отношение на горния коментар аз бих искал да задам следния въпрос: "
Възможно ли е някой човек да търси Истината в Писанията и Божия Дух да остане безучастен спрямо това? Защото ти предполагаш именно това. Или предполагаш, че Божия Дух няма никакво отношение и намеса спрямо хора които все още са невярващи, но са започнали да търсят истината, обаче Святия Дух не желае да се намеси и да съдейства на процеса, само защото не е поканен?
Дори да нямаш горното предвид, пак думите ти съдържат този уклон, който е твърде опасен и се потвърждава и от следното ти твърдение:
Духът може да ни учи и наставя като четем Писанията, изследваме ги, но и търсим Неговото просветление.
Нека да видим, какво точно казва Исус по отношение на Святия Дух:
Йоан 14:16 И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.
Йоан 14:17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва със вас, и във вас ще бъде. Йоан 16:13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. Никъде в евангелията няма да намерим учениците да са се моли за специално просветление или пребъдване на Духа с тях, но въпреки това Исус казва, че
Духът вече пребъдва с тях. Как стана това, че Духът пребъдваше с учениците?
Самия факт, че предадоха себе си да бъдат ученици на истината извика присъствието на Духът на истината с тях.В 16 глава на Йоан, Исус НЕ казва, че АКО се помолят за просветление Духът ще ги води във всяка истина, но казва, че ЩЕ ги води във всяка истина, поради самия факт, че са Христови ученици.
И точно тук е разковничето на повдигнатата тема, а именно,
не дали човек се моли за просветление от Духа или не, а дали е наистина Христов ученик, сиреч ученик на Истината.
Защото има мнозина, които изследват Писанията не защото са ученици на Истината, а поради всякакви други мотиви. Например искат да вземат диплома на теолози, да пробият в религиозната йерархия и прочие. И такива могат да се молят колкото си искат за просветление от Духа,
такова няма да им бъде дадено! Но ако са наистина хора, които търсят и желаят не нещо друго, а Истината, то Духът на Истината ще бъде винаги там за да ги просветли и упъти.
Духът ни учи да разбираме Писанията, съразмерно духовното ни израстване, което в известен смисъл зависи и от нас/ Еф. 4:14-15/.
Аз не намирам приложения пасаж от Ефесяни да подкрепя по какъвто и да е начин твърдението преди това. Да кажем, че разбирането ни на Истината е зависимо и съразмерно с духовния ни ръст, то това означава, че ние никога няма да израснем, защото за да израснем се нуждаем от разбиране на първо място. В притчата за сеяча, Исус казва, че ония които не разбират Словото - идва сатана и го ограбва от сърцата им. Но ония, които го разбират дават плод в последствие. Ако един човек не разбира нищо, което е отвъд сегашния му ръст то той никога няма да надрасне този ръст, защото
без разбиране Божието Слово няма да може да предизвика никакъв растеж, но ще бъде ограбено от сърцето на човека. Ето защо намирам горното твърдение за неправилно.
При все това повдигнатата тема е валидна от гледна точка на това, че се опитва да дискутира валиден проблем. Валидния проблем е в това, че не всеки, който трупа знания върху Писанията има нещо общо с Бога. Причината за това обаче не е в това, че човека не е казал специална молитва за просветление от Святия Дух, а че е
воден от мотиви различни от онези с които Святия Дух може да се идентифицира. И ако мога да посоча списък от валидни мотиви,
то бих се насочил директно към блаженствата:
Матей 5:3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
Матей 5:4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
Матей 5:5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Матей 5:6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
Матей 5:7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
Матей 5:8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Матей 5:9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
Матей 5:10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
Нужно е да се размишлява върху тия думи за да се видят и осъзнаят мотивите, на които Бог ще откликне.